Теорията за разбития прозорец: Ню Йорк… и ние

През 1980-те Ню Йорк е врящ престъпен котел. На ден се извършват по около 1500 тежки престъпления, от които 6-7 са убийства. По улиците е опасно да се ходи нощем.

В метрото да се пътува – дори денем. Грабителите и просяците изобилстват, пероните са едва осветени, пътниците газят в боклуци, стените са издраскани, във влакчетата няма отопление. Много от влизащите просто прескачат преградите, вместо да си платят. Не е рядкост някой бандит да застане до счупената преграда и да кара пътниците да плащат на него…

През 1990 г. престъпността достига върха си. След това обаче започва да спада. Към 2000 г. в метрото се извършват около четири пъти по-малко престъпления. По някаква причина десетки хиляди хулигани, кримки и вандали престават да нарушават закона… Защо? Как?

Нещата тръгват от публикувана през 1982 г. статия на криминалистите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. В нея те обсъждат „ефекта на счупеното стъкло“ – как престъпността е неизбежно следствие от липсата на порядък. Ако един прозорец е счупен и никой не го поправя, минаващите покрай него решават, че на никой не му пука и

Поръчковите убийства на Русия в България

(Източник: Росен Тахов, 24 часа, 20 януари 2016 г.)

След Освобождението държавните ни мъже са мишена на братушките

Със серия от поръчкови убийства Русия се опитва да дирижира политиката на независима България. След Освобождението империята организира покушения срещу държавните ни мъже. Целта на атентатите е да обърнат страната в задунайская губерния.

Строителите на младото княжество демонстрират характер. През 1885 г. без разрешение от Русия извършват съединението с Източна Румелия. В отговор Петербург организира детронирането на княз Александър Батенберг, къса дипломатическите отношения и вдига русофилски бунтове.

Новият княз Фердинанд е още по-неудобен. Руската мечка го обявява за “немски агент” и решава да го затрие.

Мирослав Писов: Задава се политическа борба с братоубийствен характер

Март 2013

HOPE, www.novatarealnost.bg

Внимание! Материалът не е подходящ за сънародниците ни, които „клъвнаха” на „здравословния” маркетинг на световните монополисти да пият безалкохолно вино, безкофеиново кафе и да пушат електронни цигари...
Каква е причината за хаоса в България или кой го провокира? Сякаш се разцепи язовирната стена на прословутия (слава Бого още празен) язовир „Цанков камък” – смехотворен атентат (и то на Богоявление – по истинския православен календар) срещу Ахмед Доган, касапница срещу Баретата на стълбите на Съдебната палата, масови народни протести – мутирали от справедливи в рекетьорски, оставка на кабинета на Бойко Борисов ... и мухата на тортата – бруталното отвличане на едно момиченце-дете, па било то и дъщеря на обявявания за „кокаинов крал” Брендо. Има ли закономерност в Хаоса?
Предлагаме ви втрещяващият анализ на о.р. майор Мирослав Писов, който още след атентата на летище Бургас през лятото на 2012 г. алармира за надвиснала опасност от „новата международна наркоорганизация и нейната профашистка жажда за власт”. Станахме свидетели на поредното грозно престъпление на българската наркомафия, която изпълни своите задължения към международната наркоорганизация ръководена от латиноамериканските наркодържави и техния геополитически покровител Иран.
Още в края ня август (б.ред. 2012 г) описах подробно опасностите от новата международна наркоорганизация и нейната профашистка и националсоциалистическа политическа жажда за власт. Атентатът в Бургас беше първия отговор срещу волята на държавата ни и лично срещу генерал Борисов и министър Цветанов да разкрият язвите на прехода, каквато е и канала „Брендо“.
Това отвличане е изключително нагла постъпка и става по време, когато българското общество се тресе от гняв срещу безчовечния 23 годишен преход и цинизма на другата не по- малко опасна за националната сигурност на България енергийна мафия.
Междувременно говорителят на политическата олигархия на прехода Христо Бисеров и ДПС отново поставят фигурата на другия кокаинов крал Сретан Йосич като сериозен вътрешно политически въпрос като отправят директни обвинения към генерал Борисов.Това е продължението на доклада на Доган, в който основните заплахи са насочени срещу Европейския съюз и Турция. Гаврата на политическата мафия мина всякакви граници. 

Задава се политическа борба с братоубийствен характер.Преди да разгледаме самото отвличане на детето на Брендо да припомним миналото по наркоканалите свързани с кокаина. След 1989г. тези канали бяха приватизирани с помоща на бивши служители на комунистическите тайни служби от групата на Кузман Гуслеков /убит/, Робърт Стефанов /убит/, Поли Пантев /убит/, Киро Брежанеца /безследно изчезнал/ и т.н. Първият провал на международните наркокартелите стана по повод наглата кражба около гр. Благоевград на 500кг. кокаин.
След този провал наркокартелите наказаха българската наркомафия и избиха част от българския криминален елит. Тогава неизвестното момче от българо турската граница Ивелин Банев „Брендо“ става част от „бизнеса“ на Иван Тодоров „Доктора“ и на другия важен престъпен играч от прехода Пепи Амигоса. За „Доктора“ в американската служба за борба с наркотрафика ДЕА Гърция има томове материали за съчетаване на контрабандата на цигари с контрабандата на кокаин. Партньор на „Доктора“ е известният син на Милошевич Марко Милошевич. Гавазите на Милошевич като Миодраг Лукович „Легия“ и Земунския клан са началници на създадената от бившите служби българска организирана престъпност.
Друг партньор на Брендо и баджанака му Константин Дишлиев е обявеният за издирване от Интерпол заради международното черно тото Костадин Хаджииванов „Коце Маца“ работещ за сръбският престъпен бос Аркан. Напоследък дестинацият на „Коце Маце „ и други наши престъпни лица е Сингапур. След поредицата от поръчкови убийства в тези балкански дебри някой постави „Брендо“ като основна фигура в кокаиновия канал.
Брендо е главен организатор за покупката, транспорта, разпределението в различните бази в Европа и изпирането на парите в Швейцария, за което е осъден в България.
Тук трябва да отбележим един неизвестен факт. По време на югоембаргото, в София се настаняват служители на сръбското военно разузнаване контактуващи с хора на Мултигруп.
Криминални типове като Сретан Йосич и сърбохърватската банда на Робърт Матанич оказват ръководство и логистична подкрепа на българския наркоканал „Брендо“.
Те стават гаранти и на връзката на кокаиновите канали с бившите хероинови и амфитаминови канали на Сивите вълци, кюрдските движения и лица свързани с Хизбула. Като става въпрос за Хизбула се забравя името на ливанеца Адел Саркис и неговото влияние върху нашата организирана престъпност.
Нали не си мислим, че целият този политически наркобизнес в България, може да се развива в годините на прехода без закрилата и помоща на политическите партии на прехода!?В тази връзка, разкриването на канала „Брендо“ на стойност 500 млн. евро стана по време, когато беше разкрит и други мощен наркоканал за хашиш с база в с. Мировяне, който беше на стойност 380 млн. Евро!
Тези два основни провала на българската наркомафия поставиха, (както при откраднатите преди години 500кг. кокаин в Благоевградско) на изпитание българската организирана престъпност пред международната наркоорганизация.
Трябва да отбележим че основната част от арестуваната в Италия група на Брендо е от Благоевградския край. Тя се ръководи от известния Радослав Георгиев „Радето“.
Така генерал Борисов и министър Цветанов станаха основна мишена на международната наркомафия. Наред с разкриване на далаверите в енергетиката политическото управление на генерал Борисов беше решило да сложи край на този мъчителен за българския народ преход на несправедливост.
Трябва да припомним на сегашните говорители на политическата мафия - покровителка на канала Брендо, че разкриването започна още през 2003г под ръководството на генерал Борисов като беше задържана в Испания яхтата Есприта, при което бяха задържани лица от организираната престъпност от Благоевград. След този провал за наркомафията вътре в България настана прехвърляне на топката един към друг между престъпните босове. Бяха убити Васил Горчев „Кьоравия“ , Константин Дишлиев, Бретона и Георги Илиев. Кукловодите в България се опитаха да прехвърлят вината върху Васил Горчев от Благоевград. Георги Илиев беше извикан от сърбохърватската мафия в Дубай, за да се установи откъде е станал провала за яхтата Есприта.
Тогава беше нанесен вторият удар върху Брендо като започна разследване за пране на пари от наркотрафик в Швейцария. Съдът във Лозана разкри сметките на Брендо и отправи сигнала към България, където след 2005 г. по разследването имаше имитация на дейност. Брендо стана медииен герой при известен български журналист Георги Коритаров. Името на Брендо се свърза с това на Румен Петков, сегашната вицепрезиденка Маргарита Попова, братя Маргини и т.н. Умелата манипулация на началниците в българската мафия при подобен случай е с цел да направят обстановка, в която да създадат компромати, с които да държат в зависимост даден прокурор, съдия или полицай. В случая тогава активното мероприятие целеше обработване и вкарване в капан на тогавашния прокурор Маргарита Попова. Тя излезна с достойнство в битката с тази мафия и има смелостта като министър на правосъдието да внесе три преписки за мащабна корупция на фирми, свързани с престъпления в енергетиката като Енемона и другите обществени поръчки в Министерство на правосъдието. Понастоящем тази фирма се намира в Неврокоп газ гр. Гоце Делчев, а нейни служители са общински съветници от БСП Благоевград.
Интересен факт по атентата в Бургас е моменталната канонада от изявления на бившите ръководни фактори от ДС, за да се стигне до кипренето на Станишев на сайта на Хизбула посочен от тях като политически приятел. Защо Станишев не взе по този въпрос никакво отношение!? Както се казва пътя към ада е осеян с добри намерения.
Така протичаше цялата измама на прехода. Интересно е дали някои бивши шефове на българското разузнаван, които преди това са пребивавали в Сърбия при управлението на Милошевич, са си направи труда да осигурят необходимата експертиза за националната сигурност на България или са обслужвали партийния съюз между партията на Аркан и БСП. Сега да се изказват техните маши за отвличането на детото на Брендо и отново да се прави политика с това е меко казано цинизъм. Но както казва българина „Страх лозе пази“ и „Гузен негонен бяга“ и „ Крадеца вика дръжте крадеца“.
Като говорим за покровители нека видим кои среди работеха с Първа източна финансова компания“. Нека видим адвокатските кантори и тяхната връзка с бившите тайни служби и разни кръчмарски кръгове, които обичат да пият и да се гаврят с българското обществено развитие. Но сега трябва да отговарят за провала на канала „Брендо“.

Тези кукловоди на прехода знаят много добре железните правила на международната наркоорганизация. Тя не прощава, както взе жертва преди време Поли Пантев. Иначе жената на Поли Пантев не беше изпусната от контрол.Но сега провала е много голям, защото освен в Италия и България започва разследване и в Румъния.
При тези разследвания това дали Брендо ще изпее информация или не няма никакво значение.

Защото, за да се стигне до цялостната реализация на канала Брендо са установени всички връзки, зависимости и политическата закрила. За съжаление по правилата на наркоорганизациите съдбата на Брендо няма да бъде лека. Мисля че неговото отстраняване е въпрос на време.
Затова нашата наркомафия търси решение и едно от тях е отвличането на детето на Брендо. На детето няма да се случи нищо. Даже напротив наркомафията ще полага грижи за него и ще му покаже че се грижи за своите наследници. Родовата връзка във вътрешните отношения на мафията има голямо значение. Брендо ще разбира, че за детето му се грижат с цялото внимание като към собствените си деца. Грозното в случая е че адвокатските - съветници на жената на Брендо, я манипулират и вкарват гнусните интереси на наркомафията в обърканото и майчинско чувство, карайки я да отрича вярата в държавата и полицията.
Искам да повторя няма никакво значение дали Брендо ще пропее или няма да каже нищо. Няма толкова смела криминална група, която ще извърши самостоятелно това отвличане или ще го прави за откуп. Да се бъркаш в сериозните провали на наркомафията трябва да е някой абсолютно безрасъден криминален тип. Като познавам нашата балканска действителност не се изключва и това но е малко вероятно. Нашата наркомафия си има проблем с международните наркокартели. И затова нашата наркомафия търси помощта на своите съюзнеици от Хизбула при атентата в Бургас, а в този случай с отвличането показва че подсигурява необходимата гаранция.
Основното спасение на нашата наркомафия е да превземе управлението на България и да възстанови тези над 30 годишни канали. Защото приказката е, че само за логистична подкрепа на наркоканалите в Българи се плащат около 100 млн. евро. Затова и предстоящата политическа битка в България ще бъде мръсна и братоубийствена. Защото информацията е, че вече са привиквани криминални типове от ГОРД в Парк хотел Москва, а в община Кресна се знае че БСП е осигурило 500 хиляди лева за купуване на изборите.
Относно разпространяваната версия, че отвличането на дъщерята на Брендо било отмъщение на Златко Баретата за атентата срещу него пред съдебната палата.Това е поредната манипулация на кукловодите, които много точно и избирателно пускат информацията в публичната среда. Това са символични обръщения към международните наркокартели, както и информацията за килията в която е лежал Брендо и връзката му там с съдените по Наглите - Прокопи Прокопиев и др. Това са послания и към Наглите, от господарите на прехода е, че като „вземем властта отново ще бъдете спасени момчета”.
Някои от играчите в сянка може би се притесняват от слуха в София, че има касетка с видеозапис, на която Златко Баретата разкрива покровителите на наркоканалите от 23 годишния преход и връзката им с политическите партии. Почеркът по стрелбата срещу Баретата е като при убийството на Димата Руснака на същата улица Витошка. По убийството на Руснака в медиите пише, че се издирва Красимир Жечков Станчев „Легионера“ част от сърбохарватската банда на Робърт Матанич и Сретан Йосич. Подобно е и убийството на Васил Горчев „Кьоравия“ и Георги Илиев. За българските граждани ще е интересно, че фирмата на същият този Красимир Станчев „Легионера“ „Ексесс интернешънъл“ имаше порносайт на сървара на счетоводството на НОИ, когато в НОИ управляваше и Алексей Петров. Циничното на този порносайт беше, че българските проститутки бяха карани да газят българското национално знаме. Да ви напомня и песента на Мишо Шамара за българското знаме, дето „бялото“ се шмърка... Всичко друго разбирам, но да излезне политически лидер като Станишев и да защитава този акт показва, че тези хора нямат елементарна човешка ценност. Предлагат ни бъдеще, което показва и последната статистика на ЕС, че младите българи са на първо място в Европа по употреба на наркотици, цигари и алкохол.
Така покровители на канала Брендо в България отговарят пред наркокартелите и им показват, че в скоро време ще вземат политическата власт в България и отново ще ръководят сектора за сигурност. Така биха възстановили загубите и биха разширили пазара в ислямския свят. Затова в публичното пространство те показват, че дъщерята на Брендо е приятелката с дъщерята на Фатик. Върхът на тази наглост е тезата на Христо Бисеров за Сретан Йосич и Бойко Борисов. Този Христо Бисеров, за който имаше публична информация от времето на управлението на Иван Костов за влиянието на италианската мафия заради наркотрафика и каналите на Капитан Андреево.
Трябва да се отбележи, че отскоро Сингапур е важна дестинация за много наши престъпни босове в това число и посочения Коце Маца. Интересно е поради какви търговски причини пребиват в Сингапур и енергийният олигарах Иво Прокопиев, който парадира със прозападна ориентация. Как така в точно определен момент и други престъпни митнически босове също пребивават в Сингапур. Тук трябва да отбележим информацията на вестник ШОУ от август 2012г за интереси на някои наркокартели към българската енергетника ползващи услугите на сингапурски банки. Вярно ли е, че момчето, което е държало акциите, които минават през Виена вече е изчезнало така както беше съобщено в столичен ежедневник.Какви са тези енергийни бизнесмени кото Прокопиев и кой насочи 200 млн. от парите на убития банкер Кюлев за доверително управление от Прокопиев. На обикновените хора искам да кажа, че Прокопиев е българският герой - измислен и създаден от господарите на съветския финансово - икономически план „Шаторин“. Затова службите и държавното ръководство трябва да са много внимателни при съставяне на следващото управление на България. Защото цялата гавра на прехода и кукловоди като Александър Лилов водят България от „комунитаризъм”, както казва техният брат президента на Боливия Ево Моралес към ислямския неолиберален фашизъм, така както казва доклада на Доган. Цинизъм е да отидеш във Виена и австрийците да ти показват до двореца на австрийския император Франц Йосиф магазина за антики и православни икони на сестрата на Александър Лилов и да казват как българските откраднати милиарди са минали оттам... Затова учениците на Лилов като секретар касиера на БСП Емил Костадинов, заедно със съпругата си и под ръководството на Ахмед Доган решиха да правят по незаконен начин най голямата джамия на Балканите в гр. Гоце Делчев. За този проект Доган казва че ще бъде голям бизнес. Да сладки са парите от терористичните мюсюлмански организации и не миришат. Затова и привържениците на БСП във българските специални служби позволиха след 1989г в България да присъства сегашния лидер на „Алкай да“ Айман ал Захаруи.

Та като говорим за политически лица, какво обяснение ще даде един от лидерите на БСП Благоевград за своите срещи в ресторант Русалка с хората по канала Брендо, на която присъства и брата на дясната ръка на Брендо Радослав Георгиев „Радето“.
Или това може би е поредната мръсна политическа игра, както със задържаната наскоро рекетьорска група на Росен Едипов „Помака“ и купувача за на гласове за БСП в Благоевград известния „Бриндо“. Как ще обясни Корнелия Нинова публичните си прояви с този купувач на гласове „Бриндо“. Или това е продължение на гаврата с българите при приватизацията на фирмата Техноимпекс и заради която бяха държани 8 години в затвор българските медицински сестри в Либия.
Заради тази мръсотия българите сега се бунтуват. Защото българина вече не може да бъде излъган и както в Сърбия изгониха Милошевич с камъни ще дойде време същото да се случи и с господарите на българския преход.
За мен, като експерт от сферата на сигурността, е необяснима рекламата за Уго Чавес в нашето медийно пространство. Всъщност всичко си има обяснение. Както казва Ивайло Калфин в две поредни интервюта България е на път да излезе от Европейския съюз и на нас не ни трябват европейските пари, а ни трябват инвестиционни пари. Може би има предвид свободните пари от наркартелите или иранските пари в енергетика. Отдавна политическата клоака на прехода мина човешките граници.
Но българите изненадаха елита на прехода и го поставиха в шах. Тук се обръщам към българските граждани да искат международен одит от централата на НАТО и Европейската комисия на работата на правораздавателените и правоохранителните органи и Агенция Митници на разработките свързани с международната наркоорганизация свързана с режима на Милошевич и последващото влияние на държави от Латинска Америка управлявани от тайните служби на Иран.Защото отношението към нашата мюсюлманска общност особено след доклада на Доган който отправи заплахи към Турция и Европейския съюз ще стане разменна монета в предстоящата геополитическа игра между ВЕЛИКИТЕ СИЛИ И ИРАН.Тази политическа тенденция се подкрепя от профашистките кръгове в Европа и Русия.
Къде да търсим политическите кукловоди, покровителствали канала Брендо и настанили сръбската фирма ЕФА като главен износител на ток на НЕК? Каква е тази фирма, кой в България може да й осигури статута на главен износител на ток?Енергетиката е част от националната сигурност на България. Всеки важен договор в тази сфера би трябвало да бъде на вниманието и да бъде изследван какви последици ще има в бъдещото развитие на нашата страна. В предишните въпроси поставих на вниманието присъствието на сръбското военно разузнаване в България около Мултигруп и групировките свързани с югоембаргото. Българската организирана престъпност се захрани от югоембаргото, а както се казва безплатен обяд няма. Просто сръбските специални служби разшириха своето влияние чрез българските си помагачи и върху работата на нашите специални служби. Сръбските служби станаха гарант пред съветските интереси за оцеляването на нашата стара номенклатурна сган. Така беше осигурена възможността сръбско руската фирма от Швейцария „EFA“ да придобие монополния договор за износ на ток, заради който микса за български пазар води до шоково високи цени за българския потребител.
И там ще видим отново присъствие на бившите служители на ДС. Защо въпреки европейските директиви бяха приватизирани ЕРП. Каква е ролята на Костадин Паскалев чрез Василка Сирачевска в управлението на ЧЕЗ, какво прави секретарката на Огнян Дойнов Наташа Цветкова като вицепрезидент в ЕОН, бившата жена на Доган в ЧЕЗ, сина на Христо Бисеров и т.н. Каква е ролята на сръбската мафия в българската енергетика. Трябва да сме много наивни да си мислим, че българските съдружниците на сина Милошевич от канала Брендо, сръбското присъствие в българската енергетика нямат общ политически покровител в България. Политическият съюз на партията Аркан с БСП е резултата на тази българо - сръбска връзка и като основен политически акт беше убийството на последния югославски президент и противник на Милошевич - Иван Стамболич.
Това че ДАНС няма информация за Брендо е още едно доказателство за чадъра който е имал този канал. Проблем на ДАНС е че международната наркоорганизация не им е приоритет. За тях е важно Пешо Сумиста да е съветник в Парламента, а Наглите да станат социален коректив между бедни и богати. Иначе ефективността на службите доведе до положение да подслушват собствения си министър председател. Господарите на нашите служби са, както са кръстени основните дела срещу мафията в България „Октопод“, „Нагли“ и „Килъри“. Само че вместо тези момчета от криминалния контигент там след време обществото ще постави истинските господари на прехода.
Защото те ни предлагат чрез Алексей Петров още отпреди година хубав политически път като забраним партиите и идва светлото бъдеще на наркокомунизма. Но всъщност Петров е обикновен наемен работник на своите господари от кръчмарските маси, откъдето чрез неговите медии идват предварителните рецепти за бъдещото управление на България. Но те се подиграват с него, защото един път го въздигат чрез Костов и Надежда Михайлова, друг път го поставят в битка с Румен Петков, а сега го ползват да рекетира политическата демокрация.
Интересно е как в една от неговите медии, една седмица преди атентата в Бургас, излезе информация, че България я чакат атентати като този на гарата в Мадрид - онзи атентат, който доведе до смяна на властта в Испания със социалистически водач...
Можем да викнем „Да живеят ибрикчиите в България“. Това е професия в миналото, която е била щатна длъжност да мие дупето на султана в мюсюлманския свят.
Какво постигнаха ибрикчиите на прехода?!След оставката на генерал Борисов се усети пълно безвластие. Президентът е изправен пред огромна отговорност. Написал съм свое лично писмо, в което съм посочил основните опасности като експерт в сферата на сигурността. Затова българите трябва много внимателно да следят кой ще бъде министър на МВР и кой ще бъде финансов министър.
Най- голямата опасност за националната сигурност ще бъде бившите служители на ДС и някои ръководни служители на службите от времето на прехода да не наложат отново финансов министър от кръга на програмата „Ран/Ът“ и техните съюзници от съветския финансов план „Шаторин“ управлявани от Джоржд Сорос. Един от техните представители заяви, че могат да свалят всяка власт, когато си поискат. Сега очакваме атаката срещу банковата система. Българите трябва да знаят, че целта на подстрекателите ще бъде да откраднат спестяванията на българите като предизвикат превалутиране на борда като не допуснат възможността България да стане част от еврозоната. Тогава ще се обърнем за помощ към техните инвестиционни фондове, които ще отпуснат скъпи пари или ще ни насочат към иранските пари в енергетиката, пари които ги разследват на запад и в САЩ. Ако бъде избран финансов министър от този кръг, министърът на МВР ще бъде част от кукловодите на прехода и настъпващия нов тип ислямски неофашизъм.

Дано господ осветли смелостта на българския президент и не излъже надеждите на хората. Защото отговора ще бъде непредсказуем и смъртта на момчето от Варна ще бъде детска игра. Българите трябва да искат да знаят откъде ще бъдат платени май месец 400 млн. евро на Париба, как ще се покрият задълженията на НЕК от 380 млн. лева и каква е отговорността на Кунева и Румен Овчаров. Защо българското разузнаване не сигнализира държавата за провала на ЧЕЗ в Албания и т.н.Това притеснение идва от факта на провала на първият опит за сформиране на обществения съвет към президента Плевнелиев.

”И наистина, кои лица разстреляхме? Само това ли? “

68 години от саморазправата, наречена "Народен съд"

04.03.2013,  Даниела Горчева, сп. Диалог, Холандия

Едно общество, в което липсва справедливост, неизбежно деградира.

Престъпленията на комунистическия режим в България, започнали преди 68 години с нечуван терор, с масови убийства без съд и присъда или в резултат на присъдите на един сталинистки показен процес, цинично наречен "народен съд”, все още нито са осмислени, нито са осъдени морално.

Нещо повече – няма памет за тях и се губи връзката между станалото в миналото и случващото се днес.

А тя е пряка, както е пряка връзката между морал и просперитет.

В България комунистическият режим бе наложен с чудовищно насилие и в условията на чужда окупация.

За да бъде смачкана в зародиш съпротивата на българите, по указания на съветския гражданин Георги Димитров от Москва, безпощадно бе избит политическият, стопанският, военният и духовният елит на българската нация.

И след години на терор, репресии и страх, на мястото на унищожения интелектуален елит на България, режимът си създаде пошла негова имитация – покварена от привилегии псевдоинтелигенция, която унизително и раболепно обслужваше властта.

Масовото убийство на 1-и февруари 1945

Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма.

Осъдените на смърт са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те – дори от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.

През целия си живот близките на избитите ще бъдат преследвани не само от комунистическата власт, но и от непоносимата мисъл какви ли зловещи сцени са се разиграли в последните минути на техните синове, съпрузи, бащи...

В книгата си "Видях сгромолясването им” чуждестранният кореспондент Волфганг Бретхолц пише, че освен едно официално комюнике на 2 февруари, с което комунистическите властници съобщават, че "смъртните присъди са изпълнени”, на журналистите са "отказани сведения дори за това дали осъдените са били разстреляни, обесени или обезглавени”.¹

"Въпреки всичко – пише преследваният от нацистите, а по-късно и от комунистите журналист – твърде скоро се разпространи истината за екзекуцията, която се оказа ужасно и невъобразимо жестоко клане.” ¹

Че е било ужасно и жестоко, едва ли може да се съмняваме.

Екзекуция, на която липсва прокурор, свещеник, лекар и която не се извършва от взвод с войници, а от сбирщина от партизани, милиционери, фанатици и от докарващи се на новата власт примитиви, хора без морал, чест и задръжки, неизбежно се превръща в кланица.

Впрочем, не друг, а Петър Семерджиев, един от участниците в подобна "екзекуция” на осъдени на смърт от сливенския "народен съд” потвърждава в спомените си години по-късно: "А разстрелът тогава беше един разгул”.²

Много бързо след зловещата нощ на 1-и срещу 2-и февруари из София се разнася истината за избиването на държавниците на България.

Ужасен от хаоса и некадърната стрелба, при която хората падат ранени, но не и убити, професор Станишев моли убийците да му разрешат да установи смъртта им, за да не ги хвърлят полуживи в гроба.

Тъмнината пада над избитите държавници и мракът над цяла България се сгъстява.

"Така наречените „народни съдилища” – пише Бретхолц – служат единствено, за това да придадат на режима и на терора впечатлението за някаква законност.”

Съветските войски и тяхната роля в терора

Обезпокоен от пристигащите и от провинцията вести за кървава саморазправа, Бретхолц заедно с други чуждестранни журналист предприема пътуване из България и се убеждава с очите си, че "произволът и тиранията, които българските комунисти упражняваха заедно със съветските окупационни войски, е обхванал цялата страна”.¹

"В това развитие – свидетелства немският журналист,– съветско-руските войски, които се честват от новите властници като "освободители на българския народ от фашистко иго” играят крайно активна роля.

Във всеки град и във всяко село се настанява руски гарнизон, който конфискува къщи и хранителни стоки, притеснява населението и – което е най-лошото – открито подкрепя режима на терор на комунистическата "народна милиция”.

Където населението се опълчва срещу произволни арести и отвличания, където селяните се вдигат срещу тиранията, където се образуват центрове на съпротива, съветските войски вземат радикални мерки.

И онова, което местните комунистически властници не смееха директно да предприемат на своя глава, правеха го скришом чрез руската окупационна власт, която се изплъзваше от всяка отговорност.”¹

Българите – на фронта да се бият, съветските окупатори – в България да избиват

Десетилетия наред българската историография мълчи, че окупационната армия на Сталин – тази същата, на която в цялата страна са вдигнати гигантски паметници "от признателния български народ”, всъщност остава в България, за да подпомага терора на малочислените в тогавашна България комунисти и избиването на съпротивляващите се българи, а вместо съветските войски на бойната линия са изпратени 450 хиляди български войници и офицери да гинат в т.нар. "Отечествена война”.

А през 1946 г. съветският агент генерал Маринов (същият, на чието предателство "дължим” осъществяването на плана на Сталин за окупация на България), ще се бие в гърдите пред българския дипломат Евгений Силянов в Париж, че под негово лично командване са ранени и убити 30 хиляди българи във войната срещу Германия.³

И за капак главният обвинител на т.нар. "Народен съд” Георги Петров ще се хвали в доклада си до ЦК на БРП(к), че не са осъдили на смърт само тези български офицери, които ... "са се укрили на фронта”!

Което, разбира се, няма да пропуснат да сторят веднага след връщането им оттам.

Това беше чудовищна присъда...

"Това беше една чудовищна присъда, която нямаше нищо общо с правото и справедливостта – казва Бретхолц, който освен журналист, е и доктор по право. – От всичките 162 подсъдими на смърт бяха осъдени не по-малко от 96. Тридесет други подсъдими бяха осъдени на доживотен принудителен труд, осемнадесет – на петнадесет години, останалите на лишаване на свобода от една до осем години.” ¹

След като описва терора, който преминава "като ураган над цялата страна” , вземайки десетки хиляди жертви и участието на съветско-руските войски в него, Бретхолц пише:

"В тази обстановка през януари 1945 в София се разигра чудовищният процес срещу повече от сто "военнопрестъпници”. Неговите последни заседания чак до обявяването на присъдите проследих изцяло. Още в деня на пристигането ми, си издействах от Министерството на пропагандата входна карта. Получих я с цял порой от пропагандно многоглаголстване, че този процес доказвал колко честно България скъсвала със своето "фашистко минало”...

Самият съд се бе превърнал в театрална сцена – с прожектори, високоговорители и публика, на която никой не пречеше да дава израз на своето „отвращение” и "възмущение” по време на съдебното заседание.

Върху многото, подредени една зад друга пейки седяха подсъдимите, общо сто шестдесет и двама. Те представляваха най-знаменитата подсъдима скамейка, която някога е съществувала в цялата история на правосъдието.” ¹

Димитър Пешев: "Най-страшният ден, който съм преживявал...”

"На този ден... – пише Димитър Пешев, който определя 1 февруари 1945 като най-страшния ден, който е преживял, – залата беше празна от публика, имаше само милиционери и цивилни агенти... Злокобна тишина и мъчително чакане...”

"Бяха минали часове, откак бяхме доведени тук – не мога да кажа колко, но не бяха малко.” 

"Най-после съдиите заеха местата си и след мъртва тишина и напрежение до скъсване председателят почна да чете присъдата издадена, както се каза, "в името на народа”... Ударът беше страшен, зашеметяващ... Дългият низ на осъдените на смърт ...“ 

Това е част от разказа на един от малкото оцелели от кървавата баня български народни представители, сам разминал се на косъм с екзекуцията и осъден на 15 години затвор.

Планираните убийства... в проценти

На смърт са осъдени регентите, съветниците и служителите в канцеларията на цар Борис, министрите от няколко правителства и 67 народни представители.

Незабавно, без право на обжалване.

Няма време, Москва бърза, защото конференцията в Ялта започва след три дни, а Сталин току-що е претърпял фиаско в опита си да овладее и Гърция.

Не може да се допусне провал и в България, където хората са настръхнали срещу комунистическия терор и беззаконие.

Ето защо присъдите са предварително определени по указания от Москва. Уточнени са ... в проценти.

В края на януари Вълко Червенков чинно рапортува на Георги Димитров с телеграма, писана на руски език: "Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък 1 февруари. В по-рано взетото решение внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните присъди. ... От кабинета на Багрянов към броя на осъдените на смърт добавихме Колчев. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”

Едва ли има нужда от по-ярко доказателство за целта на т.нар. "народен съд” и за моралната деградация на хора, които не се свенят да определят смъртните присъди в ... проценти!

По "настояване” на Запада ли? Нищо по-малко вярно

"Сред българския народ – свидетелства чуждестранният журналист, – извършеното в негово име клане предизвика огромен ужас.”

"В западния свят, който по това време беше зает с други проблеми, фактът остана почти без внимание – уточнява Бретхолц, сякаш предвидил по-сетнешните комунистически лъжи. И допълва: – Когато британският вътрешен министър Антъни Идън в края на февруари бе попитан дали българското правителство е консултирало представителите на Великобритания в София, той отговори: "Не бих могъл да знам защо би трябвало да правят това. Процесът е работа, която интересува само България!”

За жалост и днес в България се намират автори, които имат наглостта да твърдят, че престъпният сталинистки процес, цинично наречен "народен съд” бил проведен ... по настояване на западните съюзници. Нищо по-малко вярно.

Британската и американската мисия са изхвърлени от България

Бретхолц разказва как в края на септември 1944 г. в София пристига британска военна мисия, начело на която е британски офицер, когото журналистът познава още от Анкара и Истанбул и който е получил заповед от британското върховно командване да се отправи с щаб от сътрудници към окупираната от съветските войски България.

Не без известна ирония офицерът му казва, че дължи пристигането си в България отчасти на тревожните вести, които западните журналисти изпращат от София.

"Вечерта – пише Бретхолц, – видях отново британския офицер в хотел „България”. Той изглеждаше така, сякаш бе загубил едно сражение.

С нескривано възмущение ми разказа: "Съветско-руското командване се е осмелило да поиска от офицерите на една съюзническа армия в срок от 24 часа да напусне територията на България, в противен случай щели да ни "откарат” до турската граница.

На другия ден преди обед, точно 24 часа след пристигането си, британската военна колона отпътува за Турция.

На сбогуване – продължава Бретхолц,– британският офицер ми каза този път без всякаква ирония: "По-бързо и по-добре руснаците не биха могли да ме убедят, че всичко, което вие сте съобщили от София е вярно – и по всяка вероятност още много повече!”

Разказът на Бретхолц се потвърждава и от американския журналист Чарлс Ланиус в статията му "Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година" , публикувана на 22 октомври 1945 г. в Reader's Digest.

"Народният съд”– пряко продължение на масовите убийства

Следите от чудовищното престъпление не могат да бъдат скрити. Защото от телеграмите на руски език, които Трайчо Костов (с псевдоним Спиридонов) от София и Георги Димитров от Москва си разменят, става ясно, че "народният съд” не е нищо друго освен пряко продължение на масовите убийства от септември –октомври 1944 година.

До Димитров

…В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни трибунали и следствени комисии…

ЦК на БКП, 13 септември 1944 г.

*

До Димитров

Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започнат да действат, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласно ликвидиране на най-злостните врагове, което се прави от наши вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.

ЦК на БКП, 25 септември 1944 г.

*

До Димитров

Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод на революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: Чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законен път. Работата ще се провежда внимателно. Ще бъдат организирано разкрити най-злостните и опасни врагове и палачи, ще бъдат организирани до правителството делегации от вдовици и сираци на убити антифашисти с настояване за възмездие.

Да се ускори организирането на Дирекцията на милицията и да се уреди правилното функциониране на отделите й. В наши ръце са отделите за Държавна сигурност и разузнаването. Помощник - началник на униформената полиция също е наш човек. Държавен обвинител в народния съд ще бъде Георги Петров, юрист от Стара Загора.

ЦК на БКП, 1 октомври 1944 г.

(оригиналът на телеграмите на руски език може да се видят на сайта Декомунизация).

Абсурдните обвинения

Още на 27 октомври 1944 Трайчо Костов съобщава на Георги Димитров подготвените пунктове на обвинението, които са три и са абсурдни от правна гледна точка.

Поначало да се съдят за вземане на политически решения, с които не са нарушили законите на страната си, нито международните конвенции (при това вкупом, с общо колективно обвинение!) министри и народни представители, получили легитимно властта чрез законни избори, е правен абсурд.

В една от точките си Трайчо Костов сочи като "престъпление” присъединяването към Тристранния пакт, удобно "забравяйки” че през ноември 1940 година, когато Сталин и Хитлер все още са съюзници, единствените, които настояват България да влезе в Тристранния пакт и които по времето на т.нар. Соболева акция разпръскват стотици хиляди позиви из цяла София с лозунга "Искаме съюз със СССР! Искаме съюз с героична и социално справедлива Германия!” са ... българските комунисти.

Политически акт, а не военно престъпление

Но да се върнем на обвинението, че присъединяването на България към Тристранния пакт и обявяването на война на Англия и Америка било ... "престъпление”, извършено от "военнопрестъпници”.

В следващата точка абсурдни обвинения Трайчо Костов споменава "действията, нарушаващи неутралитета по отношение на СССР – присъединяването към Тристранния пакт и организирането на антисъветска изложба”.

Присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941, когато СССР е в двустранен таен съюз с Хитлерова Германия, няма как да наруши неутралитета спрямо СССР, напротив – в предложението за "взаимопомощ”, отправено към България чрез съветския емисар Соболев през ноември 1940 г., СССР уверява България не само че не възразява към присъединяването й към Тристранния пакт, но и че сам се кани да се присъедини.

Именно затова Георги Димитров предупреждава Трайчо Костов по време на показния сталински процес срещу " "военнопрестъпниците” да не цитира текста на съветското предложение за "взаимопомощ”.

Което, разбира се, не убягва от вниманието на съвременниците.

Че "антисъветската изложба” била според Трайчо Костов нарушение на "неутралитета по отношение на СССР”, е дори смешно да се коментира.

Това комично обвинение само демонстрира пълната БЕЗПОМОЩНОСТ на съветските марионетки у нас да намерят нещичко, в което да обвинят българските политици, които за разлика от тях са действали и мислили единствено в интерес на България и на народа си.

Същата безпомощност личи и в последното невярно и абсурдно обвинение: "невземането на мерки за предотвратяване на моралните и материални загуби във връзка с обявяването на война на Англия и Америка”, когато всъщност българските власти действат незабавно, осигурявайки възможно най-бързо подслон и помощ на пострадалите от бомбардировките над София.

Политиканство и идеологически клишета

Но дори тези, изсмукани от пръстите три точки не удовлетворяват Георги Димитров и на 17 декември той допълнително идеологизира обвиненията и ги превръща в откровено политиканство:

“В обвинителните речи… трябва да бъде показано хищническото лице на немско-фашисткия империализъм и на него да бъде противопоставена освободителната мисия на Съветския Съюз, на Червената Армия и нейните съюзници.”

Обвинението трябва да опише картина на всенародно движение срещу антинародния режим, да подчертае, че руснаците за втори път освобождават България, да характеризира капиталистическата класа като опора на фашизма в България и така да се създаде база за преследването й, царската династия да се представи като прогерманска и предателска.” Ето това е идеологическият код, с който ще се говори оттук-нататък в комунистическа България.

“Целуни децата ми”, “поздрави жена ми”...

"Мъчително и ужасно беше да ги гледа човек – продължава в спомените си Димитър Пешев, – когато мислено се прощава с тях при тези трагични моменти след изживените месеци на изпитания и страдания...

Стана едно мълчаливо прощаване... Спас Ганев, който беше близо до мен, излизайки тихичко ми каза “целуни децата ми”. Ние бяхме приятели с него, познавах и семейството му и съжалявам, че не можах да изпълня това негово последно желание.
 

Минавайки край седналите на скамейките ние виждахме измъчени лица, изтръпнали, без всякаква надежда. Срещнаха се нашите погледи с Иван Петров, депутат от Тетевенско, той успя със замиращ глас да ми каже “поздрави жена ми”. Това беше последното, което чух...“ . ¹
 

"Безсилен съм да изразя чувствата на човек, който преживява този ужас... Аз се отказвам – допълва Димитър Пешев, – да описвам картината след прочитането на присъдата и отделянето на осъдените на смърт – затова е необходимо перото на голям гениален писател.
 

Безсилен съм да изразя чувствата на човек, който преживява този ужас – да гледа как се отделят от останалите шестдесет души... Не знам дали такава картина някога изобщо е съществувала...“

 

Децата – и те "народни врагове”

В България на осъдените на смърт е отказано не само неотменимото право присъдата да се обжалва, не само правото да бъдат помилвани, не само религиозна подкрепа, но и утехата да се простят с близките си.

Всъщност, още в края на декември, веднага след като започва т.нар. "народен съд“ семействата на вече обречените подсъдими са депортирани в Делиормана, в отдалечени села сред заснежените полета и настанени в изоставени къщи, бараки, често без врати и прозорци, при ужасяващи условия.
 

Дори петгодишната Илиана Батембергска получава заповед на свое име за интерниране в Добруджа... Какъв страшен "враг на народа” е била малката дъщеричка на Иван Батембергски.

Иван Батембергски, с чиито лични усилия е спасен от депортация легендарния Илеш Шпиц от футболния отбор Македония (Скопие), е безжалостно убит, без да има право да зърне за последен път дори малката си дъщеричка.

Съпругата му Радка, "интернирана” посред зима някъде в Делиормана, ще научи седмици по-късно от случайно попаднало й парче вестник. Злощастната майка на Иван Батембергски ще броди из софийските гробища, пронизвана от ледения вятър, за да търси лобното място на непрежалимия си син. Двете с майката на Радка ще се крият зад надгробните паметници и с потрес ще наблюдават десетките гарвани, които кръжат и кацат на мястото на поставена милиционерска охрана (между Арменската черква и днешния паметник на избитите български държавни мъже).

Къде са костите им и до днес не се знае.

Истината срещу лъжата

68 години оттогава комунистическите убийци и техните наследници не спряха да убиват отново и отново жертвите с клеветите си. Но истината не може да бъде скрита. Тя звучи зловещо с думите на самите убийци.
 

"Вярно е – извинява се на другарите си от ЦК главният "народен обвинител” Георги Петров в доклада си до партията (правописът на доклада е запазен – б.м.), – че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но нека да надникнем в съдържанието на тези 2.857 смъртни присъди и да избегнем повърхностното обсъждане на тези данни...”

И веднага след това извинение за "незадоволителното” количество на смъртните присъди (няма и три хиляди ), Петров продължава с въпроса за "качеството”:

"И, наистина, кои лица разстреляхме?

Ами това са: тримата регенти, между които един княз от Сакс-Кобурготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни; поставихме на подсъдимата скамейка духът на "О Боже почиващия Цар Борис ІІІ”, за да го развенчаем като "народен цар” и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ; разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима Министър председатели; разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила; 67 души народни представители от фашисткото ХХV-то Общо Народно Събрание.”

"Но само това ли?” – възкликва в доклада си реторично "народният” обвинител и продължава:.

"Не, ний разстреляхме тоже целият висш военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др. ...разстреляхме целият апарат на кървавата фашистка полиция: всички директори на полицията, всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери, които не можаха да се укрият на фронта и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр. и пр.

Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна.

Всичко това преценено обективно ни извежда към твърдото заключение, че Народния Съд изпълни достойно възложената му задача, в общи линии – както вече изтъкнах по-горе.”

И след тази пламенна пледоария за "достойно” изпълнената задача в "кастрирането” на българската нация, Георги Петров хвърля в битката най-силния си коз.

Българският "народен съд” без аналог в цяла Европа

"Става вече ясно, че и в международен мащаб, нашият Народен съд ще остане ненадминат...” – пише без да крие вълнението си докладчикът.

"И, наистина, вече месеци – казва той не без презрение към туткащите се румънци – близо година откак в Румъния бе смъкната фашистката власт, а Народният съд там остава само на книга – резултати никакви!”

В Унгария – продължава с примерите Петров, – така изстрадала и разорена от агресията на кървавия фашизъм, Народният съд там издава такива меки присъди, че може смело да се нарече един чисто противонароден, пораженски съд.

Във Франция бяха осъдени съвсем малко политически престъпници и знаем как вяло бе проведена акцията на Народния съд, че може да се квалифицира като една гавра над революционния француски народ.

В ГЕРМАНИЯ – главната централа на кървавия фашизъм и хитлеризъм, се вече приготовлява от съюзниците не един истински международен съд, а по-скоро един възмутителен фарс. (Даде се възможност на да се приютят в Испания на кръволока Франко..)

В Италия – всеопрощението на съюзниците отдавна са покрили чудовищните престъпления на фашистките престъпници.

Пък нека не се боим да се спрем и на братска Югославия – не спира българският стахановец и уточнява: – Вече от дълги месеци заседава там Народният съд, а резултатите са почти незабележителни. И там акцията на Народния съд наред върви извънредно вяло и в никакъв случай не обещава резултатите от нашия Народен съд.”

"Докато нашият закон за народен съд, – бие се в гърдите Петров – чл. 2 предвижда наказания от 1-15 години или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5.000.000 лева, без да се уточняват санкциите за отделните случаи на престъпност, изброени в чл. 2, п.п.1-10 вкл.

Югославянският закон предвижда още никоя смъртна присъда да не се изпълнява без подписа на Тито, тоест без нейното утвърждаване, докато нашият закон в чл. 10 предвижда изрично че присъдите на Народния съд не подлежат на обжалване и утвърждение и се изпълняват незабавно.

Ясно е от постановленията на самия югославянски закон, а това се потвърждава и от практиката на Народния съд там, че резултатите от тази голяма народна акция в никакъв случай няма да достигнат резултатите на Нашия Народен съд.”

"Прочие, – завършва Петров, – примерът, който даде Нашият Народен съд остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ.

Безспорно, този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело.”

Наистина "слава” на такава партия, която се бие в гърдите с най-ужасяващи престъпления срещу собствения си народ, извършени по заповед на чужда държава.

Убитите на "съд” пред...убийците...
 

Но и това не е всичко. Т. нар. "„народен съд” съди и осъжда дори вече починали хора или убити хора – нещо, което е без прецедент в световното право.

Целта на тази гавра – да изправиш убития пред "съда” на убийците му, е ясна – за да могат престъпниците да сложат ръка на имуществото на своите жертви. А конфискацията на имотите не е била само грабеж, но е служела и на по-далечната цел – децата на избитите интелектуалци, държавници и индустриалци да бъдат декласирани, набутани на социалното дъно.

Да им бъдат отнети ресурсите, за да не станат естественият интелектуален елит, който да оглави съпротивата срещу насилието.
 

За да бъдат след това подменени с пошла псевдоинтелигенция от парвенюта и службогонци. Която и до днес не се свени да величае комунистическите величия или да подменя историческата истина на конференции.

А ние се питаме каква е връзката между случилото се, случващото се и това, което ще се случва тепърва.

Докато убийците се величаят, а жертвите са обругани, нищо добро не чака България.

_____________

¹ Волфганг Бретхолц. Видях сгромолясването им. София, изд. Бъдеще&Тилиа, 1994

² Петър Семерджиев. Спомени. Сиела, София, 2010

³ Ирина Недева. Мисия Париж. Разговори със Силянов. СЕМАРШ, 2007

 Доклад до ЦК на БРП (к) на Георги Петров относно работата, трудностите, пропуските, резултатите и значението на Народния съд в България.

 Димитър Пешев. Спомени. ИК Гутенберг, София, 2004

Източник 

7 септември 1978 г

Георги Марков | Снимка: Държавна сигурност.com.

7 септември 1978 г. – На рождения ден на Тодор Живков в Лондон, на моста Ватерло, е извършен атентат срещу писателя дисидент Георги Марков. Агент на Първо главно управление на ДС вкарва чрез пневматично устройство в крака му сачма, пълна с рядката отрова рицин, която не оставя следи в организма.

При убождането Марков се обръща и вижда как непознат мъж да изпуска чадъра си, който му се извинява на развален английски. Писателят остава с впечатлението, че е бил ударен с чадър и впоследствие споделя това с колега от българската редакция на Би Би Си.

Поради тази причина след смъртта му случаят става световно известен като убийството с „българския чадър”.

В резултат на отравянето дисидентът, който критикува комунистическата система и персонално ръководителят на БКП в своите „Задочни репортажи”, четени по радио „Свободна Европа”, почива в болница на 11 септември. При аутопсията му в крака е открита миниатюрна сачма и лекарите заключават, че смъртта му е насилствена.

Уголемено изображение на сачмата, извадена при аутопсията на Георги Марков | Снимка: Личен архив на Христо Христов.

Операцията по обезвреждането на Марков е поискана от Тодор Живков и за осъществяването й е потърсена помощ от съветския КГБ лично чрез министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов в началото на 1978 г.

Председателят на КГБ Юрий Андропов дава разрешение българската ДС да бъде подпомогната технически и е предоставена отровата, сачмата и уреда за изстрелването й.

Ликвидирането на Георги Марков е извършено от ПГУ, което разработва писателя като персонален идеологически противник на комунистическата власт под разработката „Скитник”.

10-томната разработка, съдържаща плана за убийство и документацията за реализацията му са унищожени от началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров през януари 1990 г., в опит да се прикрият следите на престъплението. Две години по-късно той е осъден ефективно.

Свидетел по "Килърите" разказа за 3 поръчки за убийства

Три поръчки за убийства са били направени от Янко Попов - Туцо. Това разказа в съдебната зала в Шумен свидетелят по делото „Килърите" Борислав Йорданов.

Мишените са били бившият президент на Локомотив Пловдив Николай Попов - Мартеницата, бизнесменът Юри Галев и Жеко Полицая от Варна. 

Борислав Йорданов дава показания с белезници.

Първата поръчка за убийство била за Николай Попов-Мартеницата, бивш президент на футболен клуб „Локомотив" (Пловдив), за която свидетелят е получил пистолет „Макаров" със заглушител. Въпреки че той не е извършил убийството, разстрелът е станал факт месец по-късно.

Втората поръчка е била за Юри Галев. След като Йорданов е задържан на 2 декември 2009 г., той е разказал на прокурор Чавдар Ангелов, че Галев е поръчан за убийство и е описал как точно ще стане убийството. Прокуратурата обаче не обърнала внимание на сигнала и пет месеца по-късно Галев е убит по същия начин.

Третата поръчка е за Жеко Полицая от Варна. По неговата къща е стреляно с гранатомет, след което свидетелят Йорданов закарал извършителя до Ихтиман.

Защитата протестира срещу показанията на Йорданов, защото те нямат отношение към предмета на доказване по делото „Килърите" и поиска той да бъде заличен от списъка на свидетелите.

Съдът остави искането обаче без уважение, защото това би значело да оценява по същество дадените показания.

В началото на днешното заседание не се явиха упълномощените защитници на подсъдимите Петър Стоянов, Райчо Стойнев и Петър Атмаджов. Затова в защитата им бяха включени резервните адвокати.

За около 10 минути бе разпитан и свидетелят Стефан Стефанов, присъствал на задържането на подсъдимия Райчо Стойнев на хижа „Мусала". Той не успя да разпознае Стойнев в залата, защото е минало много време от събитията, но описа задържания тогава като млад, едър и късо подстриган мъж.

Виж още:

» Адвокати на Килърите искат Цветанов в съда

» 20 години затвор за Дачи от Килърите, стрелял по Куката

» Разиграват покушение във Варна

» Топадвокат се отказа от “Килърите”

» Блокират имане на килър за 9 млн. лв.

Масово крадат самоличност в нета

София. Кражбата на самоличност е най-често срещаното престъпление в интернет, а киберпрестъпленията се увеличават с по 50% всяка година, съобщи Явор Колев, началник сектор "Борба с киберпрестъпленията" в ГДБОП.

Според него тази тенденция е нормална предвид увеличаващия се брой на потребители на интернет. "Най-популярното е кражба на самоличност във всички нейни аспекти. Включително кражби на профили във „Фейсбук”, което не е чак толкова безобидно, кражба на лична финансова информация и сексуалната експлоатация на деца, която за съжаление набира скорост", отбеляза Колев на Първата регионална конференция по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа.

Огромен бил броят на опитите за атаки към финансови институции, както и създаването на фалшиви профили и сайтове, чрез които се крадат данни от банки и сметки на частни лица.

Човекът, който извършва престъпления в интернет няма строго определен профил, обясниха от ГДБОП. Това могат да бъдат хора, които имат криминално мислене, имат необходимите познания, а и с изостряне на кризата се увеличават тези, които имат много добри познания, но се опитват да придобият материална облага, казаха специалистите.

"Световното интернет пространство няма граници. Нашите престъпници, за съжаление, са много добре интегрирани в световните престъпни групи. Те имат определени роли. В някои случаи са изпълнители, а в други - организатори", обясни Колев.

По думите му, приоритетите на спецслужбата се променят. Можем да кажем, че сега се насочваме към противодействие на чисти компютърни престъпления, каквито са нерегламентирани достъпи до мрежи и системи, кражбата на лични данни, заяви той.

На малко по-заден план остава кражбата на интелектуална собственост благодарение на въвеждането на легални платформи за разпространение и вече масово потребителите имат достъп до легална продукция, добави Колев. Той призова правоохранителните и правоприлагащите органи съвместно с бизнеса и с всички да осигуряват сигурна интернет среда.

"Всички знаем колко добре са подготвени българските учени, математици и информатици. Знаем обаче и че уменията в дадена област могат да бъдат използвани и за злосторничество", коментира по време на конференцията американският посланик в България Джеймс Уорлик.

Сериозни киберпрестъпления се извършват и от територията на България, каза още посланикът и допълни, че през последните години експерти на ФБР и „Сикрет Сървис" са работили активно с отдела „Компютърни престъпления". Отделът действал много активно и в момента с агент на ФБР.

Зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков посочи, че за 15 месеца 169 съдии, прокурори и полицейски служители от цялата страна са преминали тристепенен курс в международната академия за обучение по киберразследвания. Той добави, че киберпрестъпността е сред най-бързо развиващите се форми на трансгранична престъпност в света.

Зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов обясни, че колосалните печалби примамват хиляди компютърни специалисти да се превърнат в киберпрестъпници. По думите му "киберпакостниците", които в миналото са действали в името на славата, сега са изместени от организирани синдикати.

Първата Регионална конференция по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа се провежда от сряда до 21 октомври в София. В нея участват и директорът на Сикрет сървис Марк Съливан и Шон Хенри, помощник-директор на отдел на ФБР за киберпрестъпления.