“Сън за щастие”- функции на лирическото- 1907

Това е неговата най- съкровена изповедна лирика. Това е текст, който пази границите между епос и лирика. Стихоосб може дасе свърже с първатяа “момини сълзи”. Характерни за цялото му творчество , но силно подчертани в СЗЩ са съвършенството, хармонията и красотата; вечно непреходното и непрекъснатоото. В книгата се съчетават любовно- интимната и пейзажната лирика. За Пенчо Славейков природата е въпръщение на вечността и хармонията , на спокойствието и красотата. Поетът ч превръща в самостоятелен лирически герой, в изразител на човешката душевност(“ни лъх не дъхва на д полени”, “Морна лятна нощ”, “Спи езерото”). В творби като “Плакала е горчиво нощта”, “Вият се облаци черни” “Над вършини и долини”- природата разкрива драмите на битието.разнообразитео на природните картини оформя представата за многообразието на човешките чувства и преживявания. Природата е извор на емоционаални наслади, бодрост, житейски оптимизъм. Тя е знак за човешките чувства, страсти, пориви и стремежи. Според авторът в епохата на байганьовщина единственото спасение за човешката душа е в “сънят”, “блянът”, “мечтата”. В цикъла четсо срещания лирически монолог не нарушяава изповедността и интимността на цялостното внушение. Художественият свят се характеризира с универсалност на усещанията и с философска дълбочина. Чрез художествени обобщения авторът достига до траен общочовешки смисъл. В лирическите миниатюри на сборника героят е романтик по душа и светлоусещане. Природатаа не е извисена над човека, а е част от интимния пейзаж на душата и сърцето. Вариациите на теми и мотиви се очертават нчрез преливане на образи и внушения, като се формира мозаечната структура на книгата. Отделните лириически произведения са без самостоятелни заглавия и са разположени в обширно текстово поле, очератано от единното заглавие с метафоричен характер. Композицията на СЗЩ е пример за отношенията между цялото и неговитее части. Стихотворения като “До пътните врати го тя изпрати”, “ревнив синчец, горкинко цвете”, “зад горите тъмни ясен ден се кани”, “запустялата воденица” и т.н. излъчват душеявен мир, хармония и спокойствие, Пенчо Славейков доказва своето майсторство в сетивно – наледното изображение. В първото стихотворение от цикъла “Ни дъх...” са заложени важни особености на поетиката на книгата: човекът и природата са обвързани; композицията се разширява постепенно в времето и пространството; спокойствието на пейзажа се внушава първо по хоризонтала, после по вертикала. Връзки между пейзажа и душевното състояние на героя. Края на стих “завръщане в дома - гроб” е обвързано с последната творба от цикъла “самотен гро в самотен кът” – създаваб се кръговост. В първото стихотворение се съдържа идеята на целия цикъл. В книгата преобладават двустрофните миниатюри. Постоянен образ е нощта(съня). Много често отделните миниатююри носят отделни етапи от самопознанието на лирическия субект “морна лятна нощ”, “нощ преваля”, “плакала е горчиво нощта”, “тихо вее вечерна прехлада”, “тъмна нощ и адски тътен”- чувство за самота, носталгия по родния край. Внушение за лирическа изповедност доминира в сборника чрез първолични изповедни стихотворения (“на гроба ми изникнат щат цветя”, “Над моето чело лавъра се вие”, “сърцето ми е чуждо на света”, “вървиме ний самотни над света”, “Пустинята на скръбний ми живот”). В творби като “Спи езерото”, “Над вършини и долини”, “Мятат се пляскат, ревът” са изразени обективни лирически картини в които заедно с човешката душевност се разкриват и сверите на сетивното и подсъзнателното. Сборникът притежава и творби, посветени на човекът- земеделец “капчици дъждовни”, “Над безкрайните пполета”, “спря се орачът пред нивата злата”. Много пейзажни картини изразяват метафорично различни напрегнати човешки състояния “безумний вихър на живота”, “вия се облаци черни”. Кръговратът на деня и нощта също е метафора на несподелената човешка любов “докле е младост, златно слънце грей”. Лирическото възприятие обхваща пролетни сутрини мразовити зимни вчери, летни марани и есенно смирени, планини, езера, полета. Мозайката миниатюри внушава огромното, безкрайно много об разие на света. Най- хубавото в нея са статиичните спокойни мигове. В цикъла се свързват два основни мотива и две теми: за любовта и природата, като лююбовта е част от приросдата. Пенчо Славейков копнее за душевен покой и дори неговата любовна лирика е нравствено извисена и чиста; няма раздиращи страсти, а тихо бленуване. Нежността се израазява чрез употребата на много умалителни имена (звездици, листенца, цветенца). За Пенчо Славейков лююбовта е обич, чистота и духовност, блян; тя е извор на чиста радост и тихо страдание. До най- дълбоки прозрения за любовта Пенчо Славейков достиг а в миниатюрата “Во стаичката пръска аромат”.СЗЩ е емблема на Пенчо Славейковия лирически свят. Соорникът е лирически химн на живота, опит за прониквне във философските тайни на битието. Милена Цанева определя тази поезия като поезия на намека, на дълбокия лирически подтекст. Оприличава ги на “старинни китайски гравюри” и казва , че в тях се вплитат три изкуства: слово музика, живопис. цикълът ЗСЩ изразява най- специвичната емоционална обагреност на лириката на Пенчо Славейков

• той е изповед на задушевни изживявания, въплъщение на чист лиризъм и носи мотива за неоотолим копнеж по природа
• малко са местата на размисъл, които напомнят за философската индивидуалност на автора
• често срещано е чувството на тъга, то е приглушено, но винагии присъства
• природата е тълковател на жизнерадостни или болезнено- мъчителни настроения
• любовното изживяване е свързано и с раздялата , самотността, спомена, отдалечеността от любимата
• картините носят звучене за съкровеното, интимното чувство на раздялата, което пък се свърза с мотива за несподелената любов
• често срещани са образите на водата- капчица, роса, дъжд
• мечтата и блянът се сливат с действителността
• любовните песни са епични, не навяват песимизъм, а освежават , облагородяват
• пейзажните миниатюри имат предметна конкретност, точни описания
• обективния свят на автора се изразява в земната предметна реалност на видимия свят
• лирическата символност на Пенчо Славейков- връзка с Хайне и Лермонтов
• неговите поетични картини са освободени от излишното, открива в тях вътрешния смисъл го свързвяа с своя блян, настроениеи т.н.
• за първи път въвежда градскя пейзаж с неговит6е битови черти (“музиката вече си отсвири”)
• лириката му преминава границите на личния свят и става образ на обективното
• не обича космическите и хиперболизираните картини
• обичан похват е персонифицирането
• често персонифицираната природа е показана забавно- шеговито, като “палаво чедо”, “слънцето е благо и засмяно”
• в СЗЩ се осеща известна музиикалност, мелодичност (често преповтарят отделни стихове,връщане към началния акорд) ритмично- тонална роля има и контрастът

Още теми