Loading

СТИЛИСТИЧНО РАЗСЛОЕНИЕ НА ЛЕКСИКАТА


      СТИЛИСТИЧНО РАЗСЛОЕНИЕ НА ЛЕКСИКАТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

  Стилистичният аспект на лексикалната система на съвременния български език е свързан както с функционирането на лексикалните средства в пределите на даден функционален стил, така и с начините на назоваване в процеса на общуване, основаващите се на лексикалната природа на думите.
  От номинативно гледище лексиката се разделя на две групи: 1) неутрална лексика - с нея се извършва само назоваване на обектите; 2) експресивна лексика - назоваването на обектите посредством тази лексика е съпроводено с тяхната характеристика.
  От функционално гледище лексиката се разделя също на две групи: 1) стилистично неутрална - тя се използва във всички функционални стилове и 2) стилово специализирана - функционира в рамките на даден стил.
  I. Разграничаване на лексиката в номинативен план.
  I. 1. Неутрална лексика
  Тя е основно средство за означаване на извънезиковата действителност. Чрез нея се осъществява знаковата природа на лексемите от речника. Това са думи, в чиято лексикална семантика не се съдържа субективно отношение към назоваваните обекти. Неутралната лексика може да бъде с неограничено социално предназначение или специализирана(например терминологичната лексика). Използва се както в устната, така и в писмената реч и задоволява основните номинативни и комуникативни потребности на общуващите. В предметно-тематично отношение тя включва названия на предмети от всекидневния бит и обкръжаващата човека среда, на общопознати понятия и е с висока честота на употреба. Например: глава, лице, листо, трева, планина, град, улица, баба, живот, щастие, вълвя, излизам, пиша, гледам, учебен, цветен, червен, утре, бързо, високо, вероятно, сигурно; числителни имена, местоимения, съюзи, предлози, някои частици(не, да, ще, дали, ли).
  I. 2. Експресивна лексика
  Тази лексика съчетава назоваването с оценяването на назовавания обект. Тя засилва изобразителността на речта и увеличава въздействащата сила на изказването.
  Експресивността е семантична категория, благодарение на която се усилва изобразителността на речта и въздействената сила на словото.
  Експресивният макрокомпонент бива два вида: интезивен и образен.
  Интензивността отразява градацията в степента на изява на семантичния признак, който притежава ( или му се приписва ) обозначеният с езиковия знак референт. Сравни: „глупав човек” – глупак, тъпак, тъпанар, тъпунгер; „изпитвам любов към някого” – обичам, боготворя; „значим по размер” – голям, огромен, грамаден, гигантски.
  Образният микрокомпонент създава жива, нагледна представа за обозначения обект. Например: „глупав човек” - глупак, тъпак, овца; „пиян човек” – пияница, къркач, смок, свиня; „красива жена” – красавица, фея.
  Експресивността може да бъде емоционална и лишена от емоционалност. С оглед на тази нейна особеност се обособяват групи от експресивно-емоционални думи с положителни или отрицателни характеристики за назоваваните предмети и явления.
  С положителните експресивно-емоционални оттенъци се изразява: ласкателност(двамка, ръчица ), гальовност( пиленце, гълъбче, цветенце ), шеговитост
( дядка, дередже ). Чрез отрицателните експресивно-емоционални (пейоративните ) оттенъци се изразява презрение ( кикимора, парцал ), пренебрежение ( бабище, селяндур, хлапетии, писарушка ), неодобрение(повлекана, домъкна се, плямпа ), грубост ( сурат, плюскам, пукна ), ругателност ( мискин, диване, келеш, бабушкер ).
  Експресивността се реализира със семанвтичните признаци „интензивност” и/или „образност”, а емоционалността – със семантичните признаци „оценъчност” и „субективност”.
  Експресивността може да се постигне по езиков ( семантично и морфологично ) и речев път.
  Начините и средствата за постигане на експресивност по езиков път са следните:
1. Чрез лексикалната семантика на думите. В речника съществуват думи, в чиято сеантика номинацията на денотата е съчетана с неговата квалификация. Експресивният микрокомпонент се осъзнава особено ярко в съпоставка с неутрална дума синоним. Например: говоря – дърдоря, баба – бабушкер, плача – рева, ридая и др. под. С лексикална експресивност се отличават историзмите, архаизмите, поетизмите, жаргонизмите, диалектизмите; лекиката, присъща на снижения разговорен стил, междуметията, някои турцизми, запазени в речника на книжовния език. Например: даскал – учител; ложе – легло; отец – баща; ридание – плач; дърт – стар; да прецакам – да излъжа, да измамя; скапан – лош, некачествен; сурат – физиономия; гюрюлтия – шум; дередже – положение; курдисам – настанявам, нагласявам; келепир – изгода, полза; урсуз – зъл, лош; диване, маскара, абдал, хиля се, блещя, дрънкам, пердах, цивря, санким, машалла, тумбак, бамбашка, аджеба, пръждосвам и др.под.
2. Чрез морфологични средства. В словообразувателната структура на думата се прибавят някои специфични морфеми, главно суфикси, чиято семантика внася оценъчност или експресивност в общото лексикално значение на лексемата. В българския език е по-голямо разнообразието от умалителни суфикси, които се присъединяват както към съществителни имена, така и към прилагателни: -енце,
3. це, -ле, -ица, -ичка, -че, -инка, -ичък, -ийка и др. Например: детенце, кюфтенце, татенце; винце, масълце, хорце, мъжле, носле, книжле; левче, коняче, краче; ръчичка, паричка, биричка; мънника, новника; мъничък, хубавичък, новичък// мъничка, хубавичка, новичка; филийка, чинийка, ракийка и др.
При глаголите експресивността също може да се изрази по суфиксален път: спинкам, гледкам, тичкам, обичкам и др. Някои граматични архаични форми от съвременно гледище също са експресивни, например: небеса, телеса, врази, двери и др.
  По-ограничени са средствата за изразяване на уголеменост и пренебрежение – ръчище, женище, мъжище, крачище, респективно ръчища, женища, мъжища, крачища, зъбища и т.н.
  По речев път експресивността се постига чрез преносна употреба на неутрални думи. Екпресивността в тези случаи е следствие от образа ( метафора, метонимия, ирония, хипербола ), стоящ в основата на речевата номинация. Например: Изпод одеялото на асфалта камъните подава глави. Луис почувства горчива самотност. Очите й заскитаха налудничаво из палатката. Детският поглед светна. Златният зъб се усмихна ехидно.
  Почти всяка пълнозначна дума, поставена в необичаен контекст и употребена преносно в конкретния комуникативен акт, може да добие речева експресивност, запазвайки при това езиковата си неутралност.
  Чрез интонацията ( в устната реч ) също може да се постигне речева експресивност. Интонацията обикновено съпровожда преносните употреби с ироничен смисъл: Ти си бил много умен! Твоите важни разговори нямат край! Голяма работа си свършил, няма що!

  II. Разграничаване на лексиката от функционално гледище
 
  В лексикологията е възприето разграничението на две големи групи в лексиката по функционално- стилистическа отнесеност: лексика на устната реч и лексика на писмената реч ( по-подробно виж по този въпрос проф. Върбан Вътов ).
  Лексиката на устната реч обхваща думите, които се използват в различните форми на устното общуване – при непринуден разговор, беседа, спор, обяснение и пр. Тази лексика се оценява като неуместна за употреба в писмената форма на общуване.
  Обособяват се три лексикални групи в устната реч: а ) разговорна лексика, б ) просторечна лексика и в ) жаргонна лексика. Първата от тях принадлежи на книжовния речник и затова се определя като книжовно разговорна лексика, докато втората и третата са извън книжовния речник.
  Към разговорната лексика се отнасят думите с експресивно-емоционална проявеност: междуметия и звукоподражателни думи, думи от различни части на речта с експресивна маркираност: чедо, масраф, скрънза, лаладжия, хлапетии, службаш, гълъбче, дрънканица, миличък, добричък, безмозъчен, идиотски, шашардисвам, измъсвам се, зубря, издокарвам се, баламосвам, хептен, бамбашка, бая, хич, чунким и др. под.
  Просторечната лексика се характеризира като груба и простонародна. Към нея се отнасят: а ) думи, които фонетично или морфологично нарушават книжовната норма – бамбони, театро, колидор, хартишка, контаци, испирин, пашапорт, депутатин, студентин, нъл така, хваща ме съклет, абсилютно и др. под.; б ) груби и ругателни думи: дъртак, говедо, свиня, келеш, гювендия, плюскам, лая, пукна, изтъпанча се и пр.
  Жаргонна лексика западналите, флиртоложките, институтките, секстилките; надрусан, крейзи, бетон, трепач; изцепка, отворко, селинджър, гъзария, екшън, гърла; гъбъркам се, киризя, рокясвам, духвам, куфея; влачи, супер; вдигам гълъбите, махам гащи, слаба ракия, черешката на тортата, пука ми и мн. др.
  Лексиката на писмената реч обхваща думи, които обслужват научния, публицистичния, официално-деловия и художествения стил. В лексикологията е прието тази лексика да се определя като книжна. Към нея се отнасят следните лексикални групи думи: 1 ) Абстрактна лексика: битие, аргумент, духовност, интелектуален, обект, демократизъм и мн. др.; 2 ) Терминологична лексика: хипотенуза, квант, фотон, интегрален, фонема, спрежение, амфибрахий, геном, анаболизъм, холестерин и мн. др.; 3) Лексика с висока ( тържествена ) експресивна окраска: лъчезарен, светлоструен, бъднини, властелин, послание, предтеча, първопроходци, еманация и мн. др.; 4 ) Поетична лексика: пурпурен, демон, заник, друм, възбог, ридае, ромоли, разлъка и мн. др.

  доц. д-р Руси Русев

   >>> СТИЛИСТИКА <<<






Няма коментари:

Публикуване на коментар