Обект и предмет на стилистиката

  Обект и предмет на стилистиката. Основни проблеми на стилистиката. Определение на стилистиката като езиковедска дисциплина. Основни направления на стилистиката. Задачи на лингвостилистиката.


  І. Обект и предмет на стилистиката. Основни проблеми на стилистиката. Определение на стилистиката.

  Първостепенен и закономерен въпрос на всяка наука е въпросът за обекта и предмета на нейното изследване.
  Обектът е материалът на изучаване, а предметът – това е аспектът , в който се изучава този материал, определената гледна точка върху материала.
  Обектът, който изучава стилистиката, както и другите езиковедски дисциплини, е езикът. Но тъй като естественият език е необикновено сложно и многоаспектно явление, всеки дял от езикознанието( фонетика, лексикология, граматика и т.н.) изследва отделен негов аспект.
  Всеки обект може да бъде проучен в три основни плана – субстанционален, структурен и функционален.
  Стилистиката се интересува от единиците на всички езикови равнища, но тя ги изучава преди всичко от функционална гледна точка. Неин предмет са изразителните възможности и средства на различните равнища в езиковата система, техните стилистични значения и конотативни признаци, а така също и закономерната употреба на езика в различните сфери и ситуации на общуване и своеобразната организация на речта, специфична за всяка сфера.
  Стилистиката е наука, която има определен кръг от специфични понятия и категории, а именно: стил, функционален стил,стилистично значение, стилистична окраска, стилистично средство, стилистична норма, речева системност на стила, стилообразуващи фактори.
  Тази езиковедска дисциплина се занимава с изследването на обширна проблематика. Основните проблеми на стилистиката са: 1. Дефиниране на стила изобщо, а така също и на функционалния стил; 2. Закономерностите на функциониране на езика в различните сфери на общуване; 3. Класификация на функционалните стилове; 4. Съотношението между лингвистичното и екстралингвистичното в стилистичен план; 5. Обективното и субективното (индивидуалното в стила); 6. Съотношението между функционалните стилове и формите на речта; 7. Взаимодействието между стиловете и тяхната цялост; 8. Отношението на езика на художествената литература към функционалните стилове; 9. Определяне на стилистичните норми и на техния исторически характер; 10. Диахронията и синхронията в стилистиката; 11. Съотношението между езиковедската и литературоведската стилистика и др.
  Стилистиката може да бъде определена като езиковедска наука за средствата на речевата изразителност и за закономерностите на функционирането на езика, обусловени от най-целесъобразното използване на езиковите единици в зависимост от съдържанието на изказването, целта, ситуацията и сферата на общуване.
  ІІ. Основни направления на стилистиката.
  Прието е стилистиката да се подразделя на лингвостилистика и литературоведска стилистика.
  Основите на лингвостилистиката са положени от Шарл Бали през 50-те години на ХХ век. Нейна основна цел е сравнението на общонационалната норма и системата на езика с особените, характерни за различните сфери на общуване подсистеми.
  Литературоведската стилистика изучава съвкупността от средствата за художествена изразителност, характерни за литературното произведение, автора, определеното литературно направление или дадената епоха, и факторите, от които зависи художествената изразителност.
  Лингвостилистиката и литературоведската стилистика се подразделят на:
  Лексикална стилистика - изучава стилистичните функции на лексиката. Тя разглежда взаимодействието между преки и преносни значения. Проучва различните компоненти, изграждащи контекстуалните значения на думите, експресивния потенциал на словообразователните модели, на някои типове съкращения и удвоявания, на конверсията.
  Граматическа стилистика – тя се подразделя на морфологична и синтактична.
Морфологичната стилистика разглежда стилистичните възможности на различни граматични категории, присъщи на една или друга част на речта. Например стилистичните възможности на категорията число, противопоставянията в местоименната система, именния и глаголния стил на речта и пр.
  Синтактичната стилистика изследва експресивните възможности на различните типове изречения и на синтактичните връзки, на словореда, на целенасоченото отклонение от синтактичните норми. Особено място тук заема проучването на изразните възможности на синтаксиса, както и на неговите стилистични похвати.
  Фонетичната стилистика разглежда особеностите на звуковата организация на речта: ритъм, алитерация, асонанс, звукоподражанието, рима и пр., ако те са използвани със стилистична функция. Фоностилистиката проучва и систематизира звуковите средства на адедн език, които се използват за целите на определен произносителен стил - разговорен, официален, тържествен. Изучава се също така употребата на нестандартно произношение с комичен или сатиричен ефект за създаване на местен колорит, за показване на социално неравство и т.н.
  Функционалната стилистика изследва закономерностите на функционирането на езика в зависимост от комуникативните задачи в една или друга сфера на общуване и преди всичко от спецификата и речевата системност на речевите стилове и другите функционално-стилови разновидности (подстилови, жанрови, ситуативни).
  Практическа стилистика – тя акцентува върху функционалното значение на езиковите единици от различни езикови равнища, като свързва тясно систематичното с нормативното в книжовния език с оглед на развиване на практически умения за използването на стилистичните възможности на езика. Практическата стилистика навлиза в областта на културата на речта, като двете дисциплини взаимно се влияят в интерпретацията на езиковите явления.
  Теоретическа и практическа стилистика – според проф. Ст. Брезински теоретическата стилистика посочва при какви обстоятелства в езиковата действителност говорещите и пишещите предпочитат едни или други думи, изрази и изразни средства, докато практическата стилистика използва откритото и описаното от теоретическата стилистика, като дава препоръки кога какви изрази може да се предпочитат и с каква цел.
  Синхронна и диахронна стилистика. Първата описва стилистичните феномени в синхронен план, а втората – проследява процесите на отделяне и развитие на функционалните стилове, изучава възникването и установяването на стилистичните норми, разкрива и описва приносите на елитарните езикови личности в стилистичното развитие на книжовния език.
  Нормативна стилистика – занимава се с проблемите на правилното и неправилното в зависимост от изискванията и критериите на определената стилистична норма. Д. Попов посочва следните норми на лингвостилистиката: на първо място - изискването за чистота, т.е. да се говори на чист и разбираем български език, който да не бъде примесван с нищо, което би могло да изкриви изискванията на общоприетата норма. Второ – краткост на изложението, защото всяко многословие отнема ценно време както на говорещия, така и на слушащия. Трето – изискването за яснота, което свидетелства за това, че мисълта ни трябва да получи най-подходящия възможен израз и четвърто – изискването за отсъствие на двусмисленост, което означава, че по съответния израз може точно да бъде възстановена мисълта на говорещия и то като единствена по рода си. С други думи трябва да е налице стремеж към еднозначност на изразяването.
  ІІІ. Задачи на лингвостилистиката.
  Многобройни са задачите, които трябва да решава съвременната лингвостилистика. Трудно е те да бъдат описани изцяло. По-глобалните от тях са:
1. Да определи характеристиките на стила в неговия широк филологически смисъл с цел да се открият използваните стилистични ресурси на езика.
2. Да проучи стилистичните пластове на лексиката и фразеологията на съвременния български книжовен език, а така също и стилистичните ресурси на фонетиката, морфологията, словообразуването и синтаксиса.
3. Да опише основните функционални стилове на съвременния български книжовен език, техните екстралингвистични и собствено езикови признаци, а така също и принципите за организация на стилистично неутралните и стилистично украсените средства при създаването на функционалните стилове.
4. Да проучи детайлно стилоопределящите черти и езиковите средства, с които се изгражда всеки функционален стил, както и основните жанрово-ситуативни разновидности на всеки стил.
5. Да изясни понятието стилистична норма като особена разновидност на общоезиковата норма, както и основните източници за нейното нарушаване.
6. Да разграничи особеностите на стила на езика от особеностите на стила на речта.
7. Да разработи методите и похватите за лингвистичен анализ и интерпретация на езика, речта и текста.
8. Да разреши проблема за отношението между езика на художествената литература и функционалните стилове.
9. Да изясни проблема за отношението между произносителните стилове към функционалните стилове.
  Ясно е, че пред лингвостилистиката стоят различни задачи. В зависимост от това, кои задачи се извеждат на преден план, според О. А. Крилова могат да бъдат обособени три кръга на стилистичните изследвания:
- стилистика на ресурсите;
- функционална стилистика;
- стилистика на речта или стилистика на текста.
  В кръга на стилистиката на ресурсите влиза анализа на езиковите средства от гледна точка на техните значения и експресивните им възможности едновременно, а така също и с оглед на тяхната принадлежност към един или друг функционален стил.
  Вторият кръг от задачи на лингвистичната стилистика е свързан с разкриване и изучаване на особеностите на функционалните стилове – разговорен, научен, публицистичен, административно-делови.
  Третият кръг от задачи привежда изследванията в руслото на изучаването на речта или на текста. Същността на тези задачи се състои в това, да се изучат и опишат семантичните и експресивно-стилистичните особености на текстовете, които принадлежат към различни жанрове на писмената и устната реч.
  Стилистиката на речта изучава закономерностите на строежа на различни типове текстове. Тук се обръща внимание на такива особености на речта като устна или писмена форма, подготвеност / спонтанност на речевия акт, официален / неофициален характер на общуването, вид на речта: монологична / диалогична, жанр на речта: църковно послание, изказване на митинг, автореферат на дисертация, лекция и т.н.

  доц. д-р Руси Русев


   >>> СТИЛИСТИКА <<<







Няма коментари:

Публикуване на коментар