Теодор Траянов- “Пантеон”

“Пантеон” излиза 1934 г., тя е последната книга на Траянов. Тя е единствена по своя замисъл – да създаде общочовешки поетически пантеон на световни и български поети, една апология на избраниците на духа. Това е книга, писана десетилетия. Отделните стихове се обмислят в концептуалната рамка на творбите. В нея е характерно , че почти липсват символистични белези. Книгата трябва да представи западно- строителският дух и славянски теми. Заглавието дава основния мотив и тема за паметника. Като слабост може да се изтъкне приповдигнатия тон и еднообразната патетика на тези поеми- оди. Книгата ввключва европейските автори- Байрон, Хайне, Шели, Петьови, Вийон, Верлен, рилке и други, руски автори (Пушкин, Лермонтов, Бллок, некрасов, Брюсов и др) и български автори- поети и белетристи (Вазов Яворов, Славейков, Дебелянов, Илия Иванов- Черен и др.). “Пантеон” може да се чете като цялостна книга, като мост между различното и общочовешкото. Траянов пише за твореца и неговата съдба в нашата и чуждата литература. Авторът прави опит да разкрие психологическите и индивидуални черти на автора. Стремеж към възсъздаване на синтетична личност, като сплав между славянското и западното. Това е най- цялостната книга на Траянов. Започва с десет обръщения, които носят непривични заглавия- “Към поета”, “Към меченосеца”, “На апостола”, “Към родосъздателя” и т.н.; посвещения на състояния и призвания. Има стих. Пролог и после 37 поеми- посвещения- “Умиращият лебед” – Яворов, “Прокълнатият”- Димчо, “Иманяр”- ПС, “Сянката на смъртта”- Ботев. Обединителна идея е идеята за преклонението пред красотата и че тя само може да спаси света, следователно тя винаги е жертва на жреца- избраник. Доброволна и съзнателна жертва пред красотата. “Пантеон” притежава чертите на трагедия. Избраните поети са трагични, те са черти на живота. За Траянов творчеството е космическа мисъл; индивидуалните усилия трябва да доведат до постигане на поставената мисъл- индивидуална интерпретация на красотата. Романтично- метафоричен дух вее от поемите, интересно е отношението към всекидневието- участието в социалното е символ на творчеството, според Траянов. Пантеон” го разкрива като поет, който разчупва тематичната регионалност, възсъздава различията на националните форми. Подхожда еднакво към всички автори. Траянов очертава в българската литература образа на поета- отшелник, затворен във собственото си битие и излиза, аз да се слее с общия модел. Поезията му повтаря модела, че живота се изразява в поезията, а поезията живота.

Още теми