Кръгът Мисъл - общо

 Сп мисъл представя модел на онзи бъдещ облик на българската култура, към който се стремят ДРКР, яворов Петко тодоров и ПС (четиримата съратници взели участие в кръга). “Мисъл” е общността, полето, в което чрез текстове и жизнено поведение се предлага и отстоява една нова представа за твореца и творчеството. Водещият принцип е идеята за обособяване , еманципиране на литературата от нехудожествената словестност. До този момент в българската литература , а и изкуството като цяло са имали предимно утилитарна, прагматична функция. Стойността на отдеелните произведения и цялоостното творчество на един автор се преценява по това, доколоко съответства на обществените потребности, така както са ги рабирали широките кръгове на интелигенцията. Конкретната културна ситуация, от края на 90те на 19в. и първото десетилетие на 20, “Мисъл”, най- вече в лицето на ДРКР и ПС е трябвало да отстоява идеята за автономност на изкуството в полемики със защитниците на традиционалистичната вазовска линия в литературата. Общото между противниците на “Мисъл”е в обеждението им, че трябва да изпълнява непосредствени социални задачи. Защитаваната от кръга “Мисъл” автономност обаче , няма нищо общо с крайния естетизъм на формулата “изкуството за ради самото изкуство” напротив, вярва се че литературата има изключително важни функции в обществения живот и тези ф са свързани със способността да извисява и облагородява човешкия дух. Новото тук е , че човекът , а не обществото като цяло, или “масата ”е онова, което подлежи на облагодаряване и промяна. Именно с това “Мисъл” отваря нова страница в българската културна истотия и се превръща в епоха на мястото на колективистичните идеологии, обобщаващи уникалността на човешкото съществуване в рамките на нацията или класата; идва индивидът с неговата воля и съзнание. Азът застава в центъра на художествения интерес за “Мисъл”, като предмет за изграждане на себепостигане. Началото на 20в бележи голям прелом в българското културно и литературно развитие, което дава началото на нов литературен период. Новата литературна насока е най- цялостно изразена и програмно обявена от ПС и “Мисъл”. На мястото на преобладаващото през 19в. национално и колективно съзнание и два ново антропоцентрично съзнание, като върховна ценност се отвърждава личността и индивидуалните човешки стойности; субективно- личностно самочувствие. Характерна интровертна, насочена към субективн ия душевен свят, гледна точка. Водещи имена са ПС, Яворов Кирил христов , теодор траянов, дебелянов, лилиев, петко тодоров. Героят в новата литература се самосъзнава като личност, като човек, а неединствено като българин. Става център на литературното внимание като личност. Този прелом в литературата е формулиран от идеолога му ДРКР като борба межу “стари и млади” (книгата му “Млади и стари” от 1907г.). етапът на “Мисъл” е началото на българската модерна литература. През 1891г ДРКР създава сп “Мисъл”, което по- късно се превръща в стожер на първия литератутрен кръг в БГ, основан върйху чисто естетически принцип. На списанието сътрудничат творци като стоян михайловски и тодор влайков. Дори Алеко е ценен от кръга мисъл като авторитет, но не толкова като образец за художествено писане. “Мисъл” е с определена новаторска програма. Създаването на нов тип личност с нейния индивидуализъм измества вниманието от проблемите на наационалния колектив и общност към проблемите на личността. Идеята за социалната ф на изкуството е заменена от идеята за “чистото изкуство”. Към края на 90те г за сътрудничество в сп “Мисъл” е привлечен и Яворов, а по- късно и Петко Тодоров. “Мисъл” няма своя програмен манифест. С него влизат в противоречие отхвърлените творци. Основната фигура на кръга е ПС- той е главният идеолог създателят и изразителят на културната програма. Най- малко идеологичен, който най- малко е писал критика е яворов. Но неговото чисто художествено влияние е най- силно, както и неговото модерно съзнание. Формалният ръководител и официален идеолог на кръга е ДРКР. Той утвърждава критиката като литературна дейност. По- скроомно е участието на петко тодоров, но неговото художествено дело, критика и епистоларна проза са важен фактор в създаването на лит идеология на “Мисъл”. Значението на “Мисъл” може най- добре с фразата “ПС и другите”. “Мисъл” изразява необходимостта изкуството да изпъълнява социалните си функции чрез своята художественост. Ориентират се от проблемите на колектива към проблемите на личността и ппърви изразяват принципа на индивидуализма, на личностно еманципиране на чове от рода и племето. “Мисъл” изразява един нов етап в отношшението към фолклора. Фолклорът за първи път е видян като художествена ценност и възможност за продължение на идеите му. “Мисъл” оказва съществено влияние върху развитието на театъра и драматургията и става най- вллиятелната формация в българската култура. ДРКР е първият модерен български критик , но освен като критик той се изразява и като философ, публицист, писате. Най- важно значение има книгата му “млади и стари”, която изразява борбата на литературните поколения и направления, на различни лит формации и концепции. Най- младият от “Мисъл”, петко тодоров, е най- неборбен. Ключовите думи, които описват неговото творчество са “блян”, “прошка”, “благост”. Той в голяма степен е поет на настроенията и единствен изразител на религиозния порив, който се разбира в думата прошка. Тодоров единствен разработва християнски мотиви и сюжети в творчеството си и главни в неговата концепция за битието са образът на Спасителя и идеята за изкуплението. Търси поко я на отвъдното , което е желана действителност. Той гледа по нов , модерен начин на християнския мит за да го осмисли като човешки и творчески идеал. Изразява модерните отношения към фолклора. Силна стилизираност на неговия изказ. Той е създател на един от най- самобитните жанрове на българската литература- идилията (къса стилизирана проза). Тодоров е първият създател на лириичната проза у нас. Образите, които създава са образи- символи, образи- метафори. Той е романтикът сред “Мисъл”. Освен идилии, пише и 6 драми- “зЗидари”, “Първите”, “Страхил страшен хайдутин”, “Змейова сватба”, “Самодива”, “Невяста Боряна”. Драмите му представят двете тенденции на времето реалистично- битовата и символно- индивидуалистката. Важно място заемат и неговата критическа и епистоларна проза. Тодоров е сред родоначалниците на модерната проза и литература.

Още теми