За ДОЧО ЛЕКОВ

Дочо Леков е роден на 11.10.1928 г. в Ямбол. Завършва Българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Учителства в Грудово и Сливница, записва аспирантура през 1956, след което постъпва на работа в Института за литература. Чете лекции по възрожденска литература в СУ "Св. Кл. Охридски" и в ПУ "П. Хилендарски". Дочо Леков е сред най-видните изследователи на възрожденската литература, съставител и редактор на съчиненията на мнозина възрожденски писатели. Някои от най-значителните му трудове са: "Проблеми на българската белетристика през Възраждането" (1970), "Васил Друмев - живот и дело" (1976), "Любен Каравелов" (1977), "Тодор Пеев" (1978), "Райко Жинзифов" (1979), "Литература, общество, култура" (1982), "Ради Колесов" (1983), "Ръкописните учебници на Добри Чинтулов" (1987), "Писател - творба - възприемател през Българското възраждане" (1988), "Българска възрожденска литература. Т. 1-2" (1988) и др. Умира на 03.06.2003 г.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Статии
  Вечната "История славяноболгарская"

* * *
Критика за Дочо Леков

За МИХАИЛ АРНАУДОВ

Михаил Петров Арнаудов е роден на 5.Х.1878 г. в Русе. Завършва гимназия в родния си град и славянска филология във Висшето училище в София (1898). Специализира през 1898-1900 индогерманско езикознание, философия и литература в Германия. Известно време е гимназиален учител във Видин и София. През 1903-04 специализира в Прага. През 1907 е поддиректор на Народната библиотека в София. Доцент (1908), извънреден професор (1914), редовен професор (1919) в Софийския университет. Декан на Историко-филол. факултет (1921-22), ректор на Софийския университет (1935-36). Директор на Народния театър в София (1926). Дописен чл. на БАН (от 1918), академик (от 1929). Член на Украинската АН, на Унгарската литературна академия "Петьофи", почетен доктор на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943). За участието си в кабинета на И. Багрянов като министър на народната просвета, през 1945 г. е съден от НС на доживотен строг тъмничен затвор. Освободен от затвора през 1947. До края на живота си се занимава с научно-творческа дейност. Научните интереси и творческото дело на Арнаудов са разностранни - той е ерудиран фолклорист, етнограф, литературен историк и теоретик. Дълги години (1925-43) е редактор на сп. "Българска мисъл". Издава библ. "Български писатели" (т. 1-6, 1929-1930; 2003-2004). Под ред. на Арнаудов излизат съчинения на редица български писатели и сборници с народни умотворения. По-известни негови трудове са: "Български народни празници" (1918), "Крали Марко в народната поезия" (1918), "Студии върху българските обреди и легенди" (1920-1924), "Увод в литературната наука. Задачи. История. Съвременно състояние" (1920), "Психология на литературното творчество" (1931), "Очерки по българския фолклор" (1934), "Творци на Българското възраждане" (1940), "Из живота и поезията на Иван Вазов" (1958); "Яворов. Личност, творчество, съдба" (1961), "Поети и герои на Българското възраждане" (1965), "Веркович и Веда Словена" (1968) и др. Умира на 18.11.1978 г. в София.

КРИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Предговори
   Предговор [към първото издание на "Библиотека "Български писатели"]

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Студии и статии
   Канонът на българската литература

ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

Студии и статии
   Васил Априлов
   Г. С. Раковски
   Алеко Константинов
   Ив. Д. Шишманов
   Пейо Крачолов Яворов
Съставителства
   Библиотека "Български писатели". Живот - Творчество - Идеи. Т. I-VI

ЕТНОЛОГИЯ

Предговори
   Предговор [Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов]

ФОЛКЛОР

Съставителства
   Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. IV. Митически песни
   Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни (съсъст. Христо Вакарелски)
   Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя 
   Български народни песни. І. Лирика 
   Български народни песни. ІІ. Епос
   Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1.

* * *
Критика за Михаил Арнаудов
Михаил Арнаудов в книжарница "Книгосвят"
   Основи на литературната наука
   Психология на литературното творчество Т.1 - 2 / Комплект

За ЮЛИЯ НИКОЛОВА

 Юлия Николова е родена на 10.03.1941 г. в гр. Плевен. Завършва основно и средно образование в гр. Свищов през 1959 г. , а висше - през 1964 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Българска филология". От 1973 г. е преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", от 1987 г. - доцент. Защитава докторантура през 1983 г. на тема "Баснята в българската възрожденска литература (фолклорна, долитературна и литературна басня)". Чете лекции в Бургаския свободен университет (1996-2000), Пловдивския университет, филиал Смолян (от 1999), АМТИИ, Пловдив (2000-2002), Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 2003). Член е на специализирания научен съвет по литературознание към ВАК; ръководител на катедрата по българска литература (1999-2000); член на Съюза на учените в България; член на обществото "Българският ХVІІІ век". Професионални занимания и интереси: българска възрожденска литература, култура на ХVІІІ-ХІХ в., културна антропология, етнология, фолклор. Автор е на три монографии (две от тях в ръкопис), университетски учебник, учебно помагало (с три издания). Съставител, редактор и съавтор на три университетски сборника - учебни помагала. Има над осемдесет научни статии и тридесет рецензии, обзори и публицистични статии. Удостоена е със званието "Почетен гражданин на град Свищов" (2006).

ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

Рецензии
   Почеркът на пътя
   "Модерните потреби на Възраждането" и съвременната им научна потребност 
   Книгата... "Няма край"

За НИКОЛА ТАБАКОВ

       Никола Захариев Табаков е роден на 31.10.1891 в гр. Сливен. Завършва гимназия в родния си град. През 1915 г. завършва Славянска филология в Софийския университет. Участва в Първата световна война. Учителства в Сливенската мъжка гимназия (1919-1926). Неин директор (1933-1934). Директор на Варненската мъжка гимназия (1927-1928). Учител в Бургаската мъжка гимназия (1934-1938) и в Трета и Първа софийски мъжки гимназии (1941-1945). Член на Висшия учебен комитет при Министерството на просветата (1928-1933, 1938-1941). Научен сътрудник в института "Ботев-Левски" при БАН (1955-1958). Редактор на сп. "Училищен преглед" (1931-1933). Във връзка с педагогогическата си дейност посещава Полша, Франция, Турция, Гърция, Холандия, Германия, Италия. Пише по проблеми на образованието и възпитанието. Научните му интереси са в областта на възрожденската литература - Добри Чинтулов, Петър Берон, Братя Миладинови, П. Р. Славейков. Автор е на спомени за Яворов, Йовков, Фурнаджиев и на биографичните очерци "Добри Чинтулов" (1955) и "Братя Миладинови" (1966). Под негова редакция излизат "Сборник Добри Чинтулов" (1922), "Юбилеен сборник на Сливенската мъжка гимназия" (1934). Умира на 14.05.1975 в София.

ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

  Добри Чинтулов 

  Димитър и Константин Миладиновци

3а РАДОСЛАВ РАДЕВ

РАДОСЛАВ РАДЕВ
=============================Радослав Димитров Радев е роден на 5 октомври 1954 година в гр. Главеница. През 1979 г. завършва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", където понастоящем е преподавател по методика на литературното обучение. Автор е на книгите: "Алеко Константинов. Лице и опако", "Иван Вазов и българското предвечерие", "Енциклопедия на българската възрожденска литература (в съавторство с акад. Иван Радев), "История и култура на България в дати. Възраждане" (в съавторство с акад. Иван Радев), "От калпака до цървулите", Енциклопедия "Българска еротика". Интересите му в областта изобразителното изкуство пораждат монографиите: "Размисли за иконата и стенописа в българската литература", "Сбъднати пътувания на духа чрез словото и пластиката" (в съавторство с доц. Румяна Лебедова). Редактор на алманах "Света гора".



ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

В превод на сръбски език - Денко Рангелов

Статии
   О неким еротским мотивима у бугарској белетристици

ИСТОРИЯ

Рецензии
   Храм на посветените

ОБРАЗОВАНИЕ

Рецензии
   Помагало за българите в чужбина (съавтор: Койка Попова)

Анкети
   Есето

* * *
Радослав Радев в книжарница "Книгосвят"
   Тестове по литература за 9 клас (съавтори: Койка Попова; Станимир Цветков)
   Енциклопедия "Българска еротика"
   Всичко за матурата по български език и литература 40 + 1 (в съавторство)
   Тестове по български език и литература 8 клас (в съавторство)
   Тестове по български език и литература 7 клас (в съавторство)
   За седмокласници... като за седмокласници (в съавторство)
   Седмокласниците пишат (в съавторство)
   Българската възрожденска литература в училище (в съавторство)
   Тестове по български език и литература 11 и 12 клас (в съавторство)
   Деветокласниците пишат (в съавторство)

Йосиф Сталин

Генералисимус Йо̀сиф Висарио̀нович Ста̀лин (на руски: Ио́сиф Виссарио́нович Ста́лин), псевдоним на Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили (на грузински: იოსებ ბესარიონის ძე ჯუღაშვილი) e революционер и съветски диктатор от грузински произход. Той е член на болшевишката партия и политически лидер на Съюза на съветските социалистически републики. Генерален секретар на ЦК на КПСС и Председател на Съвета на министрите на СССР, два пъти Герой на Съветския съюз.


Иосеб Джугашвили е роден в Гори в Тифлиска губерния на Руската империя. Това вероятно става на 18 декември (6 декември стар стил) 1878 година,[1] макар по-късно официалните му биографии да сочат за негова дата на раждане 21 декември 1879 година. И двамата му родители, Бесарион (1850-1909) и Екатерина Джугашвили (1858-1937), са деца на крепостни селяни. През 60-те години баща му напуска родното си село и работи като обущар в Тифлис, а след това в новосъздадена обувна фабрика в Гори. Той се жени за Екатерина Геладзе и двамата имат три деца, но двамата по-големи братя на Иосеб умират още като деца.
Още докато Иосеб е съвсем малък, баща му се пропива и през 1883 година напуска семейството и заминава за Тифлис. През следващите няколко години той на няколко пъти се опитва без успех да вземе сина си при себе си. През 1884 година той боледува от едра шарка, която оставя белези по лицето му, а година по-късно е блъснат от файтон и лявата му ръка остава трудно подвижна до края на живота му.[2]
Майката на Иосеб иска той да стане свещеник и през 1886 година се опитва да го запише в подготвителните курсове на духовно училище в Гори, но не успява, тъй като той изобщо не говори руски език. През следващите месеци той усилено учи руски и след две години е приет, макар че до края на живота си говори руски със забележим акцент. През 1889 година е записан в редовните курсове на училището, което завършва с отличен успех през 1894 година, получавайки препоръки за постъпване в семинария.[3]
През 1894 година Иосеб Джугашвили е приет в Тифлиската духовна семинария, продължавайки подготовката си за свещеник. Той е добър ученик и през следващите години публикува няколко свои стихотворения на грузински в местни списания. През 1907 година едно от тях, посветено на княз Рафаел Еристави, е включено в антология на грузинската поезия.
Докато учи в семинарията, Джугашвили се запознава с марксизма и през 1898 година става член на грузинската социалдемократическа организация Месаме даси.[4] Той участва в работнически събрания в различни промишлени предприятия и оглавява социалистическа група в тифлиското железопътно депо, където през декември е проведена кратка стачка.[5] През май 1899 година е изключен от семинарията, след като без извинителна причина не се явява на заключителните си изпити, но получава правото да преподава в началните училища.[2]

След като е изключен от семинарията, Джугашвили работи известно време като частен учител, като сред учениците му е неговият приятел от детинство и бъдещ революционер Симон Тер-Петросян, станал известен като Камо. В края на 1899 година постъпва на работа като технически сътрудник на Тифлиската физическа обсерватория.^[6]

През 1900 година Иосеб Джугашвили за пръв път държи реч пред голямо събрание по време на първомайска демонстрация. През август участва в организирането на голяма стачка на железопътни работници, след която са арестувани няколкостотин души. За да избегне арест, в началото на 1901 година той напуска обсерваторията и започва да се укрива от властите.^[7] През следващите години, които прекарва в нелегалност, той използва различни псевдоними, като Бесошвили, Нижерадзе, Чижиков, Иванович, Коба, Сталин.

През септември 1901 година Джугашвили започва да издава нелегалния вестник „Бърдзола“, уводната статия в първия брой на който се смята за неговата първа публикация на политическа тема.^[8] През следващите месеци той се мести често между различни градове в Задкавказието, докато на 5 април 1902 година е арестуван в Батуми. Остава в затвора до ноември 1903 година, когато е изпратен на заточение в село Новая Уда в Иркутска губерния. Няколко седмици по-късно той се връща в Грузия.^[2]

През 1902 г.

Екатерина Сванидзе (1885-1907)

Докато Джугашвили е в затвора, Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) се разцепва, като той остава лоялен към нейното радикално болшевишко крило, оглавявано от Владимир Ленин. След бягството му от заточение по препоръка на Михаил Цхакая той става представител на кавказката организация на РСДРП при нейния регионален комитет в Кутаиси.

На 16 юли 1904 година, макар и в нелегалност, Иосеб Джугашвили се венчава в тифлиската църква „Свети Давид“ за Екатерина Сванидзе (1885-1907),^[9] дъщеря на дребен благородник и сестра на неговия приятел и съученик от семинарията Александър Сванидзе. В началото на 40-те години Александър Сванидзе, съпругата му и сестра му Мария ще бъдат убити, обвинени в шпионаж.

По време на Революцията от 1905-1907 година Джугашвили участва активно в дейността на РСДРП в Задкавказието. През февруари 1905 година организира въоръжени отряди в Баку, а през септември участва в опит за завземане на оръжейните складове в Кутаиси.^[10] През декември участва в Първата конференция на РСДРП в Тамерфорс, където за пръв път се среща с Владимир Ленин. През април 1906 година е делегат на Четвъртия конгрес на РСДРП в Стокхолм, като посещава и Копенхаген, а година по-късно участва и в Петия конгрес в Лондон. През 1907-1908 година е член на ръководството на организацията на РСДРП в Баку.

През март 1907 година се ражда първото дете на Иосеб Джугашвили, Яков Джугашвили (1907-1943), който в началото на Втората световна война е пленен от германците и умира в плен. През декември същата година едва двадесет и двегодишна умира неговата съпруга, вероятно от туберкулоза или коремен тиф.

През лятото на 1907 година Джугашвили участва в организирането на ръководен от Камо обир в Тифлис на пощенска кола, превозваща голямо количество държавни пари.^[11][12] На 25 март 1908 година той отново е арестуван в Баку и малко по-късно е изпратен на заточение в Солвичегодск, Вологодска губерния. През 1910 година бяга от заточението и през следващите месеци неколкократно е залавян и отново бяга. От декември 1911 до февруари 1912 е заточен във Вологда.

След бягството му от Вологда по предложение на живеещия в чужбина Владимир Ленин Джугашвили става член на Централния комитет на РСДРП и ръководител на Руското бюро на комитета. По това време започва трайно да използва псевдонима Сталин, с който остава известен до края на живота си.^[13] Той се установява в столицата Санкт Петербург, където организира издаването на първия масов партиен вестник - „Правда“. На 5 май 1912 година, денят, в който излиза първия брой на вестника, той е арестуван и изпратен в село Нарим в Томска губерния. Няколко месеца по-късно успява да се върне в Санкт Петербург, където, укривайки се от полицията, участва в предизборната кампания на болшевиките за проведените през ноември избори за Държавна дума.

В края на 1912 година Сталин на два пъти пътува до Австро-Унгария, като се среща в Краков с Владимир Ленин. Второто му пътуване продължава и в началото на 1913 година, когато той посещава и Виена. Там той пише статията „Марксизмът и националният въпрос“, която става популярна в руските социалистически кръгове.^[14]

През март 1913 година, малко след връщането си от Виена, Сталин отново е арестуван и интерниран в село Курейка в Туруханския край, където по това време са заточени много болшевики, включително болшевишките депутати, арестувани след започването на Първата световна война. Сталин остава там в продължение на четири години, до началото на Революцията от 1917 година.

рез март 1917 година Йосиф Сталин се връща в Петроград, където отново се включва в ръководството на Болшевишката партия, пише статии в партийния вестник „Правда“ и играе активна роля в изборите за Всерусийски конгрес на Съветите, като самият той е избран за депутат в конгреса и в избирания от него Всерусийски централен изпълнителен комитет. По време на Шестия конгрес на РСДРП (болшевики), когато Владимир Ленин е принуден отново да се укрива, Сталин прочита отчетния доклад на Централния комитет.

През есента на 1917 година Сталин става член на новосъздаденото Политбюро,^[14] в което влизат още Владимир Ленин, Лев Троцки и Яков Свердлов. Заедно с Троцки, Сталин ръководи подготовката на Октомврийския преврат, с който болшевиките взимат властта в столицата.^[14] В новосъставеното правителство той заема поста на народен комисар по въпросите на националностите.

Надежда Алилуева (1901-1932)

На Царицинския фронт, 1918 г.

През април 1918 година, заедно с Кръстьо Раковски и Дмитрий Мануилски, Сталин участва в преговорите в Курск за сключване на мир сУкраинската народна република, които се провалят с преврата на Павло Скоропадски. По това време той се жени повторно за Надежда Алилуева (1901-1932), дъщеря на активния болшевик Сергей Алилуев, в чийто дом Сталин живее непосредствено след връщането си от заточение. Двамата имат две деца - Василий Сталин (1921-1962), който става генерал от авиацията, и Светлана Алилуева (1926-2011), който през 60-те години емигрира в Съединените щати и пише известни мемоари.

През юни 1918 година, след началото на Гражданската война, Йосиф Сталин е изпратен като специален представител на правителството в град Царицин (по-късно Сталинград, днес Волгоград),^[15] който има голямо стратегическо значение, тъй като осигурява връзката между основната територия на болшевиките на север и зърнопроизводителните южни части на страната.

В края на юли Донската армия на атамана Пьотр Краснов започва настъпление към Царицин и прекъсва връзките на града на север. Сталин предприема радикални действия, критикувани по-късно от Ленин, като арестува и разстрелва много от собствените си офицери, които смята за нелоялни.^[16] Болшевишката Работническо-селска червена армия успява да спре настъплението и до началото на септември отблъсква противника до река Дон.^[17] През следващите седмици болшевиките консолидират силите си и отблъскват още едно настъпление в началото на есента. През този период Сталин работи в тясно сътрудничество с Климент Ворошилов и влиза в конфликт с Лев Троцки, обвинявайки го, че умишлено саботира военните действия но южния фронт.

През януари 1919 година, заедно с Феликс Дзержински, Сталин разследва причините за завземането на Перм от адмирал Александър Колчак и участва в реорганизирането на разбитата Трета армия, а през юни ръководи потушаването на бунта във форт Красная Горка в Петроград. През по-голямата част от 1920 година е представител на централното правителство във военното ръководство на Югозападния фронт, който води военни действия с променлив успех срещу Полша и войските на генерал Пьотр Врангел.

Джоакино РосиниДжоакино Росини

             Джоакино Антонио Росини (на италиански: Gioachino Antonio Rossini) е италиански композитор, автор на повече от 30 опери, както и на църковна и камерна музика. Първите му опери са "Танкред" („Tancredi“) и "Италианката в Алжир" („Dell'arte L'italiana in Algeri“) (1813). Други негови известни опери са: „Севилският бръснар“, „Пепеляшка“, „Семирамида“, „Аленият войник“.
             Неговото творчество представлява един нов етап в развитието на италианската опера. Музикално-сценичните произведения на Росини са здравата основа, върху която по-късно италианското оперно творчество ще достигне до своя най-голям разцвет.
             Росини е роден на 29 февруари 1792 в Пезаро. Той произхожда от семейство на музиканти. Още от най-ранно детство проявява своя голям талант, но поради това, че родителите му са членове на пътуваща оперна трупа, детето не може да учи системно музика. Сериозните му музикални занимания започват на дванадесетата му година, когато семейството се преселва в Болоня. Тук Росини учи при падре Матей, който успява така добре да подготви момчето, че след две години го приемат в музикалния лицей.
             През 1810 г. Росини завършва лицея и написва първата си опера „Брачната полица“, изнесена с голям успех във Венеция. След една година се утвърждава като талантлив композитор и през 1813, когато създава „Танкред“ и „Италианката в Алжир“, Росини вече става най-популярния оперен творец в страната си. За този период Стендал отбелязва: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма двадесет години.“ През 1815 директорът на неаполитанския театър „Сан Карло“ - Барбая, предлага на Росини да стане композитор и диригент в неговия театър. Росини приема предложнието, но запазва правото си да пише и за други оперни състави. Най-големите успехи на Росини са свързани с периода във въпросния. На следващата година в римския театър „Аржентина“ се изнася операта му „Севилският бръснар“. След това Росини създава цяла поредица оперни творби като „Отело“ (1816), „Пепеляшка“ (1817), „Крадливата сврака“ (1817), „Мойсей в Египет“ (1818), „Мохамед Втори“ (1820) и много други. Стилът му е разпознаваем сред десетки други, бисерен, с ясна, лесно запомняща се мелодическа линия, много напевен. Особено в оперните среди е известен като майстор на ансамблите с характерното "Росиниево кресчендо" - качествено натрупване на звуци от добавянето на все повече инструменти в оркестъра, които повтарят мелодията и гласове в солистичните партии. Майстор на белкантото и на бравурните арии.

              До 1822 Росини живее в Италия. След това в продължение на две години посещава няколко европейски града, между които Виена и Лондон. В австро-унгарската столица славата му е изключително голяма и съперничи на Бетховен. От 1824 се установява за постоянно в Париж и става директор на Италианския оперен театър. Преработва операта си „Мохамед Втори“, която поставя под името „Обсадата на Коринт“, след това прави втора редакция на „Мойсей“. През 1828 се изнася комичната му опера „Граф Ори“, а на следващата година написва и последната си музикално-сценична творба „Вилхелм Тел“. Тогава той е на тридесет и седем години. Интересно е, че освен гениален композитор, Росини е изключително известен кулинар! Съществуват десетки класически италиански рецепти, писани от него.
             До смъртта си, близо четиредесет години след това, Росини не написва нито една опера. Той създава няколко църковни композиции, между които и „Стабат Матер“ и една поредица албуми с песни и инструментални пиеси „Четири закуски и четири десерта за пиано“, „Албум за възрастни деца“, „Няколко дреболии в албум“ и др. Росини умира на 13 ноември 1868 (на 76 години) в Паси, близо до Париж.
Неговото име носят традиционният летен Росиниев Оперен Фестивал (Rossini Opera Festival) в Пезаро, Държавната Консерватория в града (Conservatorio Statale "Gioachino Rossini" di Pesaro), както и Международната музикална Фондация (Fondazione Rossini), oтново в Пезаро.

Коя е Ивана ?

         Ивана е артистичен псевдоним на българската попфолк певица Ваня Калудова.

Биография на Ивана

Ивана е родена на 31 януари 1969 г. в Айтос. Тя е единственото дете в семейството на Кина и Тодор Калудови. През 1993 г. ражда дъщеря си Теодора. След безрезултатно следване в няколко университета и сключване на брак, изпълнителката най-после се дипломира в Свищов. Всички в рода ѝ са музиканти, като най-голямо влияние върху нея упражнява баща ѝ. Той е известен акордеонист. Бабата, на която е кръстена, също е певица. В първата ѝ дамска формация „Прима +“ Ивана свири на клавирни инструменти и синтезатор. Когато формацията е в състав Ивана, Стояна и Румен, получава покана да свири в заведението „Приказките“. Талантът ѝ е забелязан от управителя на Музикалната компания „Пайнер“ Митко Димитров и в 1999 година тя получава предложение да подпише договор с фирмата. Първата ѝ записана песен е „Идол“, а втората е дует с Коста Марков — „Дърво без корен“. Третият ѝ запис е хитът „100 патрона“, както е наречен и дебютният ѝ албум. Той става носител на наградата за дебют през 2001 година на Годишните награди на списание „Нов фолк“. Певицата печели награда и на Фестивала за авторска песен на фолклорна основа „Тракия фолк 2000“.

В началото на 2004 г. изпълнителката печели титлата "Певица на годината 2003", като в следващите три години тя затвърждава победата си. През 2004 г. Ивана издава петия си самостоятелен албум озаглавен "Няма спиране". През лятото на 2005 г. Ивана за първи път се включва в турнето на фирма "Пайнер", а през декември месец същата година издава шестия си албум "Доза любов" - по името на една от песните в него. През 2006 г. за пореден път певицата се включва в лятното турне на димитровградската фирма. През ноември с.г. на пазар е седмият самостоятелен албум на звездата - "Празник всеки ден". На наградите на Планета тв на 22 февруари 2007 г. Ивана печели и най-високия приз — Мегазвезда на Планета тв. През лятото на 2007 г. за трети път Ивана се влючва в турнето на фирма "Пайнер", като за трети път на нея се пада честта да закрива.

В началото на 2008-а Ивана печели наградите за албум на годината за „Празник всеки ден“ и албум на десетилетието за „Няма спиране“(2004 г.), съответно на церемониите на Планета тв и на сп. „Нов фолк“. В началото на 2008 г. тя реализира музикалния филм „Всичко е любов“ и нов албум — „Блясък в очите“. Ивана организира и самостоятелен концерт „Ивана лайв парти“;, а през есента „Ивана лайв тур USA 2008“ — американско задгранично турне. През 2008-а Ивана снима общо три клипа — „Ти си най-най“, „Аз съм с теб“ и „Пий едно“. В началото на следващата година звездата и силната балада „Аз съм с теб“, получават цели три номинации на Годишните музикални награди на Планета тв — за най-добър видеоклип, за артистично присъствие на изпълнител във видеоклип и за песен на годината. През 2009 година изпълнителката реализира шест видеоклипа към песните : "Кръв ми капе от сърцето", "The Man", "Тръгвам с теб", "Недей", "Недей" - ремикс и "Миг като вечност".

На Ивановден - 07. 01. 2010 г. излиза двоен юбилеен албум - "10 години любов ... и пак любов", събрал над 30 от песните-емблеми на Ивана. Седмици по-късно стартира едноименното клубно турне на изпълнителката, чрез което своеобразно отбелязва творческия си юбилей. На 23 февруари на пищното събитие по повод Осмите годишни музикални награди на "Планета" ТВ, Ивана печели най-високото си отличие до момента — Певица на десетилетието (2000-2009). На 27 януари 2011 г. по Планета ТВ се завърта видеоклипа на песента "По дяволите Рая", а на 15 март същата година Ивана се включва в Пролетното парти на фирма Пайнер, провело се в Планета Пайнер клуб - Пловдив. На 3 април излиза видеоклипа към песента "Ало, девойките". През лятото на 2011 г. Ивана става ментор в реалити шоуто за нови таланти - Гласът на България, което стартира от 18 юли по bTV. Участието на певицата там носи и сближаване с музиканта Георги Милчев-Годжи, с когото скоро след това се стига до обща песен, озаглавена "Точка 18". Това е едва третия дует в 12-годишната кариера на певицата до този момент. На 25 август на ефир излиза лятното предложение на звездата и видеото към песента - "Златен", клипа е заснет в комплекс Елените и носи много свежо настроение, а място в лентата намират екзотичните птици фламинго, тукан и папагал. На 12 септември са промотирани песента и клипа по дуета с Годжи.

Дискография на Ивана

100 патрона (2000)

100 патрона — ремикс

Шат, шат

Родена в огън

Уморени и студени

Кой ме прокле

Вик

Късно е

Добра среща, приятели

Докосни

Не така

Мъж ли е

Писна ми

Мен ще виждаш

Никога не казвай

Дърво без корен

100 патрона

На шега

Самотник

Ивана live (2001)

Последна вечер

Грешна нощ

Страх ме е

В заблуда

Няма закони в любовта

Заради теб

Чужди

Долу — горе

Live Микс

Без граници (2003)

А ми се плаче

На сила хубост не става

Обичай ме сега

От извора

Не те виня

Такава съм

Йордан Величка думаше

Жал ми е, Земьо

Проклет да биде, който ме чуе да пея

Само веднъж се живее

Стара майка Богу дума

Мирише на любов (2003)

К`ъв си ти бе

Шампанско и сълзи

Мирише на любов

Twist — Кючек

Миришеш на нея

Стара история

Отче мой

В ръцете ти

Безумна цена

Убиец на любов

Нека пак да се излъжем

Ти и той

Live is life

Сексът и града

Скитам се

От извора

Само веднъж се живее

Тежък камък

Няма спиране (2004)

Нещо неТипично

Не е ваша работа

Не си ми първия

Изключен телефон

Стриптийз

Като на 17

Да те притежавам

Порочна и скромна

Албански валс

Освободете дансинга

Ах, тези пари (инструментал)

Не е ваша работа (инструментал)

Доза любов (2005)

Парфюм

Влак за нещастници

Животът продължава

Доза любов

Хотел

Ние сме номер едно

Полужива

Пирова победа

Седем дни

Време за мъже

Тая малката

Парфюм — инструментал

Хотел — инструментал

Single best collection (2006)

Дъжд от рози

В ръцете ти

Стара история

Изключен телефон

Порочна и скромна

К`ъв си ти бе

Live is life

Празник всеки ден (2006)

Най-добрата

Последна чаша

Дъжд от рози

100 живота

Празник всеки ден

Reserve

Това е парчето

Парти микс 1

Празник всеки ден — инструментал

Hit Collection — mp3 (2007)

Нещо нетипично

Доза любов

Като на 17

Дъжд от рози

Най — добрата

Не е ваша работа

Шампанско и сълзи

Това е парчето

Reserve

Влак за нещастници

Парфюм

100 живота

Ние сме номер едно

Полужива

Празник всеки ден

Време за мъже

Тая малката

Безумна цена

Не си ми първия

Освободете дансинга

Сексът и градът

Хотел

Седем дни

Животът продължава

Изключен телефон

Да те притежавам

Идол

Стриптийз

Стара история

К`ъв си ти бе

Порочна и скромна

Live is life

Само веднъж се живее

Мен ще виждаш

Ти и той

Пирова победа

Вик

Миришеш на нея

Албански валс

Мъж ли е

Никога не казвай

Дърво без корен

Самотник

Отче мой

Последна чаша

Ах, тези пари

От извора

Добра среща, приятели

Twist кючек

Ивана mix

Блясък в очите (2008)

Оферта за любов

Вържи очите ми

Не ме боли

Блясък в очите

Аз съм с теб

Пали

Ти си най-най

Честито

Чисто приятелски

Мира нямам

Опит за летене

Не искам да знаеш

Пиянство

Пускайте реклама

Усмихни се

Мен ще виждаш — ремикс

Парти микс 2

10 години любов ... и пак любов (2010)

Миг като вечност

От извора

Нещо неТипично

Безумна цена

Ах, тези пари

Седем дни

Дъжд от рози

Като на 17

Аз съм с теб

Кръв ми капе от сърцето

Ние сме номер едно

Не си ми първия

Празник всеки ден

Пий едно

Не искам да знаеш

100 живота

Доза любов

Шампанско и сълзи

Вържи очите ми

Полужива

Хотел

Последна чаша

К`ъв си ти бе

Само веднъж се живее

Не ме боли

Влак за нещастници

Добра среща, приятели

Не е ваша работа

Освободете дансинга

Пирова победа

А ми се плаче

Усмихни се

Други песни, извън албуми

Бягай /2000/

Жадни за любов (дует с Десислава) /2001/

Жените знаят как /2001/

Смукача /2001/

Ако можех /2003/

Адрес Любов /2007/

Дерби /2007/

Сладко /2007/

Това е човекът /2008/

18 имаш ли /2009/

Течен шоколад /2009/

The Man /2009/

Тръгвам с тебе /2009/

Недей /2009/

Недей — ремикс /2009/

Да правим спомени /2009/

Има ли нещо ново /2009/

Падни на колене /2010/

Уличник /2010/

Душ или направо /2010/

Уникална /2010/

Дом за всеки /2011/ (фолклор)

Пуста черна земя /2011/ (фолклор)

По дяволите Рая /2011/

Ало, девойките /2011/

Златен /2011/

Точка 18 (дует с Годжи) /2011/

Видеоалбуми  

Без граници (2004)

• А ми се плаче
• На сила хубост не става
• Обичай ме сега
• От извора
• Не те виня
• Такава съм
• Йордан Величка думаше
• Жал ми е, Земьо
• Проклет да биде, който ме чуе да пея
• Само веднъж се живее
• Стара майка Богу дума

Ivana Best Video Selection (2005)

• Не е ваша работа
• Нещо нетипично
• Като на 17
• Шампанско и сълзи
• Ах, тези пари!
• Стрийптийз
• Безумна цена
• Ти и той
• Освободете дансинга
• Стара история
• Да се излъжем
• Последна вечер
• Грешна нощ
• Уморени и студени
• Обичай ме сега
• Не те виня
• Такава съм

 

Звезди на сцената-live (2005)

• Интро
• Нещо нетипично
• Като на 17
• Не е ваша работа
• Грешна нощ
• К'ъв си ти?
• Безумна цена
• Изключен телефон
• Не си ми първият
• Шампанско и сълзи
• Освободете дансинга
• Moj zivote da'l si ziv
• Bio si mi drag
• Ratovanje
• Svejedno je
• Lose kombinacije
• Kafana
• Tetovaza
• Nisam sumnjala
• Zashto tako naopako
• Zmaj
• Pedeset godina
• Стара история
• Ти и той
• Жал ми е земьо
• От извора
• Ах, тези пари
• Последна вечер
• Гелям даде
• Сто патрона
• Сексът и града
• Йовано, Йованке
• Само веднъж се живее
• Нещо нетипично
• Шампанско и сълзи / Lopov
• Като на 17

Ivana Best Video Selection 2 (2007)

• Най-добрата
• Reserve
• Дъжд от рози
• Последна чаша
• Това е парчето
• Полужива
• Празник всеки ден
• Седем дни
• Доза любов
• Ivana Mix 1
• Ние сме N1
• Парфюм
• Време за мъже
• Влак за нещастници
• Пирова победа
• Тая малката
• К'ъв си ти бе?
• Ах, тези пари!
• Ivana Mix 2

Всичко е любов (2008)

• Блясък в очите
• Аз съм с теб
• Изключен телефон
• Не си ми първия
• Последна вечер
• Стара история
• Полужива
• Шампанско и сълзи
• Последна чаша
• Мен ще виждаш — ремикс
• В ръцете ти
• Влак за нещастници
• Дъжд от рози

Ivana Live Party (2008)

• Полужива
• Последна вечер
• Пали
• Блясък в очите
• Шампанско и сълзи
• Оферта за любов
• Ти си най-най
• Пиянство
• Най-добрата
• В ръцете ти
• Опит за летене remix
• Седем дни
• Ах, тези пари
• Не искам да знаеш
• Мира нямам
• Не ме боли
• Аз съм с теб
• Последна чаша
• Нещо нетипично jazz remix
• Не е ваша работа jazz remix
• К`ъв си ти бе jazz remix
• Като на 17
• Доза любов
• Ние сме номер 1
• Не си ми първия
• Адрес Любов
• Време за мъже
• Това е парчето
• Празник всеки ден feat. Драго Драганов
• Честито
• Шампанско и сълзи
• Дъжд от рози

Видеоклипове

100 патрона (1999)
Уморени и студени (1999)
Вик (2000)
Късно е (2000)
100 патрона (ремикс) (2000)
Дърво без корен (дует с Коста Марков) (2001)
Жените знаят как (2001)
Добра среща, приятели (2001)
Грешна нощ (2001)
Жадни за любов (дует с Деси Слава) (2001)
Мъж ли е? (2001)
Последна вечер (2001)
Страх ме е (2001)
Палавник (2002)
Смукачът (2002)
Скитам се (2002)
От извора (2002)
Мирише на любов (2003)
Нека пак да се излъжем (2003)
К'ъв си ти, бе?! (2003)
Шампанско и сълзи (2003)
Стара история (2003)
Безумна цена (2003)
Ти и той (2004)
Освободете дансинга! (2004)
Стриптийз (2004)
Като на 17 (2004)
Нещо неТипично (2004)
Не е ваша работа (2005)
Ах, тези пари! (2005)
Доза любов (2005)
Ние сме номер 1 (2005)
Време за мъже (2005)
Парфюм (2005)
Полужива (14 февруари 2006)
Животът продължава (27 февруари 2006)
Това е парчето (24 юни 2006)
Седем дни (3 юли 2006)
Дъжд от рози (15 юли 2006)
Празник всеки ден (27 юли 2006)
Най-добрата (3 януари 2007)
Резерве (24 март 2007)
100 живота (29 април 2007)
Добра среща, приятели (vers.2) (23 май 2007)
Адрес „Любов“ (26 юли 2007)
Дерби (28 юли 2007)
Парти микс 2 (22 ноември 2007)
Вържи очите ми (14 декември 2007)
Ти си най-най (26 март 2008)
Аз съм с теб (18 април 2008)
Пий едно (13 септември 2008)
Кръв ми капе от сърцето (28 януари 2009)
The man (1 април 2009)
Тръгвам с тебе (13 юли 2009)
Недей (4 август 2009)
Недей (ремикс) (23 септември 2009)
Миг като вечност (12 октомври 2009)
Падни на колене (8 април 2010)
Уличник (31 юли 2010)
Душ или направо (24 август 2010)
Уникална (13 септември 2010)
По дяволите Рая (27 януари 2011)
Ало, девойките (3 април 2011)
Златен (25 август 2011)
Точка 18 (дует с Годжи) (12 септември 2011)

Участия в сборни албуми и компилации

Folk Casino - 2 - "Идол"
Payner Best Ballads - 4 - "Добра среща, приятели"
DJ Folk Collection - 6 - "100 патрона"
Фолк хит маратон - 3 - "На шега"
Фолк хит маратон - 3 - "Дърво без корен" /дует с Коста Марков/
Фолк хит маратон - 3 - "Писна ми"
Тракия фолк 2000 - част 2 - "Вик"
Пайнер Хит Сезони Лято 2000 - "Късно е"
Payner DVD Collection 1 - "100 патрона"
Фолк фиеста - 4 - "Бягай"
DJ Folk Collection - 7 - "Шат шат"
Фолк хит маратон - 4 - "Мъж ли е"
Пайнер Хит Сезони Пролет 2001 - "Жените знаят как"
Пайнер Хит Сезони Пролет 2001 - "Втори шанс"
Пайнер Хит Сезони Пролет 2001 - "Жадни за любов" / дует с Деси Слава/
Пайнер хит дуети - 1 - "Жадни за любов"/дует с Деси Слава/
Пайнер хит дуети - 1 - "Дърво без корен" /дует с Коста Марков/
"Не години, а диря" оркестър Канарите - "Пуста черна земя"
"Не години, а диря" оркестър Канарите - "Бум чака-рака"
"На трапезата" оркестър "Кристал" - "Де се е чуло видяло"
"Извинявам се" - "Смукача"
Payner DVD Collection 2 - "Жените знаят как"
Folk Casino - 5 - "Грешна нощ"
DJ Folk Collection - 8 - "Долу-горе"
Folk Casino - 6 - "Скитам се"
Payner Summer Hits 2002 - "Палавник"
Хитовете на Планета Пайнер 1 - "Грешна нощ"
Хитовете на Планета Пайнер 1 - "Последна вечер"
Payner Summer Hits 2003 - "К`ъв си ти бе"
Пайнер Хит Сезони Есен 2003 - "Шампанско и сълзи"
Payner DVD Collection 3 - "Стара история"
Хитовете на Планета Пайнер 2 - "Шампанско и сълзи"
Хитовете на Планета Пайнер 2 - "Безумна цена"
Пайнер Хит Сезони Пролет 2004 - "Ти и той"
Hit Bikini 2004 - "Стриптийз"
Hit Bikini 2004 - "Като на 17"
Хитовете на Планета Пайнер 3 - "Нещо неТипично"
Хитовете на Планета Пайнер 3 - "Като на 17"
Пайнер Хит Сезони Пролет 2005 - "Ах, тези пари"
Payner Summer Hits 2005 - "Доза любов"
Hit Bikini 2005 - "Време за мъже"
Пайнер Хит Сезони Зима 2005/2006 - "Парфюм"
Хитовете на Планета Пайнер 4 - "Доза любов"
Хитовете на Планета Пайнер 4 - "Ние сме номер едно"
Payner DVD Collection 9 - "Парфюм"
Пайнер Хит Сезони Пролет 2006 - "Полужива"
Payner DVD Collection 10 - "Полужива"
Payner Dance Hits - "Животът продължава"
Payner Summer Hits 2006 - "Това е парчето"
8 + - "Това е парчето"
Hit Bikini 2006 - "Празник всеки ден"
Летни Страсти 2006 - "Седем дни"
DVD Планета Прима 2006 - Микс
DVD Планета Мура Мега 2006 - Микс
Folk Collection 1 - "Най-добрата"
Хитовете на Планета Пайнер 5 - "Това е парчето"
Хитовете на Планета Пайнер 5 - "Празник всеки ден"
Хитовете на Планета Пайнер 5 - "Дъжд от рози"
Пайнер Хит Сезони Пролет 2007 - "Последна чаша"
Пролетно парти с Планета - "Най-добата"
Пролетно парти с Планета - "Резерве"
Payner Dance Hits 2 - "Резерве"
Folk Collection 2 - "Резерве"
Payner DVD Collection 14 - "100 живота"
Планета Дерби 2007 - "Адрес Любов"
DVD Планета Дерби 2007 - Микс
Пайнер Хит Сезони Есен 2007 - "Дерби"
Payner DVD Collection 15 - "Дерби"
Пайнер Хит Сезони Зима 2007/2008 - "Вържи очите ми"
Хитовете на Планета Пайнер 6 - "Адрес Любов"
Хитовете на Планета Пайнер 6 - "Дерби"
Folk Collection 3 - "Парти микс 2"
Payner DVD Collection 16 - "Парти микс 2"
Пайнер Хит Сезони Пролет 2008 - "Оферта за любов"
Payner Hit Remix - "Албански валс"
Летни страсти 2008 - "Честито"
Payner DVD Collection 17 - "Аз съм с теб"
Payner Summer Hits 2008 - "Ти си най-най"
Hit Bikini 2008 - "Не ме боли"
Пайнер Хит Сезони Есен 2008 - "Пий едно"
Хитовете на Планета Пайнер 7 - "Пий едно"
Хитовете на Планета Пайнер 7 - "Аз съм с теб"
Хитовете на Планета Пайнер 7 - "Вържи очите ми"
Payner DVD Collection 19 - "Пий едно"
Planeta Payner Hit Mix by DJ Asky - "Пий едно"
Planeta Best Video Selection - "Аз съм с теб"
Музикален подарък - "Пий едно"
Пайнер Хит Сезони Пролет 2009 - "Кръв ми капе от сърцето"
Folk Collection 5 - "The Man"
Шарена черга - "От извора"
Payner DVD Collection 20 - "Тръгвам с теб"
DJ Asky Summer Hits - "Тръгвам с теб"
Hit Collection Ballads mp3 - "Не искам да знаеш"
Hit Collection Ballads mp3 - "Аз съм с теб"
Hit Collection Ballads mp3 - "Пирова победа"
Hit Collection Ballads mp3 - "Отче мой"
Hit Collection Ballads mp3 - "Последна чаша"
Пайнер Хит Сезони Есен 2009 - "Недей" - ремикс
Folk Collection 6 - "Има ли нещо ново"
Пайнер Хит Сезони Зима 2009/2010 - "Да правим спомени"
Хитовете на Планета Пайнер 8 - "Недей" - ремикс
Хитовете на Планета Пайнер 8 - "Кръв ми капе от сърцето"
Хитовете на Планета Пайнер 8 - "Миг като вечност"
Пайнер Хит Сезони Пролет 2010 - "Падни на колене"
Годишни муз. награди на "Планета" ТВ - DVD - "Шампанско и сълзи"
4 DVD - "Падни на колене","№1","Празник всеки ден","Шампанско и сълзи"
Пайнер Хит Сезони Есен 2010 - "Уникална"
9 години "Планета" ТВ - DVD - "Уникална", "Празник всеки ден"
Folk Collection 8 - "Уличник"
Dj Asky Winter Hit Mix 2011 - "Уникална"
Хитовете на Планета Пайнер 9 - "Падни на колене"
Хитовете на Планета Пайнер 9 - "Уличник"
Хитовете на Планета Пайнер 9 - "Уникална"
Пайнер Хит Сезони Пролет 2011 - "По дяволите Рая"
Фолклорно веселие 2011 - "Обичай ме сега"
Празничен хоровод 8 - "Дом за всеки"
Пайнер Хит Сезони Есен 2011 - "Златен"
Хитовете на Планета Пайнер 10 - "По дяволите Рая"
Хитовете на Планета Пайнер 10 - "Ало, девойките"
Хитовете на Планета Пайнер 10 - "Златен"
10 години "Планета" ТВ - DVD - "Полужива", "По дяволите Рая", "Точка 18", "№1"
Пайнер Хит Дуети 8 - "Точка 18"

Участия в празнични програми [редактиране]

2002 Коледна програма "Рождество" — изп. "Отче мой"
2003 Коледна програма "Празник" — изп. "Стара история"
2004 Пролетно парти - изп. "Ти и той" и "Стара история"
2004 Коледна програма "Коледа в Приказките" — изп. "Като на 17"
2005 Коледна програма "Рождество в Приказките" — изп. "Влак за нещастници"
2005 - 2006 Новогодишна програма - "Снежна нощ" — изп. "Животът продължава"
2006 Коледна програма "Коледно настроение" — изп. "Последна чаша" и "Пирова победа"
2006 - 2007 Новогодишна програма "Звездна феерия" — изп. "Това е парчето" и "Тая малката"
2007 Пролетно парти - изп. "Най-добрата" и "Резерве"
2007 Коледна програма "Празник в Приказките" — изп. "Вържи очите ми"
2007 - 2008 Новогодишна програма "Всичко най-най" - изп. "Честито" и "Това е човекът"
2008 Коледна програма "Приказна Коледа" — изп. "Кръв ми капе от сърцето"
2008 - 2009 Новогодишна програма "Нощна виелица" — изп. "Пий едно" и "Не ме боли"
2009 - 2010 Новогодишна програма "Празник с Пайнер" - изп."Недей" ремикс и "Има ли нещо ново"
2010 Празничен хоровод - изп. "Усмихни се"
2010 Лятна фиеста "Камелот" - Слънчев бряг - изп. "Уличник", "Душ или направо" и "Уникална"
2010 Коледна програма "На Коледа" - изп. "Не искам да знаеш"
2010 "Българската Коледа" 2010, концерт— Народен театър "Иван Вазов", София, bTV - изп. "Аз съм с теб"
2010 - 2011 Празничен хоровод - изп. "Дом за всеки"
2011 Пролетно парти - изп. "По дяволите Рая" и "Ало, девойките"
2011 Великденска фолклорна програма - изп. "Дом за всеки" и "Пуста черна земя"
2011 Концерт на Искра Радева "Коледни звезди
2011 "Българската Коледа" 2011, концерт— Народен театър "Иван Вазов", София, bTV - изп. версия на "Last Christmas"



Постижения в български поп-фолк класации (данни след 2005 г.)

Планета Хит 50 януари 2006 - 4 място - "Парфюм"
Планета Хит 50 февруари 2006 - 1 място - "Полужива"
Планета Хит 50 март 2006 - 2 място - "Животът продължава"
Планета Хит 50 временно класиране за юли 2006 - 1 място - "Това е парчето"
Планета Хит 50 август 2006 - 2 място - "Дъжд от рози"
Планета Хит 50 октомври 2006 - 5 място - "Празник всеки ден"
Планета Хит 50 временно класиране за февруари 2007 - 2 място - "Най-добрата"
Планета Хит 50 април 2007 - 1 място - "Резерве"
Планета Хит 50 временно класиране за август 2007 - 3 място - "Адрес Любов"
Планета Хит 50 октомври 2007 - 5 място - "Дерби"
Планета Хит 50 временно класиране за декември 2007 - 4 място - "Парти микс 2"
Планета Хит 100 за 2007 - 3 място - "Адрес Любов"
Планета Хит 50 януари 2008 - 2 място - "Вържи очите ми"
Планета Хит 50 февруари/март 2008 - 2 място - "Честито"
Планета Хит 50 временно класиране за април 2008 - 5 място - "Ти си най-най"
Планета Хит 50 април/временно класиране за април/май 2008 - 1 място - "Аз съм с теб"
Планета Хит 50 октомври 2008 - 2 място - "Пий едно"
Планета Хит 100 за 2008 - 1 място - "Аз съм с теб"
Планета Хит 50 временно класиране за февруари 2009 - 4 място - "Кръв ми капе от сърцето"
Планета Хит 50 април 2009 - 1 място - "The Man"
Планета Хит 50 временно класиране за август 2009 - 3 място - "Тръгвам с тебе"
Планета Хит 50 август/временно класиране за септември 2009 - 2 място - "Недей"
Планета Хит 50 септември/временно класиране за октомври 2009 - 1 място - "Недей" - ремикс
Планета Хит 50 октомври/временно класиране за ноември 2009 - 1 място - "Миг като вечност"
Планета Хит 50 април 2010 - 5 място - "Падни на колене"
Планета Хит 50 Златните хитове на Пайнер - 1 м. "Шампанско и сълзи", 4 м. "Нещо неТипично"
Планета Хит 50 септември 2010 - 4 място - "Душ или направо"
Планета Хит 50 временно класиране за октомври 2010 - 3 място - "Уникална"
Планета Хит 20 април 2011 - 2 място - "Ало, девойките"

Награди

2000 — Награда за изпълнението на песента "Вик" — Тракия фолк 2000
2000 — Дебют на годината — Награди на списание "Нов фолк"
2001 — Певица на годината — Награди на списание "Нов фолк"
2002 — Най-добро изпълнение на живо — Награди на сп."Нов фолк"
2002 — Най-прогресиращ клип "Грешна нощ" — Награди на Планета
2003 — 1-ва награда на журито за "Безумна цена" - Тракия Фолк 2003
2003 — Артистична реакция в извънредна ситуация — Тракия фолк 2003
2003 — Шоузнаменитост на 2003 г. — списание "Кой"
2003 — Изпълнение на живо — Награди на списание "Нов фолк"
2003 — Награда за приемственост — Награди на сп."Нов фолк"
2003 — Песен на годината "К'ъв си ти,бе?!" — Награди на сп."Нов фолк"
2003 — Певица на годината — Награди на "Планета" ТВ
2004 — Втора награда за приемственост — Награди на сп."Нов фолк"
2004 — Рингтон на годината "Като на 17" — Награди на сп."Нов фолк"
2004 — Най-добър сценарий на клип — Награди на "Планета"
2004 — Песен на зрителите "Като на 17" — Награди на "Планета" ТВ
2004 — Певица на годината — Награди на списание "Нов фолк"
2004 — Певица на годината — Награди на "Планета" ТВ
2005 — Певица на годината — Награди на списание "Нов фолк"
2005 — Изпълнение на живо — Награди на списание "Нов фолк"
2005 — Звезда на годината — списание "Кой"
2005 — Звезда на годината — списание "Блясък"
2005 — Албум на годината "Няма спиране" — Награди на "Планета" ТВ
2005 — Певица на годината — Награди на Планета ТВ
2006 — Певица на годината — Награди на списание "Нов фолк"
2006 — Певица на годината — Награди на Планета ТВ
2007 — Оригинално сценично присъствие — Награди на сп. "Нов Фолк"
2007 — Най-добро изпълнение на живо — Награди на сп."Нов фолк"
2007 — Награда за цялостен принос — Награди на сп."Нов фолк"
2007 — Албум на годината "Доза любов" - Награди на ТВ Планета
2007 — Мегазвезда на ТВ Планета — Награди на ТВ Планета
2008 — Албум на годината "Празник всеки ден" — Награди на "Планета"
2008 — Албум за 1998-2008 "Няма спиране" — Награди на сп."Нов фолк"
2008 — Почетна награда на родния гр. Айтос
2009 — Рингтон на годината „Аз съм с теб“ — Награди на Планета
2009 — Новаторство за филма "Всичко е любов" — Награди на Планета
2009 — Награда за изключителен принос — Награди на сп. "Нов фолк"
2010 — Певица на десетилетието (2000 - 2009) - Награди на "Планета"
2010 — Видеоклип на 2009 "Миг като вечност"- Награди на Live Magazine
2010 — Златен хит на "Пайнер" - "Шампанско и сълзи" - Конкурс на "Планета" ТВ

По-важни изяви

2000 — Концерт — спектакъл "10 години Пайнер", гр. Пловдив
2001 — Концерт — спектакъл по случай старта на "Планета" ТВ
2002 — 1 година "Планета" ТВ — Зала 1 на НДК, София
2003 — Първи годишни музикални награди на "Планета" ТВ
2003 — "Без граници" — Задгранично самостоятелно турне в Канада
2003 — 2 години "Планета" ТВ — Зала 1 на НДК, София
2004 — Втори годишни музикални награди на "Планета" ТВ
2004 — 3 години "Планета" ТВ — Зала 1 на НДК, София
2005 — Трети годишни музикални награди на "Планета" ТВ
2005 — "Звезди на сцената" — Съвместно турне с Индира Радич
2005 — Съвместен концерт със световно известните Gypsy Kings
2005 — Planeta Prima — Фирмено лятно турне на "Пайнер"
2005 — 4 години "Планета" ТВ — Зала 1 на НДК, София
2006 — Четвърти годишни музикални награди на "Планета" ТВ
2006 — Planeta Prima — Фирмено лятно турне на "Пайнер"
2006 — Planeta Mura Mega — Концерт на "Пайнер"
2006 — 5 години "Планета ТВ" - Зала 1 на НДК, София
2007 — Пети годишни музикални награди на "Планета" ТВ
2007 — Сборен концерт — отбелязващ старта „Планета Фолк“ ТВ
2007 — І-ви международен събор на българската общност — Англия
2007 — Концерт — спектакъл "Добра среща, приятели"
2007 — Planeta Derby — Фирмено лятно турне на "Пайнер"
2007 — 6 години "Планета" ТВ — Зала 1 на НДК, София
2008 — Шести годишни музикални награди на "Планета" ТВ
2008 — "Ivana Live Party" — Самостоятелен лайв концерт — Пловдив
2008 — Ivana Live Tour USA 2008 — Задгранично самостоятелно турне
2008 — 7 години "Планета" ТВ — Зала 1 на НДК, София
2009 — II-ри международен събор на българската общност — Клисура
2009 — Самостоятелен коледен концерт — Пловдив
2010 — "10 години любов...и пак любов" — Клубно турне в 10 града
2010 — Осми годишни музикални награди на "Планета" ТВ
2010 — Концерт "20 години Пайнер" и старт на „Планета HD“ ТВ
2010 — 9 години "Планета ТВ - Зала "Фестивална", София
2011 — Треньор в реалити шоуто "Гласът на България", bTV
2011 — 10 години "Планета" ТВ — Зала 1 на НДК, София
2011 — Концерт на Искра Радева "Коледни звезди 2011", bTV
2011 — "Българската Коледа" 2011, концерт— Народен театър "Иван Вазов", София, bTV



Вижте повече за Ивана в Wikipedia