Автор: Михаил Арнаудов
Песните за прослава на домакина-станеник държат централно място в коледния репертоар песни. Певците коледари не могат да се наситят в творческата си изобретателност, когато трябва да изкажат признанието си на труда, положен от добрия стопанин. За да поласкаят гостолюбието на заможния свой съселянин, те го поставят в отношение не само към самите тях, но и към посетители от най-висок кръг, към самия бог и светците му. Тази намеса на небесните сили в частния живот и материалните нужди на обикновените хора не е никаква профанация на религиозните чувства. Тя е по-скоро довод за прастарата концепция на тези сили като покровители на живота и имота, способни както да възнаграждават за добродетели, така и да наказват за грехове. Езически и християнски традиции еднакво допускат възможността за общуване между божествени или демонични същества и обикновени смъртни, поради което митове, легенди и приказки разказват за много тайнствени случаи, при които тези същества посещават жилището на смирения си почитател, за да му донесат добра вест или го избавят от беда. Нищо странно според това, акоколедарите с оглед към кръщението в Йордан и за ролята там на св. Иван Кръстител запитват в една песен селския първенец, кмета или бана би ли дочакал за големия празник бога и някои светци.
Песните за прослава на домакина-станеник държат централно място в коледния репертоар песни. Певците коледари не могат да се наситят в творческата си изобретателност, когато трябва да изкажат признанието си на труда, положен от добрия стопанин. За да поласкаят гостолюбието на заможния свой съселянин, те го поставят в отношение не само към самите тях, но и към посетители от най-висок кръг, към самия бог и светците му. Тази намеса на небесните сили в частния живот и материалните нужди на обикновените хора не е никаква профанация на религиозните чувства. Тя е по-скоро довод за прастарата концепция на тези сили като покровители на живота и имота, способни както да възнаграждават за добродетели, така и да наказват за грехове. Езически и християнски традиции еднакво допускат възможността за общуване между божествени или демонични същества и обикновени смъртни, поради което митове, легенди и приказки разказват за много тайнствени случаи, при които тези същества посещават жилището на смирения си почитател, за да му донесат добра вест или го избавят от беда. Нищо странно според това, акоколедарите с оглед към кръщението в Йордан и за ролята там на св. Иван Кръстител запитват в една песен селския първенец, кмета или бана би ли дочакал за големия празник бога и някои светци.
… Посреща ли домакинът „сам си господ и божа майка”, той им поднася още пред пътните врата крондил вино, а те го благославят: да минат през двора му три „бистротечни” реки — една с жълто жито, друга с руйно вино, трета с прясно мляко, — като се излеят нататък по лозари и овчари. Така в друга песен биват посрещнати като „добри гости коладници” най-необикновени посетители: св. Никола, яхнал на сокол, св. Иван, яхнал на бял гълъб, и св. Георги, яхнал на кон и с маждрак в ръка, на който е закачена мряна риба. Въображението на певеца е използвало тук както легендата за дух свети, явил се при кръщението в Йордан като птица, така и легендата за св. Георги като поразител на страшната ламя, враг на плодородието. Оставайки обаче здраво на земята, при действителните възможности в бита и нравите, народният поет идеализира почетното положение на домакина в една картина, която го представя удостоен с три калески от три села, за да венчава млади булки, да прощава младоженци и да кръщава малки деца.
Темата за имот, за богатство, което обезпечава прехраната и издига общественото положение на човека, е любим предмет на поетическата идеализация. Нищо не лежи тъй близо до сърцето на домакина с голяма челяд, както собствеността му, запазена и увеличена с труда на всички. Всяка празнична прослава се свързва задължително не само с пожелание заздраве, но и с благословия за опазване на дом и стока. Страхът от всевъзможни беди за семейството създава един психологически комплекс, който намира отреагирване в обредно-поетически уверения и заклевания за преумножаване на материалните блага. Словото, схванато като дело; словото с неговата чудодейна сила бива използвано като също такова ефикасно средство за влияние върху съдбата на човека, каквото е магията. Умението на певеца-заклинател не може да липсва там, гдето тъй често се прилага в езически и християнски смисъл молитвата.
Какви високи поетически качества отличават обредните благопожелания и наричания става ясно от мотивите и стила на много коледни песни. Пробуденият от сън домакин-станеник бива запитан вежливо от дружината коледари (при извинението: „хатър да ти не остане”):
Отде събра туй имане,
туй имане сребро и злато?
Изказва се съмнение: да не би станеникът да е ходил хайдутин или да е бил „върл кеседжия”. Разбира се, подозрението ще се окаже несъстоятелно. Станеникът разказва просто как е дошъл до щастието си. Той се е задомил млад, стигнал е девет сина, купил им е девет мотики и девет рала; бог му дал изобилие, събрано бива много жито и вино; и като станала после суша и „гладия”, всичко било продадено скъпо: „шиник жито за жълтица, мяра вино за дукато”. Така се натрупва голямо богатство, при „сребърна кола и златни воловци”, както гласи поетическата прослава.
Този мотив се оказва твърде продуктивен, пораждайки много версии и варианти. Веднаж Павел болярин или Димо чорбаджия се прочува със сребърни дворове, златни столове, девет пауна и писана икона дор до цар Костадин, който, изпълнен от завист или само любопитен, иска да узнае тайната на невероятното забогатяване. Оказва се, че прехваленото чудо е само символ на лични качества в домочадието. По духовитото символично обяснение на домакина:
сребърни двори самси е Павел,
златни столове — Павлю невеста,
девет пауна — Павлюви сина,
девет павици — девет снашици,
писана куна — една дъщерка.
Апотеозата на богатството, с нежните чувства за невеста, синове, снахи и чудно хубавамома за женене, е празнично-заклинателно оправдание за желаното семейно щастие иблагополучие. Или пък гости питат станеника — кой е бил майсторът, който му направил чуден градеж, с коли позлатени и пръти посребрени. По митическото въображение на певеца всичко се дължи на „побащим” ясно слънце и на „помайчима” ясна месечина. Олицетво рявайки скъпи за стопанина плодни дървета и животни, една песен излага хвалбата на лоза, овца и дюля, всяка от които изтъква своите заслуги и дарове за домакина.
Видно място между най-необходимата собственост на домакина покрай къщата,покъщнината и нивите държи стадото овци. Какви облаги носи това стадо, какво значение има то за прехраната и облеклото на семейството, знае всеки, който има представа за бита и стопанството на селянина. Езически и християнски легенди еднакво поставят това стадо под покровителството на високите небесни сили. Заблудило ли се е стадото, овчарят вярва, че то не е загубено, че то се предвожда от свети Георги, който с „кован топуз” сече пръти и вие стърга, за да бъде и:tдоено бяло мляко и се поднесе курбан с печено агне. Или пък овчарят си представя как свети Иван и божа майка отвеждат стадото му в манастир, гдето се подоява прясно мляко за окъпване на „млада бога”.
… Певците не се ограничават само с добра вест или похвала за домакина. Останалите членове на семейството също трябва да бъдат зачетени по обичая, като се държи сметка за чувства и желания на всяка възраст и при всеки вид труд. Големият и разнообразен репертоар обредни песни, завещан от деди и попълван непрестанно през поколенията с нови хрумвания, идва тук лесно на помощ. Благопожеланията в пряка форма или чрез шеговито претълкувани символи предполагат определени впечатления от живота, почиват на опита; но по правило те са проникнати от тенденцията да се надмине действителността, като се отведе мисълта към жадуваното от всички по-завидно положение, като се прехвърли мост от суровата борба за съществуване към благополучие и радости от идеален разред. Най-интимни лични копнежи и сънища за общо доволство занимават селския свят в дни на празнична почивка. Песента като съставна част от обредното действие има назначението да повиши хубавото настроение, да ободри духовете чрез картини, които за момент създават някакво упование в бъдещето. Пее се в чест на мома, момък, невеста, дете, на кмет,духовник, учител, орач, пчелар, шивач и т.н. — и за всеки млад или стар, скромен работник или заможен първенец се намира образ, сравнение, алегория, която определя семейното положение или занятие. Радост просиява на лицата, когато песенното наричанеизвиква една красива илюзия, прозвучала като тържествено обещание.
В много песни се извиква образът на здраво и силно дете, което родителите му искат да видят яхнало на вран кон и повело войска, за да спечели царство и банство, негово бащино наследство. Войници тук са самите коледари, донесли по средновековен обичай лък и стрела, за да улучи детето звезда на небето. Царството може и да не бъде превзето, но нещо по-реално и възможно раздвижва приятно сърцето: звездата се оказва „малка мома с руса коса”. Твърде обикнато е сравнението с гълъб, който пие вода „насред море” и бива нападнат от сокол. Само намесата на ангели спасява детето-гълъб от хищника. Друг път децата са „два гълъба, два сокола”, които си помагат братски при спечелване на мома и намиране пари за сватбата. Или пък двата гълъба летят над Загоре и бял Дунав и виждат чудно риба в реката. При ловитбата обаче хващат нещо друго: мома за по-стария брат.
Мечтата за любов и брак става по-актуална в песни за възрастните млади. Тук лирическото вълнение намира широк простор за пожелания и прокоби, облечени в светли поетически видения.
* Със съкращения
Отде събра туй имане,
туй имане сребро и злато?
Изказва се съмнение: да не би станеникът да е ходил хайдутин или да е бил „върл кеседжия”. Разбира се, подозрението ще се окаже несъстоятелно. Станеникът разказва просто как е дошъл до щастието си. Той се е задомил млад, стигнал е девет сина, купил им е девет мотики и девет рала; бог му дал изобилие, събрано бива много жито и вино; и като станала после суша и „гладия”, всичко било продадено скъпо: „шиник жито за жълтица, мяра вино за дукато”. Така се натрупва голямо богатство, при „сребърна кола и златни воловци”, както гласи поетическата прослава.
Този мотив се оказва твърде продуктивен, пораждайки много версии и варианти. Веднаж Павел болярин или Димо чорбаджия се прочува със сребърни дворове, златни столове, девет пауна и писана икона дор до цар Костадин, който, изпълнен от завист или само любопитен, иска да узнае тайната на невероятното забогатяване. Оказва се, че прехваленото чудо е само символ на лични качества в домочадието. По духовитото символично обяснение на домакина:
сребърни двори самси е Павел,
златни столове — Павлю невеста,
девет пауна — Павлюви сина,
девет павици — девет снашици,
писана куна — една дъщерка.
Апотеозата на богатството, с нежните чувства за невеста, синове, снахи и чудно хубавамома за женене, е празнично-заклинателно оправдание за желаното семейно щастие иблагополучие. Или пък гости питат станеника — кой е бил майсторът, който му направил чуден градеж, с коли позлатени и пръти посребрени. По митическото въображение на певеца всичко се дължи на „побащим” ясно слънце и на „помайчима” ясна месечина. Олицетво рявайки скъпи за стопанина плодни дървета и животни, една песен излага хвалбата на лоза, овца и дюля, всяка от които изтъква своите заслуги и дарове за домакина.
Видно място между най-необходимата собственост на домакина покрай къщата,покъщнината и нивите държи стадото овци. Какви облаги носи това стадо, какво значение има то за прехраната и облеклото на семейството, знае всеки, който има представа за бита и стопанството на селянина. Езически и християнски легенди еднакво поставят това стадо под покровителството на високите небесни сили. Заблудило ли се е стадото, овчарят вярва, че то не е загубено, че то се предвожда от свети Георги, който с „кован топуз” сече пръти и вие стърга, за да бъде и:tдоено бяло мляко и се поднесе курбан с печено агне. Или пък овчарят си представя как свети Иван и божа майка отвеждат стадото му в манастир, гдето се подоява прясно мляко за окъпване на „млада бога”.
… Певците не се ограничават само с добра вест или похвала за домакина. Останалите членове на семейството също трябва да бъдат зачетени по обичая, като се държи сметка за чувства и желания на всяка възраст и при всеки вид труд. Големият и разнообразен репертоар обредни песни, завещан от деди и попълван непрестанно през поколенията с нови хрумвания, идва тук лесно на помощ. Благопожеланията в пряка форма или чрез шеговито претълкувани символи предполагат определени впечатления от живота, почиват на опита; но по правило те са проникнати от тенденцията да се надмине действителността, като се отведе мисълта към жадуваното от всички по-завидно положение, като се прехвърли мост от суровата борба за съществуване към благополучие и радости от идеален разред. Най-интимни лични копнежи и сънища за общо доволство занимават селския свят в дни на празнична почивка. Песента като съставна част от обредното действие има назначението да повиши хубавото настроение, да ободри духовете чрез картини, които за момент създават някакво упование в бъдещето. Пее се в чест на мома, момък, невеста, дете, на кмет,духовник, учител, орач, пчелар, шивач и т.н. — и за всеки млад или стар, скромен работник или заможен първенец се намира образ, сравнение, алегория, която определя семейното положение или занятие. Радост просиява на лицата, когато песенното наричанеизвиква една красива илюзия, прозвучала като тържествено обещание.
В много песни се извиква образът на здраво и силно дете, което родителите му искат да видят яхнало на вран кон и повело войска, за да спечели царство и банство, негово бащино наследство. Войници тук са самите коледари, донесли по средновековен обичай лък и стрела, за да улучи детето звезда на небето. Царството може и да не бъде превзето, но нещо по-реално и възможно раздвижва приятно сърцето: звездата се оказва „малка мома с руса коса”. Твърде обикнато е сравнението с гълъб, който пие вода „насред море” и бива нападнат от сокол. Само намесата на ангели спасява детето-гълъб от хищника. Друг път децата са „два гълъба, два сокола”, които си помагат братски при спечелване на мома и намиране пари за сватбата. Или пък двата гълъба летят над Загоре и бял Дунав и виждат чудно риба в реката. При ловитбата обаче хващат нещо друго: мома за по-стария брат.
Мечтата за любов и брак става по-актуална в песни за възрастните млади. Тук лирическото вълнение намира широк простор за пожелания и прокоби, облечени в светли поетически видения.
* Със съкращения
Няма коментари:
Публикуване на коментар