Мотивът за надбягване между юнак и слънце в коледарските песни на нашият народ

"Те (българите) не знаели Христовото име, служели на скитското безумие, както на слънцето, така и на луната и на другите звезди, а някои принасяли в жертва и на кучета" - Теофилакт Охридски в Житие на Тивериуполските мъченици

"...някои от тях същински християни, а между тях се намират даже езичници, слънцепоклонници" - арабският писател Ал-Масуд от X в. - един век след приемането на християнството в България:

Мнозина етнолози и иследователи са опитвали да разгадят мистерията криеща се в богатството на фолклорни мотиви у българският народ. Мнозина търсеха ключа в православните и славянски традиции. Но никога не успяха да открият разковничето и тайната на много от сюжетите на песните ни, или пък произхода на празниците ни. Педантични изследователи съвестно документираха и записаха всяка една песен, стигнала до тях и постепенно, днес когато (почти)никой вече не пее тези песни, до нас е достигнала една богата база данни даваща ни уникална представа за древното ни минало. Възможността да съпоставяме и паралелното развитие на обичайте у Волжка България, а и по други български места, ни направи и все по сигурни в търсенето на произхода на коледарските песни за надбягване между слънце и юнак, а оттам и за нашият собствен произход.

И докато в България, всяка година на 25 декември празнуваме Рождество Христово(Коледа, Божик), то далеч на север, по поречието на Волга се празнува един друг празник, остнал още от зората на Волжка България(съгласно арабският хронист Хаджи-Омар) - празникът Нардуган. Буквално преведено името значи Слънчево Рождество, или Слънчево Раждане, и по същество е ден дълбоко свързан и с астрономическите представи на древните българи. Важна особеност е че и у Волжка България обикалят коледари, а арабина Хаджи-Омар, ни е дал информация за древен ритуал символизиращ борбата между злия бог(Тъма-Таркан) и светлината: Изграждала се снежна крепост, в която се поставяла кукла на злия бог "Тама-Тархан". Името Тама-Тархан вероятно идва от “тьма таркан” - “черен управител”. Участниците в празника си поставяли маски и се разделяли на две половини. Едните защищавали снежната крепост, а другите се стремели да влязат в крепостта с помощта на огромно чучело на кон, бик или камила, направено от бял матерал. По време на шествието бялото чучело било носено на високи копия или возено на талига, а всички пеели и свирели на тръби и думкали тъпани. Крепостта се превземала обезателно а куклата на “Черния бог” се окачвала на дърво. Церемонията вероятно символизира битката между злите сили и светлите сили, което е много характерно за космологията на иранските народи. Съдейки по написаното, без съмнение в предхристиянска Дунавска България, Коледа се е празнувала по подобен начин, след като езическите елементи са се видоизменили но са оцелели. Тоа може би и донякъде обяснява ето тези песни:

Похвали се Добър юнак вечер, вечер на кладенец, че си има добра коня, добра коня чер гарвана - за ден земя обиходя, обиходя й пак доходя. Отде го зачу Ясното слънце, отговаря Ясното слънце: - Ой те тебе, Добър юнак, хайде с тебе на обзалог: ако мене ти надминеш, ще ми кердосаш милата сестра, милата сестра Ясната звезда, я аз тебе ку надмина, ще ти взема добра коня! Обзаложили се, тръгнали са, вървели са до сред пладне. Отговаря Ясното слънце: - Ой те тебе, Добър юнак, и аз тука попочивам, попочивам и поспивам!... Че си отседна Добър юнак, че си отседна добра коня, добра коня Чер гарвана, кат го отседна и заюсна, че го надмина Ясното слънце. Добра коня с краком тропа, с краком тропа, тътен задава, с ноздром диша, ек задава: - Ставай, ставай да вървиме, че те задмина Ясното слънце! Тогаз стана Добър юнак, че надметна лява нога, дор разметни дясна нога, че си надмина Ясното слънце, че му кердоса милата сестра, милата сестра Ясната звезда. Колкото звезди в ясно небе, толкоз здраве в тази къща! село Аспарухово, Варненско

ПАВЕЛ ЮНАК СЕ НАДБЯГВА С ЯСНО СЛЪНЦЕСнощи се Павел похвали, че си има добра коня, добра коня вихрогоня, да обиде по свье поле, да надода сънчу сестра, Сънчу сестра, ясна звьезда. Павел на сънце говори: - Я ще си, сънце, надоде, да си зема сънчу сестра! - Па тръгнаа кални друми, па ойдоа на планина. Легна си Павел, па си заспа, коня си върза за нога, узди си тури до него. Сънце ойде икиндия, кон си цвили, трапи сбива: - Я сиромах роб отидох! - па си ойде на планина, нога си тури в зингия, па си ойде на сънчу, на сънчу тънки порти, па почукна, па поокна: - Излез, излез, сънчу сестра, сънчу сестра, ясна звьезда, ясна звьезда, зорница, щото рано изгреваше и по-рано захождаше! Локорско, Софийско

/Две от многобройните песни със същият сюжет, и персииско изображение на Юнак убиващ слънцето(за да се ожени за сестра му)/

Вървейки по следите на идеята за женитба между Юнак и слънчовата сестра, няма как да не стигнем и до нейното име в част от песните - Деница. Името й може да се свържи с авестийската дума за вяра “ daena ”, което е еднакво с значение с българското ДЕН. Повечето етимолози изхождат името от самият български език: Деница - родена при изгрева. В българските народни песни тя се представя като сестра на Слънцето. Тя става жена на юнака, победил Слънцето при надбягване. В една народна песен тя е наречена Деница змеица, повелителка на болести. Деница е една от самодивите. За здраве и плодородие в Хасковско и Бургаско има обичай в нейна чест по време на Сирната неделя. В “скитската” митология на нея съответства Артибаса Нещо повече - българите са именували една от звездите с това име, като тя символично е противоположна на Зорницата. В коледните песни с мотив слънце брачното изпитание е изключително трудно - надбягване със самото слънце. В борбата юнакът трябва да се утвърди, да докаже своята зрялост пред колектива, а момата - своята сръчност и майсторство в изготвената премяна, своята красота и здраве. Така те ще заслужат новото си социално положение, ще се приобщят към колектива след изпитанието.Постепенно обожественото на езическа основа слънце се превръща в идеал, към който човекът се стреми, с който може да се сравнява и дори да го побеждава.

Ще завърша с един особено показателен цитат, който зслужава да бъде цитиран по-често: Откъдето и да произхожда съжетът за надпреварата между човека и слънцето, той няма успоредица в коледните песни на останалите славянски народи и следователно не е праславянски". А това ни навежда на мисълта, че може би този мотив за надбягването и надгряването на момък и мома със слънцето в българскте коледни песни е само български, т.е. възникнал и развил се в нашата народна поезия или пък най-добре запазил се в нея, което е безценно богатство и доказателство за самобитността и силата на творческия народен гений. - /И.Добрев/ Тези думи най-добре обобщават не само надбягването със слъцето, но и цялостната концепция на нашите песни.