Анонимна информация с мобилните телефони на управляващите ни политици се появи в интернет пространството. Номерата са актуални към 13 октомври 2013 година.
Сергей Станишев – 0888 423 769
Михаил Миков – 0887 619 504
Мая Манолова – 0887 130 777
Лютви Местан – 0879 818 000
Делян пеевски – 0888 811 322
Волен Сидеров – 0888 693 243
ПГ „КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ”:
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПАУНОВ – 0888 390 578
АНТОН КОНСТАНТИНОВ КУТЕВ – 0885 084 739
Атанас ЗАФИРОВ ЗАФИРОВ – 0884 501 046
АТАНАС СТОЙНОВ ПЪДЕВ -0878 836 579
Атанас Тодоров Мерджанов – 0885 302 480
Борис Цветков Цветков – 0888 429 604
Борислав Гуцанов Гуцанов 0888 922 163
ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА БОГДАНОВА 0886 403 349
ВАЛЕРИ МИРЧЕВ ЖАБЛЯНОВ 0888 434 445, 0897 926 985
ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА – 0889 918 900
ВАСИЛ МИЛАНОВ АНТОНОВ – 0888 62 86 90
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ АНДРЕЕВ – 0888 793 030
ГЕОРГИ НИКОЛОВ МЪРКОВ – 0885 515 636, 0888 223 389, 0888 223 389
ГЕОРГИ СТОЯНОВ КАДИЕВ 0888 004 495
ГЕОРГИ СТРАХИЛОВ СВИЛЕНСКИ – 0898 677 889
ГЕОРГИ ХРИСТОВ БОРИСОВ – 0888 807 379
ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ 0888 951 001
ГЕОРГИ ЯНЧЕВ ГЬОКОВ – 0882 824 714, 0898 70 80 73
ДЕНИЦА ЗЛАТКОВА ЗЛАТЕВА – 0887 525 229
ДЕЯН ЦАНКОВ ДЕЧЕВ – 0897 875 722
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ ГОРОВ – 0878 201 187
ДИМИТЪР СТОЯНОВ ДЪБОВ – 0887 218 356
ДИМЧО ДИМИТРОВ МИХАЛЕВСКИ – 0888 529 298
ДОБРИН НЕНОВ ДАНЕВ – 0887 210 742
ДОРА ИЛИЕВА ЯНКОВА – 0886 888 803, 0878 828 804
ЕВДОКИЯ СЛАВЧОВА АСЕНОВА – 0887 805 047
ЕКАТЕРИНА ВАСИЛЕВА ЗАЯКОВА – 0887 789 079
ЕМИЛ ДИМ. РАЙНОВ 0889 209 100, 0888 516 208
ЕМИЛ СТРАХИЛОВ КОСТАДИНОВ – 0886 846 348
ЖАРА ВЕСЕЛИНОВА ПЕНЕВА-ГЕОРГИЕВА – 0884 500 989, 0885 797 030
ЖЕЛЬО ИВАНОВ БОЙЧЕВ – 0888 370 150, 0897 878 350
ЗАХАРИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ – 0884 300 622
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ – 0888 327 298
ИВАН ТОДОРОВ ИБРИШИМОВ – 0878 538 733
ИЛИЯ АТАНАСОВ БАТАШКИ – 0886 106 601
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СТОЙКОВ – 0887 274 096
ЙОРДАН СТОЯНОВ МЛАДЕНОВ – 0899 915 600
ЙОРДАНКА КОЛЕВА ЙОРДАНОВА – 0888 885 796
КАЛИН ИВАНОВ МИЛЧЕВ – 0896 774 063
КИРИЛ НИКОЛАЕВ ДОБРЕВ – 0888 225 230
КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА – 0887 969 245
КРАСИМИР АТАНАСОВ МУРДЖЕВ – 0888 332 953
КРАСИМИР ХРИСТОВ ЯНКОВ – 0888 060 657
ЛАЗАР ОГНЯНОВ ПОПОВ – 0893 405 230
ЛЮБОМИР АНГЕЛОВ ПЕТКОВ – 0885 694 221
МАРГАРИТА АСЕНОВА СТОИЛОВА – 0885 410 024
МАРИАНА ГОСПОДИНОВА ТОТЕВА – 0887 218 115
МАРИАНА РАДЕВА БОЯДЖИЕВА – 0888 764 408
МАРТИН ГЕОРГИЕВ ЗАХАРИЕВ – 0888 800 333
МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА – 0887 130 777
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ КОСТАДИНОВ – 0884 123 823
МИЛКА ДОНЧЕВА ХРИСТОВА – 0888 151 180
МИЛКО ПЕТРОВ БАГДАСАРОВ – 0887 358 089
МИНЧО МЪНЧЕВ МИНЧЕВ-0888 304 407, 0894 664900
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ – 0887 619 504
МЛАДЕН ПЕТРОВ ЧЕРВЕНЯКОВ -0888 41 51 13
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ПЕТЕВ – 0885 541 690
НИКОЛАЙ СИМЕОНОВ МАЛИНОВ – 0888 535 165
ПАВЕЛ МАРИНОВ МАРИНОВ – 0886 121 383, 0878 761 735
ПЕТЪР АТАНАСОВ КУРУМБАШЕВ- 0888 935 455
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ – 0887 999 996
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ КЪНЕВ – 0898 680 680
ПЕТЪР ИЛИЕВ ДУЛЕВ – 0888 349 379
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ СЛАВОВ – 0887 544 513, 0877 032 651
РОСЕН МАЛИНОВ МАЛИНОВ – 0888 348 016
РУМЕН ВАСИЛЕВ ГЕЧЕВ – 0888 126 019
РУМЕН МАРИНОВ ЙОНчев 0888 461 650
СВЕТЛА МАРИНОВА БЪЧВАРОВА – ПИРАЛКОВА, 0889 559 901, 0888 508 433
СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ – 0888 423 769
СИЯНА АТАНАСОВА ФУДУЛОВА – 0888 664 765
СМИЛЯНА НИКОЛОВА НИТОВА-КРЪСТЕВА – 0888 806 700
СПАС ЯНЕВ ПАНЧЕВ 0887 599 012, 0878 358 283
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ ВЛАДИМИРОВ – 0886 535 311, 0899 173 137
СТЕФАН ИВАНОВ ТАНЕВ 0887 811 848, 0884 300 508
СТЕФАН ЛАМБОВ ДАНАИЛОВ – 0888 718 811
СТРАХИЛ ЧАВДАРОВ АНГЕЛОВ – 0882 53 11 11, 0899 920 065
Таню Христов КИРЯКОВ – 0898 770 600
ТАТЯНА ИВАНОВА БУРУДЖИЕВА-ВАНИОТИС – 0886 677 412
ТОДОР БОРИСОВ РАДУЛОВ – 0887 210 624
ФИЛИП СТЕФАНОВ ПОПОВ – 0899 185 507
ХРИСТО ЦВЕТАНОВ МОНОВ – 0887 628 909
ЯВОР БОРИСЛАВОВ КУЮМДЖИЕВ – 0886 605 990, 0887 585 974
ЯВОР ИЛИЕВ ГЕЧЕВ – 0878 242 133
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ 0888 327 740
ПГ НА ДПС:
АЛИОСМАН ИБРАИМ ИМАМОВ – 0887 993 853, 0879 818 009
АХМЕД АХМЕДОВ БАШЕВ – 0888 877 595
ВЕСЕЛИН ВЪЛЕВ ПЕНЕВ – 0888 633 337
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ ГОРАНОВ – 0888 200 539
ДЕЛЯН СЛАВЧЕВ ПЕЕВСКИ – 0888 811 322
ДЖЕВДЕТ ИБРЯМ ЧАКЪРОВ – 0888 800 501
ДУРХАН МЕХМЕД МУСТАФА – 0888 111 717
ЕМИЛ КИРИЛОВ ИВАНОВ – 0888 594 194
ЕРДИНЧ ИСМАИЛ ХАЙРУЛА – 0889 564 444
ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ – 0888 88 77 66
КАМЕН КОСТОВ КОСТАДИНОВ 0889 89 89 00
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН – 0879 818 000
МЕХМЕД ЮМЕР АТАМАН – 0889 200 001
МИТХАТ САБРИ МЕТИН – 0884 333 666
МУСТАФА САЛИ КАРАДАЙЪ – 0879 818 081
МУСТАФА ФАХРИ АХМЕД – 0889 614 439
НЕВИН ХАЛИЛ ХАСАН – 0887 695 933
НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР – 0888 345 334
ПЕТЪР СИМЕОНОВ АНГЕЛОВ – 0888 856 619
ПЕТЯ НИКОЛОВА РАЕВА – 0897 847 802, 0887 803 007
РАМАДАН БАЙРАМ АТАЛАЙ – 0889 303 090
РУШЕН МЕХМЕД РИЗА – 0888 366 444
СЕРГЕЙ МАНУШОВ КИЧИКОВ – 0885 400 133
ТУНДЖАЙ ОСМАНОВ НАИМОВ – 0885 999 106
ТУНЧЕР МЕХМЕДОВ КЪРДЖАЛИЕВ – 0887 330 660
ФЕРИХАН ИЛИЯЗОВА АХМЕДОВА – 0885 699 853
ХАЛИЛ РЕДЖЕПОВ ЛЕТИФОВ – 0898 528 192
ХАМИД БАРИ ХАМИД – 0878 258 376
ХАМИ ИБРАХИМОВ ХАМИЕВ – 0899 929 733, 0884 878 974
ХАСАН ИЛИЯЗ ХАДЖИХАСАН – 0888 300 395
ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ – 0886 950 970
ХЮСЕИН ХАСАН ХАФЪЗОВ – 0879 169 660
ЧЕТИН ХЮСЕИН КАЗАК – 0888 253 356, 0878 253356
ШЕНДОАН РЕМЗИ ХАЛИТ – 0899 964 466
ЩЕРЬО ЩЕРЕВ ЩЕРЕВ – 0878 677 191
ЯНКО АЛЕКСАНДРОВ ЯНКОВ – 0888 220 122
ПГ “АТАКА”:
АДРИАН ХРИСТОВ АСЕНОВ – 0882 66 20 03
ВЕНЦИСЛАВ АСЕНОВ ЛАКОВ – 0889 30 23 12
ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ – 0888 693 243
ГАЛЕН СИМЕОНОВ МОНЕВ – 0882 66 22 26
ДЕНИЦА СТОИЛОВА ГАДЖЕВА – 0885 63 44 64
ДЕСИСЛАВ СЛАВОВ ЧУКОЛОВ – 0888 33 22 29
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ АВРАМОВ – 0887 475 333
ДИМИТЪР ДИМЧЕВ ДИМОВ – 0885 075 67
ИВАН ТОДОРОВ ДИМИТРОВ – 0882 662 306
ИЛИАН САШОВ ТОДОРОВ – 0882 66 22 53
КАЛИНА ПЕТРОВА БАЛАБАНОВА 0884 072 812
КИРИЛ КРАСИМИРОВ КОЛЕВ – 0879 342 992
КРИСТИЯН РОБЕРТ ДИМИТРОВ – 0882 662 228
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ ВЛАДИМИРОВ – 0882 66 20 20
МАГДАЛЕНА ЛАМБОВА ТАШЕВА -0884 650 463
МАРГАРИТА НИКОЛАЕВА НИКОЛОВА – 0889 292 398
МИГЛЕНА ДОЙКОВА АЛЕКСАНДРОВА – 0888 911 185, 0887 207 124
НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ АЛЕКСАНДРОВ – 0885 650 374
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ ШОПОВ И НОТЕВ – 0888 27 70 00
ПЕТЪР ИВАНОВ ПЕТРОВ – 0888 576 532
РАДИ НИКОЛОВ СТОЯНОВ – 0882 636236
СТАНИСЛАВ ТОДОРОВ СТАНИЛОВ – 0882 66 22 05
ЯВОР БОЖИЛОВ НОТЕВ – 0888 95 65 13
Показват се публикациите с етикет народно събрание. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет народно събрание. Показване на всички публикации
ХРОНОЛОГИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Учредително | 10.02.1879-16.04.1879 | 231 | Антим I |
1 В Н С | 17.04.1879-26.06.1879 | 231 | Антим I |
(23.03.1880-26.03.1880)
Петко Р. Славейков
(26.03.1880-28.11.1880)
Никола Сукнаров
(29.11.1880-18.12.1880)
| |||
Варненско-Преславски Митрополит
(11.12.1882-08.09.1883)
Димитър Греков
(09.09.1883-25.12.1883)
| |||
(27.06.1884-30.06.1884)
Стефан Стамболов
(30.06.1884-26.08.1886)
Георги Живков
(01.09.1886-06.09.1886)
| |||
(19.10.1886-01.11.1886)
Димитър Тончев
(22.06.1887-03.08.1887)
| |||
(15.10.1887-12.12.1888)
Захарий Стоянов
(13.12.1888-06.09.1889)
Панайот Славков
(22.10.1889-17.12.1889)
| |||
(15.10.1890-12.12.1892)
Димитър Петков
(14.12.1892-15.12.1892)
| |||
(15.10.1893-19.11.1893)
Георги Живков
(20.11.1893-01.08.1894)
| |||
(01.12.1896-19.12.1898)
| |||
(16.05.1899-01.10.1899)
Жечо Бакалов
(18.10.1899-29.11.1900)
| |||
(22.02.1901-25.10.1901)
Марко Балабанов
(25.10.1901-23.12.1901)
| |||
(02.11.1903-30.01.1904)
д-р Тодор Гатев
(20.10.1904-15.10.1905)
д-р Петър Гудев
(17.10.1905-02.03.1907)
Добри Петков
(05.03.1907-18.04.1908)
| |||
(15.06.1908-15.09.1910)
д-р Петър Ораховац
(15.10.1910-15.02.1911)
| |||
(15.10.1911-01.06.1913)
Иван Ев. Гешов
(26.06.1913-23.07.1913)
| |||
(отказал се)
| |||
(15.04.1920-24.06.1921)
Недялко Атанасов
(04.11.1921-11.03.1923)
| |||
(21.05.1923-11.06.1923)
| |||
(09.12.1923-04.01.1926)
Александър Цанков
(05.01.1926-15.04.1927)
| |||
(19.06.1927-15.05.1930)
Никола Найденов
(21.05.1930-18.04.1931)
| |||
(20.08.1931-12.10.1931)
Александър Малинов
(15.10.1931-18.05.1934)
| |||
(24.02.1940-16.05.1941)
Христо Калфов
(16.05.1941-23.08.1944)
| |||
(15.12.1945-06.11.1946)
| |||
(375)
|
(07.11.1946-08.12.1947)
Бюро Райко Дамянов
(09.12.1947-21.10.1949)
Президиум д-р Минчо Нейчев
(09.12.1947-16.01.1950)
| ||
Фердинанд Козовски Президиум д-р Минчо Нейчев
(18.01.1950 -27.05.1950)
Георги Дамянов
(27.05.1950-13.01.1954)
| |||
Фердинанд Козовски Президиум Георги Дамянов
(15.01.1954-12.01.1958)
| |||
Фердинанд Козовски Президиум Георги Дамянов
(13.01.1958-27.11.1958)
Димитър Ганев
(30.11.1958-14.03.1962)
| |||
Фердинанд Козовски
(15.03.1962-12.09.1965)
Сава Гановски
(06.12.1965-08.12.1965)
Президиум Димитър Ганев
(15.03.1962-20.04.1964)
Георги Трайков
(23.04.1964-10.03.1966)
| |||
Сава Гановски Президиум Георги Трайков
(11.03.1966-06.07.1971)
| |||
(07.07.1971-27.04.1972)
д-р Владимир Бонев
(27.04.1972-09.03.1976)
| |||
(17.07.1990-02.10.1991)
| |||
(04.11.1991-24.09.1992)
Александър Йорданов
(05.11.1992-17.10.1994)
| |||
38 Н С
|
07.05.1997- 19.04.2001
|
240
|
Йордан Соколов
|
(05.07.2001 - 04.02.2005)
Борислав Великов
(23.02.2005-17.06.2005)
| |||
(11.07.2005 - 25.06.2009)
| |||
Народно събрание на Република България - КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на българската държава през 1878 г. под влияние на европейската мисъл и практика. Практически израз на част от тези идеи срещаме при свикването, работата и решенията на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. (приемането на Устава на Българската екзархия), и в дейността на българското национално революционно движение (БРЦК), поставило си за цел освобождението и създаването на самостоятелна българска държава. Събранието на Оборище на 14 април ст. с. 1876 г., взело историческото решение за обявяване на Априлското въстание, с право се счита за предшественик на българското Народно събрание, на парламентаризма в България. Също преди Освобождението българската общественост издига и идеята за конституционно управление. В "Политическа програма" на БЦБО (бившия БРЦК), изработена на "Български народен събор" в края на 1876 г. и изпратена на Цариградската посланическа конференция, като се подчертава, че трябва да се възобнови българската държава, изрично се казва: "Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една Конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа." В следващите два члена се доуточнява "За всичките клонове на управлението ще се съставят особени закони по духа на устава и съобразно с нуждите на народа", "всичките иностранни народности, размесени между българския народ, ще се радват с него на същите политически и граждански правдини". Това остава не само традиция, но влиза и като демократически принцип в политическия живот на следосвобожденска България.
Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.)поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано въз основа на чл. 4 на Берлинския договор, като в него участват 229 депутати ( 100 - по избор - 1 на 10 000 жители, а останалите - по право, назначени по длъжност и представители на дружества и организации). Вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Тя се състои от 169 члена, подредени в 22 глави. Българското княжество се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство", като Народното събрание се дели на велико и обикновено. Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и пр. В кратък период - от 1879 до Съединението 1885 г., в създадената от Берлинския конгрес Източна Румелия с център Пловдив в сила влиза и действа Органически устав. Той е изработен от специална комисия с представители на Великите сили и Османската империя. Уставът предвижда строго разделение на властите, като начело на законодателната власт се поставя областното събрание.В него влизат по право 7 религиозни водачи, 10 назначени от главния управител на областта представители и 36 избираеми депутати. Постоянен комитет от 10 човека осъществява координацията между областния управител и законодателната власт в лицето на областното събрание.Търновската конституция е основен закон на България от 1879 до 1947 г., като на два пъти - 15 май 1893 и 11 юли 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.).
Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. гласува Конституция на Република България. Тя се състои също от 169 члена, подредени в 10 глави, но и с преходни и заключителни разпоредби от 9 параграфа. Конституцията от юли 1991 г. постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава. Утвърдени са и принципите на разделение на властите, правата и свободите на гражданите, върховенството на Конституцията. Народното събрание, което се избира на 4 години в състав от 240 избираеми народни представители, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. За разлика от предшестващите основни закони, Конституцията от юли 1991 г. постановява, че Народното събрание е постоянно действащ орган. Заседанията му са открити, а законите и решенията, които приема, са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите на Република България. Народните представители представляват не само своите избиратели, но и целия народ, като в действията си се ръководят от Конституцията и законите, в съответствие със своята съвест и убеждения. Конституцията предвижда освен обикновено Народно събрание и избор на Велико Народно събрание. То се свиква в определени случаи - приемане на нова Конституция или промяна във формата на държавно устройство и държавно управление, както и на съществени, изрично посочени разпоредби от действащата Конституция. Досега са избирани и действали 39 обикновени народни събрания и 7 Велики народни събрания (1879, 1881, 1886 - 1887, 1893, 1911, 1946 - 1949, 1990 - 1991 г.). В кратък период - след суспендирането на Търновската конституция по време на Режима на пълномощията (1881 - 1883 г.) като висша институция се предвижда държавен съвет. В началото на демократичните промени започнали след ноември 1989 г. и решенията на Националната кръгла маса, през април 1990 г. Народното събрание приема изменение на Конституцията от 1971 г. в сила до приемането на сега действащата Конституция.
Сградата, в която заседава Четиридесет и първото Народно събрание, има историческо значение и е обявена за паметник на културата. Тя е построена през 1884 - 1886 г. по проект на арх. Константин Йованович - виенски и швейцарски възпитаник, автор и на проекта на Сръбската скупщина (1891 - 1892 г.). Сградата е изградена в неоренесансов стил, като вътрешно е преустройвана многократно, но основният й изглед е запазен. От 1991 година Народното събрание разполага с още една сграда - това е сградата на площад "Княз Александър I" 1.
Абонамент за:
Публикации (Atom)