ФУНКЦИОНАЛЕН СТИЛ


ФУНКЦИОНАЛЕН СТИЛ. ОСНОВНИ ПРОТИВОПОСТАВЯНИЯ ПРИ РАЗЧЛЕНЯВАНЕ НА СИСТЕМАТА ОТ ФУНКЦИОНАЛНИ СТИЛОВЕ. СТИЛ, ПОДСТИЛ И ЖАНР. ЛИНГВОСТИЛИСТИЧНИЯТ АНАЛИЗ НА ТЕКСТА КАТО МЕТОД
I. ФУНКЦИОНАЛНО-СТИЛИСТИЧНА ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА РЕЧ. ФУНКЦИОНАЛНИ СТИЛОВЕ.
  Функционалната стилистика изследва разделянето на книжовния език по неговите исторически остановили се разновидности ( функционално-стилистични единства ). Тя изучава и описва системата от стилове, закономерностите на нейната вътрешна структурна организация. Функционалната стилистика разработва общите принципи на типологията и обособяването на основните функционални разновидности на книжовния език. Тя разкрива стилообразуващите фактори на тези разновидности, както и взаимодействието между стиловете. Изучава използването и принципите за организация на речевите средства в рамките на определено функционално-стилистично единство. Изследва най-общите принципи и начини за организация на синтаксиса и лексиката в текстовете на определени разновидности на книжовния език.
 Функционалният стил представлява исторически оформена, социално осъзната и относително затворена нормирана система от изразни средства на всички езикови равнища, която функционира постоянно в определена сфера на обществената дейност. Изразните средства обединяват както характерни за подсистемата лексеми ( осъзнаващи се особено ярко на фона на неутралната лексика ), така и характерни граматични средства (граматични форми, синтактични конструкции ).




  =2=
  С термина функционален стил се обозначават социалните варианти на националната реч. Като функционална категория стилът е винаги свързан с комуникативната същност на езика, която позволява една и съща мисъл в зависимост от сферата на употреба и прагматичната насоченост да се предаде с различни езикови средства, т.е. по различен начин. Например: Иди си! Моля те, иди си! Ти трябва да си отидеш! Махай се оттук! Чупка! Вън! Затвори вратата зад гърба си! Заповядвам ти да си отидеш!; Моите детски дни бяха много скръбни. // „ Как скръбни бяха мойте детски дни” (Д. Дебелянов ).
  Следователно определението функционален в словосъчетанието функционален стил е свързано не с понятието функция на езика, а с понятието функциониране на езика. То трябва да се разбира в смисъл на съответстващ на целите на изказването.
  За българския език традиционно приетите стилови подсистеми на книжовния език са: разговорен стил, научен стил, официално-делови стил, публицистичен стил и художествен стил, които се обособяват в зависимост от типовете обществена дейност на социалния колектив.
  Диференцирането на системата от функционални стилове се извършва с оглед на противопоставянията книжовно / некнижовно, разговорно / неразговорно и художествено / нехудожествено.
  В зависимост от посочените противопопоставяния Рашка Йосифова характеризира текстовете, които представят отделните функционални стилове, по следния начин:
  а) текстове на научния, официално-деловия и публицистичния стил - книжовни, неразговорни и нехудожествени;
  б) текстове на разговорния стил - книжовни, разговорни и нехудожествени;

  = 3 =
  б) текстове на художествения стил - книжовни или некнижовни, разговорни или неразговорни и художествени.
 Типологията на признаците на всеки функционален стил включва два вида явления: комуникативни фактори, формиращи функционалните стилове, и присъщите на тези стилове лингвистични признаци.
  Комуникативните или стилообразуващите фактори се представят от следната съвкупност признаци: 1. Комуникативна сфера; 2. Социално-културен тип на участниците в комуникацията; 3. Ситуативна специфика на речевата комуникация, изградена от няколко компонента: а.) типична обстановка, в която протича речевата комуникация; б.) междуличностен аспект на комуникацията; в.) предметно обкръжение, характеризиращо речевото общуване, в частност, наличие или отсъствие на предмет на речта; г.) наличие или отсъствие на непосредствен контакт между участниците в комуникативния акт; д.) количество на участниците в комуникативния акт и тяхната ролева специфика в речевото общуване.
  Най-съществените лингвистични признаци, с които се характеризира всеки функционален стил са: а.) форма на общуване; б.) стилови черти; г.) принципи за композиционен строеж на текста; д.) специфично използване на езиковите средства от различни равнища.
  Факторите, които влият върху стилистичната форма на речта, се подразделят на субективни и обективни.
  Към субективните фактори се отнасят онези, които са свързани с личността на говорещия или на пишещия, а именно:
  1. Социално-икономически фактори: професия, равнище на образование, обществено положение, социална принадлежност и т. н.;


  = 4 =
  2. Психологически фактори: темперамент, особеност на характера, настроение в момента на речта;
  3. Фактори, свързани с физиологическите особености на човека: възраст, пол. Зависимостта на речевите особености на говорещите от пола се изследва от джендърната лингвистика(пол – определение на биологическите особености на хората, въз основа на които едно човешко същество се определя като жена, а друго – като мъж; джендър – съвкупност от социални и културни норми, които обществото предписва за изпълнение от хората в зависимост от техния пол).
  Обективните фактори не зависят от индивидуалните особености на комуникантите:
  1. Форма на речта – устна или писмена;
  2. Вид на речта – монолог, диалог или полилог;
  3. Тип на речта(композиционно-речева форма) – описание, повествование, разсъждение;
  4. Жанр на речта – диспут, научен доклад, научно-популярна лекция, постановление, молба, заповед и др.;
  5. Сфера на обществената дейност, в която се осъществява комуникацията (битово-разговорна, научна, административна, обществено-политическа и социална, естетическа, религиозна и др.).
  Като най-важен обективен фактор се определя комуникативната сфера, т.е. сферата на обществената дейност.
  Сферите на обществена дейност не се отделят произволно – тяхното наличие е обусловено от съществуването на различни форми на обществено съзнание. Формата на обществено съзнание е философска

  = 5 =
категория, в която общественото битие се отразява и закрепва в духовния живот на обществото. Такива форми на общественото съзнание са: религията, правото, науката, изкуството, политическата идеология, философията, морала. На тях им противостои обикновеното съзнание като първична форма на съзнанието, която възниква преди появата и формирането на различните форми на обществено съзнание. Не на всяка форма на обществено съзнание съответства задължително отделна сфера на обществена дейност.
  Комуникативната(речевата) ситуация съчетава външните и вътрешните условия и обстоятелства, при които протича речевото общуване. Тя се формира преди всичко от извънезикови фактори, но нейните особености влият непосредствено върху избора на езиковите средства и на строежа на изполваните в дадената комуникативна ситуация текстове.
  Комуникативната(речевата) ситуация включва:
  1. Предмет(обект, денотат, референт) и тема на общуването.
  2. Комуникативна цел (комникативно намерение, комуникативна интенция). Във функционалната стилистика обикновено се посочват следните цели: общуване(при разговорния стил), съобщение(при научния и официално-деловия стил), въздействие(при художествения стил), съобщение и въздействие(при публицистичния стил). Така представените цели опростяват езиковата картина, защото при формирането на всеки функционален стил се осъществяват винаги няколко комуникативни интенции.
  3. Участници в общуването(комуниканти) - адресант(субектът на речта, който създава текста) и адресат(реципиент - този, за когото е предназначен създаваният текст).


  = 6 =
  4. Условия на общуването. Те се разкриват чрез опозициите: а) официално - неофициално общуване( зависи от отношенията между събеседниците и обстановката); б) персонално - неперсонално общуване(определя се от характера на контакта между събеседниците - пряк или непряк); в) спонтанно - неспонтанно общуване; г) диалогично - монологично общуване: прекъснатост на речта(диалог, полилог) / непрекъснатост на речта(монолог); д) устно - писмено общуване.
  II. Стил, подстил и жанр
  Подстилът е обществено осъзната разновидност на съответния функционален стил, която се обособява с оглед на съвкупността от тематични, жанрови, стилистични и езикови особености.
  Речевият жанр е композиционно-речевата схема, присъща на един или друг функционален стил, обусловена от характера на съдържанието и от комуникативното предназначение на речта.
  Съществуват два различни подхода към тълкуването на жанра: литературоведски и лингвистически.
  От гледна точка на литературознанието се отделят жанрове на художествените произведения - това са видове литературно-художествени произведения в рамките на съотвения род(епос, лирика, драма): епопея(национален героичен епос), ода, поема, песен, балада, елегия, сонет, приказка, легенда, идилия, сага, роман, новела, разказ, трагедия, комедия, драма и др.
  С развитието на литературознанието представата за признаците на литературните жанрове се задълбочава. Към отделяните по-рано основни характеристики на жанра сега се прибавят и други характерни признаци, а именно: 1) естетическа основа на отношението към действителността;

  = 7 =
2) обхват на действителността; 3) тип на изложението(повествование, описание, разсъждение, диалог); 4) композиционна структура; 5) характер на организацията на словесната тъкан и др.
  Нов за жанровата теория е проблемът за връзката на жанра с културата и историята.
  Понятието речев жанр е предложено от М. М. Бахтин през 1920 г., става известно в края на 1970 г. и популярно през 90-те години на XX век. Съгласно Бахтин речевият жанр е първична форма на съществуване на езика, възникваща в определена ситуация на общуване. Жанрът винаги е адресиран и има собствена нормативна експресия. Всяка речева сфера си изработва собствен репертоар от речеви жанрове. Първични са речевите жанрове на ежедневното общуване, въз основа на които се формират вторични системи , в това число и литературните жанрове.
  Речевите жанрове са относително устойчиви тематични, композиционни и стилистични типове изказвания(текстове).
  Стиловата, подстиловата и жанровата класификация на речта в различните й комуникативни прояви може да се представи по следния начин:
  I. Разговорен стил
  I. 1. Разговорно-официален подстил
  I. 2. Разговорно-битов подстил





  = 8 =
  II. Научен стил
  II. 1. Академичен(собствено-научен) подстил - доклад, научно съобщение, статия, студия, монография, дисертация, автореферат, лекция, рецензия, отзив, резюме, анотация, библиография.
  II.2. Научнопопулярен подстил - научнопопулярна статия, научнопопулярна лекция, научнопопулярна бележка и др.
  II.3. Научноучебен подстил - учебник, ръководство, семинарен доклад, курсова работа, учебно помагало, дипломна работа, конспект, библиография.
  II.4. Научноинформационен подстил - справочник, анотация, речник и др.
  III. Публицистичен стил
  III.1. Вестникарски подстил
  1.1. Информационни жанрове: информационна статия, хроника, бюлетин, репортаж, разследващ репортаж, информационна бележка, разширена информация, кореспонденция, дневник.
  1.2. Интерпретативни жанрове - коментари, прогнози, редакторска бележка, персонална колонка, разследващ анализ, проблемна кореспонденция, интерпретативен репортаж, интерпретативно интервю, беседа, дискусия, диспут, кръгла маса, фичъри(проблемни, разследващи, портретни, политически), проблемна статия, отзив, рецензия, анотация, анкета, мониторинг.
  1.3.Художествено-публицистични жанрове: фейлетон, памфлет, очерк, есе, политически пътепис, художествено-документален фичър, изповед, памфлет, анекдот, политическа карикатура, хроника, сатиричен коментар.

  = 9 =
  III.2. Радиожурналистически подстил
  2.1.Монологични жанрове - информация, репортаж, фичър, есе, очерк, обява, беседа, бюлетин и т.н.
  2.2.Диалогични жанрове - интервю, анкета, дискусия, пресконференция, магазинни предавания и др.
  III.3.Тележурналистически подстил: информация, репортаж, фичър, интервю, хроника, пътепис, художествен очерк, филм портрет, диспут, дискусия, разговор, беседа, пресконференция и др.
  III.4.Ораторски подстил: тържествена реч, диспут, по- лемика, приветствие, отчетен доклад, презентация и др.
  IV. Официално-делови стил
  IV. 1. Дипломатически подстил:
  1.Същински дипломатически жанрове: конвенция, комюнике, меморандум, нота, вербална нота, ултиматум, акредитивни писма.
  2.Несъщински дипломатически жанрове: споразумение, договор, бележка(паметна бележка), поздравление, протокол(директор на протокола), благодарствена телеграма, съболезнование, тост.
  IV.2. Законодателен подстил: конституция, закон, кодекс, постановление, наредба, указ, правилник, устав, инструкция.
  IV.3. Административно-канцеларски подстил:
  1. Документи от официална инстанция: удостоверение, уверение, диплома, декларация, писмо, характеристика, заповед, призовка, акт, квитанция и др.

  = 10 =
  2. Документи с частен характер: автобиография, молба, доклад, докладна записка, препоръка, обява, съобщение, протокол, пълномощно, удостоверение.

 III. Методика на лингвостилистичния анализ на текста
  Лингвостилистичният анализ може да се осъществи по следната схема, която отчита комуникативната същност на текста и неговата антропоцентричност, както и съответните лингвистични и екстралингвистични стилообразуващи фактори:
1. Стил, подстил и жанр на текста.
2. Сфера на общуване и ситуация, към която е ориентиран текстът.
3. Основни функции на текста(общуване, съобщение, въздействие, убеждение, предписание).
4. Характер на адресата в зависимост от стилистичните особености на текста.
5. Тип на мислене, отразен в текста(конкретен, обобщено-абстрактен, образен и др.).
6. Форма на речта(писмена, устна), тип на речта(описание, повествование, разсъждение и тяхното възможно съчетаване), вид на речта(монолог, диалог, полилог).
7. Стилистични черти, характерни за текста с оглед на неговата стилистична маркираност.
8. Езикови особености на стила, отразени в текста.
9. Образът на автора и целта на неговата текстова дейност.
10. Индивидуално-авторски стилистични особености на текста с оглед на избора и организацията на езикови средства и стилистични похвати. Стил и смисъл на текста.

  доц. д-р Руси Русев


  >>> СТИЛИСТИКА <<<






Няма коментари:

Публикуване на коментар