Анонимна информация с мобилните телефони на управляващите ни политици се появи в интернет пространството. Номерата са актуални към 13 октомври 2013 година.
Сергей Станишев – 0888 423 769
Михаил Миков – 0887 619 504
Мая Манолова – 0887 130 777
Лютви Местан – 0879 818 000
Делян пеевски – 0888 811 322
Волен Сидеров – 0888 693 243
ПГ „КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ”:
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПАУНОВ – 0888 390 578
АНТОН КОНСТАНТИНОВ КУТЕВ – 0885 084 739
Атанас ЗАФИРОВ ЗАФИРОВ – 0884 501 046
АТАНАС СТОЙНОВ ПЪДЕВ -0878 836 579
Атанас Тодоров Мерджанов – 0885 302 480
Борис Цветков Цветков – 0888 429 604
Борислав Гуцанов Гуцанов 0888 922 163
ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА БОГДАНОВА 0886 403 349
ВАЛЕРИ МИРЧЕВ ЖАБЛЯНОВ 0888 434 445, 0897 926 985
ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА – 0889 918 900
ВАСИЛ МИЛАНОВ АНТОНОВ – 0888 62 86 90
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ АНДРЕЕВ – 0888 793 030
ГЕОРГИ НИКОЛОВ МЪРКОВ – 0885 515 636, 0888 223 389, 0888 223 389
ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ 0888 004 495
ГЕОРГИ СТРАХИЛОВ СВИЛЕНСКИ – 0898 677 889
ГЕОРГИ ХРИСТОВ БОРИСОВ – 0888 807 379
ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ 0888 951 001
ГЕОРГИ ЯНЧЕВ ГЬОКОВ – 0882 824 714, 0898 70 80 73
ДЕНИЦА ЗЛАТКОВА ЗЛАТЕВА – 0887 525 229
ДЕЯН ЦАНКОВ ДЕЧЕВ – 0897 875 722
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ ГОРОВ – 0878 201 187
ДИМИТЪР СТОЯНОВ ДЪБОВ – 0887 218 356
ДИМЧО ДИМИТРОВ МИХАЛЕВСКИ – 0888 529 298
ДОБРИН НЕНОВ ДАНЕВ – 0887 210 742
ДОРА ИЛИЕВА ЯНКОВА – 0886 888 803, 0878 828 804
ЕВДОКИЯ СЛАВЧОВА АСЕНОВА – 0887 805 047
ЕКАТЕРИНА ВАСИЛЕВА ЗАЯКОВА – 0887 789 079
ЕМИЛ ДИМ. РАЙНОВ 0889 209 100, 0888 516 208
ЕМИЛ СТРАХИЛОВ КОСТАДИНОВ – 0886 846 348
ЖАРА ВЕСЕЛИНОВА ПЕНЕВА-ГЕОРГИЕВА – 0884 500 989, 0885 797 030
ЖЕЛЬО ИВАНОВ БОЙЧЕВ – 0888 370 150, 0897 878 350
ЗАХАРИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ – 0884 300 622
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ – 0888 327 298
ИВАН ТОДОРОВ ИБРИШИМОВ – 0878 538 733
ИЛИЯ АТАНАСОВ БАТАШКИ – 0886 106 601
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СТОЙКОВ – 0887 274 096
ЙОРДАН СТОЯНОВ МЛАДЕНОВ – 0899 915 600
ЙОРДАНКА КОЛЕВА ЙОРДАНОВА – 0888 885 796
КАЛИН ИВАНОВ МИЛЧЕВ – 0896 774 063
КИРИЛ НИКОЛАЕВ ДОБРЕВ – 0888 225 230
КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА – 0887 969 245
КРАСИМИР АТАНАСОВ МУРДЖЕВ – 0888 332 953
КРАСИМИР ХРИСТОВ ЯНКОВ – 0888 060 657
ЛАЗАР ОГНЯНОВ ПОПОВ – 0893 405 230
ЛЮБОМИР АНГЕЛОВ ПЕТКОВ – 0885 694 221
МАРГАРИТА АСЕНОВА СТОИЛОВА – 0885 410 024
МАРИАНА ГОСПОДИНОВА ТОТЕВА – 0887 218 115
МАРИАНА РАДЕВА БОЯДЖИЕВА – 0888 764 408
МАРТИН ГЕОРГИЕВ ЗАХАРИЕВ – 0888 800 333
МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА – 0887 130 777
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ КОСТАДИНОВ – 0884 123 823
МИЛКА ДОНЧЕВА ХРИСТОВА – 0888 151 180
МИЛКО ПЕТРОВ БАГДАСАРОВ – 0887 358 089
МИНЧО МЪНЧЕВ МИНЧЕВ-0888 304 407, 0894 664900
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ – 0887 619 504
МЛАДЕН ПЕТРОВ ЧЕРВЕНЯКОВ -0888 41 51 13
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ПЕТЕВ – 0885 541 690
НИКОЛАЙ СИМЕОНОВ МАЛИНОВ – 0888 535 165
ПАВЕЛ МАРИНОВ МАРИНОВ – 0886 121 383, 0878 761 735
ПЕТЪР АТАНАСОВ КУРУМБАШЕВ- 0888 935 455
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ – 0887 999 996
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ КЪНЕВ – 0898 680 680
ПЕТЪР ИЛИЕВ ДУЛЕВ – 0888 349 379
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ СЛАВОВ – 0887 544 513, 0877 032 651
РОСЕН МАЛИНОВ МАЛИНОВ – 0888 348 016
РУМЕН ВАСИЛЕВ ГЕЧЕВ – 0888 126 019
РУМЕН МАРИНОВ ЙОНчев 0888 461 650
СВЕТЛА МАРИНОВА БЪЧВАРОВА – ПИРАЛКОВА, 0889 559 901, 0888 508 433
СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ – 0888 423 769
СИЯНА АТАНАСОВА ФУДУЛОВА – 0888 664 765
СМИЛЯНА НИКОЛОВА НИТОВА-КРЪСТЕВА – 0888 806 700
СПАС ЯНЕВ ПАНЧЕВ 0887 599 012, 0878 358 283
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ ВЛАДИМИРОВ – 0886 535 311, 0899 173 137
СТЕФАН ИВАНОВ ТАНЕВ 0887 811 848, 0884 300 508
СТЕФАН ЛАМБОВ ДАНАИЛОВ – 0888 718 811
СТРАХИЛ ЧАВДАРОВ АНГЕЛОВ – 0882 53 11 11, 0899 920 065
Таню Христов КИРЯКОВ – 0898 770 600
ТАТЯНА ИВАНОВА БУРУДЖИЕВА-ВАНИОТИС – 0886 677 412
ТОДОР БОРИСОВ РАДУЛОВ – 0887 210 624
ФИЛИП СТЕФАНОВ ПОПОВ – 0899 185 507
ХРИСТО ЦВЕТАНОВ МОНОВ – 0887 628 909
ЯВОР БОРИСЛАВОВ КУЮМДЖИЕВ – 0886 605 990, 0887 585 974
ЯВОР ИЛИЕВ ГЕЧЕВ – 0878 242 133
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ 0888 327 740
ПГ НА ДПС:
АЛИОСМАН ИБРАИМ ИМАМОВ – 0887 993 853, 0879 818 009
АХМЕД АХМЕДОВ БАШЕВ – 0888 877 595
ВЕСЕЛИН ВЪЛЕВ ПЕНЕВ – 0888 633 337
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ ГОРАНОВ – 0888 200 539
ДЕЛЯН СЛАВЧЕВ ПЕЕВСКИ – 0888 811 322
ДЖЕВДЕТ ИБРЯМ ЧАКЪРОВ – 0888 800 501
ДУРХАН МЕХМЕД МУСТАФА – 0888 111 717
ЕМИЛ КИРИЛОВ ИВАНОВ – 0888 594 194
ЕРДИНЧ ИСМАИЛ ХАЙРУЛА – 0889 564 444
ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ – 0888 88 77 66
КАМЕН КОСТОВ КОСТАДИНОВ 0889 89 89 00
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН – 0879 818 000
МЕХМЕД ЮМЕР АТАМАН – 0889 200 001
МИТХАТ САБРИ МЕТИН – 0884 333 666
МУСТАФА САЛИ КАРАДАЙЪ – 0879 818 081
МУСТАФА ФАХРИ АХМЕД – 0889 614 439
НЕВИН ХАЛИЛ ХАСАН – 0887 695 933
НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР – 0888 345 334
ПЕТЪР СИМЕОНОВ АНГЕЛОВ – 0888 856 619
ПЕТЯ НИКОЛОВА РАЕВА – 0897 847 802, 0887 803 007
РАМАДАН БАЙРАМ АТАЛАЙ – 0889 303 090
РУШЕН МЕХМЕД РИЗА – 0888 366 444
СЕРГЕЙ МАНУШОВ КИЧИКОВ – 0885 400 133
ТУНДЖАЙ ОСМАНОВ НАИМОВ – 0885 999 106
ТУНЧЕР МЕХМЕДОВ КЪРДЖАЛИЕВ – 0887 330 660
ФЕРИХАН ИЛИЯЗОВА АХМЕДОВА – 0885 699 853
ХАЛИЛ РЕДЖЕПОВ ЛЕТИФОВ – 0898 528 192
ХАМИД БАРИ ХАМИД – 0878 258 376
ХАМИ ИБРАХИМОВ ХАМИЕВ – 0899 929 733, 0884 878 974
ХАСАН ИЛИЯЗ ХАДЖИХАСАН – 0888 300 395
ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ – 0886 950 970
ХЮСЕИН ХАСАН ХАФЪЗОВ – 0879 169 660
ЧЕТИН ХЮСЕИН КАЗАК – 0888 253 356, 0878 253356
ШЕНДОАН РЕМЗИ ХАЛИТ – 0899 964 466
ЩЕРЬО ЩЕРЕВ ЩЕРЕВ – 0878 677 191
ЯНКО АЛЕКСАНДРОВ ЯНКОВ – 0888 220 122
ПГ “АТАКА”:
АДРИАН ХРИСТОВ АСЕНОВ – 0882 66 20 03
ВЕНЦИСЛАВ АСЕНОВ ЛАКОВ – 0889 30 23 12
ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ – 0888 693 243
ГАЛЕН СИМЕОНОВ МОНЕВ – 0882 66 22 26
ДЕНИЦА СТОИЛОВА ГАДЖЕВА – 0885 63 44 64
ДЕСИСЛАВ СЛАВОВ ЧУКОЛОВ – 0888 33 22 29
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ АВРАМОВ – 0887 475 333
ДИМИТЪР ДИМЧЕВ ДИМОВ – 0885 075 67
ИВАН ТОДОРОВ ДИМИТРОВ – 0882 662 306
ИЛИАН САШОВ ТОДОРОВ – 0882 66 22 53
КАЛИНА ПЕТРОВА БАЛАБАНОВА 0884 072 812
КИРИЛ КРАСИМИРОВ КОЛЕВ – 0879 342 992
КРИСТИЯН РОБЕРТ ДИМИТРОВ – 0882 662 228
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ ВЛАДИМИРОВ – 0882 66 20 20
МАГДАЛЕНА ЛАМБОВА ТАШЕВА -0884 650 463
МАРГАРИТА НИКОЛАЕВА НИКОЛОВА – 0889 292 398
МИГЛЕНА ДОЙКОВА АЛЕКСАНДРОВА – 0888 911 185, 0887 207 124
НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ АЛЕКСАНДРОВ – 0885 650 374
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ ШОПОВ И НОТЕВ – 0888 27 70 00
ПЕТЪР ИВАНОВ ПЕТРОВ – 0888 576 532
РАДИ НИКОЛОВ СТОЯНОВ – 0882 636236
СТАНИСЛАВ ТОДОРОВ СТАНИЛОВ – 0882 66 22 05
ЯВОР БОЖИЛОВ НОТЕВ – 0888 95 65 13
Показват се публикациите с етикет 2013. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 2013. Показване на всички публикации
Забранява ли лустрация Европейската конвенция за правата на човека?
13.10.2013 г.
Александър Кашъмов
„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, забраняваща лица с принадлежност към бившата ДС да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ. За да си представим ефекта на решението, е достатъчно да си спомним, че аудиторията на електронните медии е милионна дори в рамките на минути, за разлика от останалите медии. За да стигат до извод, че текстът от ЗРТ е дискриминационен, седемте конституционни съдии са се позовали и на практиката на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ/. Според тях ЕСПЧ „отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на конвенцията. Както отбелязва Съдът в Страсбург това с още по-голяма сила е валидно за държава членка на Европейския съюз, „защото демократичното й устройство е извън съмнение” (вж. Sidabras and Dziautas vs Lithuania – Applications; Rainys and Gasparavicius vs Lithuania – Applications nos 70665/01 and 74345/01; Zdanoka vs Latvia – Application no 58278/00). Поради това оспорените законови текстове са изцяло в несъответствие с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото той изисква упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на какъвто и да е признак.”
А сега да видим какво разбиране отстоява ЕСПЧ в цитираните решения. В решението по делото Sidabras и Dziautas с/у Литва, окончателно от 27 октомври 2004 г., жалбоподателите се оплакват от прилагането на закон, който забранява на служители с принадлежност към бившата КГБ да заемат държавна служба и редица позиции в частния сектор (нотариуси, адвокати, учители, служители в банки, фирми в сферата на сигурността и др.). Съдът изрично отбелязва, че оплакването е единствено срещу забраната за заемане на позиции в частния, но не и в публичния сектор (§ 36 от решението). Още припомня утвърдената си практика, че „липсата на достъп до държавна служба сама по себе си не може да бъде основание за жалба по Конвенцията” (§ 46 от решението), а „Конвенцията не гарантира само по себе си правото на достъп до дадена професия” (§ 52 от решението). Обаче, „една далеч разпростираща се забрана за заемане на служба в частния сектор засяга личния живот” (§ 47 ). Съдът приема, че различното третиране според литовския закон има легитимната цел да защити националната сигурност, обществената безопасност, икономическото благосъстояние на страната и правата и свободите на другите (§ 55 ). ЕСПЧ приема по-нататък, че изискването за лоялност към държавата е необходимо условие за работа в държавна институция, но ограничението да се заеме работа в частна компания по съображения за липса на лоялност към държавата не може да се оправдае по същия начин от гледна точка на Конвенцията (§ 58 от решението). Що се отнася до дългото време, изтекло от преустановяване на принадлежността на жалбоподателите към КГБ, според Съда то „не е решаващо”, но все пак може да бъде сметнато за относимо към цялостната оценка на пропорционалността на мярката (§ 60 ).
Също от уволнение служители в частния сектор при същите обстоятелства и същия закон се оплакват жалбоподателите и в другото цитирано решение – Rainys и Gasparavicius с/у Литва, § 33. В третото решение – по делото Zdanoka с/у Латвия пък първо става въпрос за кандидати за избор за евродепутати, оплакването е за нарушение на правото на свободни избори (чл.3 от Протокол №1), така че липсва въобще относимост към ситуацията, а освен това жалбата е отхвърлена от ЕСПЧ.
От прочита става ясно, че липсва идентичност на цитираните случаи с нашия. Преди всичко, СЕМ е държавна институция, чиито членове се избират от Народното събрание, а не частна компания. Изискването на ЗРТ за лоялност към държавата не противоречи на Конвенцията, а лустрацията в контекста на държавните длъжности не попада в обхвата на Конвенцията, както се изясни. Членството в управителните съвети на БНР и БНТ пък не представлява работа нито в частния, нито в публичния сектор, поради което решенията на ЕСПЧ са напълно неотносими. За несъмнената демократичност на всички държави-членки на Европейския съюз, която обосновава недопустимост на каквато и да е лустрация, не прочитаме никъде в решенията.
Дали конституционните съдии са се мотивирали непрецизно, дали някой не е чел решенията на ЕСПЧ, или не ги е превел правилно, или е разчитал, че хората в България не четат, може и да не узнаем. Но едно поне е ясно – че ако не в България, то поне в останалите 46 държави-членки на Съвета на Европа гражданите могат да дишат спокойно – Съдът в Страсбург никога не е заявявал, че изискванията за непринадлежност към бившите тайни служби на хора, заемащи държавни длъжности, представлява недопустима дискриминация.
Александър Кашъмов
„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, забраняваща лица с принадлежност към бившата ДС да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ. За да си представим ефекта на решението, е достатъчно да си спомним, че аудиторията на електронните медии е милионна дори в рамките на минути, за разлика от останалите медии. За да стигат до извод, че текстът от ЗРТ е дискриминационен, седемте конституционни съдии са се позовали и на практиката на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ/. Според тях ЕСПЧ „отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на конвенцията. Както отбелязва Съдът в Страсбург това с още по-голяма сила е валидно за държава членка на Европейския съюз, „защото демократичното й устройство е извън съмнение” (вж. Sidabras and Dziautas vs Lithuania – Applications; Rainys and Gasparavicius vs Lithuania – Applications nos 70665/01 and 74345/01; Zdanoka vs Latvia – Application no 58278/00). Поради това оспорените законови текстове са изцяло в несъответствие с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото той изисква упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на какъвто и да е признак.”
А сега да видим какво разбиране отстоява ЕСПЧ в цитираните решения. В решението по делото Sidabras и Dziautas с/у Литва, окончателно от 27 октомври 2004 г., жалбоподателите се оплакват от прилагането на закон, който забранява на служители с принадлежност към бившата КГБ да заемат държавна служба и редица позиции в частния сектор (нотариуси, адвокати, учители, служители в банки, фирми в сферата на сигурността и др.). Съдът изрично отбелязва, че оплакването е единствено срещу забраната за заемане на позиции в частния, но не и в публичния сектор (§ 36 от решението). Още припомня утвърдената си практика, че „липсата на достъп до държавна служба сама по себе си не може да бъде основание за жалба по Конвенцията” (§ 46 от решението), а „Конвенцията не гарантира само по себе си правото на достъп до дадена професия” (§ 52 от решението). Обаче, „една далеч разпростираща се забрана за заемане на служба в частния сектор засяга личния живот” (§ 47 ). Съдът приема, че различното третиране според литовския закон има легитимната цел да защити националната сигурност, обществената безопасност, икономическото благосъстояние на страната и правата и свободите на другите (§ 55 ). ЕСПЧ приема по-нататък, че изискването за лоялност към държавата е необходимо условие за работа в държавна институция, но ограничението да се заеме работа в частна компания по съображения за липса на лоялност към държавата не може да се оправдае по същия начин от гледна точка на Конвенцията (§ 58 от решението). Що се отнася до дългото време, изтекло от преустановяване на принадлежността на жалбоподателите към КГБ, според Съда то „не е решаващо”, но все пак може да бъде сметнато за относимо към цялостната оценка на пропорционалността на мярката (§ 60 ).
Също от уволнение служители в частния сектор при същите обстоятелства и същия закон се оплакват жалбоподателите и в другото цитирано решение – Rainys и Gasparavicius с/у Литва, § 33. В третото решение – по делото Zdanoka с/у Латвия пък първо става въпрос за кандидати за избор за евродепутати, оплакването е за нарушение на правото на свободни избори (чл.3 от Протокол №1), така че липсва въобще относимост към ситуацията, а освен това жалбата е отхвърлена от ЕСПЧ.
От прочита става ясно, че липсва идентичност на цитираните случаи с нашия. Преди всичко, СЕМ е държавна институция, чиито членове се избират от Народното събрание, а не частна компания. Изискването на ЗРТ за лоялност към държавата не противоречи на Конвенцията, а лустрацията в контекста на държавните длъжности не попада в обхвата на Конвенцията, както се изясни. Членството в управителните съвети на БНР и БНТ пък не представлява работа нито в частния, нито в публичния сектор, поради което решенията на ЕСПЧ са напълно неотносими. За несъмнената демократичност на всички държави-членки на Европейския съюз, която обосновава недопустимост на каквато и да е лустрация, не прочитаме никъде в решенията.
Дали конституционните съдии са се мотивирали непрецизно, дали някой не е чел решенията на ЕСПЧ, или не ги е превел правилно, или е разчитал, че хората в България не четат, може и да не узнаем. Но едно поне е ясно – че ако не в България, то поне в останалите 46 държави-членки на Съвета на Европа гражданите могат да дишат спокойно – Съдът в Страсбург никога не е заявявал, че изискванията за непринадлежност към бившите тайни служби на хора, заемащи държавни длъжности, представлява недопустима дискриминация.
ЕВРАЗИЙСКИ СЪЮЗ - НОВАТА ВИЗИЯ НА БСП ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ?
В деня на назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС политологът Иван Кръстев написа, че този ход има смисъл само ако българското правителство е решило да извади страната от Европейския съюз. Кандидатурата на Делян Пеевски беше оттеглена, оттогава измина повече от месец на протести, но прогнозата му изглежда все по-застрашително реална. Правителството продължава с поредицата от скандални назначения, които ни отдалечават от Европа и ни приближават, буквално, към Евразийския съюз.
Руският депутат Юрий Шувалов, член на Висшия съвет на партията на Владимир Путин „Единна Русия”, цитиран от медиите, заяви, че „България спокойно може да стане член на Евразийския съюз, ако заработи добре, ще ви поканим”. Същевременно, експертният министър-председател Пламен Орешарски назначи за свой съветник Боян Чуков – освен бивш щатен служител на Първо главно управление на ДС, той е познавач и възторжен почитател на Евразийския съюз, за който пише: „Необходимо е да си дадем много ясно сметка, че в момента у нас върви мощна атака за разрушаване на цивилизационния код на българския народ, който в исторически аспект е свързан с евразийската идея, със славяно-православната цивилизация и с Русия.” И завършва статията си с цитат на руски политолог от български произход, с когото явно е съгласен: „Родината на моите прадеди, както Русия, така и България, това е единна духовно Родина”.
Г-н Чуков беше съветник на министър-председателя Сергей Станишев по време на Тройната коалиция, а след това работеше в централата на БСП. Затова е неизбежен и въпросът до каква степен неговите възгледи са споделяни и от председателя на БСП и на Партията на европейските социалисти (ПЕС) г-н Станишев. Дали европейските социалисти са наясно че той е сред привържениците на Евразийския съюз на Владимир Путин?
Дали всичко това е само поредица от съвпадения?
Колкото и да ни е неприятно, България се отдалечава от Европейския съюз. Това беше изразено най-ясно от посланиците на Франция и Германия, които в становището си за водената от правителството политика отбелязаха в заключение: „Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци: в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци); защото нашите икономики са взаимно обвързани; и просто защото нашите съдби занапред са свързани.” Последваха сходни, макар и може би не толкова остри изказвания на редица други посланици на ключови страни от Европейския съюз. С различни свои жестове и интервюта подкрепа за протестите и тревога от развитието на обстановката в страната изказаха посланиците на Великобритания, Белгия, Холандия – ключови държави в Европейския съюз. Последва изказването и на еврокомисаря Вивиан Рединг, която каза: „симпатиите ми са на страната на българските граждани, които протестират на улицата срещу корупцията”, а както стана ясно темата за скандалните назначения са били засегнати и в устния доклад на Европейската комисия за България. Едва ли някои сериозно си мисли, че посланиците на толкова важни страни членки на Европейския съюз биха могли с лека ръка да се ангажират с писмено становище по случващото се в България, без това да е позицията на техните правителства.
Но управляващите в България не споделят това мнение. Те се направиха на глухи и слепи за всички тези знаци. Премиерът обяви, че знае кой организира протестите и когато това стане ясно след години щяло да бъде много интересно – очевидно той разполага с поверителна информация, която не може да разгласява. Предпочита да повярва на конспиративна теория, защото така светът изглежда по-лесен за обяснение. Само че в изказванията и действията на нашите партньори няма никаква конспирация – те изказват мненията си открито и гласно. Може би затова и премиерът реши да ги игнорира. Същевременно представители на управляващото мнозинство не успяха да си сдържат нервите: „В България свикнахме посланиците на други държави да ни се бъркат във вътрешните работи. Ако това се беше случило в друга държава, тези посланици отдавна щяха да са изгонени”, отбеляза г-жа Татяна Буруджиева. А тези дни външният министър Кристиан Вигенин добави: „все пак има една граница, която един посланик не трябва да пресича”. Единственото неясно в изказването на г-н Вигенин е кой точно от всичките посланици има предвид.
Конспирация срещу прозрачност. В това е дилемата на българското правителство. То предпочита да вярва на конспирации, вместо на ясни изказвания. Едното предлага уюта на скритото обяснение, другото предлага неприятната истина.
Вероятно посланиците на страните от Европейския съюз и представителите на Европейската комисия трябваше да започнат да правят конспиративни срещи и да оказват подмолни влияния върху политическите партии, докато в същото време правят обтекаеми политически изказвания – може би тогава гласът им щеше да бъде чут по-добре от българското правителство. Защото този начин на поведение е по-познат на управляващите пред интервюта и писмените становища. Точно в това се състои разликата в начина, по който се прави политика в Европа и в България. В това се състои и предимството на г-н Пеевски пред всички тези посланици.
Всъщност в това се състои разликата между Европейския и Евразийския съюз. Когато формулирал поканата си за членство на България в Евразийския съюз руският депутат се позовал на културната и духовна близост между България и Русия. Не оспорвам исторически обоснованата културна и духовна близост между България и Русия, но изпитвам дълбоки съмнения в културната и духовна близост между България и начина, по който са управлявани Русия, Казахстан и Беларус. Подобно на цитирания от г-н Чуков руски политолог, неотдавна един скандален руски свещеник заяви в присъствието на г-н Станишев, че България и Русия са част от единната православна държава.
Така е в Евразийския съюз – една все още несъществуващата организация, която на теория трябва да надгради съществуващия митнически съюз между Русия, Казахстан и Беларус. Евразийският съюз е неприкрито носталгичен към Съветския съюз, а квази-интелектуалните дрехи на новата организация са съшити от меко казания спорен руски философ Александър Дугин. Това е проект, който дори не си прави труда да прикрие желанието за политическо утвърждаване на икономическата експанзия на Русия.
Всичко това са просто съвпадения – протестите в България, изказванията на европейските посланици и изказванията на руски депутати, срещу които не реагира нито г-жа Буруджиева, нито г-н Вигенин. Тези съвпадения показват известна тенденция – тенденция на затваряне и оглушаване към исканията на протестиращите и към посланията на Европейския съюз и на отваряне към конспиративните теории и геополотическото задкулисие. Всъщност, българските социалисти енергично защитават националния ни суверенитет от Европа, но остават безмълвни, когато става въпрос за Русия.
Какво ще избере г-н Боян Чуков ако трябва да избира между Европейския и Евразийският съюз? Какъв съвет ще получи г-н Пламен Орешарски, който е експерт в областта на финансите, но едва ли е експерт в областта на външната политика, ако се допита до своя съветник? Защото министър-председателят на една страна трябва да познава и да се изказва не само по финансови въпроси, той трябва да бъде политическия лидер на нацията. Точно това лидерство напълно отсъства в Министерския съвет на страната, което дава възможност на всевъзможни експерти безконтролно от никого да развиват и налагат своите възгледи за света.
В годините на Тройната коалиция един руски дипломат, посланик на своята страна към Европейския съюз, изказа крилатата фраза, че България е троянския кон на Русия в ЕС („в добрия смисъл на думата”, добави той). Днес един руски депутат ни кани да станем част от Евразийският съюз. В това време българският премиер назначава за свои съветник човек, който се възхищава от Евразийския съюз, като същевременно остава глух за сигналите от Европа, защото предпочита да вярва на конспиративни теории.
Притеснявам се, че между България и Евразийският съюз наистина има културна и духовна близост. Но това не е културната и духовна близост между народите на тези страни. Това е културната и духовна близост между управляващите в тези страни, научени да правят политика по начин, по който тя не се прави в Европа – това ме кара да съм притеснен, че прогнозата на Иван Кръстев съдържа повече истина, отколкото си даваме сметка. Но съм уверен, че тази културна близост не се споделя от мнозинството български граждани с „разрушен цивилизационен код”, които предпочитат политическите практики на Берлин, Париж, Лондон и Брюксел, а не на Москва, Минск и Астана. В това може да се убеди и г-н Орешарски, ако вдигне очи от поверителните справки и погледне през прозореца на кабинета си.
Гражданското общество, както и партиите в център-дясно няма да допуснат България да бъде повлечена отново към орбитата на източните приятели на г-н Станишев и компания. За това в най-скоро време ни трябват нови избори, които са единствения изход от създалата се политическа криза след манипулативната предизборна кампания от април и май, довела на власт настоящото правителство.
Автор: Андрей Ковачев
Руският депутат Юрий Шувалов, член на Висшия съвет на партията на Владимир Путин „Единна Русия”, цитиран от медиите, заяви, че „България спокойно може да стане член на Евразийския съюз, ако заработи добре, ще ви поканим”. Същевременно, експертният министър-председател Пламен Орешарски назначи за свой съветник Боян Чуков – освен бивш щатен служител на Първо главно управление на ДС, той е познавач и възторжен почитател на Евразийския съюз, за който пише: „Необходимо е да си дадем много ясно сметка, че в момента у нас върви мощна атака за разрушаване на цивилизационния код на българския народ, който в исторически аспект е свързан с евразийската идея, със славяно-православната цивилизация и с Русия.” И завършва статията си с цитат на руски политолог от български произход, с когото явно е съгласен: „Родината на моите прадеди, както Русия, така и България, това е единна духовно Родина”.
Г-н Чуков беше съветник на министър-председателя Сергей Станишев по време на Тройната коалиция, а след това работеше в централата на БСП. Затова е неизбежен и въпросът до каква степен неговите възгледи са споделяни и от председателя на БСП и на Партията на европейските социалисти (ПЕС) г-н Станишев. Дали европейските социалисти са наясно че той е сред привържениците на Евразийския съюз на Владимир Путин?
Дали всичко това е само поредица от съвпадения?
Колкото и да ни е неприятно, България се отдалечава от Европейския съюз. Това беше изразено най-ясно от посланиците на Франция и Германия, които в становището си за водената от правителството политика отбелязаха в заключение: „Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци: в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци); защото нашите икономики са взаимно обвързани; и просто защото нашите съдби занапред са свързани.” Последваха сходни, макар и може би не толкова остри изказвания на редица други посланици на ключови страни от Европейския съюз. С различни свои жестове и интервюта подкрепа за протестите и тревога от развитието на обстановката в страната изказаха посланиците на Великобритания, Белгия, Холандия – ключови държави в Европейския съюз. Последва изказването и на еврокомисаря Вивиан Рединг, която каза: „симпатиите ми са на страната на българските граждани, които протестират на улицата срещу корупцията”, а както стана ясно темата за скандалните назначения са били засегнати и в устния доклад на Европейската комисия за България. Едва ли някои сериозно си мисли, че посланиците на толкова важни страни членки на Европейския съюз биха могли с лека ръка да се ангажират с писмено становище по случващото се в България, без това да е позицията на техните правителства.
Но управляващите в България не споделят това мнение. Те се направиха на глухи и слепи за всички тези знаци. Премиерът обяви, че знае кой организира протестите и когато това стане ясно след години щяло да бъде много интересно – очевидно той разполага с поверителна информация, която не може да разгласява. Предпочита да повярва на конспиративна теория, защото така светът изглежда по-лесен за обяснение. Само че в изказванията и действията на нашите партньори няма никаква конспирация – те изказват мненията си открито и гласно. Може би затова и премиерът реши да ги игнорира. Същевременно представители на управляващото мнозинство не успяха да си сдържат нервите: „В България свикнахме посланиците на други държави да ни се бъркат във вътрешните работи. Ако това се беше случило в друга държава, тези посланици отдавна щяха да са изгонени”, отбеляза г-жа Татяна Буруджиева. А тези дни външният министър Кристиан Вигенин добави: „все пак има една граница, която един посланик не трябва да пресича”. Единственото неясно в изказването на г-н Вигенин е кой точно от всичките посланици има предвид.
Конспирация срещу прозрачност. В това е дилемата на българското правителство. То предпочита да вярва на конспирации, вместо на ясни изказвания. Едното предлага уюта на скритото обяснение, другото предлага неприятната истина.
Вероятно посланиците на страните от Европейския съюз и представителите на Европейската комисия трябваше да започнат да правят конспиративни срещи и да оказват подмолни влияния върху политическите партии, докато в същото време правят обтекаеми политически изказвания – може би тогава гласът им щеше да бъде чут по-добре от българското правителство. Защото този начин на поведение е по-познат на управляващите пред интервюта и писмените становища. Точно в това се състои разликата в начина, по който се прави политика в Европа и в България. В това се състои и предимството на г-н Пеевски пред всички тези посланици.
Всъщност в това се състои разликата между Европейския и Евразийския съюз. Когато формулирал поканата си за членство на България в Евразийския съюз руският депутат се позовал на културната и духовна близост между България и Русия. Не оспорвам исторически обоснованата културна и духовна близост между България и Русия, но изпитвам дълбоки съмнения в културната и духовна близост между България и начина, по който са управлявани Русия, Казахстан и Беларус. Подобно на цитирания от г-н Чуков руски политолог, неотдавна един скандален руски свещеник заяви в присъствието на г-н Станишев, че България и Русия са част от единната православна държава.
Така е в Евразийския съюз – една все още несъществуващата организация, която на теория трябва да надгради съществуващия митнически съюз между Русия, Казахстан и Беларус. Евразийският съюз е неприкрито носталгичен към Съветския съюз, а квази-интелектуалните дрехи на новата организация са съшити от меко казания спорен руски философ Александър Дугин. Това е проект, който дори не си прави труда да прикрие желанието за политическо утвърждаване на икономическата експанзия на Русия.
Всичко това са просто съвпадения – протестите в България, изказванията на европейските посланици и изказванията на руски депутати, срещу които не реагира нито г-жа Буруджиева, нито г-н Вигенин. Тези съвпадения показват известна тенденция – тенденция на затваряне и оглушаване към исканията на протестиращите и към посланията на Европейския съюз и на отваряне към конспиративните теории и геополотическото задкулисие. Всъщност, българските социалисти енергично защитават националния ни суверенитет от Европа, но остават безмълвни, когато става въпрос за Русия.
Какво ще избере г-н Боян Чуков ако трябва да избира между Европейския и Евразийският съюз? Какъв съвет ще получи г-н Пламен Орешарски, който е експерт в областта на финансите, но едва ли е експерт в областта на външната политика, ако се допита до своя съветник? Защото министър-председателят на една страна трябва да познава и да се изказва не само по финансови въпроси, той трябва да бъде политическия лидер на нацията. Точно това лидерство напълно отсъства в Министерския съвет на страната, което дава възможност на всевъзможни експерти безконтролно от никого да развиват и налагат своите възгледи за света.
В годините на Тройната коалиция един руски дипломат, посланик на своята страна към Европейския съюз, изказа крилатата фраза, че България е троянския кон на Русия в ЕС („в добрия смисъл на думата”, добави той). Днес един руски депутат ни кани да станем част от Евразийският съюз. В това време българският премиер назначава за свои съветник човек, който се възхищава от Евразийския съюз, като същевременно остава глух за сигналите от Европа, защото предпочита да вярва на конспиративни теории.
Притеснявам се, че между България и Евразийският съюз наистина има културна и духовна близост. Но това не е културната и духовна близост между народите на тези страни. Това е културната и духовна близост между управляващите в тези страни, научени да правят политика по начин, по който тя не се прави в Европа – това ме кара да съм притеснен, че прогнозата на Иван Кръстев съдържа повече истина, отколкото си даваме сметка. Но съм уверен, че тази културна близост не се споделя от мнозинството български граждани с „разрушен цивилизационен код”, които предпочитат политическите практики на Берлин, Париж, Лондон и Брюксел, а не на Москва, Минск и Астана. В това може да се убеди и г-н Орешарски, ако вдигне очи от поверителните справки и погледне през прозореца на кабинета си.
Гражданското общество, както и партиите в център-дясно няма да допуснат България да бъде повлечена отново към орбитата на източните приятели на г-н Станишев и компания. За това в най-скоро време ни трябват нови избори, които са единствения изход от създалата се политическа криза след манипулативната предизборна кампания от април и май, довела на власт настоящото правителство.
Автор: Андрей Ковачев
ИСТИНАТА ЗА ПРЕВРАТА ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2013
Източник: http://razuznavane.com/?p=14478
авг 18, 2013
Напрежението между Русия и България и по-специално между БОРИСОВ и ПУТИН нарастваше. Растеше, защото голямата цел на ПУТИН – АЕЦ” Белене” започна да се отлага и отдалечава във времето.
И ПУТИН беше разбрал, че ако не се намеси и то сериозно, имаше опасност влиянието им да бъде под сериозна угроза и руските интереси трайно да пострадат.
Когато българският парламент гласува спиране строителството на АЕЦ”Белене “, това беше ТРЕТИЯТ И СЪКРУШИТЕЛЕН ” УДАР” на Бойко Борисов срущу всемогъщия руски Цар ПУТИН!
Последва едно показно покушение – стрелба по мафиота Златко Баретата, който беше поставен под леката форма – домашен арест. Избрано е специално място, макар и много трудно за изпълнение на покушението. Вместо да се използва излизането му от мястото на домашния арест, атентаторите съзнателно са избрали най-трудният вариант - в центъра на София, пред централния вход на Съдебната палата – “символ” на правосъдието.
Болшивишкото революционно изказване на Станишев стресна цяла демократична Европа. И може би това изяде шансовете му и в бъдеще да бъде”ГЛАВА на ПЕС”.
Чрез подбрани лица от младежката организация на БСП излязли от Конгреса, успяха да се вмъкнат в протеста и да превърнат мирните гражданските бунтове от икономически – срещу високите цени на тока в политически – сваляне правителството на ГЕРБ.
авг 18, 2013
Русия призна, че наказва Бойко Борисов заради отказа му да строи АЕЦ”Белене”. Руснаците организират бунта, който предизвика падането на правителството.
Руският електронен проправителствен официоз “Известия” на 24.02.2013 г. в апогея на демонстрациите, публикува тенденциозно дръзката статия срещу страната ни:
“Правителството на България не се задъръжа на власт без руската АЕЦ”.
“КЪМ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО НА АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ВЕЧЕ НОВИЯТ КАБИНЕТ”.
Явно Москва е убедена, че новото българско правителства ще бъде социалистическо, което ще разреши строителството на АЕЦ”Белене”.
В уводната статия под това заглавие, с типично руско самочувствие и голяма доза наглост „Известия” пише, че срещу високите цени на тока и парното, “нарочно се прави бунт, за да се докаже, че без АЕЦ “Белене” токът и парното в България ще поскъпват”.
Статията дори не крие, че Русия стои зад бунта чрез който падна правителството на Бойко Борисов.
“ИЗВЕСТИЯ” пише:
“Българското правителството на Бойко Борисов подаде оставка, след непрестанни хилядни демонстрации, предизвикани от високите цени на електроенергията”! И вестникът назидателно продължава:
“Който и да формира нов кабинет, той ще трябва да внимава за грешките на предшествениците и сериозно да обмисли въпроса за строителството на територията на България руските атомни електроцентрали”.
Официозът “Известия” надменно диктува какво трябва да прави България!
Да, Цар Путин, както вече го наричат в Русия, не се отказва от България!
Той отвръща на “удара” на Бойко Борисов, който дръзна твърдо да се изправи срещу него, показвайки характер и това, че няма да приеме руски диктат.
ПУТИН беше сериозно уязвен от българския премиер Борисов и той – чекистът с вонната закалка от КГБ и високото самочувствие трудно понесе унижението.
Путин искаше да покаже силата си и реагира бързо по много суров начин, наказвайки непокорния Борисов чрез преврат и сваляне от власт. Защото “чекистът” не познава поражение.
ПУТИН не можеше да предположи, че Борисов – премиер на една бедна и изостанала страна каквато той счита България, икономиката на която изцяло зависи от руската енергетика ще има такова дръзко поведение.
Защото Путин продължаваше да счита България за руски сателит, който завинаги е обвързан с Русия.
Първият сериозен удар ПУТИН получи, когато Борисов ИЗГОНИ РУСКИТЕ И БЪЛГАРСКИ ПОСРЕДНИЦИ – МНОГОТО ЛЕШОЯДИ при сделки с Русия в областта на енергетиката.
Това струваше на Русия 300 милиона евро годишно и няколко “дребни”милиончета за българските посредници! Но чрез прекъсването на този “пладнешки обир”, ограничаваха се руските възможности да купуват висши български държавници и партийни кадри и то с български пари.
Вторият голям удар, който БОЙКО БОРИСОВ нанеса на ПУТИН е когато постави твърдо въпроса, че цената на руския природен газ за България, трябва да се приравни с европейската. И ПУТИН отново беше принуден да намали цената с ЦЕЛИ 20 ПРОЦЕНТА! “Братска Русия” винаги досега е продавала по – скъпо на бедната България.
Това беше не само голяма загуба за Русия на пари, но и на руски престиж и най-вече този на ПУТИН. Огромната руска резидентура в България му докладваше, че българското правителство под ръководството на премиера Борисов постепенно отхвърлят руското опекунство.
Обиграният “чекист” ПУТИН чувстваше, че България започва да му се изплъзва и че това се дължи най-вече на Бойко Борисов, който постепенно се превръщаше в неговия враг №1.
Напрежението между Русия и България и по-специално между БОРИСОВ и ПУТИН нарастваше. Растеше, защото голямата цел на ПУТИН – АЕЦ” Белене” започна да се отлага и отдалечава във времето.
Амбицията на Цар ПУТИН не беше толкова до голямата – няколко милиардна печалба от строителството на АЕЦ”Белене”.
Той не можеше да приеме отказа за довършване строителството на атомната централа, поради сериозните геополитически предимства, които постигаше чрез нея.
В братска сателитна България “руският ботуш” започваше да губи позиции.
И ПУТИН беше разбрал, че ако не се намеси и то сериозно, имаше опасност влиянието им да бъде под сериозна угроза и руските интереси трайно да пострадат.
Българската земя от десетилетия е под“ботуша” на Русия и ПУТИН не искаше да бъде първият руски държавник, който лишава Русия от това историческо завоевание.
Вновник за българския отказ от строителството на АЕЦ”Белене” пак беше премиерът Бойко Борисов.
С цел запазване позициите на Русия в България, по указания на президента ПУТИН руската резидентура и многобройната й 5-та колона, хвърляха много усилия и не жалеха пари. Купуваха държавници, политици, цели партии, дори финансираха и Референдума за АЕЦ”Белене”, организиран от послушната БСП и нейният лидер от руски произход Сергей Станишев. Но не беше постигната целта - да се осигури продължаване строителството на АЕЦ”Белене”.
Според бившия полковник от КГБ Олег Гордиевски, руската резидентура в България е една от най-големите, не само защото Москва третира страната ни като свой “сателит”, където всичко и е позволено. А най-вече защото ПУТИН счита България за ключов геополитически фактор на Балканите.
България е единствената страна от руските социалистически сателити, която максимално запази голяма част от могъщата репресивна машина Държавна сигурност. Висши нейни кадри продължават да работят в държавния апарат и най-вече в МВР.
Тя действа и сега, оказвайки пълно съдействие на руската резидентура в България.Много от активните мероприятия, включително и по подслушването, които непрекъснато се появяват, са съвместно дело на Държавна Сигурност с руските чекисти. В дни преди избори ДС денонощно работи!
Когато българският парламент гласува спиране строителството на АЕЦ”Белене “, това беше ТРЕТИЯТ И СЪКРУШИТЕЛЕН ” УДАР” на Бойко Борисов срущу всемогъщия руски Цар ПУТИН!
От АЕЦ “Белене” руснаци и българи вече бяха спечелили стотици милиони евра, но ПУТИН преследваше сериозни стратегически цели чрез централата в България.
ПУТИН разбра, че единственият ход е да премахне ГЕРБ и Бойко Борисов от власт и да постави марионетно правителство начело с руснака Сергей Станишев, за да си върне “васална” България!
Руската резидентура у нас бързо нарастваше и последвалите събития съвсем не бяха случайни!
Гротескното покушение над Ахмед Доган имаше театрален нюанс, но то даде възможност да се използва максимално. Защото беше извършено срещу символа на турските националисти в България. Покушението стресна както турци, така и българи и целта беше постигната – нагнетяване на напрежение между българската и турска националност, хвърляйки вината върху управляващите.
Последва едно показно покушение – стрелба по мафиота Златко Баретата, който беше поставен под леката форма – домашен арест. Избрано е специално място, макар и много трудно за изпълнение на покушението. Вместо да се използва излизането му от мястото на домашния арест, атентаторите съзнателно са избрали най-трудният вариант - в центъра на София, пред централния вход на Съдебната палата – “символ” на правосъдието.
Показният разстрел на Баретата беше организиран толкова професионално, че само опитните руски снайперисти от школата в Авганистан могат да го изпълнят.
Целта беше да се покаже, че МВР и министърът не могат да се справят с престъпността, както и да продължи нагнетяването на обстановката преди изборите. А министърът Цветанов, който в деня на атентата, заедно с главния прокурор Цацаров бяха на визита в Брюксел, е двигателят на предизборната организация на партия ГЕРБ и е постоянна цел на атаки от Станишев и хората му. Въпреки това, все още ГЕРБ се сочеше за големия фаворит на изборите.
Последва съвсем ясния като замисъл и изпълнение компромат “Буда”.Той максимално беше въртян като стара, изтрита грамофонна плоча от послушните медии и използван, докато не втръсна.
Цялата тази поредица от остри активни мероприятия за толкова кратко време можеха да бъдат организирани само с активното участие на тайните служби на “големият брат”. Но и тези активни мероприятия не доведоха до сериозни промени в баланса на политическите сили или в полза на строителството на АЕЦ”Белене”.
И тогава руснаците пуснаха в ход болшевишката тактика – “бунта”.
Ето какво пише известният политолог ЕМИЛ КОШЛУКОВ:
“Аз, ако печеля от електромерите по един милиард на година, нямам никакъв проблем да дам 100 хил. лв. на хулигани, за да обръщат кофи по улиците и да създават усещането, че тази власт не се справя”.
Предвестник на това, което ще се случва в България беше дръзкото поведение на Сергей Станишев – поведение на истински руски революционер. Той дръзна в парламента да каже: Ако това правителство на ГЕРБ не подаде оставка, то ще бъде свалено с други средства”!
Болшивишкото революционно изказване на Станишев стресна цяла демократична Европа. И може би това изяде шансовете му и в бъдеще да бъде”ГЛАВА на ПЕС”.
Ръководството на най-голямата партия в Европейския Съюз - НАРОДНАТА поиска Станишев да се извини затова провокационно и антидемократично изказване, но той си затрая, защото изпълняваше поръчението на Цар Путин и на Мать Росия – неговата родна страна!
В болшивишки дух премина и организирания от Станишев конгрес на БСП, който не случайно съвпадна с протестите в България.
Острият тон и радикалните революционни лозунги също целяха нагнетяване на напрежение в страната. Стреснаха се дори и такива опитни комунисти като бившия президент Първанов и бившия вътрешен министър Румен Петков, които даже реагираха срещу поведението на Станишев.
Много са съмнителните факти свързани с основателните протести на българските граждани срещу високите сметки за ток и парно, но невинните българи бяха брутално и цинично употребени от хората на Станишев.
Чрез подбрани лица от младежката организация на БСП излязли от Конгреса, успяха да се вмъкнат в протеста и да превърнат мирните гражданските бунтове от икономически – срещу високите цени на тока в политически – сваляне правителството на ГЕРБ.
Видно беше, че в сценария е влизало и проливане на кръв, особено ако полицията се намеси.
Станишев и партията му не спечелиха от падането на провителството на Бойко Борисов, защото електоралните им възможности не нараснаха от това. Те дори и не разбраха, че политическата наивност и невежество на българското гражданско общество е голямо и затова те лесно бяха подведени и употребени от социалистите. Обединенията им се разпадаха, а исканията им множаха, както и противоречията между тях.
Но Станишев постигна целта - падна правителството на Борисов и ГЕРБ и в България настъпваше хаосът – това което преследваше Сергей Станишев и руските му съветници. Хаосът убива желанието у хората да гласуват, а БСП имаше твърд електорат.
Затова кой стои зад протестите има много факти, за които прокуратурата си затваря очите. Ние ще споменем само един: “организатор на протестите е председателят на младежката организация на “Русофилите в България”? Коментарът е излишен?
Руската активност с участието на ДС ще продължи до и дори след изборите с извършване на още активни мероприятия. За сега на дневен ред са”подслушванията“. Целта е да се поддържа напрежение в политическите партии и обърканост на обществото, защото в “мътна вода се ловят най лесно риби” и то големи.
“Това е времето, когато се ловят “агенти”, казва бившият полковник от КГБ Олег Гордиевски, който в дългата си кариера е бил от двете страни на барикадата. А за тази цел Русия имала много пари!
Трябва да посочим един характерен момент в статията на “Известия”, който явно сериозно дразни Русия. “Известия” пише:
„Част от напрежението между България и Русия е и в резултат от политиката на Брюксел, който иска да раздели България, както и цяла Европа, от Русия в енергийния сектор”.
Това казва шефът на отдел „Икономика и политика” на висшето училище „Икономика” Максим Братерски. Той допълва, че “голяма роля изиграла и съревнованието между българските политици да се конкурират кой е по-голям европеец”.
“Затова сега оставката на правителството на БОЙКО БОРИСОВ може да отвори пътя на ОПОЗИЦИОННАТА БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ”.
Ето го разковничето – РУСИЯ ОТКРИТО ЗАЛАГА НА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ – руският гражданин, който с помощта на Москва успя да свали законното правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов.
МОЖЕ БИ НОВИЯТ ПРЕМИЕР ВЕЧЕ СЕ ВИЖДА КАК ВИКА ОТ БАЛКОНА “ЗДРАСТВУЙТЕ БРАТУШКИ”?
СТАНИШЕВ СТАНА ПРЕМИЕР В СЯНКА НА БЪЛГАРИЯ И ВЕДНАГА СЕ ПОЯВИ ВЪПРОСА ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ СТРОИТЕЛСТВОТО НА АЕЦ “Белене” – СТРАТЕГИЧЕСКАТА ЦЕЛ НА ПУТИН!
Монопол над медиите в България
Под контрола на банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски се намират вестниците: Монитор, Телеграф, Политика, Уикенд, Шоу, Всеки ден, 24 часа, Труд, 168 часа, Седмичен Труд, Стандарт, Марица, Струма, Борба, Преса, Новинар, 19 минути, Супер19, списание Тема, както и ТВ7, Нюз7, радио Веселина, сайтовете Blitz, bnews,inews,vseki den,bgnes и други.
В Корпоративна търговска банка са концентрирани 54% от парите на държавните фирми, което прави около 1 милиард лева.
Банката печели милиони от разликата между лихвите,на които държавните дружества държат депозитите си и лихвите на кредитите, които получават от КТБ.
Делян Пеевски втори мандат е депутат от ДПС.
Корпоративна банка също се смята за близка до почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
Акционери в банката са Омански фонд и Руска банка.
В Корпоративна търговска банка са концентрирани 54% от парите на държавните фирми, което прави около 1 милиард лева.
Банката печели милиони от разликата между лихвите,на които държавните дружества държат депозитите си и лихвите на кредитите, които получават от КТБ.
Делян Пеевски втори мандат е депутат от ДПС.
Корпоративна банка също се смята за близка до почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
Акционери в банката са Омански фонд и Руска банка.
За Цацаров без ентусиазъм
25.05.2013
В морето от информация е неизбежно общественото възприятие да страда от "слепи петна" и "дупки в паметта". Именно това го прави благодатно за манипулация. Ако бъде насочено по подходящ начин, то бурно ще се възмущава, че чичото на половинката на еди-коя си публична фигура бил еди-какъв си, но няма да забележи очевадните престъпления, извършвани от друга публична фигура.
Напоследък общественото внимание е възхитено от новия главен прокурор Сотир Цацаров. Изглежда, че Цацаров има воля да изправи предишните управляващи пред наказателна отговорност, като по този начин не само възстанови справедливостта, а и спомогне за отварянето на шенгенското пространство за България. Изглежда, че Цацаров е против безконтролното използване на СРС-та, задкулисните договорки и злоупотребата с власт.
Преди време споделих опасенията си, че Сотир Цацаров ще бъде "активно вреден" главен прокурор. Ще ми се да мога да повярвам в противното, но досегашните му действия не ме убеждават.
Главният прокурор иска Цветан Цветанов да отговаря за използването на СРС-та. Звучи прекрасно, ако нямах в ума си една от основните идеи в социологията на Макс Вебер: за да разберем едно социално действие, трябва да му проумеем мотивите. Дали основният мотив е да се уважава правото на гражданите да не бъдат следени безконтролно? Ако е така, как да си обясним факта, че самият Сотир Цацаров е обвиняван в прекомерно използване на специални разузнавателни средства, докато е председател на Пловдивския окръжен съд? Цитирам становището на Българския Хелзинкски комитет против кандидатурата му за главен прокурор:
Хипотезата ми за мотивите на Сотир Цацаров е, че той не толкова е загрижен за правата на гражданите, колкото желае да използва в максимална степен властта, с която разполага, за целите, които си е поставил. С действията си срещу управлението, чийто фаворит доскоро е бил, той показва кой командва. Над главния прокурор в България на практика не стои нищо. Добре е да си даваме сметка за това, да опресним спомените си за Никола Филчев, а тези, които нямат такива, да се поинтересуват.
Безпорно, важно е за един главен прокурор да има воля да покаже на политическите и икономическите елити, че не са над закона. Ако Сотир Цацаров направи, каквото зависи от него, за да има справедлив процес срещу хора от висшите етажи на властта, добре. Не по-малко важно е обаче спазването на човешките права.
Именно нарушаването на спазването на човешките права е, според мен, основният проблем на Сотир Цацаров по времето, когато председателства Пловдивския окръжен съд. През този период въпросният съд действа на практика като прокуратура и такова нещо като "презумпция за невинност" не съществува. Отново цитирам становището на БХК:
Европейският съд по правата на човека в Страсбург се е произнесъл 77 (!) пъти срещу решения на този съд от времето на председателството на Цацаров, като по данни на интернет изданието "Репортер" само за 25 от случаите сумата, която България е осъдена да плати, е близо 150 000 лева (!). Сред осъдителните решения в Страсбург има такива за пряка етническа дискриминация, както и за многократно нарушаване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Тази "наказателна политика" на Пловдивския окръжен съд е сред основанията и навъзражението на Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", чийто председател е правозащитният адвокат Михаил Екимджиев, срещу кандидатурата на Цацаров за главен прокурор.
Емблематичен е случаят с пловдивския програмист Максим Савов, който прекара пет месеца зад решетките в резултат на абсолютно скалъпени обвинения, че е откраднал 484 лева от магазина, от който си купува цигари, упорито поддържани от същия съд.
Ако в качеството си на съдия Сотир Цацаров е поддържал практически изцяло позицията на обвинението, не смея да си представя какво може да настане, ако се развихри като главен обвинител. По-сериозното ми опасение обаче е, че вниманието на гражданското общество може да бъде приспано от някоя и друга показна акция срещу доскорошни величия от ранга на Цветан Цветанов. Масовото съзнание не прави особена разлика между справедливост, възмездие и лов на вещици. То продължава да има нужда от силна ръка. И може да усетим твърде късно, че в един момент обвиняеми сме станали и самите ние.
Ще следя с особено внимание действията на новия главен прокурор в областта на човешките права и по отношение на престъпленията от омраза. За мен лакмус ще бъде движението по две дела, с които се чувствам лично ангажирана и които се точат доста години вече: делото за убития Мишо в Борисовата градина и делото за побоя в трамвай 20. И ще се опитвам да не забравям нито за миг, че всеки е невинен до доказване на противното. Дори и бат Бойко, дори и Цвъ Цвъ.
Източник: Публично-личен блог на Светла Енчева http://svetlaen.blogspot.com/2010/02/blog-post_07.html
В морето от информация е неизбежно общественото възприятие да страда от "слепи петна" и "дупки в паметта". Именно това го прави благодатно за манипулация. Ако бъде насочено по подходящ начин, то бурно ще се възмущава, че чичото на половинката на еди-коя си публична фигура бил еди-какъв си, но няма да забележи очевадните престъпления, извършвани от друга публична фигура.
Напоследък общественото внимание е възхитено от новия главен прокурор Сотир Цацаров. Изглежда, че Цацаров има воля да изправи предишните управляващи пред наказателна отговорност, като по този начин не само възстанови справедливостта, а и спомогне за отварянето на шенгенското пространство за България. Изглежда, че Цацаров е против безконтролното използване на СРС-та, задкулисните договорки и злоупотребата с власт.
Преди време споделих опасенията си, че Сотир Цацаров ще бъде "активно вреден" главен прокурор. Ще ми се да мога да повярвам в противното, но досегашните му действия не ме убеждават.
Главният прокурор иска Цветан Цветанов да отговаря за използването на СРС-та. Звучи прекрасно, ако нямах в ума си една от основните идеи в социологията на Макс Вебер: за да разберем едно социално действие, трябва да му проумеем мотивите. Дали основният мотив е да се уважава правото на гражданите да не бъдат следени безконтролно? Ако е така, как да си обясним факта, че самият Сотир Цацаров е обвиняван в прекомерно използване на специални разузнавателни средства, докато е председател на Пловдивския окръжен съд? Цитирам становището на Българския Хелзинкски комитет против кандидатурата му за главен прокурор:
(...) господин Цацаров, в качеството си на председател на окръжен съд, е известен с това, че системно злоупотребява с властта си да разрешава използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу гражданите, в нарушение на закона и основното гражданско право на неприкосновеност на личния живот. Той открито заявява, че не спазва закона в това отношение: „Не съм привърженик на тезата, че СРС-та трябва да се използват в краен случай.” Следователно, господин Цацаров е съдия, който се счита над закона и смята, че му е позволено да го нарушава. Това не е добър юрист.
По неговите собствени думи, през 2011 г. той е издал 1321 разрешения за СРС и само 67 отказа. Засегнатите хора са 482, а вмешателствата са произвели само 357 веществени доказателствени средства (ВДС). До 2011 г. разрешенията за СРС, които господин Цацаров дава, отбелязват стабилен растеж. За 2010 г. те са 1753, близо двойно повече от 2009 г., когато са били 1049 и доста повече от разрешенията, дадени през 2008 г. – 759.
Хипотезата ми за мотивите на Сотир Цацаров е, че той не толкова е загрижен за правата на гражданите, колкото желае да използва в максимална степен властта, с която разполага, за целите, които си е поставил. С действията си срещу управлението, чийто фаворит доскоро е бил, той показва кой командва. Над главния прокурор в България на практика не стои нищо. Добре е да си даваме сметка за това, да опресним спомените си за Никола Филчев, а тези, които нямат такива, да се поинтересуват.
Безпорно, важно е за един главен прокурор да има воля да покаже на политическите и икономическите елити, че не са над закона. Ако Сотир Цацаров направи, каквото зависи от него, за да има справедлив процес срещу хора от висшите етажи на властта, добре. Не по-малко важно е обаче спазването на човешките права.
Именно нарушаването на спазването на човешките права е, според мен, основният проблем на Сотир Цацаров по времето, когато председателства Пловдивския окръжен съд. През този период въпросният съд действа на практика като прокуратура и такова нещо като "презумпция за невинност" не съществува. Отново цитирам становището на БХК:
Закономерно, процентът осъдителни присъди на ръководения от господин Цацаров съд е непочтено висок – 95-98.5%, при средна европейска стойност 80%. По данни от НСИ оправданите подсъдими през 2011 г. в Пловдив са 1.64 % от всички предадени от прокуратурата на съд; през 2010 г. са 1.48 %; през 2009 г. – 0.41 %; през 2008 г. – 0.49 %; през 2007 г. – 2.71 %; през 2006 г. – 2.16 %; през 2005 г. – 0.85 %; през 2004 г. – 0.84 %. Това означава, че почти всеки, обвинен от прокуратурата, е осъден. Съдът там действително е сътрудник на прокурора, а не негов съдник.
Европейският съд по правата на човека в Страсбург се е произнесъл 77 (!) пъти срещу решения на този съд от времето на председателството на Цацаров, като по данни на интернет изданието "Репортер" само за 25 от случаите сумата, която България е осъдена да плати, е близо 150 000 лева (!). Сред осъдителните решения в Страсбург има такива за пряка етническа дискриминация, както и за многократно нарушаване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Тази "наказателна политика" на Пловдивския окръжен съд е сред основанията и навъзражението на Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", чийто председател е правозащитният адвокат Михаил Екимджиев, срещу кандидатурата на Цацаров за главен прокурор.
Емблематичен е случаят с пловдивския програмист Максим Савов, който прекара пет месеца зад решетките в резултат на абсолютно скалъпени обвинения, че е откраднал 484 лева от магазина, от който си купува цигари, упорито поддържани от същия съд.
Ако в качеството си на съдия Сотир Цацаров е поддържал практически изцяло позицията на обвинението, не смея да си представя какво може да настане, ако се развихри като главен обвинител. По-сериозното ми опасение обаче е, че вниманието на гражданското общество може да бъде приспано от някоя и друга показна акция срещу доскорошни величия от ранга на Цветан Цветанов. Масовото съзнание не прави особена разлика между справедливост, възмездие и лов на вещици. То продължава да има нужда от силна ръка. И може да усетим твърде късно, че в един момент обвиняеми сме станали и самите ние.
Ще следя с особено внимание действията на новия главен прокурор в областта на човешките права и по отношение на престъпленията от омраза. За мен лакмус ще бъде движението по две дела, с които се чувствам лично ангажирана и които се точат доста години вече: делото за убития Мишо в Борисовата градина и делото за побоя в трамвай 20. И ще се опитвам да не забравям нито за миг, че всеки е невинен до доказване на противното. Дори и бат Бойко, дори и Цвъ Цвъ.
Източник: Публично-личен блог на Светла Енчева http://svetlaen.blogspot.com/2010/02/blog-post_07.html
КОЙ ОКЪРВАВИ МИРНИТЕ ПРОТЕСТИ И ТЪРСЕШЕ БЕЗВЛАСТИЕ И ХАОС
9 март 2013г.
Първото сериозно разчупване на руския енергиен обръч и защита на националните ни интереси извършиха ГЕРБ и Бойко Борисов, с отказа от участие на България по икономически и екологични съображения в големия руски енергиен проект “БУРГАС – АЛЕКСАНДРУПОЛИС”.
Построяването на АЕЦ “Белене” означаваше “РУСКИЯТ БОТУШ” все още здраво да тъпче и то не само на нашата ошушкана земя.
Руските разузнавателни служби обикновено работят активно в България. Само да припомним, че руския посланик Авдеев 15 минути след разстрела на Луканов – човекът на Москва, беше вече на местопрестъплението, изпреварвайки и нашите служби.
В поведението на Станишев настъпи рязка промяна. Демонстрира самочувствие, езикът му към управляващите се втвърди, стана агресивен, стигна и до лъжи, какъвто е случаят с Митко “каратиста”. Непрекъснато изтъкваше провала на Бойко Борисов и ГЕРБ и успехите на неговото управление и БСП по време на “тройната коалиция”.
Ето тeхните коментари: “РАДИКАЛНАТА ПРОМЯНА” би могла да означава и завой към БОЛШЕВИЗМА И МАОИЗМА! Подобни определения са характерни само за ЛЕВИТЕ РАДИКАЛНИ ПАРТИИ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА”коментира Петков.
МОНИКА ЙОСИФОВА – СТАНИШЕВА. Как ли се е озовала на служба в частната фирма ЧЕЗ и да отговаря за работата с големи възможности да се вре навсякъде – РЕКЛАМАТА!
Случайна ли е появата на СТОТИНАМАСКИРАНИ след излизането от конгреса на младите социалисти?
ТЕЖКО НА МНОГОСТРАДАЛНА БЪЛГАРИЯ, РАЗПЪНАТА НА КРЪСТ КАТО “ХРИСТОС”!
МОСКВА – ЗАДКУЛИСИЕТО и БСП крепят “СТАТУКВОТО”
Правителството на ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов са първите, които предприемат реални мерки за излизане от руския енергиен обръч срещу което Путин ясно показа, че ще се противопоставя с всички средства.
Така започна борбата – Русия за запазване на дългогодишния си монопол в България, а Бойко Борисов за неговото отхвърляне и защита на националните ни интереси.
Борисов трябваше да води борба на два фронта – с могъщите КГБ и Путин и с нашата енергийна олигархия и мафия, зад които стои БСП, генералското “Задкулисие”, както и бившата Държавна сигурност с нейното вечно оръжие компроматите.
Не без участието на Москва в България се създадоха енергийните олигарси и мафия, които пък се контролират от„задкулисието” – стожерът на “СТАТУКВОТО”.
Такива изявени деятели на „тихия фронт” като о.з. ген. Любен Гоцев и кръгът „Монтерей” са хората, които все още кадруват не само в българската енергетика и БСП но и в България. „Монтерей” – или генералското движение поддържа близки връзки с руските специални служби.
Та нали Москва и о. з. ген. Гоцев преди време докараха Симеон в България, уж като спасител на нацията, а той спасяваше червената”столетница” от окончателно погубване.
От огромните комисионни на енергийното “лоби” една немалка част отива за разходите по задкулисните игри, за “купуването на играчи” , както и в „черните каси” на партиите и на първо място в БСП. Затова проектът АЕЦ ”Белене” винаги е бил изключително важен както за руските, така и за българските енергийни олигарси и мафиоти.
Откраднатите близо 800 милиона евро от АЕЦ ” Белене” и то преди още да е започнало същинското строителство беше само началото на големите пари, които се гласяха да измъкнат руснаци и българи от „ЗЛАТНАТА МИНА АЕЦ ” БЕЛЕНЕ”!
Първото сериозно разчупване на руския енергиен обръч и защита на националните ни интереси извършиха ГЕРБ и Бойко Борисов, с отказа от участие на България по икономически и екологични съображения в големия руски енергиен проект “БУРГАС – АЛЕКСАНДРУПОЛИС”.
И това сложи край на нашумялия проект от Първановия “троен шлем”.
Парламентът с болшинството на ГЕРБ ще се вслуша в гласа на народа, който се дигна на бунт срещу проекта и ще узакони отказа.
Борисов издържа силния натиск на Русия и Гърция, които до последния момент се бориха за проекта, защото те бяха печелившите, а България обираше трохите и плащаше милиарди. И с всички рискове да унищожим най-голямото си богатство – красивото черноморско крайбрежие, което даваше препитание на хиляди хора и носеше огромни доходи.
Така първият член от Първановия троен “шлем” си отиваше завинаги.
Сега Путин още по-упорито залагаше на втория член – АЕЦ „Белене”. И не само заради милиардите, които очакваше.
Москва се грижеше да не пострадат руските стратегически енергийни интереси в България и региона.
Построяването на АЕЦ “Белене” означаваше “РУСКИЯТ БОТУШ” все още здраво да тъпче и то не само на нашата ошушкана земя.
За Русия геополитическите цели са много важни, особено след като България окончателно излезе от руската орбита и за света вече не беше руски сателит.
За Москва енергийната зависимост беше единствената възможност да държи България обвързана. И Путин разчиташе много на помощта, която ще му оказват за тази цел социалистите от БСП, макар и с пооредяли редици.
Върху България се упражняваше огромен натиск – икономически, политически и военен. Освен високите цени за природния газ, нефт и ядрено гориво, руснаците ограничиха вноса от България на традиционни хранителни стоки и напитки, дори и необходимите им поръчки от военните ни заводи.
Правителството и премиерът Борисов окончателно разбраха, че енергийната диверсификация е спасението на България от вечната руска енергийна зависимост и негативните последици, които тя носеше със себе си.
Руските разузнавателни служби обикновено работят активно в България. Само да припомним, че руския посланик Авдеев 15 минути след разстрела на Луканов – човекът на Москва, беше вече на местопрестъплението, изпреварвайки и нашите служби.
За реализацията на проекта АЕЦ „Белене” сигурно беше включена огромна сила от щатни и нещатни служители и агентурата им в България, а тя сигурно е многобройна. Като всяко голямо разузнаване и руското има у нас дълбоко законспирирани “агенти за влияние” на най-високо равнище. Има сериозни улики за двама нашиполитици и държавници, че са законспирирани руски агенти.
А колкото до партийните ръководители на „столетницата” – то те винаги са били поставяни и сваляни от Москва, в зависимост от приноса им към руската кауза и цели.
След като и вторият проект – АЕЦ “Белене” стана много проблематичен, Георги Първанов беше първата жертва на недоволна Москва.
Начело на БСП Путин поставен Сергей Станишев – от руски произход, учил и следвал в Москва (дипломната му работа е за бойния дух на Червената армия), руски знае по-добре от български – проверен и верен другар.
Първостепенната задача, която Путин беше поставил на Станишев и БСП е АЕЦ “Белене” – ” Белене” на всяка цена!
Въпреки огромното старание, което положи новият социалистически лидер, чрез референдум БСП да спаси АЕЦ” Белене”, Станишев не успя.
ГЕРБ и Борисов с болшинството си в Парламента сложиха край и на проекта АЕЦ” Белене”. Отпадна и вторият член от тройния Първанов “шлем”.
Руските енергийни интереси в България вече бяха сериозно засегнати.
Бойко Борисов в защита на националните интереси на България, ликвидира два големи енергийни проекта, които щяха да донесат на Русия не само огромни икономически изгоди, но и голямо геополитическо влияние.
Отделно енергийните лобита на двете страни – лешоядите имаха какво да глождят.
Бойко Борисов постигна и нещо друго много важно. Той успя да премахне руските енергийни посредници – напаст, която години наред живееше на гърба на България и спести 300 милиона долара годишно на българския данъкоплатец.
Освен това, той издейства намаляване цената на руския природен газ с цели 22% – нещо немислимо, може би и нежелано от предишните правителства. И най-важното, Русия беше принудена да се съгласи и да приеме българските искания!
Путин беше сериозно засегнат.
За него Бойко Борисов е враг, който чрез провалянето на проектите причини милиарди загуби на руската енергетика, ограничи руското международно влияние и нанесе сериозен удар върху руския престиж.
Затова управлението на Борисов трябваше да се смъкне и БСП да вземе властта. Руският План залагаше основно на Станишев. Той трябваше да реализира болшевишката тактика за СВАЛЯНЕ ВЛАСТТА НАСИЛА И УСТАНОВЯВАНЕ БЕЗВЛАСТИЕ И ХАОС!
Станишев оправда отчасти доверието на Путин като организира 48-ят Конгрес на БСП по ”болшевишки”!
В поведението на Станишев настъпи рязка промяна. Демонстрира самочувствие, езикът му към управляващите се втвърди, стана агресивен, стигна и до лъжи, какъвто е случаят с Митко “каратиста”. Непрекъснато изтъкваше провала на Бойко Борисов и ГЕРБ и успехите на неговото управление и БСП по време на “тройната коалиция”.
Вероятно по внушение на Москва, Станишев лансира идеята, че КАУЗАТА АЕЦ” БЕЛЕНЕ” НЕ Е ЗАГУБЕНА. Трябва само да ликвидира ГЕРБ и Борисов и да се спечелят изборите, пък даже и в коалиция, за да направи БСП правителство.
Новият парламент щял да отхвърли предишното решението за АЕЦ”Белене” и тогава БСП ще поднови строителството. По телевизията на БТВ той каза, че може да се коалира с ДПС.
Станишев направи недвусмислени декларации, че “ако Борисов не си отиде сам, има и други начини”. Подобна декларация направи и Лютви Местан. Той каза, че “е най-добре Борисов да си отиде по живо и по здраво”. Тези декларации не бяха случайно изтървани от лидерите на БСП и ДПС.
48-ят партиен конгрес е характерен не само с острия тон на Станишев, но и с радикалните, ултралеви болшевишки лозунги за революция и национализация, които стреснаха дори и такива стари и опитни кадри на столетницата, като Георги Първанов и Румен Петков.
Ето тeхните коментари: “РАДИКАЛНАТА ПРОМЯНА” би могла да означава и завой към БОЛШЕВИЗМА И МАОИЗМА! Подобни определения са характерни само за ЛЕВИТЕ РАДИКАЛНИ ПАРТИИ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА”коментира Петков.
А за друг издигнат лозунг на конгреса Първанов казва: “Национализация на политиката е заплаха за всички политически партии”.
48-ят конгрес беше най-краткият и несъдържателен от многобройните конгреси на”червената партия”. Открояваше се само дългото слово на Станишев, с което той нахъсваше залата, особено младите социалисти. Станишев и неговата партия издигнаха АЕЦ „Белене” като знаме, в предизборната борба. А основната цел е БСП да е първа на изборите!
Това беше лозунгът, който възпламеняваше залата на конгреса, а младите кипяха от енергия.
Това прилича на подготовка за преврат срещу Борисов. Вижте и следващите действия!
МОНИКА ЙОСИФОВА – СТАНИШЕВА. Как ли се е озовала на служба в частната фирма ЧЕЗ и да отговаря за работата с големи възможности да се вре навсякъде – РЕКЛАМАТА!
А как са се настанили там синът на ХРИСТО БИСЕРОВ и бившата жена на АХМЕД ДОГАН?
ЧЕЗ явно е приютил хората които го крепят или по-скоро хората, които го използват?
Дали тази “тройка”, тихо промъкнала се в ЧЕЗ не е в Плана на Станишев за подготовка на гражданското недоволство, чрез изготвяне “ВИСОКИТЕ СМЕТКИ на ЧЕЗ”?
Но има още нещо - ДИМИТЪР СТАВРЕВ – Митко “каратиста”, бившият шофьор наПашата, не е назначен от Бойко Борисов, както твърди навсякъде Станишев и се опитва да заблуждава умишлено. Някой друг го е вредил на това “топло местенце с власт” и голяма заплата. И той е в частния сектор на ЧЕЗ. Нищо чудно и “каратиста” да има роля в Плана на Станишев!
А следствието не трябва ли да провери дали този екип няма “ПРЪСТ” в ДЪЛГАТА ОТПУСКА НА ИНКАСАТОРИТЕ и ГОЛЕМИТЕ СМЕТКИ НА ГРАЖДАНИТЕ.
Дали ИСКРАТА НА БУНТА не идва от ” Станишевият кръг” в ЧЕЗ!
А случайно ли е СЪВПАДЕНИЕТО – ПАРТИЙНИЯТ КОНГРЕС и ГРАЖДАНСКИЯТ БУНТ да са по едно и също време?
Случайно ли е пускането на младежката организация на БСП, нахъсана от Станишев да се влее в потока на протестиращите граждани.
Случайна ли е появата на СТОТИНАМАСКИРАНИ след излизането от конгреса на младите социалисти?
Това вече не е случайно, когато по микрофона на телевизионен репортер от БТВ се чу, че хора викат уплашено: “ТОВА СА ОТ МЛАДЕЖКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БСП. ТЕ ПРЕДИЗВИСВАТ ПОЛИЦИЯТА”!
Това го чу цяла България и го има на запис!
НЕ Е СЛУЧАЙНО И ПРОЛИВАНЕТО НА КРЪВ – това е болшевишката тактика за ПРЕВРАТ!
Както не е случайно и това, че след обявената оставка на Борисов, спря АГРЕСИЯТА, изчезнаха МАСКИТЕ, НЯМАШЕ ПОВЕЧЕ КРЪВ.
СТАНИШЕВ изпълни ПЪРВАТА ЗАДАЧА на Путин – СВАЛИ БОЙКО БОРИСОВ от власт!
Оставаше ВТОРАТА задача – БСП ДА СПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ, иначе и на Станишев ГЛАВАТА ЩЕ ПАДНЕ, като тази на ПЪРВАНОВ.
Всичко което се случва в България, особено АГРЕСИЯТА на Станишев и БСП предвещава КОВАРНИ, КОМПРОМАТНИ, НЕЧЕСТНИ и НЕПРЕДВИДИМИ ИЗБОРИ.
ТЕЖКО НА МНОГОСТРАДАЛНА БЪЛГАРИЯ, РАЗПЪНАТА НА КРЪСТ КАТО “ХРИСТОС”!
БУНТОВЕТЕ ПОМАГАТ ИЛИ ПРЕЧАТ?
ДАЛИ НАРОДЪТ НИ Е ПОМЪДРЯЛ?
ЩЕ НАПРАВИ ЛИ ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР?
ЗАЩОТО ЛЕШОЯДИТЕ СА НАКАЦАЛИ НА СУХОТО ДЪРВО “БЪЛГАРИЯ” И ЧАКАТ!
НАРОДЕ ????…..С ЧЕТИРИ ВЪПРОСИТЕЛНИ Е ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА АПОСТОЛА!
Източник: http://razuznavane.com/?p=13344#respond
Абонамент за:
Публикации (Atom)