Loading

История на блоговете





Необходимо било да минат по-малко от десет години, за да може невинното забавление на програмистите и графоманите да се превърне в нов тип средство за масова информация.

1994 година. Начало на нова ера. Студентът Джъстин Хол\Justin Hall пръв започнал да води дневник в интернет. Някои хора сочат, че създател на първия блог е известният програмист Дейв Уайнър\Dave Winer, но повечето изследователи не са съгласни с това твърдение. Те смятат, че блогът на Уайнър - Scripting News, е първият, който придобил широка известност сред потребителите на Интернет.

17 декември 1997 година. Раждането на термина. Джорн Бъргър\Jorn Barger, създател и редактор на интернет дневника Robot Wisdom, за първи път използвал думата weblog. Тя била образувана от думите: logging the web (може да се преведе като „водя дневник в мрежата”) и глаголът се превърнал в съществително.

Април-май 1999 година. Езиковата реформа. Питър Мерхолз\Peter Merholz, създател на блога Peterme, разделил термина weblog на две части - we blog (може да се преведе като „ние водим дневник”). На основата на думата blog бил образуван и новият глагол - to blog, означаващ „действия, свързани с водене на интернет дневник”.

Август 1999 година. Началото на революцията. Малката компютърна компания Pyra Labs, базирана в Сан Франциско, създала портала Blogger. Това бил първият безплатен, общодостъпен и безкрайно прост в използването си инструмент, който дал тласък в създаването на блогосферата.

Декември 1999 година. Ръсти Фостър\Rusty Foster създал програмното обезпечение Scoop, което за първи път било използвано на неговия сайт Kuro5hin. До този момент ползвателите на интернет можели да публикуват на чужди сайтове свои забележки, чиято съдба се определяла от неголяма група редактори и администратори. Scoop кардинално променил тази схема: сега вече потребителите можели самостоятелно да модерират коментарите си. Сайтът Kuro5hin бил посветен на обсъждани проблеми от областта на технологията и културата.Той се превърнал в твърде забележително явление, докато през 2002 година Фостър не се сблъскал с катастрофален недостиг на пари, за да поддържа сайта. Фостър се обърнал към потребителите за помощ и за по-малко от седмица събрал  $37 000. Вероятно това била първата в историята акция на блогерите, които доброволно събрали средства за нуждите на общата рожба.

Ноември 2000 година. Начало на политизирането на блоговете. Независимият журналист Джош Маршал\Josh Marshall публикувал блога TalkingPointsMemo, на който се обсъждала „кризата във Флорида” и противоречивите резултати при преброяването на гласовете, дадени за кандидат-президентите на САЩ в щата Флорида.

Септември 2001 година. Блогерите се превърнали в първите информатори за „големите” средства за масова информация. Нюйоркските автори на интернет дневници провеждали репортажи от мястото на събитието по време на терористичния акт на 11 септември 2001 година, като публикували снимки, описвали събитията, на които били станали свидетели, предавали разкази на очевидци, слухове и т.н. 

Във факултетите по журналистика на американските университети започнало изучаването на феномена блог.

2002 година. Вероятно първият крупен политически скандал е бил предизвикан от действията на блогерите. На церемонията послучай честването на столетието на най-стария американски сенатор\US Senate – Стром Търмънд\Strom Thurmond, лидерът на сенатското мнозинство Трент Лот\Trent Lott заявил, че Съединените щати нямало да имат толкова проблеми, ако през 1948 година били гласували за Търмънд, за да спечели президентските избори. Скандалността се изразявала в следното: когато Търмънд претендирал за най-висшата титла през 1948 г., в същото време бил защитник на расовата сегрегация. Без оглед на това, че тази реплика била чута от кореспондентите на много средства за масова информация, които не й придали особено значение, журналистите решили да не я съобщават пред читателската публика. Телевизионният канал C-SPAN, който организирал телетранслацията на подобни мероприятия, както и блогерите, се оказали не толкова внимателни и деликатни, и публикували подробно описание на този инцидент. В резултат на всичко това Трент Лот си подал оставка като лидер на сенатското малцинство.

Първата война на блоговете. След военната намеса в Ирак много американски военнослужещи създали свои дневници, в които описвали перипетиите на военните действия.. Аналогични блогове започнали да създават и иракчаните (най-популярният от тях станал блогът на Salam Paks). Военните блогове станали най-популярни сред хората, интересуващи се от хода на бойните действия.

Ноември. Известният интернет предприемач Дейвид Сифри\David Sifry създал първата търсачна машина за блогове – Technorati.

2003 година. Оксфордският речник\Oxford English Dictionary за първи път включил думи като weblog, webloging (процес на създаване на блогове) и  weblogger (човек, който създава блогове).

Март. Блоговете навлезли в голямата политика. Американският кандидат-президент Хауърд Дийн\Howard Dean създал свой блог, посветен на въпроси, свързани с изборите -  Dean Call To Action, който по-късно бил преименуван на Blog To America. Много американски политици започнали активно да агитират и събират пари за своите избирателни кампании с помощта на блоговете и блогерите.

2004 година. С блоговете започнали да се занимават медийните компании. Компанията Gawker Media създала блога Wonkette, който публикувал слухове, носещи се из коридорите на властта във Вашингтон.

Традиционните средства за масова информация – вестници, списания, телевизия и радио – започали да публикуват прегледи на блоговете и да предлагат на популярните блогери да станат техни коментатори.

Речникът на американския английски език Webster за първи път включил думата blog.

Първият конфликт между традиционните средства за масова информация и блоговете. Телевизионната компания CBS излъчила в ефир предаване, в което били демонстрирани архивни документи и според тях президентът Джордж Буш\George Bush се представял като немарлив военнослужещ, избегнал изпращането си във Виетнам благодарение на протекции. Това предаване било показано в разгара на избирателната кампания. Блогерите – симпатизанти на Буш – убедително доказали, че използваните от CBS документи са фалшифицирани. CBS официално се извинила.

Големите партии в САЩ – Демократическата и Републиканската – акредитирали на партийните си конгреси от блогерите свои представители в средствата за масова информация. Авторитетното списание Foreign Policy, в което били интервюирани редица водещи политически коментатори и журналисти от САЩ, направило извода, че повечето от тях постоянно посещават персоналните интернет дневници. По данни на проведеното от Pew Research Center for the People and the Press изследване, около 4% от американските потребители на интернет, постоянно се обръщали към блоговете, за да получат дадена информация.

Блогерите първи реагирали по време на стихийното бедствие – азиатското цунами. Блогерите помогнали на стотици засегнати от катастрофата хора да намерят своите изчезнали роднини и близки, да получат помощ и т.н.

2005 година. Бизнес списанието Fortune публикувало имената на осем блогери, чието мнение световното бизнес общество не можело да игнорира.

Списанието Advertising Age публикувало резултати от изследване, което било проведено, за да се изясни какво работно време изразходват американците, за да четат и разглеждат блоговете. Оказало се, че числото на активните читатели на блогове е около 35 милиона – това е една четвърт от всички работещи жители на САЩ. Средно всеки от тях губи за разглеждане на блогове около 3,5 часа седмично, което представлява 9% от общата продължителност на работното време. Това означавало, че в продължение на  цялата 2005 година масовият интерес към блоговете се отразил върху американската икономика и заради него били пропаднали почти 5 милиарда работни часа. Ако се пресметне тази загуба въз основа на средната почасова заплата, като се приеме, че тя е $16, то загубите възлизат в размер на 80 милиарда долара. 

Забелязани били първите случаи на уволнени блогери. Компанията  Delta Air Lines уволнила свой сътрудник, след като той поместил снимката си във форма на страница от своя дневник. Корпорация Microsoft уволнила предприемачът, който поместил на своя блог снимка на компютъра Apple G5 (защото не използвал операционната система Windows).

2006 година. По оценка на Technorati, количеството на блоговете се удвоява на всеки пет месеца. Всеки ден в интернет се появяват 75 хиляди нови страници на онлайн дневници, което прави средно по една страница в секунда. Но в същото време не повече от половината се обновяват чрез свои записки през три месеца от момента на тяхното създаване. Около 9% от блоговете се създават автоматично, което в основни линии представлява спам.

Според изследването на Pew Internet Center 12% от американските подрастващи създават блогове. Младежите са значително „по-блогаризирани” от възрастните жители на САЩ. 19% от тинейджърите създават собствени блогове, а 28% постоянно четат подобни страници във световната мрежа. За сравнение: блогове имат само 7% от пълнолетните американци и само 27% от тях постоянно четат чуждите онлайн дневници.

Свои блогове създали много конгресмени и сенатори. Вероятно един от най-популярните интернет дневници станал блогът на лидера на сенатското демократично малцинство Хари Рейд\Harry Reid.

Компанията Hostway провела допитване и изяснила, че една трета от американците са посещавали блоговете преди известно време, а пък още толкова никога не са чували за тях. 52% от попитаните смятат, че блогерите трябва да имат същите права, от каквито се ползват и журналистите, работещи в традиционните средства за масова информация. Нивото на доверие обаче към блоговете е забележимо по-ниско, отколкото към обикновените СМИ (средства за масова информация).

Крупните компании като Sun Microsystems и Microsoft се отнасяли с одобрение към своите сътрудници, които създават блогове.

Китай започнал активно да преследва авторите на блогове, които публикуват материали, противоречащи на генералната линия на Комунистическата партия на Китай. Компаниите, предоставящи услуги по създаването на онлайн дневници, били заставяни да трият „вредните” блогове.

Революция на дневниците. През 1999 година в света на интернет съществували не повече от 50 персонални интернет дневници (блогове). През 2004 година броят им нараства от 2,4 на 4,1 милиона. През 2005 година числото на блоговете задминало цифрата 15 милиона, а в началото на 2006 година компанията Technorati съобщила, че в световната мрежа действат 27,2 милиона блога. Блогализацията вече започнала да оказва сериозно влияние върху интернет, средствата за масова информация, политиката, икономиката и т.н.

Още през 1999 година известният интернет търговец и журналист Джон Гилфойл\John Guilfoil извършил пророчество. Той доказал, че информационните сайтове са длъжни ежедневно да обновяват информацията, за да се конкурират с телевизията, радиото и вестниците. Той също така твърдял, че в интернет новините трябва да са кратки и да носят отпечатъка на личността на техния автор, като по този начин ще се отличат от „зализаните” и „коректни” новини, излъчени от традиционните средства за масова информация. Ако новинарските сайтове с успех изпълнили първия съвет на Гилфойл, но в останалите случаи не изменили на традициите, то блогерите отлично запълнили тези пропуски. След две години блоговете придобили достатъчно голямо влияние в Щатите: първоначално само сред аудиторията на разработчиците, а малко по-късно и сред останалото общество.

Блогът има няколко съществени различия в сравнение с обикновения сайт.

Първо, за блоговете са характерни кратките, даже много кратките публикации, които имат специфичен личностен облик. Те се пишат бързо и понякога се използват образи и символи, понятни единствено на автора. Авторът на дневника откликва на събитията, случващи се не само в света, страната, града, но и в неговия личен живот. Затова тези текстове са актуални за много кратко време. Традиционните сайтове предпочитат да поместват обемни материали, написани в стила на журналистическата статия, заради което и много блогери с удоволствие копират чуждите статии.

Второ, блоговете са интерактивни. Текстовете (и коментарите на читателите) се появяват бързо, авторите встъпват в дискусия с посетителите, а това в много редки случаи си позволяват професионалните журналисти и администраторите на сайтове.

Трето, има разлика във формата на предоставената информация. Блоговете, като правило, поместват най-свежите съобщения отгоре, докато традиционните сайтове използват по-сложни способи за разместване на информацията, например във вид на менюта и заглавия.

Впрочем съществуват и много други определения. По примера на специалисти в областта на информационните технологии (и блогери) Робърт Скабъл\Robert Scoble и Шел Израел\Shel Israel в книгата „Пряко общуване”\Naked Conversations: How Blogs are Changing the Way Businesses Talk with Customers формулирали „шест стълба” (опори) на блоговете - по-точно шест характеристики на блоговете, които ги различават от другите канали на комуникация:

  1. Лекота на публикациите. Всеки е способен да публикува блог. Това отнема малко време и е безплатно (или евтино). Могат да се правят промени в блога от всяка точка на земното кълбо.
  2. Лесно откриване. Търсачните машини позволяват лесно да се намери търсения блог. Колкото повече и по-дълго се поддържа блог, толкова повече читатели разискват по него.
  3. Опора на обществото. Блогосферата в същността си представлява събеседване, в което участват милиони хора. Интересните теми и автори са свързани помежду си с помощта на линкове. Чрез блоговете хората с еднакви интереси създават близки отношения, независимо на коя географска точка се намират.
  4. Заразителност. Информацията, попадаща в блогосферата, се разпространява по-бързо от традиционните средства за масова инфрмация.
  5. Има възможност за пряка връзка. Блоговете позволяват обновяване на материалите, обсъждане и пр.
  6. Взаимосвързаност. Всеки блог може да бъде свързан с други, а всеки блогер – с всички участници в блогосферата. Скабъл и Израел подчертават, че всеки „стълб” може да бъде преоткрит и в другите средства за масова информация, но всички заедно присъстват единствено при блоговете.
Някои блогове станали привлекателно място за инвестиции. Боб Питмън\Bob Pittman, екс шеф на телевизионната компания MTV и интернет сървиса AOL, през 2003 година платил 3,5 милиона долара за блог портала Daily Candy. През 2005 година той пуснал серия регионални издания на Daily Candy. През 2006 година вестникът Wall Street Journal съобщил, че пазарната цена на Daily Candy достигнала 100 милиона долара. През 2005 година крупната медийна компания получила за 25 милиона долара групата блогове Weblogs, посветена на тех-културата. През 2006 година Time Warner планира да пусне блогът Office Pirates, посветен на офис културата, чийто генерален спонсор да стане автомобилната марка Dodge. 

Джеръми Райт\Jeremy Wright, автор на книгата „Маркетинг на блога”\Blog Marketing, направил анализ по какъв начин бизнесът може да се възползва от блоговете за свои интереси. Изследването на Райт показало, че блоговете са безкрайно полезни за популяризацията на компании, поддържащи обратна връзка с потребителите, за разработване на маркетингови стратегии и др. По примера на компанията General Motors, която използвала блоговете, за да определи силните и слабите страни при новите модели автомобили, Boeing анализирала блоговете на специалисти по туризъм, авиация и пр. при разработка на нови модели самолети. Телевизионният канал Disney Channel използвал блоговете, за да подобри ситуацията с информационните потоци, циркулиращи вътре в компанията. Сътрудници на компанията Microsoft анализирали отзивите на блогерите, за да внесат изменения в програмните продукти.

През последните години в Щатите били публикувани много книги за феномена блогализация. Любопитно е, че много от тях имат сходни заглавия, включващи думите „блог” и „промяна”. Авторите на сборника с есета „Как блоговете променят нашата култура”\We've Got Blog: How Weblogs Are Changing Our Culture дошли до извода, че някои блогове се превърнали в уникално място, където се проявяват емоционалните натури. Блоговете станали тренировъчна площадка за милиони писатели и журналисти. Те позволявали на заинтересованите хора мигновено и понякога нелицеприятно да изразяват своето мнение за събития, случващи се в различни сфери на човешка дейност. Блоговете направили това, което не могли да постигнат телевизията и радиото - те заставили милиони хора да направят своя частен живот и личните размисли достояние на целия свят. Фактически блоговете постепенно се превърнали в най-популярната част от интернет.

Дейвид Клайн\David Kline и Дан Бърстейн\Dan Burstein, автори на книгата „Блог! Как новата медия революция променя политиката, бизнеса и културата” "\Blog!: How the Newest Media Revolution is Changing Politics, Business, and Culture” отбелязвали, че „интернет дневниците са станали новата парадигма на съвременното човешко общуване”. Според тях блогосферата се развива по същите закони, по които се е развивал интернетът, ранната телевизия, радиовръзката, телеграфът и пр. представители на масовата комуникация. Първоначално тя се оформя като отделна област, след това феноменът привлича към себе си всеобщото внимание и се опростява дотолкова, че да стане възможно неговото използване и от непрофесионалисти. В края на краищата тази информираност постепенно започва да оказва влияние върху всички сфери на човешката дейност. Процесът на блогализация се намира на прага на своя трети етап от развитието си.

Хю Хюит\Hugh Hewitt, когото в Щатите наричат „първия историк на блогализацията” публикувал книгата „Блог: разбиране на информационната реформация, която променя вашия свят” "\Blog: Understanding the Information Reformation That's Changing Your World, в която направил редица любопитни прогнози. Той, в частност, предрекъл, че блоговете ще унищожат традиционната литература. Някои писатели започнали да подражават на стила на блогерите, които имали по-голяма аудитория и известност от професионалните литератори. Според Хюит блоговете генерално ще променят същината на журналистиката. Традиционната журналистика се опира на фактите. Интересният факт е способен да създаде новина. Блогът поставя акцент не върху факта, а върху мнението за този факт. Фактически това означава, че отзвукът е по-важен, отколкото гласът на човека. Освен това блоговете въплъщават идеята за децентрализацията на масовата информация. 

В началото на 20 век в света се създават медийни империи, които формират световното обществено мнение, но с появяването на блоговете (разнообразни и изповядващи съвършено различни гледни точки) започва да се унищожава тяхното влияние. На този етап медийните империи толкова трудно дебатират с блоговете, както й е трудно на мечката да противостои на милионите пчели.    

______________________________

Статията е написана по материали от чуждия печат специално за bglog.net

Няма коментари:

Публикуване на коментар