Джоакино Антонио Росини (на италиански: Gioachino Antonio Rossini) е италиански композитор, автор на повече от 30 опери, както и на църковна и камерна музика. Първите му опери са "Танкред" („Tancredi“) и "Италианката в Алжир" („Dell'arte L'italiana in Algeri“) (1813). Други негови известни опери са: „Севилският бръснар“, „Пепеляшка“, „Семирамида“, „Аленият войник“.
Неговото творчество представлява един нов етап в развитието на италианската опера. Музикално-сценичните произведения на Росини са здравата основа, върху която по-късно италианското оперно творчество ще достигне до своя най-голям разцвет.
Росини е роден на 29 февруари 1792 в Пезаро. Той произхожда от семейство на музиканти. Още от най-ранно детство проявява своя голям талант, но поради това, че родителите му са членове на пътуваща оперна трупа, детето не може да учи системно музика. Сериозните му музикални занимания започват на дванадесетата му година, когато семейството се преселва в Болоня. Тук Росини учи при падре Матей, който успява така добре да подготви момчето, че след две години го приемат в музикалния лицей.
През 1810 г. Росини завършва лицея и написва първата си опера „Брачната полица“, изнесена с голям успех във Венеция. След една година се утвърждава като талантлив композитор и през 1813, когато създава „Танкред“ и „Италианката в Алжир“, Росини вече става най-популярния оперен творец в страната си. За този период Стендал отбелязва: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма двадесет години.“ През 1815 директорът на неаполитанския театър „Сан Карло“ - Барбая, предлага на Росини да стане композитор и диригент в неговия театър. Росини приема предложнието, но запазва правото си да пише и за други оперни състави. Най-големите успехи на Росини са свързани с периода във въпросния. На следващата година в римския театър „Аржентина“ се изнася операта му „Севилският бръснар“. След това Росини създава цяла поредица оперни творби като „Отело“ (1816), „Пепеляшка“ (1817), „Крадливата сврака“ (1817), „Мойсей в Египет“ (1818), „Мохамед Втори“ (1820) и много други. Стилът му е разпознаваем сред десетки други, бисерен, с ясна, лесно запомняща се мелодическа линия, много напевен. Особено в оперните среди е известен като майстор на ансамблите с характерното "Росиниево кресчендо" - качествено натрупване на звуци от добавянето на все повече инструменти в оркестъра, които повтарят мелодията и гласове в солистичните партии. Майстор на белкантото и на бравурните арии.
До 1822 Росини живее в Италия. След това в продължение на две години посещава няколко европейски града, между които Виена и Лондон. В австро-унгарската столица славата му е изключително голяма и съперничи на Бетховен. От 1824 се установява за постоянно в Париж и става директор на Италианския оперен театър. Преработва операта си „Мохамед Втори“, която поставя под името „Обсадата на Коринт“, след това прави втора редакция на „Мойсей“. През 1828 се изнася комичната му опера „Граф Ори“, а на следващата година написва и последната си музикално-сценична творба „Вилхелм Тел“. Тогава той е на тридесет и седем години. Интересно е, че освен гениален композитор, Росини е изключително известен кулинар! Съществуват десетки класически италиански рецепти, писани от него.
До смъртта си, близо четиредесет години след това, Росини не написва нито една опера. Той създава няколко църковни композиции, между които и „Стабат Матер“ и една поредица албуми с песни и инструментални пиеси „Четири закуски и четири десерта за пиано“, „Албум за възрастни деца“, „Няколко дреболии в албум“ и др. Росини умира на 13 ноември 1868 (на 76 години) в Паси, близо до Париж.
Неговото име носят традиционният летен Росиниев Оперен Фестивал (Rossini Opera Festival) в Пезаро, Държавната Консерватория в града (Conservatorio Statale "Gioachino Rossini" di Pesaro), както и Международната музикална Фондация (Fondazione Rossini), oтново в Пезаро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар