Loading

СТИЛИСТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ФОНЕТИЧНАТА СИСТЕМА




  СТИЛИСТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ФОНЕТИЧНАТА СИСТЕМА. ФОНИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕКСТОВЕТЕ ОТ РАЗЛИЧНИТЕ СТИЛОВЕ


  І. ТЕРМИНОЛОГИЧНИ УТОЧНЕНИЯ.
  В учебниците и учебните помагала по стилистика се използват като синоними три терминологични названия стилистична фонетика, фонетична стилистика, фоностилистика.
  Стилистичното изследване на фонетичното равнище се осъществява в две сфери – фоника и фоностилистика. Фониката( phonikos – звучащ) е наука за стилистично значимото използване на звуковия състав на езика, а фоностилистиката се занимава с проучването и систематизирането на звуковите средства на даден език, които се използват за целите на определен произносителен стил – разговорен, официален, тържествен и т. н.(Д. Попов). Фониката се разбира и като система от форми на звуковата организация на речта. Следователно в синонимни отношения се намират само названията стилистична фонетика и фонетична стилистика. С тях може да се обозначава науката, която изучава закономерностите на функциониране на фонетичните средства(сегментни и суперсегментни) в различни стилове(функционални и произносителни) с оглед на съдържателността на звуковата форма и експресивността на звуковете.
  Друга група термини, които се използват в научната и учебната литература по стилистика са: звукопис, звукови повторения, евфония(еуфония, благозвучие, благоречие), инструментовка. След като прави критичен преглед на тези термини, Радосвет Коларов предлага термина метафония, който обобщава посочените терминологични названия и означава: надстрояването на допълнителна фонична структура върху нормалната фонологична структура на текста със съответно нови функции – извън и свръх знакоразличителната и свързаните с нея функции, осигуряващи процеса на езиковата комуникация. Намираме за основателно предложението на проф. Коларов и за убедителни неговите аргументи относно структурата, семантиката и употребата на термина.
  ІІ. Съдържателност на звуковата форма.
  Говорният звук е най-малката единица в звуковата система на езика, която притежава определени артикулационни и акустически качества. Например: [и] – 1. артикулационни качества: по място на учленяване е предна, по проход – тясна, по участие на устните – нелабиална и по степен на издигане на езика – висока; 2. акустични качества: дифузен, висок.
  Фонемата е функционално значимият в речта звук. За разлика от думата тя e едностранна, незначеща единица, която не притежава и свойството лексико-граматическа отнесеност. Например в изречението Човешкият дух не може да се затвори в клетка последното в (...в клетка) се идентифицира като дума за разлика от фонемата [в] в словоформите чо[в]ешкият и се зат[в]ори именно по своята лексико-граматическа отнесеност – предлог.
  Фонемата изпълнява следните основни функции: 1. Конститутивна – тя се изразява в изграждането на материалната страна на сричките, морфемите, лексемите и на техните словоформи: [вик], [жаба], [дърво] и пр.; 2. Дистинктивна – фонемата функционира като различител на думите: гост – тост, чест – тест, камък – замък, показва – доказва, пускам – пискам, точка – тичка и др.; 3. Стилистична.
  Планът на израза на думата е устойчив звуков(графически) комплекс, който се изгражда от членоразделни гласови звукове, произнасяни от човека като живо и разумно съзнателно същество( П. Флоренски). Този звуков комплекс е исторически и социално утвърден, организиран е граматически, сричково и акцентно по определен начин, което осигурява автоматичната му свързаност с конкретно съдържание. Думата риба се състои от четири звука [р] [и] [б] [а], оформени в две срички, риба, с ударение на първата сричка, коренната морфема риб-, която е и основа на думата, и флексията . Със звуковия комплекс завършва сложният и уникален процес на създаването на думата като езиков знак. Строго фиксираната линейна група от звукове сътворява конкретна форма, в която обитава единствено принадлежащото й съдържание. В нашия случай: риба1. Студенокръвно гръбначно животно, което живее само във вода, диша с хриле и има пригодено за плаване тяло. Речна риба. Морска риба. 2. Това животно или част от него като храна. Пържена риба. 3. мн., като соб. Зодиакално съзвездие и зодиакален знак, зодия на месец февруари.
  Планът на израза е исторически променлив, но щом на определен етап от развитието на езика планът на израза се утвърди в езиковата практика на лингвокултурната общност, той не може да се изменя произволно без негативни последици за думата като самостоятелна във формално и семантично отношение езикова единица.
  Във формата на думата обитава винаги конкретно определена и знаково свързана с нея осмислена същност.
  Именно с оглед на това трябва да търсим съдържателността на звуковата форма, изразителността и изобразителността на звуковете.
  Ако променим реда на сричките или последователността на звуковете в думата риба, ще получим или други думи(бари, бира, баир, раби), или звукови комплекси, несвързани с разпознаваемо от българското езиково съзнание значение – абир, ибра, ирба, абри. Нови думи ще получим и ако заменяме отделните звукове в комплекса – фиба, шиба, чиба, рипа, рина, роба и т.н.
  Такива преднамерени промени във формата на думата като посочените са оправдани само когато са направени със стилистична цел и за постигане на определен художествено-естетически ефект. Ето един такъв пример:
  Подпита я закачливо:
- А какъв е онзи глас? Тенор, баритон, бас?
- Бяс! – озъби му се и побягна.
- Ти си бос бяс! – погна я и я хвана за косата(Бл. Димитрова).
  В такива случаи изобразителната страна на звуковата организация на художествената реч се долавя леко от възпримащото съзнание, но изразителната страна(емоционална, оценъчна, образна), която е заложена потенциално в звуковете, предполага умение да се установяват разнообразните звукосмислови връзки и похватите за актуализация на тези връзки и да се разкрие процесът на осмисляне на звука и на звуковото въплъщение на смисъла, в резултат на който звукът се превръща в инструмент за художествено въздействие(Р. Коларов). Защото както основателно твърди У. Еко: Материята, от която са направени означаващите не е произволна спрямо техните значения и контекстуалните им отношения.
  Интересна особеност на плана на израза на повечето думи е, че той дава възможност, без да го променяме, да разпознаем в него и други думи. Например в гръб – ръб, във вирус – вир, рус, в няма – ням, ям, яма, в обикалям – бик, кал, калям, ям и т. н. Думата като че ли е “призвана” да съхранява по този начин речниковото богатство на езика. Литературните творци умело използват посочената особеност при изграждането на смисловата структура на художествения текст и усилването на експресивно-емоционалното въздействие на създаваните от тях образи. Например:
  Набеденият поет
  Винаги са искали да ме изгонят. Набеден съм заради бедите. Набеден съм да живея беден. Набеден поет. Поет. Поет, наистина. Поет веднъж завинаги. Поет навсякъде, където и да бъда. Аз изпитвам платоническа любов към идеалната Държава и отказвам бащинство на копелето Платон(Н. Кънчев).

  ІІІ. Типове метафонични структури и експресивни средства за тяхното представяне.
  В блестящото си изследване “Звук и смисъл” Радосвет Коларов отделя три типа метафонични структури със съответните им разновидности: фреквентен, комбинаторен и позиционен.
  При първия тип в пространството на даден текстов отрязък се появява сгъстяване или разреждане на звукови елементи. Например: Бяла пребрадка бе паднала над чело...(Е. Пелин); Иван Белин се усмихна: вълчицата мишкуваше – най-недостойния лов на един вълк. Но нямаше какво да прави. Като не можа да грабне някое агне(Й. Йовков); Епископите, архимандритите и болярите се отдръпнаха в троновете. Лицето на Борил се разкриви от гняв.(Ем. Станев) и мн. др.
  Метафоничните структури от комбинаторен тип се градят от особеното, неслучайно разпределение на фоничните елементи в определени участъци на текста. На преден план изпъква не повторителността сама по себе си, а звуковите конфигурации, чрез които тя се манифестира; положението на всеки звуков елемент се определя от взаимоотношението му с останалите, детерминира се от схемата, в която той участвува. Например: Дочкин гледаше туй, което не беше виждал четиридесет години: полудиви коне – възниски, с издути кореми, гривите им гъсти и тежки...(Й. Йовков)[отрицателна корелация на фонемите а и и – върховата флуктуация на единия предизвиква низова флуктуация на другия и обратно]; Две-три босоноги подевки подгониха/ към къра закъсняла стока(Е. Пелин); ...вярното ми куче с два бели белега на челото...(А. Каралийчев) и др.
  При третия тип метафонична структура – позиционния появата на фоничния елемент се регулира не от появата на друг фоничен елемент, а от появата на единица от друго езиково равнище – думата, фразата, морфологическата категория. Например: През последната празна постница пътечката свърши(Е. Станев); Сам Христос е казал: “Дето има събрани в мое име, там съм аз. Всеки човек е храм(Е. Станев); Кръшна ръченица. В миг кръчмата оживя(А. Каралийчев) и др.
  ІV. Еспресивни средства на метафонията.
  В стилистичната фонетика метафонията се представя чрез следните основни експресивни средства:
  1) АЛИТЕРАЦИЯ - избор, комбинация и повторна употреба на еднакви или сходни съгласни звукове. Примери: Тайната на Струма Бърза, бързоструйна Струма , тайна в хладна гръд таи, / бърза, дума не продума, / само позлатена шума / влачат бързите струи(Т. Траянов).
Вятър от КосовоСляпа коситба коси Косово. / Свой срещу своя./ Косата свисти. / Все по-насам, все по-насам(Бл. Димитрова). Март Небето се спусна като сив дюшек със черни дупки. /От тях западаха големи пухчета, /те се гонят сърдито, настигат се /и завиват земята със зима. /Зъзнат зелените листи, / зъзнат зюмбюлите в замръзналите витрини, /зъзнат зимните палта, /зъзнат зъбите. /Сняг студен и сив до края на света, /
До края на живота, завинаги (Ст. Гечев). Милост задави сърцето й, сълзи напълниха очите й(Ел. Пелин). Не се срамуваше(Христо Фотев - заб. моя)да се преструва на слуга, защото беше суеверен и суетен, знаеше, че великолепно владее настръхването на значенията и на епидермиса им. Той сякаш не рецитираше, а оракулстваше в особен свой транс. Опияняваше се от собственото си нежно жонглиране с остри предмети - внезапни видения, шумни струи от шампанизирани емоции, дивни движения, съществени несъществителни, ожесточени жестове, рошави религии, които сам измисляше, показни самоизтръгвания чрез извисяване, самотни вътрешни и външни салтоморталета, внезапни въздушни гмуркания, неподвижни стъпки, самоспасявания и самоунищожения...(Р. Леонидов). тема на инструментовката според Е. Д. Поливанов – тема на метафонията “з-с”).
  2) АСОНАНС - избор, комбинация и повторна употреба на еднакви или сходни гласни звукове. Примери: Докле е младост, леко път се ходи(П. П. Славейков). Настане вечер, месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен; / гора зашуми, вятър повее - / балканът пее хайдушка песен(Хр. Ботев).
  Алитерацията и асонансът могат да имат различна текстова организация и реализация. Сравни:
  ЗВУКОВА АНАФОРА - повторение на един и същи звук в самото начало на стиха или на изречението в прозаичен текст. Примери: Заслушан в смътните слова(Н. Лилиев). Пеят птички пъстрокрили(Ас. Разветников). Тя приличаше на гугутка, която скрита в гората гледа през гъстата шума(Ел. Пелин). Полето празнуваше тъжен празник. 8 Погребваха Пенка.(Ел. Пелин).
  ЗВУКОВА ЕПИФОРАИ чукането на вратата, което нейде вътре заехтя като камбана бавна, погребална(Ст. Гечев).И ето: тръби пак горняка и зиме се спуща, / а птичката, сита и топла, все пей във нощта - / все пей как ще тръгна аз сам със железни обуща / да ходя и диря, и питам за теб по света(Ас. Разцветников).
  ЗВУКОВА ЕПАНАФОРА - повторение на начален звук или звукосъчетание на последната дума в стих(или на изречение в прозаична реч) в началото на първата дума от следващия стих(или изречение). Примери: Душата ми заспива в скута на нощта: / недейте я разбужда(П. Яворов). Спри, натегнал от умора, / разтвори широка гръд...(Н. Лилиев).
  ЗВУКОВА АНЕПИФОРА - повторение на начален звук или звукосъчетание на първата дума в стих(или в изречението в немерена реч)в края на последната дума в следващия стих (или изречение). Примери: Бъди му ти отдих и радост / в неволи и черни беди...(Н. Лилиев). Вълшебен кораб да те носи / под удара на млада кръв (Т. Траянов).
  ПОВТОРЕНИЕ НА ДВЕ, ТРИ И ПОВЕЧЕ ЗВУКОСЪЧЕТАНИЯ. Примери: Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа(Ел. Пелин). Кръшна ръченица. В миг кръчмата оживя(А. Каралийчев).
  V. Функции на метафонията.
  Радосвет Коларов различава два основни типа функции на метафонията – функции в микроконтекста и функции в макроконтекста на художествената творба.
  Функциите в микроконтекста ученият подразделя на изобразителни и смислово-звуково корелиране. Те от своя страна също имат два подтипа: първата група функции – звукоподражение и изобразяване на незвукови признаци(пространствено-динамични, темпорални и др.)., а втората – смислово-интегриращи и смислово-контрастни.
  Функциите в макроконтекста са: звуково курсивиране и смислово-звуков паралелизъм.
  Като се опираме на представената типологизация, направена от Радосвет Коларов, ще различаваме следните функции на метафонията както в художествения текст, така и във всички останали типове текстове: звукоподражателна, звукосимволична, сугестивна и смислово-звуков паралелизъм.
 
  V.1. Звукоподражателна функция.
  Тя може да бъде явно изразена. Например: - Пиленцата как си църкат? // - Цър, цър, цър! // - И по двора как си хвъркат? . Фър,фър, фър! Фър, фър, фър!
  Котаракът мърка в моя скут / да ме топли в самота и студ: / Мър-мър. Не хър-мър, а мър-р-р. / Стар съм вече, твърде стар / според котешкия календар. Мър-мър. Имам си един кахър. Не за мене, а за теб без мен. / Кой във тоя свят студен, / кой сред тая върла врява, / кой ще те омърморява? / Кой тъй мъдър и добър-р-р? / Мър-мър-р-р...
  Особен интерес представлява неявно изразената звукоподражателна функция. Примери: Нощта приспа навред човеците, / смири и зайците и меците, и всички мънички души. / Прикотка тя дори звездичките, покри им с облаци очичките и ручеите заглуши(Ас. Разветников)[имитира се песента на щуреца]. Колибата гореше, сухите пръти и папрат пращяха(Ем Станев)[звуково се подражава горенето на огъня ]. Внезапно жребецът запръхтя и направи опит да се изправи(Ем. Станев)[звуково се подражава пръхтенето на коня]. Със самодивските си целувки тя като усойница змия изсмукваше из устата му кърви(Ел. Пелин)[звуково се подражава съскането на змията]. Полъхна хладен вятър, изпълнен с дъх на билки(Й. Йовков)[звуково се подражава лекият полъх на вятъра].
  V.2. Звуковосимволична функция.
  Звуковият символизъм е явление, при което става съотнасяне на звуковете на речта с незвукови представи и понятия. Носител на символично значение на фонетичното равнище на езика е звуко-буквеният психически образ. Интересна информация за звуковия символизъм ни дава Радосвет Коларов. Още в древността, в съчиненията на Демокрит, Теофракс, Деметрий, Филодем, Цицерон, Квинтилиан и др. възгледът за благозвучието на речта намира своетомясто. Естетиката на звука у тези автори е подчертано нормативна. Тук звуковете на човешката реч се подразделят на красиви и грозни, увруждащи и дразнещи слуха; на гладки и грапави, нежни и твърди, усладителни и неприятни, резки и безформени.
  Артюр Рембо разкрива символиката на гласните фонеми в стихотворението си "Гласните"(превод К. Кадийски)по следния начин: А - чер, Е - бял, И - ален, Ю - зебен, О - син, / произхода ви скрит аз ще разкрия, гласни! А - чер корсет, мъхнат от меките атласни / мушици, дето в зной звънят край не един / блатист канал;Е - дим над шатри, над комин на парахо, бял цар и глетчери прекрасни; И - пурпур, гъста кръв, в алкохолици сластни / изплюта с огнен гняв от устни в блед кармин; Ю алхимичен прах столетия горчи; / О - пискаща тръба на пратеник господен, / всемир от Светове и Ангели изброден, О/ - омега - лилав лъч в нейните очи!
  Гастон Башлар твърди, че с натрупването на сонорни съгласни може да бъде нарисуван воден пейзаж. Константин Балмонт схваща съгласните като същества от женски пол. Според късния романтик Л. Херн звукосъчетанието КХ не е нищо друго освен грък в напреднала възраст с набръчкано лице.
  Ето още няколко примера за звуков символизъм, в резултат на който се постига изобразяване на незвукови признаци: Попристъпи, препъна се и пак пристъпи. Изведнъж тя спря(Р. Йорданов)[трудност на предвижването]. Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълока почивка под монотонния напев на жаби и щурци(Ел. Пелин)[отвореност, мащабност, низинност, спускане]. Тежко зарева и камбаната на патриаршеската черква. От амвона на затъмнения храм патриархът зачете анатема(Ем. Станев)[мащабност, обемност, отвореност на пространството, тежест, тържественост].
  Изведнъж през разбърканата стрелба, и сякаш някъде високо се зачу бърз камбанен звън:
- Бим-бим-бам! Бим-бим-бам!
  Сега биеха камбаните на двете църкви:
- Бим-бим-бам! Бим-бим-бам!
И после по-далеко:
- Дан-дан-дан! Дан-дан-дан!
- Бим-бим! – после другата, по-голямата – Бам!(Д. Талев). Приведените дотук примери показват, че езикът има изобразителен характер и че психологическата основа на звуковия символизам е синестезията, при която усещането на едно сетиво изглежда като възприето от друго.
  По експериментален път е установено, че например гласната [и] създава усещане за стегнатост, студенина, еластичност, а гласната[о] създава усещане за опуснатост, мекота, топлота.
  Със звуковия символизъм можем да си обясним защо майката създава непосредствен емоционален окнтакт с детето и го успокоява като интуитивно създава думи със символичен смисъл на звукосъчетанията. Сравни: джиджи, миджи, гунче,бунче и др. под.
  Звуков символизъм се наблюдава в много от рекламните текстове.
  V.3. Сугестивна функция.
  Фоничната структура на текста може да бъде така организирана, че с нейна помощ да се внушават различни чувства, настроения, да се предизвикват определени органични реакции и усещания. Например:
  Дъждът шумолеше вече по-тихо. Усети някъде зад себе си приглушен, неясен шепот и се озърна. Не можеше да определи добре – шепотът се промъкваше като че ли от всички посоки и го завладяваше, както пламъкът обгръща в кръг сухата трева(Д. Йорданов)
  Изкачваше се бързо и напрегнато по стръмната стълба и пред очите му играеше само небесната синя вис(А. Стоянов). Достраша ме, мокри мравки пропълзяха по мократа ми кожа(Й. Йорданов). Откъсна зрънце грозде, лапна го лакомо, но изведнъж присви очи със стиснати устни и потръпна(М. Гинев).
  V.4. Осъществяване на звуково-смислов паралелизъм.
  Умберто Еко твърди, че физикалният комплекс на означаващите осъществява звуков и визуален ритъм, който неволно влиза във връзка със значението на словото и смисъла на текста.Интересна илюстрация на това твърдение е прочутият анализ на Роман Якобсон: Политическият лозунг “I like Ike”(ай лайк айк), стегнато структуриран, се състои от три срички, съдържащи три дифтонга (ай), всеки от който симетрично следван от една консонантна фонема (...л...к..к). Направата варира: няма консонатна фонема в първата дума, две са около дифтонга във втората и една финална консонанта в третата...Двете ритмични единици на трисричната формула I like/Ike се римуват една с друга, а втората от двете римувани думи изцяло се включва в първата(ехо рима), (лайк - айк), възниква един парономастичен образ на чувство, което тотално обгръща своя обект. Двете ритмични единици се алитерират една с друга, а първата от двете алитерирани думи е включена във втората: (ай) - (айк), възниква парономастичен образ на обичащия субект, обгърнат от обичания обект. Вторичната поетична функция на този изборен рефрен засилва неговата въздейственост и ефектност.
  Метафонията не само може да активира "неволното" свързване на звука със смисъла на текста, да насочва към определен смисъл, но тя играе и съществена роля във формирането на смисъла на текста, в неговото емоционално и експресивно обогатяване, в усилване на въздействието му върху адресата(вж. в този аспект изследването: За образно-естетическата трансформация на езиковите единици в художествената проза. - В: Русев Р. Словото - начин на живот. Русе, 2011, с.66 - 71).
  Звукът - твърди Александър Поп - е длъжен да бъде отклик на смисъла, а в едно стихотворение на руския поет Афанасий Фет лирическият герой умолява: Сподели със мене живите си сънища./ Говори ми. / Това, което не можеш да ми кажеш , / със звуци на душата ми навей.

  VI. Стилове на произношение.
  Необходимо е да се прави терминологична разлика между произносителен стил и функционален стил, защото: фоностилистичните явления функционират паралелно със стилистичните явления на другите системи на езика, обаче всяка от тези системи разполага със свои закономерности на стилова диференциация(Гайдучук).
  Терминът стил на произношение(произносителен стил, изговорен стил, говорен стил, фонетичен стил) отразява реализацията на закономерностите при функционирането на фонетичните средства в различни форми и типове на устната реч. Произносителният стил е неделимо единство от звукови(сегментни) и интонационни (суперсегментни) единици, съчетани по определен начин. Терминът функционален стил, както беше казано по-рано в настоящия лекционен курс, обозначава исторически установена в дадено време подсистема на езика, която отразява речевото поведение на езиковата личност в определена комуникативна сфера. Произносителният стил не е фонетичен еквивалент на съответния функционален стил.
  В българската фоностилистика се различават два произносителни стила - маркиран и немаркиран със съответни стилови разновидности(Д. Тилков). Под маркираност и немаркираност се разбира обработеност или необработеност на звуковите средства, взискателно или невзискателно произношение, изговор, близък или отдалечен от правоговорните норми.
  Маркираният стил в зависимост от целта на съобщението се обособява в два подстила: тържествен и неутрален.
  1. Тържественият стил се използва за съобщаване на изключително важни събития. За неговото фонетично оформяне основна роля играе интонацията с особено и нарочно подчертаване на нейните компоненти - темп, мелодика, паузи и обща интензивност.
  Пример: Уважаеми дами и господа,/ Този конкурс очертава своеобразно духовно поле, в което българскот слово, изречено от най-младите гласове на нацията ни, се проектира талантливо във времето и пространството с интригуващи художествени и публицистични интонации.// Тематичната и жанровата свобода, които предлага конкурсът, са дали възможност на учениците да изявят своето дарование, мисловност и чувствителността си в различни аспекти. // Трогателно е да наблюдаваш как утринните стъпки на пробудилия се талант налучкват трепетно, своята си пътечка, която бисерната огърлица на росата озарява с божествен благослов.(Интонационни характеристики: подчертано накъсване на фразата чрез образуване на голям брой синтагми; мелодични контури за незавършеност с подчертаване на възходящата мелодика; голям брой паузи, които в повечето случаи са удължени, както на границата на синтагмите, така и в края на съобщението; бавен темп на речта; ярко открояване на логическите ударения; обща засиленост(повишена интензивност)на изговора на цялото съобщение.).
  2. Неутралният стил се използва от говорителите по радиото и телевизията, от докладчиците по събрания, учители, изобщо от всички тези, които по един или друг начин се включват в процеса на масовата комуникация. Неутрален стил не означава неутрално отношение към предмета на изказването. Определението неутрален е само от гледище на фонетичната реализация.
  Обработеността на фонетичните компоненти е основен белег на неутралния стил. По отношение на тържествения стил той е неутрален именно с липсата на подчертаните и нарочно търсени ефекти на интонационните компоненти. Неутралният стил се характеризира: липса на удължени паузи; среден темп на изговор; сравнително по-слаба степен на силата на изговора; комбинирано използване на възходящата, равната и низходящата мелодика за незавършеност.
  II. Немаркиран стил. Немаркираният стил, наричен още непълен, битово-разговорен, непринуден , е произносителната практика на ежедневието - в сферата на битовото общуване и трудовата дейност, в семейството, в компания сред приятели и т.н. Нарича се немаркиран поради липсата на обработеност на фонетичните компоненти. Обичайната форма на неговата реализация е диалогичната, при която събеседниците не полагат особени усилия за грижлив изговор на сегментните единици. Отделните реплики се отличават с краткост и опростени синтактични конструкции.
  От гледище на произношението немаркираният стил се характеризира с липса на отчетливо артикулиране на звуковете, сливане на отделни звукове в един звук и най-вече с изпадане на звуковете от състава на думата, изобщо с това, което обикновено се нарича небрежен изговор. Освен това фонетичните особености на родния диалект често съпътстват книжовното произношение(обособяват се източнобългарски и западнобългарски произносителен тип). Например: тва - това, тримесчие - тримесечие, матрялна база - материална база, више(вишо) образование, ткъв - такъв, отиъм си - отивам си, ко, кво прайм - какво правим; д ет иту, мумич ънцътъ; гвор ъ, сп ъ, мисл ъ, учителъ, писателъ и др.
  Интонационните характеристики на немаркирания стил са извънредно разнообразни. Д. Тилков ги представя най-общо по следния начин: слабо изразено членение на фразата на отдели синтагми; наличие на хезитационни паузи; по-малък брой и скъсено времетраене на реалните паузи, отколкото броят и времетраенето на паузите при маркирания стил; темпът на речта е неравномерен - ту забавен, ту забързан в зависимост от обстановката и целта на съобщението; неравномерна е и силата на изговора на отделните съобщения; сравнително по-малки интервали между мелодичните контури на отделните синтагми. Например: Бащата: Виж кво говедо си, бе! Разтревожил си майка ти и реве оттатък! Не знам, къвто си голем дали да не те фанем да пометем прахуляка с тебе! И кво сиа даскалицата дига гири? Теди: Казах и сичко по урока, ама сбърках една думичка и тая се заяде! Нещо не беше на фокус. Бащата: И кво сеа нещо за курви сте там...Теди: Не, за леки жени...Бащата: Не било в тикви, а в кратуни. Не е ли същото!?Тая даскалица да не е нещо сбъркана, бе?Теди: - А, не! Арабийка е, ама тия там от класъ се хилеха и тя се ядоса. Не знам кво и е хрумнало да звъни на майка. От нищо нещо! Бащата: Гледай да не налага да ме викат там мене, щото чудо ще стане. Ще ми станат само на даскали и даскалици. едно време баща ми не знаеше къде е училището, а сеа ш ти дигат кръвното за разните му думички. Сбъркани хора!(по М. Виденов).
  Руската лингвистка О. А. Прохватилова предлага номенклатура на стилообразуващите фактори на произносителния стил, между които са: 1) сферата на функциониране на фоностила; 2) регистърът на общуване(официален / неофициален); 3) съотношението на смисловото и емоционалното съдържание на речта; 4) форма на речта(монологична или диалогична); 5) подготвеност / спонтанност на речта; 6) наличие или отсъствие на писмена основа.
  Различното съотношение на тези фактори позволяват на изследователката да определи седем изговорни стила, актуални за съвременната звучаща руска реч: делови, информационно-публицистичен, рекламен, декламаторски, религиозно-проповеднически, разговорен и неутрален стил.

  доц. д-р Руси Русев

   >>> СТИЛИСТИКА <<<





Няма коментари:

Публикуване на коментар