Всеобща декларация за правата на човека





Елинор Рузвелт показва Декларацията
Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света.[1]Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества. Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони. Заедно с Международният пакт за икономически, социални и културни праваМеждународният пакт за гражданските и политическите права и Първия и Втория факултативни протоколи към Международния пакт за граждански и политически права съставяМеждународната харта за правата на човека. Заедно с нея съществуват законово обвързващи договори с регионално приложение - Африканската харта за правата на човекаАмериканската конвенция за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека. Основният орган, третиращ проблемите на правата на човека в системата на ООН е Комисията по правата на човека към ООН къмИкономическия и социален съвет на ООН включваща 53 представители на страните-членки на ООН. Комитетът има две основни функции - надзор и жалби. Целите и принципите съдържащи се в Международната харта за правата на човека са отразени в конституциите и националните законодателства на държавите-членки.

Концепция 

Историята на моралните и ценностни принципи, заложени в Декларацията, може да бъде проследена в развитието на различни религиозни вярвания и културни традиция по целия свят. Европейските философи от ерата на Просвещението разработват Естествени закони (на латинскиlex naturalis), според които всички човешки същества се раждат в едно присъщо и естествено „добро“ състояние. От този факт те стигат до заключението, че трябва да съществуват и фундаментални права, които да важат за всеки един човек. Вижданията на тези философи постепенно изграждат единна концепция, която става основа за приемането на Декларации на правата в Англия и САЩ и Декларацията за правата на човека и гражданина във Франция. Първите международни документи от подобно естество са Женевската конвенция от 1864 г., отнасяща се до защитата на ранени противникови войници и на медицинския персонал, грижещ се за тях, и Хагската конвенция от 1899 г., която забранява употребата на химически оръжия.



Четирите свободи, гравирани на мемориалаФранклин Делано Рузвелт във Вашингтон.
Натискът за приемане на международен документ от подобно естество набира сили по време на Втората световна война. В обръщението си за състоянието на Съюза през 1941 г. американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите, както той ги нарича — „най-важни“, човешки свободи: на словото и изразяването, на религията и вярата, свобода от лишения, свобода от страх.[2] Това изявление дава тласък на движението, целящо да запише защитата на човешките права част в мирния договор със загубилите войната страни.[3]Подписаната през 1946 г. Харта на Обединените нации "утвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценноста на човешката личност" и задължава всички страни-членки "да работят за общото зачитане и осъществяване на човешките права и основните свободи за всички без разлика по отношение на раса, пол, език или религия."[4]
Престъпленията срещу човечеството, извършени от Нацистка Германия са силен катализатор на движението за защита на човешките права. След като информацията за жестокостите, причинени по време на войната, стават публично достояние, в ООН се формира становището, че Хартата на Обединените нации твърде общо формулира тази материя. Разпоредбите на Хартата могат да придобият някаква сила само с приемането на всеобща декларация, която изрично да упомене всички човешки права. Като резултат в рамките на Обединените нации е формирана Комисия за правата на човека, която да разработи всеобщата декларация.

Изработване и приемане



Главна роля в изработването на Декларацията играе канадецът Джон Питърс Хъмфри, който току-що е назначен за директор на новосформирания отдел за правата на човека. Задачата му е възложена лично от Генералният секретар на ООН. Останалите членове на комисията за разработване на Декларацията са подбрани така, че да представляват възможно най-широко световната общност. Екипът се състои от представители на следните страни: АвстралияБелгияССР БеларусЕгипетИндия,ИранКитайКубаЛиванОбединеното кралствоПанамаСъединените щатиСъветския съюзУругвайФилипинитеЧили,Франция и Югославия. Сред по-известните членове на екипа се открояват имената на Елинор Рузвелт, назначена за председател, нейният заместник - Пенг-чун Чанг, докладчикът Чарлз МаликРене КасенАлександър Богомолов и т.н.[5]
Декларацията е приета без гласове против. От гласуване се въздържат представителите на 8 държави: Саудитска Арабия,ЮАР и държавите от социалистическия блок.[6] Сред тях обаче не е България, която става член на ООН едва през 1955 г.[7]

Структура 

Пример за фронтон, поддържан от 4 колони
В основата си структурата на Декларацията е дело на френския юрист Рене Касен, който изработва втория вариант на документа, въз основа на подготвения от Хъмфри първоначален проект. Устройството ѝ наподобява това наНаполеоновия кодекс. Касен сравнява Декларацията с портика на гръцки храм, който има фундамент, стъпала, четири колони и фронтон. Първите два члена от документа са блоковете, които крепят сградата със заложените в тях принципи на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството. Седемте параграфа от Преамбюла, излагащи причините за приемането на Декларацията, са седемте стъпала, водещи към храма. Основната част на документа оформя четири колони. Първата от тях, включваща членовете от 3-ти до 11-ти, конституира правата на индивида, като правото на живот и отхвърлянето на робството. Втората колона (чл. 12-17) съдържа индивидуалните политически и граждански права. Третата (чл. 18-21) се отнася до свободата на религията, убежденията и изразяването, на събиранията и правото да бъде представляван на политическо ниво. В четвъртата колона (чл. 22-27) са записани социални, икономически и културни права. В модела на Касен последните три члена на Декларацията представляват фронтонът, който се крепи на колоните и същевременно ги свързва една с друга. Тези членове са свързани с дълга на индивида към обществото и със забраната за употребата на правата, заложени в документа, в противоречие с намеренията на Обединените нации.

В Ислямския свят [ е]

Някои мюсюлмански страни критикуват Всеобщата декларация за правата на човека за това, че текстовете ѝ не взимат предвид спецификите на ислямския начин на живот. През 1982 г. иранският представител в Обединените нации Сайед Раджайе-Кхорасани изразява позицията на своята страна относно Декларацията. Той заявява, че документът отразява само "светското схващане на юдео - християнските традиции", които не могат да бъдат приложени от никой мюсюлманин без той да престъпиШариата.[8]Това противопоставяне скоро приема и нови форми след като през 1990 г. в Кайро е приета Декларацията за човешките права в исляма. Мюсюлманските страни, членки на Организацията Ислямска конференция приемат тази декларация и препотвърждават тази си позиция на конференция през 2000 г. [9] В новия документ се посочва, че хората имат право на "свобода и достоен живот в съответствие с Шариата", без да се гарантират изрично ключови права като свободата на вероизповеданията или равенството на половете.[10] Освен това тя изключва възможността за прилагането на Всеобщата декларация, заявявайки, че единственият източник за разясняване на членовете ѝ се явява Шериата.[11]

Образование [ ]

Много поддръжници на алтернативно образование, най вече ънскулинг, влизат в спор с Член 26, който казва, че „Началното образование трябва да бъде задължително“. Във философията на Джон Холт и други, задължителното образование нарушава правото на човек мирно да преследва своите интереси. Това е единственото употребяване на думата „задължително“ в целия документ.

Честване [ ]


Молдовска марка, отпечатана по случай 50-тата годишнина на Декларацията.
По повод на годишнината от декларацията, две години по-късно (1950 г.) ООН обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека. Датата се чества от различни обществени и религиозни групи, организации за защита на човешките права, парламенти, правителства и от самите Обединени нации. Празниците по случай кръглите годишнини от подписването на декларацията често са придружени и със събития, целящи да повишат познанията и разбирането на хората за човешките права и тяхната защита. Последната подобна годишнина беше през 2008 г., когато се навършиха шест десетилетия от приемането на документа. През цялата година (от 10 декември 2007 до същата дата на 2008 г.) Обединените нации провеждаха мероприятия под наслов "Достойнство и справедливост за всички нас" по целия свят.[12]

Източници и бележки [редактиране]

  1.  Официална страница на Декларацията - www.ohchr.org
  2.  Пълен текст на Обръщението (на английски)
  3.  Morsink, Johannes. The Universal Declaration of Human Rights: origins, drafting, and intent. Philadelphia, Pennsylvania, University of Pennsylvania Press, 1999. ISBN 081223474X. с. pp1–4. (на английски)
  4.  Харта на Обединените нации — Преамбюл и чл. 55-56
  5.  Списък с членовете на комисията за изготвяне на Декларацията (на английски)
  6. ↑ а б Годишник на Обединените нации 1948-1949 г. стр.553 (на английски)
  7.  Членове на ООН според годината, я която се присъединяват към организацията (на английски)
  8.  Littman, David. "Universal Human Rights and Human Rights in Islam". Midstream, Февруари/Март 1999 midstream(на английски)
  9.  Решение номер 60/27-P за последващи мерки от приемането на Декларацията за човешките права в исляма от Кайро. (на английски)
  10.  Текст на Декларацията за човешките права в исляма от Кайро, членове 1, 6 и 10 . (на английски)
  11.  Текст на Декларацията за човешките права в исляма от Кайро, член 25. (на английски)
  12.  Официална страница посветена на честванията на 60-тата годишнина от подписването на Всеобщата Декларация(на английски)

Няма коментари:

Публикуване на коментар