Loading

НАУЧЕН СТИЛ


    I. Обща характеристика
  Речевата сфера на научният стил е науката. Той обслужва научната комуникация в различните й прояви със съответни текстове - хуманитарни, природо-математически, технически и пр. Научният стил се използва преди всичко в професионалните научни среди за обмен на научна информация. Неговото комуникативно предназначение е познавателно-информативно. Със средствата на научния стил се формират и обясняват понятията от сферата на различните науки.
  Стиловите черти на научния стил са: точност, яснота, логичност, абстрактност, обобщеност, обективност, информативност. Той се отличава с аналитичност, последователност и аргументираност на изложението, със стандартно оформяне на изказванията и сравнителна дистанцираност на говорещия(пишещия) от предмета на изложението.
  Този стил се реализира предимно в писмена форма и се използва при написването на научни съобщения, доклади, статии с научно съдържание, монографии и специализирана учебна литература. Общуването е официално, неперсонално, предварително подготвено и монологично. Макар и по-рядко, но е възможно и прякото, диалогично и устно общуване(доклад, служебен разговор на професионална тема, научна беседа, лекция, урок пред ученици и др. под.).
  Фонетичното равнище на научния стил е неактивно. На лексикалното равнище на научния стил е изразен ясно стремежът към употребата на терминологична лексика, на морфологичното равнище - към еднозначност на граматичните категории, към унифициране на залогово-времевите форми и обобщение на времевия план, а на синтактичното равнище - към еднозначни синтактични конструкции и ограничаване на разнообразието от синтактични схеми, преобладаване на синтактични построения с прав словоред и автоматизация на синтактичните конструкции.
  В рамките на научния стил могат да се обособят следните подстилове и жанрове:
  1. Академичен(собствено-научен) стил - доклад, научно съобщение, статия, студия, монография, дисертация, автореферат, лекция, рецензия, отзив, резюме, анотация, библиография.
  2. Научнопопулярен стил - научнопопулярна статия, научнопопулярна лекция, научнопопулярна бележка и др.
  3. Научноучебен стил - учебник, ръководство, семинарен доклад, курсова работа, учебно помагало, дипломна работа, конспект, библиография.
  4. Научноинформационен стил - справочник, анотация, речник и др.
  II. Лексикално-граматични особености на научния стил
  1. Лексиката на научния стил се състои от два пласта: а) общоупотребима(неутрална), б)терминологична. Терминологията може да бъде общонаучна(структура, функция, процес, система, валентност, конструкция и др.) и тясноспециална(турбулентност, геном, миокардит и др.).
  2. Изискването за обективност и фактологичност на изложението не позволява да се употребява експресивна лексика от който и да е тип. Нежелателна е и преносната употреба на думите, която би породила субективност и експресивност. Тези "забрани" обаче са твърде крайни и въпреки тях в немалко научни текстове се наблюдава адекватна употреба на емоционално-експресивни и изобразителни езикови средства. Например: Когато в 1992 г. Юрий Лотман навърши седемдесет, една от българските статии, които с отрада отбелязаха годишнината, запита още в заглавието си "Как стана това?", тоест как Лотман, подобно на ловък морски лоцман, успя да преведе недолюбвания в страната си структурализъм между подводните и надводните камъни на официозното съветско литературознание(Н. Георгиев). Изобщо днес, с оглед на очебийната промяна в менталната дейност на съвременния човек, и в частност на днешните млади хора в България, все повече се чувства необходимостта от връщане към образно-емоционалния стил на научното писане на Платон, Питагор, Лукреций, за да достига безпрепятствено словото на учения и на университетския преподавател до онези, които го очакват любознателно най-вече в аудиториите на Алма Матер.
  3. Употреба на безлични глаголи и конструкции. Налице е предпочитание към третолични глаголни форми, към използване на страдателните вместо деятелните форми. Сравни: наблюдава се..., беше отбелязано..., често срещано явление..., може да се открие..., характеризираща се с... и др. под.
  II. Синтактични особености на научния стил
  В обобщен вид синтаксисът на научния стил може да се характеризира със следните черти: 1. Развитие, уточнение и обособяване на синтагматични средства за свързване; 2. Синтагматична разгърнатост на изречението; 3. Развитие на междуизреченски средства за свързване; 4. Разделяне на модуса от диктума(диктумът предава основната, съдържателната информация на изказването, а модусът - допълнителната, оценъчната, интерпретиращата информация на изказването); 5. Съответствие между комуникативната натовареност на изречението и неговата граматична структура; 6. Съвпадане на границите на синтагматичната верига с границите на изказването, т.е. съвместяване на граматичните и интонационните единици; 7. Актуализация на изказването с помощта на граматичните средства на езика, т.е. посредством глагол в лична форма; 8. Слаба функционална натовареност на интонацията.
  По-горе беше посочено, че научният стил се отличава с отвлеченост, обобщеност и логичност на изложението. Първите две стилови черти се обуславят от това, че основната задача на научните изследвания е установяване на закономерностите в природата и обществото върху основата на обобщаване на фактите. Логичността на изложението е явно изразена, подчертана е със специални средства. Тя се определя от това, че водещ компонент в научния текст е разсъждението с неговите разновидности - обяснение, разяснение, пояснение, а също така и доказателството. Това са функционално-смисловите типове реч, които изискват яснота, последователност и логичност на изложението.
  На синтактично равнище отвлечеността и обобщеността на изложението се характеризират с два основни лингвистични признака: 1) деагентивност(безличност) -изключване от структурата на изречението на агентивния субект. 2) полипропозитивност на простото изречение(именен характер на научната реч)
  Деагентивността се изразява от обобощено-лични и безлични изречения, от пасивни конструкции. Например: В механиката при анализа на движението на телата се използва понятието материална точка. Да разгледаме движението на материалната точка в някакво силово поле. Сега лесно може да се определи скоростта на влака. Киселинните свойства на съединението са изразени много слабо.
  Под полипропозитивност се разбира семантико-синтактичната усложненост на простото изречение, неговата способност да изразява не един, а няколко елементарни смисъла, съответстващи на актуалните факти на действителността. Например: Повишаването на кръвното налягане предизвиква влошаване на самочувствието. Семантичната структура на това изречение се изгражда от три елементарни смисъла: 1) "кръвното налягане се понижава", 2)" влошава се самочувствието" , 3) "тези факти се намират в причинно-следствено(каузативно) отношение".
  Научният стил се характеризира предимно с употребата на усложнени прости изречения и сложни изречения. И това е лесно обяснимо, защото отвлечената и сложна мисъл на учения се отлива в съответни синтактични конструкции. Разбира се съотношението между едните и другите изречения в количествено отношение се обуславя преди всичко от индивидуалния стил на учения. Така например съотношението между прости и сложни изречения в научния стил на Михаил Арнаудов е 20% : 80 %. В научния текст изреченията се отличават и с по-голяма средна дължина. У академик Арнаудов средната дължина на изречението е около 50 думи. При този автор са регистрирани изречения, съдържащи до 155 думи.
  Усложняването на изреченията става посредством използването на еднородни части, на обособени и вметнати думи, словосъчетания и изречения, които изразяват уточнения, пояснения, забележки, позовавания, емоционално-оценъчно отношение към съобщаваното, допълване на информацията. Следващата по степен на разпространеност група усложнения са причастните и деепричастните конструкции, а също така и еднородните съподчинени изречения. Широко разпространени са изреченията, които съдържат съчетания от няколко вида усложнения.
  В научния стил се употребяват предимно двусъставни изречения. Могат да се използват и едносъставни, но за него те не са характерни. В научния стил се използват някои разновидности на именните изречения, например в заглавията и подзаглавията на глави, параграфи, раздели, при изреждания и пр. Едносъставните изречения от типа ясно е, необходимо е, известно е, достатъчно е и др. под. служат за образуване на сложни изречения.
  Основно място в научния стил заемат съобщителните изречения. Останалите типове изречения по цел на изказването не са присъщи на този стил и употребата им се определя по-скоро от творческия маниер на автора.
  В научния стил се използват съюзни сложни изречения. Само по изключение могат да се срещнат изречения с пропуснати съюзни връзки. Освен това в сравнение с разговорния и с художествения стил тук често се употребяват сложни съюзи, например: вследствие на което, вследствие на това че, благодарение на което, благодарение на това че, при условие че, в случай че, без оглед на това че и др.
  Фундаментално свойство на научния текст е свързаността, в която се отразява основната черта на научния стил - логичността на изложението. Тази свързаност може да бъде съдържателна, логическа и композиционна. Синтактичните средства за връзка са езикови единици, които се употребяват за реализиране на тяхната единствена функция - да свързват изречения и други по-сложни единици в текста.
  Съдържателната свързаност на текста се осъществява чрез различни начини на повторна номинация - лексикално, лексикално-местоименно и местоименно повторно назоваване. Употребява се също така и семантично мотивираната повторна номинация. В научния текст много често се използва и така наречената скрита анафорична номинация, при която става номинализиране на антецедента. Например: Значи: изображението освобождава писателя от инстинктите, които той открива у героите си и с които неволно се заразява сам. Но това схващане е съвсем парадоксално(М. Арнаудов).
  Средствата, с които се осъществява логическата свързаност, се обособяват няколко групи с оглед на значението им в контекста: 1) за съпоставяне: а) тъждество(такъв, същия, по същия начин), б) аналогия, сходство, подобие(подобен, аналогичен, сходен, еквивалентен), в) разграничение(от една страна, от друга страна), г)противопоставяне( а, но, обаче, или, обратно, наопаки), д)сравнение(в сравнение с..., степените на сравнение на прилагателните и наречията); 2. присъединяване(освен това, също така, при това и т.н.); 3. уточнение(така, така например, от тази гледна точка, т.е., впрочем, за всеки случай, във всеки случай, в това отношение); 4. причинно-следствено значение(защото, поради това, затова, вследствие на това, тъй като и пр.); 5. цел(с цел, с тази цел, за тази цел); 6. пространствено значение(тук, там, встрани от, успоредно на); 7. обобщение, извод(изобщо, с други думи, накратко казано, от казаното е ясно, че...); 8. логическа оценка на информацията(несъмнено, действително, разбира се, безспорно, очевидно е, че..., няма съмнение... и др.); 9. модална оценка на информацията(вероятно, очевидно, неслучайно, навярно и др.); 10. акцентиране, подчертаване на фактите(трябва да се подчертае, ще подчертаем, заслужава да се отбележи, че...); 11. въвеждане на лично или чуждо мнение(от гледна точка на..., според съвременната наука...); 12. ред на изложението(преди всичко, първо..., второ..., трето..., накрая, най-сетне, отначало, по-нататък и др.).
  Композиционната свързаност се осъществява със средства, които показват хода на мисълта на автора, отразяват връзката на информацията с казаното в пред- или следтекста(ретроспекция, проспекция), изпълняват ролята на активизатори на читателското внимание. Такива свързващи средства са: да преминем сега..., достигаме до една глава, която..., нека започнем..., следва да отбележим..., трябва да обърнем внимание, както казахме, по-нататък ще видим, както е известно и др. под.
 

 





Няма коментари:

Публикуване на коментар