Loading

ПУБЛИЦИСТИЧЕН СТИЛ

          Това е стилът на средствата за масова информация и той обслужва преди всичко разнообразната сфера на обществено-политическите и социалните отношения. Има ясно изразен публичен характер и е ориентиран към един обобщен колективен адресат, който може пряко или косвено да участва в комуникацията. Публицистичният стил (ПС) се реализира в устна или писмена форма. Независимо от начина на реализация обаче той се отличава винаги с кодифицираност, спазване на книжовните норми, обработеност и редактираност на словото. Основните стилови черти на ПС са: документалност, фактологичност, емоционалност и експресивност, социална оценъчност. Този функционален стил се отличава с официалност на речта, относителна стандартност на комуникацията, логичност и точност, стремеж към икономичност и стегнатост на изказа, понякога образност и експресивност. Посочените черти произтичат от двойствената функция на този стил – информативно-въздействащата. Именно в публицистиката с най-голяма сила се реализира прагматичната функция на езиковия знак. Публицистът не само доказва, но и убеждава, затова той си служи както с логически анализи и разсъждения, така и с емоционално-експресивни и оценъчни изразни средства. ПС обединява научно-логичното и художествено-образното мислене.
  В публицистичния стил се обособяват четири подстила: вестникарски, радиожурналистически, тележурналистически, ораторски.
  Във вестникарския подстил се разграничават обикновено три основни жанра: 1) Информационни жанрове: информационна статия, хроника, бюлетин, репортаж, разследващ репортаж, информационна бележка, разширена информация, кореспонденция, дневник; 2) Интерпретативни жанрове - коментари, прогнози, редакторска бележка, персонална колонка, разследващ анализ, проблемна кореспонденция, интерпретативен репортаж, интерпретативно интервю, беседа, дискусия, диспут, кръгла маса, фичъри(проблемни, разследващи, портретни, политически), проблемна статия, отзив, рецензия, анотация, анкета, мониторинг. 3) Художествено-публицистични жанрове: фейлетон, памфлет, очерк, есе, политически пътепис, художествено-документален фичър, изповед, памфлет, анекдот, политическа карикатура, хроника, сатиричен коментар.
  В радиожурналистическия подстил се различават монологични жанрове - информация, репортаж, фичър, есе, очерк, обява, беседа, бюлетин и т.н. и диалогични жанрове - интервю, анкета, дискусия, пресконференция, магазинни предавания и др.
  В тележурналистическия подстил се обособяват следните жанрове: информация, репортаж, фичър, интервю, хроника, пътепис, художествен очерк, филм портрет, диспут, дискусия, разговор беседа, пресконференция и др.
  В ораторския подстил се отделят жанровете: тържествена реч, диспут, по- лемика, приветствие, отчетен доклад, презентация и др.
  Особено място сред публицистичните жанрове заема рекламата, към които тя може да се отнесе само условно, защото двете функциr - информативната и въздействащата - при нея са твърде специфични, както е специфично и тяхното езиково въплъщение.
  Публицистичните текстове се характеризират с тематично, жанрово и езиково разнообразие. На практика в тези текстове е застъпена цялата книжовна лексика. Въпреки езиковото разнообразие ПС притежава някои присъщи изразни особености на лексикално равнище:
         1. Информативната функция се реализира чрез употреба на абстрактна и обществено-политическа лексика, на научна терминология: парламент, политически сили, президентство, депутат, министерство, атентат, преговори, дипломация, социални отношения, стратегия, валута, реформа, среща на високо равнище, прави посещение, пленум, конгрес, кръгла маса, страни членки, представителна извадка, магистрати, здравна каса, клинична пътека, имунопрофилактика, термопомпи, облигации, електромери, киловат и др.
         2. Въздействащата функция се реализира чрез употреба на експресивна лексика и използване на думите във вторичната им семантична функция. Например: дипломатически гаф, желязната лейди, смазващ закон, подрязва крилете на дребния производител; Държавата е на автопилот. Политиците отдавна си разпределиха държавната баница. Дъното на кризата е на една ръка разстояние.София и Атина обсъдиха въпроса. "Лудогорец" премаза "Левски". Икономическата криза е като високата температура при болния.Клетва, ама не! Властта узакони беззаконието и др.
         В пресата, а нерядко и в електронните медии през последните години рязко нахлу така наречената цветна лексика. В представително изследване, извършено от д-р Красимир Стоянов, се посочват следните думи със снижено-оценъчна семантика: а./ вулгаризми – гъзари, дирник, педал, пич, лайняр, копеле, начукам; б./ просторечни думи и изрази – авер, айляк, аджамия, баламите, батак, будалкам, бунак, вкусотии         , возило, голаджии, пазванти, кутсуз, сащисан, чалга, чене, щерка, юркам, ялови; в./ жаргонизми – аванта, апапи, баровец, джамборе, друсана, джипси, забърса, гърла, изцепи се, купон, куфеят, поркан, тараш, тупалки, фен, фрашкани, шиткани, цайси; г./ оказионализми и думи хибриди – автоапашори, артмъжага, вицета, гейантураж, екоминистърка, депутатджелати, енергобос, киберсекс, ку-ку албум, наркобанда, спецченге, топгърла, тотоман, фаспауза, чейнчмени, шоудама, шарлатания, хаховизия и др.
         3. Независимо от съществуващата авторска свобода в публицистичния стил се оформят и някои характерни “клишета” и устойчиви словосъчетания: замина на посещение, посещение на високо равнище, приятелска визита, пресцентърът заяви, обществено мнение, военен конфликт, парламентарен консенсус, обществено мероприятие, преговори между политическите сили и др. под.
          В зависимост от конкретния жанр и тематика публицистичният стил свободно черпи изразни средства и похвати от другите стилове, което се дължи на неговата обемна тематичност, жанрова диференцираност, широк социален адресат и двояка функция.
  4. За морфологичното равнище на ПС са характерни следните стилистични особености: а) активна употреба на суфикси от чужд произход(-ия, -ция, -ация, --изация) - субсидия, коалиция, конфронтация, глобализация, приватизация и др.; б) засилена тенденция към създаване на сложни думи с първа част авто-, арт- бизнес-, евро-, еко-, екс-, екшън-, топ-, фолк-(автоборса, автоапаш, , арткино, артсъбитие, бизнессреда, евробюрократ, еврокупа, екоактивист, екобензин, ексминистър, ексгадже, екшънверсия, екшънгерой, топманекенка, топкласация, фолкзвезда, фолккъща и др.); в) създаване на сложни съкратени названия с характер на специализирана лексика - главпрокурор, мултиплекс, телеком и др; г) използване на умалителни суфикси при лични имена, прозвища, звания - Вицето, Ицето, Батето; д) транспозитивна употреба на именни и глаголни категории - Има ли нещо по-позорно за човека от неговите жестокости в края на ХХ век? Балканите сковани в ледове. Рушветът остава само сладък спомен за катаджиите след Нова година. Учат ни как да пестим водата. Кога ще построим тунел под Стара планина. Имаш крава, но вместо мляко пиеш по една студена вода на гладно. Когато се прекатури колата, какво правим! Чужди самолети летели над АЕЦ и мн. др.; е) засилена употреба на числителни имена със стремеж към тяхното субстантивиране - 3000 на митинг на БСП. Само 200 излязоха да протестират на "Орлов мост". ж) Активно използване на имена на лица, организации, партии, държави, селища, като обозначаването им много често се осъществява посредством абревиатури - "Газпром" работи сериозно за изграждане на газов ТЕЦ у нас. Шефът на ДКЕВР не посмя да прогнозира с колко ще свали регулаторът тарифите на топлофикациите.Балканска и нешка - пазителите на традициите. Рамо от Америка за дядо Кирил. Фен на Камата плаши крадци с Крумови закони и др.
         Синтаксисът на ПС е нормативен, характерен за книжовната реч. Той се отличава обаче със своя специфична информационно-въздействаща същност и конструктивност, обусловен от различни извънезикови и езикови стилоопределящи фактори – официалност /неофициалност на общуването, характер на връзката между адресанта и адресата, комуникативни намерения и компетентности на субекта на речта, жанр, функции на съобщението и пр. В ПС се проявяват тенденции за взаимопроникване и сближаване със синтактичния строеж на други функционални стилове, без да се намалява неговата индивидуалност и вътрешносистемната му речева организация.
         Предпочитанията към един или друг тип синтактична конструкция се определят от формата на публицистичната реч (писмена или устна) и от жанра.
         В такива публицистични жанрове като статия, международен обзор, политически пътепис, научна информация, специална информация, доклад и др., където преобладаващо е аналитично-информационното съдържание, се употребяват по-сложни синтактични конструкции. Значителен е процентът не само на сложните изречения изобщо, а на сложните съставни изречения с повече подчинени изречения, както и на сложни смесени изречения.
         Аналитичността и заедно с нея обобщеността на информацията предполагат активното използване на сложни предикативни единици с ясно оформени смислови отношения посредством различни съюзни връзки. Активизирана е също така употребата на причастия и деепричастия, на еднородни, обособени и вметнати части. По този начин се обогатява съдържанието на изказването, логически се подчертава важната информация, засилва се предикативния смисъл, структурно и словоредно се разнообразява цялостния текст.
         В устната публицистична реч преобладават простите изречения и разговорните синтактични единици. Специфична употреба тук имат въпросно-отговорните конструкции, реторичните въпроси, анафората, паралелизма, антитезата, възклицателните и въпросителните изречения, предикативните единици с обръщение и пр.
         Разбира се, направената дотук обща характеристика посочва езикови и речеви средства, които се използват приоритетно в двете форми на ПС. И едните, и другите обаче се употребяват с различна честота и функционално-стилистична ориентираност в посочените разновидности на публицистичната реч.
         Днешната публицистика като цяло се отличава с широката си отвореност към разговорната реч, с проницаемостта си за конструкции с разговорна окраска: елиптични изречения, безсъюзни сложни конструкции, непълни изречения. Активно се използват инверсията, присъединяването, парцелацията, сегментирането. Употребата на последните, както и на синтактичния паралелизъм и периодните структури се подчинява на различни комуникативни цели, като се реализират разнообразни стилистични функции. Тези функции се изразяват в насищане на информативността на текста, постигане на стегнатост на неговата синтактична структура, задълбочаване смисъла на казаното (или написаното), увеличаване на експресивността и оттук на въздействената сила на съобщението. Ето един интересен пример за използването на надфразова периодна структура за построяване на кратък сатиричен текст:








Сладък живот


         Когато е гладен, българинът си купува “Сникърс”. После пак е гладен, но поне му е сладко.
         Когато търси промяна, българинът си купува “Туикс”. Промяната се състои в това, че вече има с 20 лв. по-малко.
         Когато е толкова отпаднал, че дори не може да пустоса правителството, българинът си купува “Марс” и “Марс” му дава сила.
         За разлика от българина, българският политик предпочита “Баунти”, вкуса на рая. Българският политик много добре знае, че шансовете му да попадне в рая са нищожни, затова гледа да го опита приживе.
Л. Коев

         Съвременните журналисти в стремежа си към обновление предпочитат най-яркото и експресивното, между синонимните и съотносителни единици те избират точно това, което не се е употребявало в предишните години. Но често този стремеж води до нарушаване на нормите на езика и говори за липса на чувство за такт и мярка. Срв.: С англичаните ще правим елитни прасета; Иван Гранитски употреби члена “Капудалиев”; Депутати виждат телевизията и радиото като хермафродити. В не малко случаи експресивността засенчва информативността и заглавието става неразбираемо. Срв.: Всеки беден – с буба; Първата прахосмукачка се ползвала заедно с мъж; Благ човек ухапал кръвожаден вълк. Елен уби ловец.
         Заглавията, в които се разчита на ярка експресивност, включват в състава си лексикални единици от разговорния стил, а също така лексеми, претърпели разнообразни семантични и стилистични трансформации, заемки, оказионализми, така наречената нова фразеология. Създават се оксиморони и каламбури. Използват се пословици, поговорки, названия на литературни произведения, популярни филми, песни и др. Например: Джак Никълсън насви ново гадже във Венеция; Полицаи вихрят щур купон; Савов замразен; Пиратки взривиха склад и павилион; банда труженици в БФС развива футболен соцреализъм; богати бедняци; Хладнокръвна тоторадост; Малък екран – големи злини; Сметка без банкер; Срещу ръжен, лидер и партийна линия не се рита; На гол тумбак чифте фестивали; Репортаж, писан с примка на портфейла; За кожата на една АЕЦ; Какви е избори раждала, раждала, ражда и сега демокрацията ни юнашка и много други.
         Голяма роля в усилване на експресията на публицистичния текст играят и неезиковите средства.







Няма коментари:

Публикуване на коментар