За какво мечтае момчето от разказа на Елин Пелин “Ангелинка” през чудните планински нощи?


Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин е написан като спомен за преживяно събитие,свързано със един от най-важните моменти в живота на един човек-първото влюбване.Разказвача се връща години назад за да срещне там момчето чието име е овенчал в целия разказ,да въстанови неговия светъл образ и да припомни чистотата на онова свято чувство,което по-кесно нигога не се повталя
Споменът на героя разказвач го връща в детсвото,когато дванадесет годишен,изпитва сладосната тръпка на първото влюбване.Съзнанието му е завладяно от русокосата като звездица Ангелинка,горе”под самите звезди”то мечтае единствено за нея.Близастта с природата изпълва с купнеж румантичната му душа и превръща бленуваната любима в царица на неговата фантазия.
Името на Ангелинка винаги се споменава редом с името на леля Дъмша.То поражда у децата завист.Децата поставят Ангелинка “На същото небе,върху което на своя слънчев трон седеше леля Дъмша”.За децата тези две имена са като мерило за доброто и злото,и както казва самия автор-“Това беше най-силното оръжие на леля Станка против нашите сръдни и немирства”
Момчето притежава богата въображение населено с библеиски герои и фолклорна образност.По време на чудните планиски нощи в малката колиба момчето слуша приказките на пастирите,момчето не мисли за никого другиго освен за Ангелинка.
То си я представа молка и беззащитна като някакво малка врабче.Също така като ангелче,което символизира чистота и благородство,а също и невинност.Себеси той вижда като юначен покровител,който я защитава от всяко зло.В свойте мисли момчето я превъпращава в селски животни,животни с каито се среща всеки ден.Той я съизмерва с неща,които прознава.