Ти тръгваш, друже наш любезний,
достигна тоз несносен час,
когато вече в път последний
ний слушаме тук твоят глас.
Фърчи, фърчи, о друже, с радост,
фърчи към родните страни;
развесели ти твойта младост
под милите нам планини.
Небесна радост там живее
покрай студената вода;
там вятърът кога повее,
в сърца разлива веселба.
Там родните ти мили братя
и твойте майка и баща,
да те приемат във обятя,
деня те чакат и нощя.
Но там във бащини обятя,
кога те радост огради,
смисли, че общите ни братя
във мрак живеят и мъгли.
И чакат те със нетърпене
небесний свят да ги огрей
и в тях да светне просвещене
и мракът тъмен да развей.
Ний ще те помним, дето ходим,
деня, нощя и всякой час;
а тебе всинца ти се молим
да не забравяш и ти нас.
Земни от нас о, друже верний,
на вечна дружба тоз залог
и в пътят ти, път най-надеждний,
да ти е всемогъщий бог.
Няма коментари:
Публикуване на коментар