Loading

Лингвистика на текста - първа част(Лекция)

Текстът като обект на лингвистическото познание.

Езиковите текстове са били винаги предмет на специално внимание през цялата човешка история. За тяхното съставяне и съхраняване винаги са съществували определени правила и норми свързани с представите на дадено общество, за това кой, кога и какво има право да говори. Които са правилните и неправилните начини за изразяване, кои изказвания са стойностни и трябва са се съхранят за потомството и т.н.
За най-ранна форма на сериозни занимания с езиковия текст се смята Античната реторика, която посвещава интереса си основно на ораторското слово. И съвременния вариант на реторика е също така основно занимаващ се с реторика.
С частичен интерес се характеризира и стилистиката, която основно се занимава с изказването и нейните задачи са свързани със стилистична хомогенност. Езиковите текстове са свързани с теорията на литературата, с текстологията, но това са понятия свързани повече с литературната страна.
Едва 60-те години на 20век се проявява интерес към лингвистичната страна на текста и Хартман, заедно с Харис и Косериу подчертават, че хората говорят не с изолирани думи и изречения, а с текстове. Текстът е реалната единица на комуникацията, той е първичният езиков знак и именно от тази изходна точка, трябва да се оценява всичко в речта и системата на езика. На базата на тази постановка възниква и съвсем нова наука – текстолингвистика, нар. още лингвистика на езика, текстова лингвистика, граматика на текста, теория на текста - това са определенията, които се дават на тази научна стойност.
Веднага се оформят две конкуриращи се схващания относно предметната област на лингвистиката. Според едното тя трябва да се специализира като частна езиковедска дисциплина, паралелна на синтаксиса, лексикологията, морфологията, а според друго схващане текстолингвистиката, трябва да се разгърне до нов тип лингвистика, защото изследва употребата на езика в реалната комуникация. Независимо как се подхожда към нея тя е езиковедска дисциплина и много езиковеди се занимават с проблемите на текстовата лингвистика. В текстолингвистиката основно е понятието текст. Терминът текст произлиза от латинското „textum”, означаващо „тъкан, плетеница” и в преносна употреба се разбира като нещо съставено, съчинено. Терминът е основен за текстолингвистиката, за теорията на текста, за лингвистичния анализ на дискуса и един от основните за общото езикознание, семиотиката, литературознанието и т.н.
Изначалната човешка представа, редица обекти без никакво колебание се свързват с понятието текст. Текст е всичко – обявата, стихотворението, бележката, интервюто и т.н. Съществува колебание върху това какво в крайна сметка означава текст и толкова широко ли е това понятие? Отговорът трябва да започне с очертаването на границите, а понятието текстуалност. Текстуалността е фундаментална обща характеристика на текста разбирана като състояние на текстовост, като съдържащото се в текста свойство да бъде текст. Наличието на тази характеристика се осигурява от съвкупната промяна на няколко нейни неотменени предпоставки определяни като общи критерии за текстуалност. Това са семиотичност, интенционалност, автономност, комуникативна самостойност и ситуативност. Критерият семиотичност фиксира качеството знакова същност, способност на текста да представя и да замества намиращ се извън него обект. Например: ако видим надпис: „Внимание падащи камъни” – притежава семиотичност, защото съдържа предупреждение.
· Критерият интенционалност се отнася до преднамереността на създаване на текста, т.е. той възниква като резултат на съзнателно намерение (да се промени дадено съдържание).
· Критерият автономност представя текста, като самостоятелно цялостен функционално независим обект, който същностно е ясно обособен във формално структурно отношение.
· Критерият комуникативна самостойност – определя способността на текста самостоятелно да изпълни комуникативна функция в даден процес на общуване, т.е. сам, без подкрепата на други структури, да може да излъчва цялостни съобщения и напълно да осъществява комуникативно взаимодействие в конкретен случай.
· Критерият ситуативност отбелязва зависимостта на актуалната реализация на текста от включването му в ситуация, в която определен субект, или адресант, влиза в комуникативно взаимодействие с друг субект, или група субекти, в дадено време и пространство.
Характеристиките, които изброихме при едновременната си реализация създават основанията даден обект да се признае за текст. Като текст се определя всяко знаково образувание, което е преднамерено създадено, отличава се със строежна и смислова автономност, и със способност за осъществяване на самостойна комуникативна функция в конкретна ситуация на общуване. Образувания, които не отговарят на изброените критерии се отпращат към категорията НЕ-текст.
В понятието текст, в по-широк смисъл, се обособяват три основни групи текстове с оглед на знаковата система използвана за създаването:
· Първите са езиковите текстове.
· Неезиковите текстове са образувания за изграждането, на които се използват единици от други знакови системи.
· Трета група са смесените текстове (хетерогенни), които се създават от знаци принадлежащи на различни знакови системи.


Основни качества на езиковия текст
Езиковия текст като предмет на текстолингвистиката

Наред с общите предпоставки за текстуалност, езиковия текст притежава и набор от по-частни характеристики осигуряващи специално езиковата текстуалност. Като релевантни за езиковата текстуалност се очертават характеристики определяни като конститутивни (изграждащи, задължителни) признаци на текста, а именно:
· линейност (верижно подреждане на елементите)
· свързаност (тематично смислова единност)
· повърхнинно (съотнесеност на съставките)
· граматичност (построеност при спазване на определени правила с надизреченски характер)
· информативност (съдържателна наситеност)
· цялостност (композиционна оформеност)
· вътрешна подреденост и споеност на компонентите
· завършеност (съдържателна споеност и затвореност)

Установяването и представянето на тези характеристики е основна задача на текстолингвистиката.
Текстът от своя страна може да бъде многоизреченски и едноизреченски, т.е. текст е всичко – от многословен роман, до еднословно изречение. Многоизреченският текст е съставен от множество, т.е. две или повече изречения и се смята за нормална и естествена форма на текста. Многоизреческият текст се отличава с по-висока смислова разгърнатост и структурна сложност. Експлицитно демонстрира проявата на текстовите конститутивни признаци и се конструира чрез използването на специален набор от текстуиращи механизми. По-дългите многоизреченски текстове притежават разгърнат композиционен строеж и най-често многочастна структура. Едноизреченският текст е езиков текст съставен от едно просто или сложно изречение със самостойна комуникативна функция.
// Пази се от боята.
Като минимален текст определяме еднословното просто изречение: /”Обущар”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар