Владимир Буковски




Владимир Буковски
(Влади́мир Константи́нович Буко́вский)
дисидент и писател
Vladimir Bukovsky small.jpg
Роден на:30 декември 1942 г.
(на 68 г.)
Роден в:БелебейБашкирия,СССР

Дисидент:
Противник на:комунизъм
Владимир Константинович Буковски (на рускиВлади́мир Константи́нович Буко́вский), *30 декември 1942) е бележит съветски дисидент и писател. Той е един от първите, който открито говори за практиката на изпращане на политически затворници в психиатрични клиники от съветската власт. Буковски прекарва повече от дванадесет години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии („психушки“), използвани от съветския режим като специализирани затвори.


Владимир Буковски е роден в град БелебейБашкирия, където семейството му е евакуирано от Москва по време на Втората световна война. Син е на известния съветски журналист и писател Константин Буковски. След завръщане от евакуацията учи в Москва. След като чува доклад на Никита Хрушчов за сталинските престъпления, 14-годишният Владимир става убеден противник на комунистическата идеология. Първият му конфликт с властите е през 1959 година, когато е изключен от училище за разпространяване насамиздат. Продължава образованието си във вечерно училище. Завършва неврофизиология в Кеймбридж и Станфорд.  

Активизъм и арести 

През май 1963 е арестуван за първи път за организиране на поетични срещи в центъра на Москва (близо до паметника наМаяковски). Официалното обвинение е за опит за разпространение на забранена антисъветска литература - югославската книга наМилован Джилас „Новата класа“. Признат е за невменяем и изпратен за принудително лечение в психиатричната клиника в Ленинградот юни 1963 до февруари 1965.
През декември 1965 Буковски организира демонстрация на Пушкиновия площад в Москва, в защита на писателите Андрей Синявски и Юлий Даниел. Три дни преди плануваната демонстрация Буковски е арестуван, след което е държан затворен без обвинение в различни психиатрични клиники до юли 1966.
През януари 1967 е арестуван за организиране на демонстрация в защита на Александър Гинзбург и Юрий Галансков и другидисиденти, и е освободен през януари 1970.
През 1971 Буковски успява да предаде на Запад повече от 150 страници доказателствен материал за репресиите над политически неудобните в специализирани психиатрични клиники в Съветския съюз. Информацията привлича вниманието на правозащитници от цял свят (включително вътре в страната) и става повод за последвалия му арест по-късно същата година. На процеса през юли 1972 Буковски е обвинен в уронване на престижа на съветската психиатрия, контактуване със чуждестранни журналисти, притежаване и разпространение на самиздат, за което е осъден на 7 години арест (първите две в затвор) и 5 години заточение.
Докато е под арест в политически лагер, заедно със своя сълагерник психиатъра Семьон Глузман, успява да напише книгата „Ръководство по психиатрия за другомислещи“ (Пособие по психиатрии для инакомыслящих), която е предназначена да помага на други дисиденти в борбата им против правителствените репресии.
През 1976 Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет.
През 1977 се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършваКеймбриджкия университет със специалност неврофизиология. През 80-те години активно се занимава с антикомунистическа дейности оглавява международната антикомунистическа организация "Интернационал сопротивления", в която влизат 49 партии и движения.
През 1991 година, малко преди разпадането на СССР, Владимир Буковски се завръща в Москва и получава руско гражданство. Има мнения, че в хода на подготовката за избори за президент на Русия, през 1991 година, Борис Елцин гледа на него като на потенциален вицепрезидент,[1] [2] но в крайна сметка се спира на Александр Руцкой.

Източници  

  1.  Задържаха руския дисидент Владимир Буковски за "неправилно пресичане". // netinfo.bg. Посетен на 2008-04-11.
  2.  Накъде върви Русия?. // Eurochicago. Посетен на 2008-04-11.

Външни препратки