Loading

За Цацаров без ентусиазъм

25.05.2013


В морето от информация е неизбежно общественото възприятие да страда от "слепи петна" и "дупки в паметта". Именно това го прави благодатно за манипулация. Ако бъде насочено по подходящ начин, то бурно ще се възмущава, че чичото на половинката на еди-коя си публична фигура бил еди-какъв си, но няма да забележи очевадните престъпления, извършвани от друга публична фигура.

Напоследък общественото внимание е възхитено от новия главен прокурор Сотир Цацаров. Изглежда, че Цацаров има воля да изправи предишните управляващи пред наказателна отговорност, като по този начин не само възстанови справедливостта, а и спомогне за отварянето на шенгенското пространство за България. Изглежда, че Цацаров е против безконтролното използване на СРС-та, задкулисните договорки и злоупотребата с власт.

Преди време споделих опасенията си, че Сотир Цацаров ще бъде "активно вреден" главен прокурор. Ще ми се да мога да повярвам в противното, но досегашните му действия не ме убеждават.

Главният прокурор иска Цветан Цветанов да отговаря за използването на СРС-та. Звучи прекрасно, ако нямах в ума си една от основните идеи в социологията на Макс Вебер: за да разберем едно социално действие, трябва да му проумеем мотивите. Дали основният мотив е да се уважава правото на гражданите да не бъдат следени безконтролно? Ако е така, как да си обясним факта, че самият Сотир Цацаров е обвиняван в прекомерно използване на специални разузнавателни средства, докато е председател на Пловдивския окръжен съд? Цитирам становището на Българския Хелзинкски комитет против кандидатурата му за главен прокурор:

(...) господин Цацаров, в качеството си на председател на окръжен съд, е известен с това, че системно злоупотребява с властта си да разрешава използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу гражданите, в нарушение на закона и основното гражданско право на неприкосновеност на личния живот. Той открито заявява, че не спазва закона в това отношение: „Не съм привърженик на тезата, че СРС-та трябва да се използват в краен случай.” Следователно, господин Цацаров е съдия, който се счита над закона и смята, че му е позволено да го нарушава. Това не е добър юрист. 

По неговите собствени думи, през 2011 г. той е издал 1321 разрешения за СРС и само 67 отказа. Засегнатите хора са 482, а вмешателствата са произвели само 357 веществени доказателствени средства (ВДС). До 2011 г. разрешенията за СРС, които господин Цацаров дава, отбелязват стабилен растеж. За 2010 г. те са 1753, близо двойно повече от 2009 г., когато са били 1049 и доста повече от разрешенията, дадени през 2008 г. – 759.

Хипотезата ми за мотивите на Сотир Цацаров е, че той не толкова е загрижен за правата на гражданите, колкото желае да използва в максимална степен властта, с която разполага, за целите, които си е поставил. С действията си срещу управлението, чийто фаворит доскоро е бил, той показва кой командва. Над главния прокурор в България на практика не стои нищо. Добре е да си даваме сметка за това, да опресним спомените си за Никола Филчев, а тези, които нямат такива, да се поинтересуват.

Безпорно, важно е за един главен прокурор да има воля да покаже на политическите и икономическите елити, че не са над закона. Ако Сотир Цацаров направи, каквото зависи от него, за да има справедлив процес срещу хора от висшите етажи на властта, добре. Не по-малко важно е обаче спазването на човешките права.

Именно нарушаването на спазването на човешките права е, според мен, основният проблем на Сотир Цацаров по времето, когато председателства Пловдивския окръжен съд. През този период въпросният съд действа на практика като прокуратура и такова нещо като "презумпция за невинност" не съществува. Отново цитирам становището на БХК:

Закономерно, процентът осъдителни присъди на ръководения от господин Цацаров съд е непочтено висок – 95-98.5%, при средна европейска стойност 80%. По данни от НСИ оправданите подсъдими през 2011 г. в Пловдив са 1.64 % от всички предадени от прокуратурата на съд; през 2010 г. са 1.48 %; през 2009 г. – 0.41 %; през 2008 г. – 0.49 %; през 2007 г. – 2.71 %; през 2006 г. – 2.16 %; през 2005 г. – 0.85 %; през 2004 г. – 0.84 %. Това означава, че почти всеки, обвинен от прокуратурата, е осъден. Съдът там действително е сътрудник на прокурора, а не негов съдник.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург се е произнесъл 77 (!) пъти срещу решения на този съд от времето на председателството на Цацаров, като по данни на интернет изданието "Репортер" само за 25 от случаите сумата, която България е осъдена да плати, е близо 150 000 лева (!). Сред осъдителните решения в Страсбург има такива за пряка етническа дискриминация, както и за многократно нарушаване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Тази "наказателна политика" на Пловдивския окръжен съд е сред основанията и навъзражението на Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", чийто председател е правозащитният адвокат Михаил Екимджиев, срещу кандидатурата на Цацаров за главен прокурор.

Емблематичен е случаят с пловдивския програмист Максим Савов, който прекара пет месеца зад решетките в резултат на абсолютно скалъпени обвинения, че е откраднал 484 лева от магазина, от който си купува цигари, упорито поддържани от същия съд.

Ако в качеството си на съдия Сотир Цацаров е поддържал практически изцяло позицията на обвинението, не смея да си представя какво може да настане, ако се развихри като главен обвинител. По-сериозното ми опасение обаче е, че вниманието на гражданското общество може да бъде приспано от някоя и друга показна акция срещу доскорошни величия от ранга на Цветан Цветанов. Масовото съзнание не прави особена разлика между справедливост, възмездие и лов на вещици. То продължава да има нужда от силна ръка. И може да усетим твърде късно, че в един момент обвиняеми сме станали и самите ние.

Ще следя с особено внимание действията на новия главен прокурор в областта на човешките права и по отношение на престъпленията от омраза. За мен лакмус ще бъде движението по две дела, с които се чувствам лично ангажирана и които се точат доста години вече: делото за убития Мишо в Борисовата градина и делото за побоя в трамвай 20. И ще се опитвам да не забравям нито за миг, че всеки е невинен до доказване на противното. Дори и бат Бойко, дори и Цвъ Цвъ.



Източник: Публично-личен блог на Светла Енчева http://svetlaen.blogspot.com/2010/02/blog-post_07.html


Няма коментари:

Публикуване на коментар