Алеко Константинов- пътеписи и фейлетони

Алеко се развива като писател през 90-те години на 19 в. делото му е съсредоточено в рамките на 3-4 години 1894-97 и може в основни линии да възтанови всички събития от периода. Това е възможно чрез неговите фейлетони. Алеко създава комичния епос на тези години. Алеко подновява политическия фейлетон и постига в него ботевите висоти. По думите на ПС фейлетонът е лирически поет, чиито изходно гледище за живота е Азът. В алековите фейлетони остават запечатани образите на типичните представилтели на епохата. Първият му фейлетон е “По избоорите в свищов” и в него прозира горчивото настроение на лично пострадалия. Алековите фейлетони са политически памфлети в най- добрия смисъл на думата. Те не са публицистика в чист вид а класическа политическа сатира. “Угасете свещите”, “Избирателен закон”, “Смирно рота пли!”, “Освидетелстване зъбите на посещающите черната джамия”, “ И сега бият брате мой”, “Престъпления против избирателното право”, “Сеятели на робски чувства”, “Хляб и зрелища”- героят на епохата, който има функции на театър, цирк. Общественият живот е маскарад, НС е увеселително заведение “депутат с побъркани местоимения”, “Херострат 2”. Алеко отразява всички по значителни събития в политическия и обществен живот на своята епоха. Фейлетонът “Страст” освен с биографични елементи е ценен и с откровенията, които писателят прави за нравстената същност на хумориста. Героят = авторът е главен антагонист ан своите герои. Според ПС творбите на Алеко са “жесток обвинителен акт против хероите на тая епоха”. Често алековите герои се самоизобличават “ех, че гуляй му дръпнахме”. В фейлетона “Скромна лента на общия жертвеник” – под формата на писмо се разкриват всичкиотрицателни прояви в държавните избори, полицейския механизъм, властта, корупцията. Своите художествени внушения постига чрез ирония и пародия, сарказъм и сатира, чрез груба лексика; чрез образи на герои – тяхната психология и пооведени; въплъщава националните и общочовешките пороци. Алеко започва с публицистични фейлетони “По изборите... ”, за да достигне до изцяло белетризираата рубрика “Разни хора разни идеали ” – 1897 г. първият фейлетони възниква по повод конкретни лица или събития и в връка с обществената действителност. По- късно стремеж към социално сатирично обобщение. “В разни...” оосновата е не изобличението а самоизобличението, осъществено чрез монолога на героя. Героите са социални типове, без имена и външни характеристики(помощник регистратор свален властник, лъжепатриот, чичо и племенник). Проблематиката е злободневна, тясно обвързана с времето, което я прави вечно актуално, животът на политически хамелеон. Доктор кръстев казва че фейлетонът му е сатира, ирония, сарказъм, хумор, подигравка, смях, скръб и веселие; нежна и омайна поезия, а също и съчувствие на места. Чрез най- прости съпоставяния рисува комизма на ситуациите, жлъчен и язвителен е само неговия фейлетон “Вий знаете ли що значи амнистия”. В други фейлетони не си служи със зло , а с изобличението или самоизобличението. Като негово най- добро произведение се определя пътеписа “До Ч...” – 1893г. най- извисените му естетически преживявания са свързани с природата. Алеко е вечният пътешественик- обича пътуването заради самото него – безгрижно и весело. Повествованието в неговите пътеписи се води от ренесансовото любопитство към света, съчетаноо с ирония и интелектуална усмивка. При съпоствянето между “нас” и “другите” в края на 19в. путеписите му излизат от традиционните предстваи за жанра защото съчетава белетристични и публицистични елементи. За алеко ппътуването е метафора на живота. Образът на пътуващ човек в пътеписа “До ч..” в отласкването от познатото и докосванеето до новото неизвестното. Трогателно е прощаването със стария свят и вълнуващата среща с новия. Вниманието е върху разколебването на старите ценности и противоречивото утвърждаване на новите отношения в технологичното общество. Образът на повествователя е нетрадиционе – той става пълноценен художествен образ. С “До ч...” алеко създава недосегаем връх в българската пътеписна проза. Той преодолява конкретизацията на възрожденските пътеписи като внася политически, социологически и етнографски елементи. Разкрепостява ролята на разказвача. Авторът разочарован, защото и в америка “парица е царица”, а индиивидуалността се погубва от кариеризма. Единственото безпорно положително изживяване е възхищението от Ниагарския водопад – пред него писателят осъзнава колко е кратък човешкия живот в сравнение с вечната красота на природата. “До Ч..” се появява за първи път и главния герой на епохата - Бай Ганьо. Повествованието започва от БГ – европа и Америка – БГ. Художествената картина в “До ч ... ” се превръща в “най- точната социална кардиограма”. Пътеписът не е социално – политически изследване Америка и американския начин на живот. Алеко пресъздава своите впечатления от първото посещение а не прави задълбочено изследван. Говори за това , което сам е видял и чул. За алеко природата е непоклатима в своята извечна хармония. Любовта към природната хармония характеризира неговия донкихотовски порив към идеалното, високото, небесното. Сатиричния поглед на Алеко е съчетан с душа, влююбена до болка в красотата на българската природа. Доказателсвто за това са и многобройните пътеписи за БГ: “невероятно найстина, но факт: триста души на Черни връх”; “През марта на Чепино”, “Какво? Швейцария ли?”, “София- Мездра- Враца”, “в българска швейцария”. В пътеписите прдава преди всичко впечатленията на туристите своите чувства и преживявания и наред с това описва и природата. Описанията му са дълоко емоционални. Пейзажът е възторжено лиричен. Възхищава се и от цивилизоването на природата а не само на нейната дивост. В пътеписите си Алеко е поет, който изразява с художествен език своите чувства; белетрист, който вмъква анекдоти елемент на разказа и с общи линии рисува човешки образи. С алековия възглас “Има бъдеще нашата БГ!” може да се определи неговото отношение към родината. По мнение на ПС в “пътните очерци” на Алеко са : “най- хубавите поетиични картини в досегашната българска литература”. Писателят отразява “своите волни разходки п БГ, чиито градски живот той изобразява с потрес и възмущение”. Алеко не се губи в подробности и не натрапва многоо вппечатления. Само с няколко щриха успява да очерате пълнокръвна картина, от която лъха живия дъх на природата. Алеко четсо се обръща към читателя, води интимна беседа с него.. творчеството на алеко е своеобразен роман, в който фейлетони и пътеписи са пролог или първи глави , където се заражда действието и героя с неговото поведение в определена епоха. Следващата глава е книгата Бай Ганьо, която извежда героя в чужбина и го представя в родна обстановка поевропейчен и завършва с “До Чикаго и назад”, който мотивира , но и осъжда действията на героя. Писмата на Алеко, недооценени, са своеобразен послеслов на този условен роман.

Още теми