Кървавочервен залез обагри небето над долината, а хората се готвеха за своята нощна почивка. Само Квистина съзерцаваше изчезващото светило и погледът й бе отправен надалеч, сякаш търсеше нещо. Отесня й племето Финуси и все по-често взорът й диреше далечни и незнайни хоризонти. Беше чула Квистина за тайна и чудна школа : народът ги наричаше белите братя. И всички тайни на живота познавали, и пожела Квистина при тях да иде!Напусна младата жена племето – науката за Бога учи!
Обиколи много земи и племена Квистина, а пътя й се виеше като безкрайна змия, опасала света. И през разни школи мина – на едно място заложи ума си – знание да получи! На друго тя остави сърцето си – любов да й дадат! В трета школа волята й поискаха – сила да й дадат!
Напусна младата жена племето си, Бога да намери, но – душата си загуби!
И заложи всичко Квистина, но не придоби – нищо! Защото има ли любов без сърце и знание без ум?
На Бог се помоли тогава клетата жена и милостта на Всевишния обгърна я. Защото Вечният никога не се губи!
Изпрати й Бог незнаен маг от далечни земи. И силен бе той в мишци и слово, а очите му бяха горещи като въглен. Влюби се в него Квистина и пожела го, както никога досега не бе желала. Ожениха се – маг и клетница.
Даде й тогава половината си сърце и половината си ум – о, свещен брак!
И плъзна легенда сред различните племена и нарекоха я : легенда за излизането на Ева от Адам!
Радислав Кондаков
Няма коментари:
Публикуване на коментар