Показват се публикациите с етикет свобода на словото. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет свобода на словото. Показване на всички публикации

Българската блогосфера


Доц. д-р Иванка Мавродиева

Резюме:

Abstract:

This study examines specific features of the blogs as a part of the Bulgarian blogosphere. The subject of the research includes observation of the blogs as relatively new phenomena in Bulgaria but we want to add that the blogs created by Bulgarian bloggers are developing dynamically during the last five years. The main goal of the current paper is to investigate kinds of blogs and blogospheres in Bulgaria. The second research goal includes survey of specific verbal and virtual features of the blogs as a specific manifestation of web-writing.
In the first part of the paper are introduced and interpreted the main terms: blog, blogger, blogosphereThe second part includes results of the research on the Bulgarian blogs and blogospheres.
After the observation of the Bulgarian blogosphere reasonably we can say that it includes a few types: political, green, journalistic, corporate, educational, academic, corporate, bank, art blogospheres. Most of the Bulgarian bloggers have experience in preparation and publishing the posts in their blogs. All blogs have the following structural features: pages, particularly homepage, posts, tags, blog roll, archive, links and permalinks and naturally the title.
Verbal and visual elements of the posts, self-presentations of the bloggers and video clips are included in the final virtual product by Bulgarian bloggers. The blog’s posts present the specific application of the web-writing and thus more Bulgarian bloggers develop and improve their web-writing skills. Reasonably we can summarize that there is a Bulgarian blogosphere, some different sub-blogospheres and strong and stable trends: sharing, interactivity, ratings, good quality of the most blogs etc.

Key words: blog, types of blogs, blogger, blogosphere, Bulgarian blogosphere, mapping, web-writing, Web 2.0.

Summary:

Кратка история на блоговетеЛон Сафко и Дейвид Брейк представят данни за историята на блоговете в „Библията на социалните медии”, като авторите съобщават, че през септември 1999 г. стартира сайтът, наречен Diaryland, който е фокусиран предимно върху лични дневници и общности [1]. Нека се върнем малко назад във времето, за да се представят още данни за създаването на блоговете. Тери Бъроуз приема, че онлайн дневниците са предвестници на блоговете [2]. Джим Макнамара дава информация за онлайн дневника (online diary) на Клаудио Пинянез, който стартира през 1994 г. в MIT Media Lab Website, като уточнява, че в него е публикувано до 1999 г. [3]. Александър Кръстев в статията си „Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици” също упоменава името Клаудио Пинянез (Claudio Pinhanez), определян като първи създател на онлайн дневник [4]. През 1999 г. Мег Хуриън (Meg Hourihan) и Ивън Уилямс (Evan Williams) от Pyra Labs създават и пускат системата за публикуване Blogger.com, като през февруари 2003 г. тази система е продадена на Google [5]. Порталът Blogger, който е общодостъпен, безплатен и лесен за използване, създава много добри възможности за блогърите. В момента активно се използват освен Blogger.com, Blogspot.com, Wordpress.com и други.
Постепенно онлайн дневниците еволюират и през 1997 г. вече има блогове, близки до съвременното им предназначение, поддържане и публикуване. Само за едно десетилетие блоговете се развиват както технологично, така и като съдържание, предназначение и функции. Блоговете разширяват влиянието си върху бизнеса, политиката, медиите; те вече имат доказано място и роля в социалния и културния живот в различни държави. Освен това се ускорява процесът на създаване и на блогосфери.
Теоретичен обзор относно блоговете
В началото е резонно да бъдат представени теоретични постановки относно това какви блогове съществуват, да се дефинира понятието блогосфера.
Възникването на блоговете като практики и като създаване на терминология се свързва с имената на Джорн Баргър (Jorn Barger) и Питър Мелхолз (Peter Merholdz) [6].
Джорн Бъргър, който е създател и редактор на интернет дневника Robot Wisdom, за първи път използвал думата weblog на 17 декември 1997 година http://bglog.net/ Obrazovanie/5221  [7]. Две години по-късно, през 1999 г., Питър Мерхолз (фамилното име се среща на български и като Мерхолц) разделя термина weblog на две части – we blog, което се превежда като „ние водим дневник” http://bglog.net/Obrazovanie/5221  [8]. Постепенно се създава и утвърждава терминът blog, като той се използва и като глагол – to blog, означаващ „действия, свързани с водене на интернет дневник”, и като съществително, означаващо вида уебсайт. Според Тери Бъроуз блоговете могат да варират от лични до политически и те се фокусират върху специфичен субект или върху различни теми [9]. Лон Сафко и Дейвид Брейк смятат, че блогът е възникнал като особен вид дневник, в който в хронологичен ред се публикуват материали: текстове, снимки, клипове и други; споделят се мнения и позиции, представя се полезна информация и т.н. [10]. Дейвид Скот, представяйки същността, предназначението, функциите и начините на създава на блоговете, уточнява, че „Блогът е сайт, но специален вид сайт, създава се и се утвърждава от човек, който е пристрастен към дадена тема и иска да сподели със света своята страст и опит. Блогът почти винаги се пише от един човек, който иска да сподели мислите си и да комуникира със света. Има и групови (списвани от няколко души) и дори корпоративни блогове, в които пишат хора от един отдел или цялата компания (без индивидуални участия), но те са по-малко популярни” [11] .
След прегледа на представените по-горе дефиниции става ясно, че:
- блогът е вид сайт;
- в блоговете се пише по една или няколко теми, по избор и в зависимост от интересите на блогъра/блогърите;
- публикациите могат да бъдат както само текстови, аудио, видео или визуални, както и да бъдат резултат от съчетаването им в неделима цялост, на принципите на равнопоставеността помежду им като съдържателни и структурни елементи;
- публикуването става в хронологичен ред, като най-последната публикация се появяват първа на страницата на блога при отварянето му;
- налице са възможности за задаване на въпроси и изказване на мнения, за участие в диалози и форуми към самите блогове, като в повечето случаи форумите се реализират след регистрации на желаещите да участват в тях;
- в блога се публикуват линкове и хиперлинкове към други блогове, сайтове, портали, форуми, библиотеки, институции и др.
Видове блогове
Съществуват опити да се направят класификации на блоговете. Жюстин Томс и Горица Белогошува смятат, че могат да се обособят три основни типа блогове – лични, корпоративни и тематични и дават кратки определения за всеки един от тях [12]. Дейвид Миърман Скот смята, че има индивидуални, групови и корпоративни блогове, като дава оценка, че „Индивидуалният блог се среща по-често” [13]. Блогът, създаден като проект, резултат от който са публикациите в Blogstab.com, се позовава на Уикипедия и представя три вида дневници: лични, тематични и коментарни и обявява, че ще съчетава и трите вида при създаването и поддържането на този блогhttp://www.blogstab.com/blogstabproject  [14].
По-надолу ще бъдат представени видове блогове по различни критерии. Прегледът и опитите за обособяването им в отделни групи не претендира за изчерпателност и за създаване на класификации. Това описание, представянето на дефиниции и групирането са с оглед постигане на терминологична яснота и с цел създаване на теоретична рамка и основа за анализите на блоговете в България.
Ще започнем с количествения критерий по отношение на това кой създава блогове. Тогава когато блогът се поддържа от един блогър, който публикува в него постове, блогът може да бъде определен като персонален. Когато се определя типа блог в зависимост от броя създатели, бяха открити два термина – групов и колаборативен, които до известна степен се възприемат като синонимни. В речниците груповият блог (group blog) е дефиниран като блог, в който много блогъри се занимават публикуване в него. Колаборативният блог (collaborative blog) обикновено е фокусиран върху отделна тема и потребителите получават разрешение да публикуват в него.
По критерий сфера, за която се пише и област, чиито интереси обслужват, блоговете могат да се разделят на различни видове. Бизнес блогът или Бизблог (biz blog) се определя като редовно обновяван уебсайт, който се поддържа от даден бизнес или от компания с цел увеличаване на продажбите, популяризиране на продукт или услуга. Едни от целите на тези блогове са да се поддържа постоянно комуникация със сегашни или бъдещи клиенти. Като вариант или подвид на този блог може да бъде отнесен корпоративният блог. За корпоративните блогове е писал Михаил Стефанов, който смята, че те имат важна роля в комуникациите на корпорациите [15]. Политическите блогове имат своите проявления и за тях е писал Александър Кръстев, който смята, че има „блогове на политици, блогове на политически журналисти и блогове на граждани, които проявяват интерес към политиката”. Същият автор уточнява, че „Двете разделения са привидно противоположни, но имат ясно обособяващи се пресечни точки по отделните признаци” [16].
Следващият критерий, който ще бъде използван, е изведен въз основа на вида материали, които се публикуват в блога. Аудио блог (audio blog) е такъв блог, който представя преди всичко аудиофайлове като музика или подкасти. Понякога аудиоблогът е наричан още: МР3 блог или музикален блог. Влог (vlog) терминът, който е създаден чрез комбиниране и съкращение от видео и блог – video и blog. Това е блог, който е съставен основно от видеоклипове. Фотоблог (photoblogging ) е блог, който се използва предимно за публикуване на снимки и изображения, които се създават от фотоблогъри (photobloggers).
В зависимост от това в каква професионална област работят блогърите, по какви теми пишат и за кого адресират своите постове, те биват различни. Прегледът по-долу показва, че блогъри с професии, възприемани като солидни и с висок социален статус, се ориентират към използването на възможностите да публикуват в блогове, вероятно успоредно и с участието им в печатни научни издания и с използването на сайтове, портали, електронни библиотеки и др. Журналистически блог (j-blog) е термин, получен чрез съкращение от journalist и blog. Това са блогове, които се създават и поддържат от журналисти. Блоадвъртайзинт (blogvertising) се използва като синоним за назоваване на дейности във връзка с рекламата. Той има и синоним в съкратения вариант блогвърт (blogvert). Едублог (edu-blog) е блог, в който темите са ориентирани към образованието. Според нас е възможно да се говори за академичен блог. Милблог (milblog) e блог, който е поддържан от военни или ветерани и е предназначен за писане по военни теми. Това е термин, създаден чрез комбиниране и съкращение на термините military и blog. Техблог (tech blog) е блог, който е фокусиран върху технически теми.
Диференциацията на блоговете може да продължи, като тук следва да се отбележи, че в стремежа да се създаде, систематизира терминологията за блоговете, от една страна, а от друга – да се създадат указания, наръчници, полезни статии за създаването и поддържането им, се създават т.нар. метаблоговете от metablog. Метаблогът е блог за блоговете, т.е. за начините на изготвянето, поддържането, блогването и писането в тях и в него се публикуват на статии за блогването.
От казаното по-горе става ясно, че процесът на създаване на блогове протича динамично и се появяват нови видове блогове, които могат да бъдат класифицирани по различни критерии: автори, теми, видове материали, нагласи, начини на публикуване, предназначение и други.
Видове блогове и блогосфери в България 
Изследването предполага изясняване на въпроса за началото на блогирането в България и съответно огласяването на първия блогър. Алeксандър Кръстев в статията „Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици” се позовава на Орлин Спасов, като пише: „Приема се, че първият блог в България е поместен в мрежата от Георги Варзоновцев, през февруари 2001 г. [17]. Насочвайки усилията си в посока изясняване началото на блогирането в България, установихме, че блогът на Георги Варзоновцев, http://mchell.net/index.php , стартира през 1999 г., според представената от блогъра в същия блог информация, а именно „Da Groovie Place се появи в началото на септември 1999 година. От тогава мина доста време, случиха се доста неща. Аз определено не съм същият и сайтът не е същият. По-добър или по-лош – трудно мога да кажа.” [18].
В публикация „Колко блога има по света?” от 17 юли 2010 г. в http://dzver.com/  [19] блогърът съобщава, че в България има около 3300 блога, позовавайки се на http://topbloglog.com/idx.php  , където има представена статистика за броя постове, броя блогъри и посещенията на блогове, използван софтуер и други.
Ралица Станева в статия „Блогърът, моят приятел” съобщава, че „Българската класация на блогове TopBlogLog класира над 2100 блога по различни критерии като входящи връзки (FeedBurner, authority), посещаемост (посещения, коментари и гласове)” и допълва още: „Според проучването „БГ блогъри за PR практиките”:
• 87% от блогърите искат да получават информация от PR специалисти, но само ако темите ги интересуват и предварително са дали съгласие;
• 94% от блогърите биха публикували своето мнение за продукт или услуга, стига да се чувстват свободни да напишат каквото мислят;
• 80% биха тествали продукт или услуга и биха споделили впечатленията си;
• Блогърите предпочитат да получават проучвания, кратки представяния на продукти и услуги и интересни факти. По отношение на формата, предпочитат текст, снимки и линкове” [20].
След прегледа на блоговете, селекцията и анализите може да се твърди основателно, че в България вече може да се говори за българска блогосфера, като под това понятие се разбира блогосфера, която включва всички блогове в България. Терминът съдържа и смисъла, че блоговете изискват „заедност” и връзка между тях, както и принадлежност към общност. Освен това авторите могат да публикуват свои мнения и да обновяват блоговете ежедневно. Възможни са блогосфери в различни области. В България за създаване на блогове се използват безплатните платформи wordpress, blogspot, Възможности за стартиране на блогове дава и blog.bg/ и немалко блогъри са регистрирани там. Българският интернет портал dir.bg също предлага възможности за създаване на блогове чрез регистрация и http://blogs.diri.bg/ . В сайта могат да се открият т.нар. „глогове или глогинки”, което е и игра на думи, и термин, поне за българите, които ползват тези възможности. Има и блогове, които след името и домейна са разширенията .bg, .com, .net, .org, .eu и други.
Например в България са известни няколко такива, които се идентифицират като блогосфери и са заявили този си статус във виртуалното пространство:
- „Blogosfera.Dnevnik.bg е секция на Дневник, „която събира любопитни и активни български блогове, подбрани от редакторите на сайта. Целта на Блогосферата е да промотира блогa като нов вид медиа” – http://blogosfera.dnevnik.bg/ ;
- Метафон – към в. Капитал http://megafon.capital.bg/ ;
- Блогосферата към електронното списание за модерната жена http://blogosfera.az-jenata.com/  също се развива успешно.
- Моята Зелена Блогосфера http://blogosphere.nature-blog.info/  също вече се утвърждава и самоидентифицира. В България може да се говори и за развиваща се политическа блогосфера, както и за поява и на корпоративна блогосфера.
У нас вече има опити от PR и бизнес гледна точка да се говори и за осмисляне на ролята на блогърите и важността от това те да бъдат обединени. Някои от тях са съзрели и имат чувство на идентичност. Те осъзнават необходимостта не само от легитимация, но и от създаване във виртуалното пространство на място, където българските блогъри имат възможност да публикуват. Така Българското блог общество BlogStab вече има такава възможност чрез http://www.blogstab.com/. В сайта е публикувано, че „Blogstab.com е създаден от един обикновен уебмастър и Интернет потребител, но целта е да участват много български блогъри и Интернет потребители, които днес съставят Българското блог общество.”, както и че в него ще се съчетават три вида блогове: лични, тематични и коментарни.
Други факти, които са показателни за това, че блоговете са динамично развиващата се и утвърждаваща се социална медия с все по-засилващо се присъствие във виртуалното пространство, са класациите за блогове, една от които вече бе упомената по-горе иhttp://www.topbloglog.com/ . Други класации се правят от NovaVizia – http://www.novavizia.com/ .
Блогът http://www.alabala.org/about  също представя резултати от класации. Вече има активност сред блогърите в България, които предприемат дейности, свързани с класации, осъзнавайки трудността на начинанието, необходимостта от критерии, гласуванията и избора. Вече има и огласени резултати от такива класации, например блогът на Христо Белчев като персонален блог и блогър.
През 2010 г. блогърът Милена Фучеджиева, която за място в блога си е отбелязала: „лос анжелис, софия и навсякъде където е интересно”, представи своя книга, озаглавена „Аз, бLогинята”. Това е интересен факт, който може да бъде отнесен към едно относително ново явление, а именно създаване на книга след и въз основа на публикации/постове в блог, т. нар. Blook.
Другите аргументи в подкрепа на твърдението, че има блогове и натрупан опит, са публикациите за блогове, така наречените метаблогове, т.е. блогове за блогове и блогъри, макар и не в чист вид. Има и отделни публикации със съвети как да се пишат статии за блогове, т.е. налице е споделяне на опит и готовност за усъвършенстване не само на индивидуалните умения на всеки блогъри, но и на равнището на блогосферата в България. Ето и няколко примера за такива блогове. Вhttp://www.alabala.org/about , „Блог за блогове, поддържан от един блог ентусиаст (с някои чисто лични моменти)” има категории Блог архивите са живи, Блог маркетинг, Блог музика, Блог новини; Блог статистика, Как се пише за блог; статии като: Съвпада ли името на блога ви с домейна? ,Теми за WordPress и Blogger, плъгини, чекове и трафик експерименти, 10+1 блог-пожелания за 2008г., 101 блог момента на един блог ентусиаст, 1000 посетители от MyBlogLog (всъщност вече са 1032, ура!), Blogvam.com: Форумът за блогъри и други.
В блога на Димитър Николов са поместени материали, които представляват своеобразен кратък виртуален наръчник за това какво е блог и как да се пише в него интересно: Трудната част на блогването, 10 блогоспасяващи идеи за статии при проблеми с писането, 6 съвета за краткото писане, Съвети за страхотно съдържание от три топ блогъра, Какъв е истинският блогър?, Десетте типа блогъри, Процесът на писане на Дарън Роуз, “Достатъчно добрата статия” никога не е достатъчна!, Забравяте ли за основното? http://www.kreativen.com/ .
Димитър Николов е публикувал, както сам пише, „Безплатно ръководство как се пише блог статия?”, е-книга, до която всеки има достъп.
Статии със съвети и изясняване на новата терминология и метаезика за блоговете има публикувани и в медии, сайтове „Сита Мениджмънт Консулт” и NovaVizia.com реализират инициативата на „Най-добрите корпоративни блогове в България 2009″, като кампанията е много добре огласена в медиите и във виртуалното пространство, има линкове освен в и вhttp://www.sitamanagement.com/664.html , и клипове в социалните мрежи: „Най-добрите корпоративни блогове 2009” – http://www.youtube.com/watch?v=L2V-uETdSvs&feature=related .
Блогърът в http://www.alabala.org/  представя Карта на българските блогове, инициирана и разработвана от Иван Станков, Уеб дизайнер и SEO специалист,http://www.ivostankov.net/2009/08/16/my-blog-on-bg-blogs-map/ . Блогърът прави уточнението, че „Картата на Българските Блогове не е класация. Тя няма за цел да определя кой блог е по-по-най, а просто ще дава информация за активните български блогове като географска локация.”http://www.alabala.org/2121.html .
Както стана ясно от обзора на публикации по-горе, блоговете вече са обект и на научни проучвания и изследвания. Орлин Спасов в публикацията „Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове” в списание Социологически преглед отделя внимание на тази проблематика [21].
Корпоративните блогове като обект на изследване и принцип блоговете попадат в изследователския интерес на Михаил Стефанов в две публикации: „Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент”, „Виртуална реторика, блогове и Web 2.0” [22].
Политическите блогове са изследвани от повече автори, Любима Йорданова проучва социалните аспекти на политическите блогове и представя оценките си в „Блоговете в България – социални аспекти” [23]. Александър Кръстев като активен блогър и автор акцентира на медийните аспекти на политическите блогове [24]. Илия Вълков в статията „Блогвай за политика” анализира блоговете на политиците по време на кампаниите за Европейски парламент и за национален парламент през 2009 година [25]. Марина Кирова също представя резултати от проучвания в статията „Блоговете на политиците – PR инструмент и популизъм. Политиците ни още избягват да отговарят на директни въпроси. Мониторинг на блоговете на български политици” в сайта на Фондация Медийна коалиция,http://www.fmd.bg/?p=148  [26].
Ренета Божанкова насочва изследователските си интереси към проучване на писането в интернет, в това число и в блоговете, при отчитане на пола. В статията си „Anna in your head или за „женското писане” в Интернет” тя се спира на блоговете на Нели Огнянова (http://nellyo.wordpress.com/), на Anna ( http://annainyourbox.blogspot.com/ ), както и на Az-jenata.com, tialoto.bg, rozali.com. Тя стига до извода, че „Женското писане в Мрежата е определимо като жанрови характеристики, но дали е приемливо отнасянето му към литературата изобщо или по-скоро има само личен характер и комуникативна” [27].
Елена Русева-Метева фокусира изследователския си интерес към изучаване на спецификата на цитирането и общуването във френските и българските журналистически блогове, прилагайки съпоставителен подход [28].
След краткия преглед на научни публикации за блоговете, смятаме, че има достатъчно основания да се каже, че е положената основата на изследователска тридиция от български учени по отношение на изучаване на блогове от българската блогосфера от различни науки: лингвистика, текстолингвистика, комуникация, семиотика и други.
Освен това резултатите от направеният от нас анализ на блогове, показват, че тръгвайки от индивидуални решения, постепенно блоговете в България се увеличават, повишава се не само качеството на постовете в тях, на съдържанието, но и на дизайна, оформлението, има основания да се говори за обособяване на блогосфери, за създаване на общества на блоговете и на осмисляне на важността от обединени усилия, както и от класации, позициониране чрез своеобразни реални и виртуални PR събития. Наблюдава се тенденция към споделяне на опит при създаване на блогове, за поддържането им и за писането в тях, макар и на принципите на самообучението и самоусъвършенстването. Индивидуалните, експертните и институционалните оценки и мнения спрямо функциите на блоговете като социална медия също се увеличават и се преодоляват първоначалните резервирани, скептични и иронични оценки в посока повече обективност на базата на търсене на критерии и измерители, които биха довели до повече обективност. Макар и все още относително ограничени, изследванията за блоговете в България показват интерес и от страна на изследователи и академични общности към тази проблематика.
Видове блогове в България
Хипотезата е, че част от вече утвърдените видове блогове имат своите проявления и в България. Тъй като целта на това проучване не е изчерпателно представяне на всички блогове и блогосфери, след събиране, селекция и опити за класифициране, можем да кажем, че хипотезата до голяма степен се потвърди. Ще започнем с това какви видове блогове бяха открити според оповестяването им. Най-много са личните (персонални/индивидуални) блогове, като те обикновено се поддържат от един блогър, изключително рядко от двама или повече. Такива блогове имат както известни публични личности, политици, учени и преподаватели, журналисти, спортисти, фотографи, експерти, специалисти, така и обикновени български граждани.
Ще започнем с политическите блогове. Орлин Спасов пише, че „Политическите блогове стартираха у нас около кампанията за президентски избори, проведени през октомври 2006 г. … Днес около 70 активисти, принадлежащи към големи и по-малки политически формации, реализират присъствие в мрежата” (Спасов по http://valkov.wordpress.com/ ) [29]. Изказвайки съгласие с направените констатации и изводи, след преглед на политическата блогосфера в България установихме, че сред политиците особено активни и продуктивни са Николай Младенов, Александър Йорданов, Ивайло Калфин, Кристалина Георгиева, Симеон Дянков, Георги Кадиев, Николай Камов, Теодор Дечев, Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски, Мартин Йорданов, Мартин Заимов и други. Блогове имат и Иван Костов, Гергана Грънчарова/Паси, Борислав Шопов, Венцислав Върбанов. Съществуват и неистински, пародийни, неподдържани от политици блогове, такива има за Бойко Борисов като столичен кмет и премиер, например.
Сред журналистите се откроява Иво Инджев, като тук може да се каже с основание, че това е гражданска и социална медия от нов тип. Известен е и блогът на Николай Бареков. На високо ниво са блоговете на Иван Бедров, Невяна Гюрова и други. Глогове имат и Веселина Седларска, Георги Коритаров, като в групата Блогинар фигурират имената на не малко известни журналисти. Дори да се приеме като модно явление, опити в блогирането имат и Петко Бочаров, Иван Гарелов и други.
Сред блогърите има специалисти от различни сфери: лекари, икономисти, финансисти, специалисти в области като уебдизайна, маркетинг, програмисти и информатици, инженери, творци, писатели, поети, фотографи, художници и др. Те публикуват в блоговете си, често изхождайки от професията, социалния си статус и компетенциите. Някои от тях обаче имат готовността да пишат освен за неща, по които се смятат за компетентни, и по теми, които са актуални, злободневни или се отнасят към ценности, идеи. Тези блогъри са активни по отношение на каузи и кампании и към теми, наболели в обществото и към събития, които ги вълнуват като граждани и българи.
Също така се срещат и блогове на фирми и компании, т.нар. корпоративни блогове. Към тях се ориентират фирми, които се занимават с уебдизайн, продажби, стоки за бита и други, например: Техникон Груп, Унитех БГ щори, Кийтек Еоод, Фирма за Уеб дизайн, Ен Би Ай Систем и други.
Блоговете на банки не са често явление, например след кризата през 2008 г. Първа инвестиционна банка създаде и поддържа такъв блог, преосмисляйки значението за репутацията и за използването по ефективен начин новите комуникационни канали. Ето защо може да се говори и за банкова блогосфера.
Галерии и други културни институции също се ориентират към създаване и поддържане на блогове, например на Галерия Париж.
В областта на търговията и маркетинга също се наблюдава поява на блогове, например такъмв е „Блог за борса на учебницици БГ учебник”, който съдържа и новите елементи, а именно RSS за публикации и за коментари, наред с вече утвърдените елементи като блогрол и други.
Академичните блогове също започват да се утвърждава, като учени и преподаватели, които имат позиции по значими обществени въпроси, заявяват готовност да бъдат активни блогъри. Те осмислят предимствата на блоговете като средство за представяне на мнения и информация, като канал, по който информацията достига по-бързо до интересуващите се.
Към образователните блогове могат да се отнесат такива, в които постват студенти от различни специалности, например по връзки с обществеността от Софийския университет и други. Студентите създават и блогове, които да са в помощ на учебни дисциплини, които изучават, например по старогръцка литература http://literaturasu.blogspot.com/2008/04/blog-post_17.html.  Принципът на споделянето се проявява, обаче не може да се твърди, че те имат устойчиво присъствие и в повечето случаи не се стига до създаване на мрежи. Все още няма активно присъствие на блогове на библиотеки, но постепенно се създават и поддържат такива.
Тук вниманието ще бъде фокусирано върху видеоблога на Ангел Грънчаров, който съдържа и информация и линкове към другите блогове, например: Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български видеоблог); Humanus, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог); Свободна виртуална академия (учебен блог за студенти и ученици); Център за развитие на личността Humanus (консултации, психотренинг, психоанализа, курсове) и други. Т.е. може да се говори основателно за блогосфера около един блогър. Татяна Дронзина, която поддържа блогове, които са като част от обучението на студентите, предпочита варианта по отделни дисциплини да има отделен блог и тук отново може да се говори за такъв тип блогосфера.
Блогове се създават и от учители, например начални учители от училище „Любен Каравелов” в Ямбол имат такива блогове, на професионалната общност „Начално образование”. Следователно вече има първи стъпки към създаване на образователната блогосфера в България.
Някои общини, например Столична, имат официални блогове. Наблюденията показват, че институциите в България все още не използват блоговете като комуникационен канал и като социална медия.
Спортните блогове имат своето място в българската блогосфера, макар да не са много, напримерhttp://www.sportenblog.com/?p=1546  или блогът на Димитър Бербатов.
Каузи и кампании също са представени в и чрез блогове, например Изоставените деца на България – Могилино  http://mogilino.wordpress.com/     и България е наша http://bulgariaenasha.blogspot.com/>  .
Ангажираност към социални, образователни, актуални теми има и в блога на Гери Николоваhttp://geryniko.blogspot.com/ .
Интересни и нестандартни блогове възникват и се поддържат от медии и блогъри, например Бебета Блогъри към вестник Стандарт http://baby-blog.standartnews.com/about-the-blog/ . Или блогът, който е подарък от Пламен Петров на сина му, назован http://blogosiped.com/  като пародия, перифраза, самоирония на известната фраза от филма „Куче в чекмедже” „Татко ще ми купи колело, ама друг път”, а вероятно и като проява на модерно родителско отношение.
Като обобщение може да се каже, че блогърите българи като цяло създават и поддържат интересни блогове, като особено активни са журналистическите, политическите и личните блогове, интересно развитие има в академичните блогове, в тези на представители на изкуството, все още няма голяма активност от страна на фирми, банки, застрахователни компании, държавни институции, неправителствени организации, фондации и сдружения, рекламни, маркетингови и PR агенции и др. Има обаче основания да се говори за блогосфери. Натрупаният опит на блогърите e в посока интересни материали, постове, видеоклипове, по-добър дизайн и активност при даване на отговори на читатели на блоговете, както и използване на новите възможности за RSS, изпращане на материали, повече блогролове, по-атрактивни визуални ефекти и други.
Доказателства за това, че блоговете и блогосферите се развиват, са две класации на блогове, организирани и осъществявани в България. Едната класация е за персонални блогове, другата класация е за най-добрите корпоративни блогове в България 2009. Тези класации имат представяния в социалните мрежи, например в http://www.youtube.com/watch?v=DjtNJhKTEq0  и вhttp://www.novavizia.com/7249.html .
Тодор Христов от Сита Мениджмънт Консулт ООД, прави Анонс на "Най-добрите корпоративни блогове 2009" чрез обръщение, представено във видеоклип –
http://www.youtube.com/watch?v=L2V-uETdSvs&feature=related .
Вторият пример за утвърждаването на блоговете е и активното присъствие на „Българско блог общество”, информация за което може да бъде намерено и на http://www.blogstab.com/ http://www.blogstab.com/blogstabproject.  Съществуват и каталози за блогове, както и класации от типа http://topbloglog.com/posts/ .
В заключение може да се каже, че българската блогосфера се утвърждава и развива, като авторитетни се приемат освен блогосферите към в. Капитал и в. Дневник, и Зелената блогосфера, неназованите като такива официално политическа, журналистическа, академична, образователна, спортна, корпоративна и други. Блог обществата във виртуална среда също постепенно получават популярност и започват да оказват влияние. Имената на отделни блогъри се приемат като синоним на личности, които задават параметрите на нови модели на общуване във виртуална среда. Наличието на почти 100 поста за блогове в блогове може да се оцени и като опит за повишаване качеството на постове, и като готовност да се ползват добри практики и метаезика на този нов начин на писане.
Уебписане в блоговетеНякои блогъри са предпочели семплия дизайн, като са акцентирали на съдържанието. Такива са блоговете на Николай Камов, Александър Йорданов, Филип Харманджиев. Камов и Йорданов създават постове, които доминиращо са текстови, основна е информативната функция, налице е еднотипност и синхрон Проучвайки статиите, публикациите, постовете в блоговете от предварително създадения корпус, бе установено, че постепенно блогърите се ориентират към създаване на краен единен виртуален продукт, в който най-често се съчетават текст и снимка, като в зависимост от проблематиката и дължината на поста, фотографиите, схемите, диаграмите, таблиците могат да бъдат и повече от една. Т.е. наблюдава се тенденция към включване и инкорпориране на визуални кодове не просто като илюстративен материал, а като равностойни структурни и съдържателни елементи. Фотографиите и другите визуални изображения се разполагат според решенията на блогърите в центъра, вляво или вдясно, те са с различен обем, като се търси естетически по-добрата визия, както и като краен резултат да има баланс между информативната функция и доброто визуално възприемане при гледане на монитора на компютъра. В някои случаи визуалните елементи не са статични изображения, а видеоклипове, най-често взети с посочени линкове от YouTube. Във видеоблога на Ангел Грънчаров се представя поредица от видеоклипове с определена тематична насоченост, Съединението на Княжество България с Източна Румелия, като вербалните елементи почти отсъстват.
Друга група блогъри предпочитат съчетаване на вербални и визуални кодове: име, фамилия, профессия, статус, степени, звания, професия със снимка, която хармонизира на този статус, т.е. те са портретни и репрезентативни снимки. Такива са блоговете на Кръстьо Петков, Атанас Щерев, Бербатов, Борислав Цеков, Георги Кадиев, Гергана Паси, Теодор Дечев, Димитър Бербатов, Симеон Дянков, Мариан Карагьозов, и други. Има и блогове, създадени към blog.bg, кето предполага идентификация чрез снимка. Такива са блоговете на Иван Бедров, Юлиан Попов, Иво Беров и други. Снимковият материал присъства и в блога на Иво Инджев, който се отличава с добра визия, функционалност и високо качество на постовете в него като съдържание и проблематика.
Логата също се използват като дизайнерски решения на блогърите и такива има в „Моята зелена блогосфера”, блога на Белчо Христов. Вграждане на логото на Първа инвестиционна банка в лого на блога също е интересен похват от гледна точка на визуалните метафори и е вид синкретизъм между букви и визуално изображения, между графични символи и лого. По подобен начин са създадени блоговете към Блогинар, където логото на в. Новинар присъства като игра на думи и като игра на визуални кодове, освен това е създадена нова дума композит от „новинар” и „блог”, т.е. отново има особена мултимодалност, съчетаване на думи, на графични и визуални изображения, което поражда особен реторичен ефект на разпознаваемост е в контекста на elocutio, но във виртуална среда.
С интересна визия е блогът на Румен Георгиев, който е блог по икономика, съдържащ съответстващи графики за представяне на растеж и спад на икономиката. Релевантни са визуалните знаци в блога на Столична община, където резонно, поради това, че е обявен за официален, присъства емблемата / гербът на тази община.
В заключение, обобщавайки, смятаме, че се очертават три тенденции. Първата се заключава в създаване на изцяло текстови постове, в които обаче има подзаглавия и/или вътрешни заглавия в различни цветове, както и линкове, хиперлинкове и постоянни връзки. Втората, която се развива особено динамично, се изразява създаване на завършен пост при съчетаване и баланс между визуални и вербални елементи в единна крайна структура и при синхронизиране на значенията между тези елементи. Третата тенденция е все още в начален етап, като тя представя насоченост към използване доминиращо на визуални кодове с линкове и постоянни връзки към текстове под формата на уебббазирана информация. Заглавията са кратки или не особенно дълги, интересни и провокиращи, насочващи към съдържанието на постовете.
Преди заключението вниманието е фокусирано върху това да се изяснят няколко понятия, които постепенно биха могли да се утвърдят като термини и да бъдат използвани в бъдещи изследвания. След прегледа на блоговете и блогосферите в България има основания да се каже, че тези термини се използват до известна степен с условност, тъй като във виртуалното пространство блоговете могат да се посещават от различни места, а и да се публикуват постове в тях и извън територията на държавата. Използвайки термина „българска блогосфера” ще разбираме блоговете, които се създават и поддържат от блогъри, които са българи, в тях се пише на български език по теми, избрани от самите блогъри. Някои от тези блогъри не живеят, поне не постоянно в България, но те също са част от българската блогосфера, тъй като постването не изисква пространствени ограничения (например Боян Юруков, Юриан Попов, Милена Фучеджиева). Някои от блоговете продължават да бъдат активни, в други се поства относително рядко, а в трета група е преустановено публикуването, те са били или създавани по време на кампании, или като първи блогърски опити. Остава отворен въпросът дали те могат да бъдат включени в българската блогосфера.
Второто понятие, което започва да се използва все по-активно от изследователи на блоговете е „мапинг” (mapping). Например Теодора Попеску при проучване на блогове на политици в Румъния, участници в предизборни кампании, използва термина mapping при анализиране на политическата блогосфера [30]. Този термин е използван и от други автори (Stephen D. Reesel, Lou Rutigliano, Kideuk Hyun, Jeakwan Jeong), които насочват вниманието си към изучаване на професионалните и ориентираните към гражданите блогове в една глобална новинарска арена) [31]. Изказвайки съгласие с тези автори и в опитите да се опише и представи това понятие, стигаме до заключението, че едно от възможните работни определения за мапинг е следното: за мапинг (mapping) може да се говори, когато чрез наблюдение на физическите връзки в мрежите се създават възможности за откриване на лица. Освен това мапингът позволява да се идентифицират главните свързващи лица в мрежата, с които се комуникира най-често в блога. По тази начин става възможно да бъдат въвлечени в онлайн общности и мрежи хора, които са част от съществуващите в реалния живот мрежи.
В заключение може да се каже, че в България е налице динамично развиваща се практика, която се изразява в това, че българите, които са блогъри, постепенно натрупват опит. Освен това е налице диференциация по различни критерии относно различните блогове, което създава условия да се говори и за блогосфери в различни области (журналистика, екология, образование, бизнес, политика и други). Тези блогосфери влизат в българската блогосфера, която се утвърждава и развива, но все още не е проучвана цялостно и не е изследвана при използване на интердисциплинарен подход. В полето на бъдещи изследвания е възможно да бъде включено и анализиране на мапинга на българската блогосфера.
Бележки под линия
[1] Safko, L., D. K. Brake, (2009) The Social Media Bible. Tactics, Tools & Strategies for Business Success, New Jersey, Eley, John Wiley & Sons, Inc., p. 165.
[2] Burrows, T. Your Life Online. (2007). Making the most of Web 2.0 the next generation of the internet, London, Carlton Books Limited, p. 20.
[3] Macnamara, J. (2010).The 21st century media (r)evolution: emergent communication practices, New York, Peter Lang Publishing.
[4] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[5] Safko, L., D. K. Brake, (2009) The Social Media Bible. Tactics, Tools & Strategies for Business Success, New Jersey, Eley, John Wiley & Sons, Inc., p. 165.
[6] Ibid., p. 162.
[7] История на блоговете, Блог Образование, .
[8] История на блоговете, Блог Образование, .
[9] Burrows, T. (2007). Your Life Online. Making the most of Web 2.0 the next generation of the internet, London, Carlton Books Limited, p. 212.
[10] Safko, L., D. K. Brake, (2009) The Social Media Bible. Tactics, Tools & Strategies for Business Success, New Jersey, Eley, John Wiley & Sons, Inc., p. 165.
[11] Скот, Д. М. (2009) Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите, София, ROI Communication, с. 48.
[12] Томс, Ж., Г. Белогушева. (2009) Уеб сайтът. Мисията задължителна, София, Сиела, с. 138-139.
[13] Скот, Д. М. Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите, ROI Communication, С., 2009. Ibid., p. 12.
[14] БлогСтаб, http://www.blogstab.com/blogstabproject .
[15] Стефанов, М. Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С., 2010, 156-165; Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент, сп. Бизнес секретар, 2008, кн.1, 10-13.
[16] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[17] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[18] Георги Варзоновцев, блог, .
[19] „Колко блога има по света?”, пост от 17 юли 2010 г. в http://dzver.com/  
[20] Станева, Р. Блогърът, мой приятел, сп. Sign Cafe, с. 100-101, 102, публикувана вhttp://prnew.info/tag/socialni-mreji/page/2/ .
[21] Спасов, О. Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2007, 389-408.
[22] Стефанов, М. Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент, сп. Бизнес секретар, 2008, кн.1, 10-13; Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С., 2010, 156-165.
[23] Йорданова, Л. Блоговете в България – социални аспекти – 22 март 2009 г.,http://www.obshtestvo.net/content/view/1169/4/ . последно посещение 15.08.2010.
[24] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[25] Вълков, И. Блогвай за политика, сб. Комуникации във виртуална среда, съставител И. Мавродиева, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010, 87-97.
[26] Мониторинг на блоговете на български политици” в сайта на Фондация Медийна коалиция,http://www.fmd.bg/?p=148 .
[27] Божанкова, Р. Anna in your head или за „женското писане” в Интернет, в. Литературен вестник, брой 4, 06.02.2008
[28] Русева-Метева, Е. Специфика на цитирането и общуването във френските и българските журналистически блогове, сп. Литература.
[29] Спасов, О. - цитат по И. Вълков за Орлин Спасов, виж http://valkov.wordpress.com/ .
[30] Popescu, T. Interdialogic mapping of the Romanian political blogosphere, XII International Conference on Dialogue Analysisр, 15−18 September 2009, Barcelona, Spain.
[31] Reesel, S. D., L., Rutigliano, K. Hyun , Jeong, J. ‘Mapping the blogosphere’ Mapping the blogosphere. Professional and citizen-based media in the global news arena,http://jou.sagepub.com/content/8/3/235.abstract .
Библиография
1. Божанкова, Р. Anna in your head или за „женското писане” в Интернет, в. Литературен вестник, брой 4, 06.02.2008, http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1579 , последно посещене на 21.01.2011.
2. Вълков, И. Политическите блогове в кампанията за европейски и национален парламент 2009 г. , последно посещение на 04.09.2010.
3. Вълков, И. Блогвай за политика, сб. Комуникации във виртуална среда, съставител И. Мавродиева, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010, 87-97.
4. История на блоговете, публикувано на 12.03.2006 в 18:33 от queen_blunder на , последно посещение на 04.07.2010.
5. Йорданова, Л. Блоговете в България – социални аспекти – 22 март 2009 г.,http://www.obshtestvo.net/content/view/1169/4/ . последно посещение 15.08.2010. Кирова, М. Блоговете на политиците – PR инструмент и популизъм. Политиците ни още избягват да отговарят на директни въпроси. Мониторинг на блоговете на български политици, декември 2008. Фондация Медийна коалиция. http://www.fmd.bg/?p=148 , последно посещение на 02.08.2010.
6. Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
7. Лозанов, Г. Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет.http://capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/933618_georgi_lozanov_predsedatel_na_suveta_za_elektronni/, последно посещение на 07.08.2010.
8. Мавродиева, И. Съвременни проявления на реториката или от Агората до Web 2.0., сб. Съвременни реторически практики, изд. Сема РШ, С., 2010, 8-31.
9. Мавродиева, И. Уебкомуникацията, или комуникация във и чрез мрежата: формална, неформална, верифицираща, сп. Бизнес Секретар, бр. 1, 2010, 2-7.
10. Мавродиева, И. Академичната комуникация във и чрез академични блогове, сп. Бизнес Секретар, бр. 3, 2010, 14-18.
11. Николов, Д. Блогърската криза: липса на вдъхновение или на желание?http://www.kreativen.com/blogvane/writers-block/ , последно посещение на 20.07.2010.
12. Павлов, П. Online журналистика, Изд. Ваньо Недков, С., 2010.
13. Попова, М. Политически доктрини и политически субекти в интернет: виртуалната класа, Електронно списание LiterNet, 24.10.2004, № 10 (59), http://liternet.bg .
14. Русева-Метева, Е. Специфика на цитирането и общуването във френските и българските журналистически блогове, сп. Литература.
15. Скот, Д. М. Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите, ROI Communication, С., 2009.
16. Спасов, О. Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2007, 389-408.
17. Спасов, О. Социални медии, социални мрежи: активност и активизъм, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2008, 47-64.
18. Спасов, О. Политическата блогосфера в България: няколко кадъра, по блога , последно посещение на 14.09.2010.
19. Стефанов, М. Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С., 2010, 156-165.
20. Стефанов, М. Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент, сп. Бизнес секретар, 2008, кн.1, 10-13.
21. Томс, Ж., Г. Белогушева. Уеб сайтът. Мисията задължителна, Сиела, С., 2009.
22. Станева, Р. Блогърът, мой приятел, сп. Sign Cafe, с. 100-101, 102, публикувана в , последно посещение на 20.08.2010.
23. Blanchard, A. Blogs as Virtual Communities: Identifying a Sense of Community.http://library2.usask.ca/theses/available/etd-01082009-170629/unrestricted/Bennetchthesis.pdf , последно посещение на 27.07.2010..
24. Burrows, T. Your Life Online. Making the most of Web 2.0 the next generation of the internet, Carlton Books Limited, London, 2007.
25. Macnamara, J. The 21st century media (r)evolution: emergent communication practices, Peter Lang Publishing, New York, 2010.
26. Popescu, T. Interdialogic mapping of the Romanian political blogosphere, XII International Conference on Dialogue Analysisр, 15−18 September 2009, Barcelona, Spain.
27. Reesel, S. D., Rutigliano, L., Kideuk H., Jeong, J. Mapping the blogosphere. Professional and citizen-based media in the global news arena, http://jou.sagepub.com/content/8/3/235.abstract , последно посещение 19.01.2010.
28. Safko, L., D. K. Brake, The social media bible. Tactics, tools & strategies for business success, eley, John Wiley & Sons, Inc., New Jersey, 2009.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Мавродиева, Иванка. Българската блогосфера // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 8. Available from: [www.media-journal.info]
 

История на блоговете





Необходимо било да минат по-малко от десет години, за да може невинното забавление на програмистите и графоманите да се превърне в нов тип средство за масова информация.

1994 година. Начало на нова ера. Студентът Джъстин Хол\Justin Hall пръв започнал да води дневник в интернет. Някои хора сочат, че създател на първия блог е известният програмист Дейв Уайнър\Dave Winer, но повечето изследователи не са съгласни с това твърдение. Те смятат, че блогът на Уайнър - Scripting News, е първият, който придобил широка известност сред потребителите на Интернет.

17 декември 1997 година. Раждането на термина. Джорн Бъргър\Jorn Barger, създател и редактор на интернет дневника Robot Wisdom, за първи път използвал думата weblog. Тя била образувана от думите: logging the web (може да се преведе като „водя дневник в мрежата”) и глаголът се превърнал в съществително.

Април-май 1999 година. Езиковата реформа. Питър Мерхолз\Peter Merholz, създател на блога Peterme, разделил термина weblog на две части - we blog (може да се преведе като „ние водим дневник”). На основата на думата blog бил образуван и новият глагол - to blog, означаващ „действия, свързани с водене на интернет дневник”.

Август 1999 година. Началото на революцията. Малката компютърна компания Pyra Labs, базирана в Сан Франциско, създала портала Blogger. Това бил първият безплатен, общодостъпен и безкрайно прост в използването си инструмент, който дал тласък в създаването на блогосферата.

Декември 1999 година. Ръсти Фостър\Rusty Foster създал програмното обезпечение Scoop, което за първи път било използвано на неговия сайт Kuro5hin. До този момент ползвателите на интернет можели да публикуват на чужди сайтове свои забележки, чиято съдба се определяла от неголяма група редактори и администратори. Scoop кардинално променил тази схема: сега вече потребителите можели самостоятелно да модерират коментарите си. Сайтът Kuro5hin бил посветен на обсъждани проблеми от областта на технологията и културата.Той се превърнал в твърде забележително явление, докато през 2002 година Фостър не се сблъскал с катастрофален недостиг на пари, за да поддържа сайта. Фостър се обърнал към потребителите за помощ и за по-малко от седмица събрал  $37 000. Вероятно това била първата в историята акция на блогерите, които доброволно събрали средства за нуждите на общата рожба.

Ноември 2000 година. Начало на политизирането на блоговете. Независимият журналист Джош Маршал\Josh Marshall публикувал блога TalkingPointsMemo, на който се обсъждала „кризата във Флорида” и противоречивите резултати при преброяването на гласовете, дадени за кандидат-президентите на САЩ в щата Флорида.

Септември 2001 година. Блогерите се превърнали в първите информатори за „големите” средства за масова информация. Нюйоркските автори на интернет дневници провеждали репортажи от мястото на събитието по време на терористичния акт на 11 септември 2001 година, като публикували снимки, описвали събитията, на които били станали свидетели, предавали разкази на очевидци, слухове и т.н. 

Във факултетите по журналистика на американските университети започнало изучаването на феномена блог.

2002 година. Вероятно първият крупен политически скандал е бил предизвикан от действията на блогерите. На церемонията послучай честването на столетието на най-стария американски сенатор\US Senate – Стром Търмънд\Strom Thurmond, лидерът на сенатското мнозинство Трент Лот\Trent Lott заявил, че Съединените щати нямало да имат толкова проблеми, ако през 1948 година били гласували за Търмънд, за да спечели президентските избори. Скандалността се изразявала в следното: когато Търмънд претендирал за най-висшата титла през 1948 г., в същото време бил защитник на расовата сегрегация. Без оглед на това, че тази реплика била чута от кореспондентите на много средства за масова информация, които не й придали особено значение, журналистите решили да не я съобщават пред читателската публика. Телевизионният канал C-SPAN, който организирал телетранслацията на подобни мероприятия, както и блогерите, се оказали не толкова внимателни и деликатни, и публикували подробно описание на този инцидент. В резултат на всичко това Трент Лот си подал оставка като лидер на сенатското малцинство.

Първата война на блоговете. След военната намеса в Ирак много американски военнослужещи създали свои дневници, в които описвали перипетиите на военните действия.. Аналогични блогове започнали да създават и иракчаните (най-популярният от тях станал блогът на Salam Paks). Военните блогове станали най-популярни сред хората, интересуващи се от хода на бойните действия.

Ноември. Известният интернет предприемач Дейвид Сифри\David Sifry създал първата търсачна машина за блогове – Technorati.

2003 година. Оксфордският речник\Oxford English Dictionary за първи път включил думи като weblog, webloging (процес на създаване на блогове) и  weblogger (човек, който създава блогове).

Март. Блоговете навлезли в голямата политика. Американският кандидат-президент Хауърд Дийн\Howard Dean създал свой блог, посветен на въпроси, свързани с изборите -  Dean Call To Action, който по-късно бил преименуван на Blog To America. Много американски политици започнали активно да агитират и събират пари за своите избирателни кампании с помощта на блоговете и блогерите.

2004 година. С блоговете започнали да се занимават медийните компании. Компанията Gawker Media създала блога Wonkette, който публикувал слухове, носещи се из коридорите на властта във Вашингтон.

Традиционните средства за масова информация – вестници, списания, телевизия и радио – започали да публикуват прегледи на блоговете и да предлагат на популярните блогери да станат техни коментатори.

Речникът на американския английски език Webster за първи път включил думата blog.

Първият конфликт между традиционните средства за масова информация и блоговете. Телевизионната компания CBS излъчила в ефир предаване, в което били демонстрирани архивни документи и според тях президентът Джордж Буш\George Bush се представял като немарлив военнослужещ, избегнал изпращането си във Виетнам благодарение на протекции. Това предаване било показано в разгара на избирателната кампания. Блогерите – симпатизанти на Буш – убедително доказали, че използваните от CBS документи са фалшифицирани. CBS официално се извинила.

Големите партии в САЩ – Демократическата и Републиканската – акредитирали на партийните си конгреси от блогерите свои представители в средствата за масова информация. Авторитетното списание Foreign Policy, в което били интервюирани редица водещи политически коментатори и журналисти от САЩ, направило извода, че повечето от тях постоянно посещават персоналните интернет дневници. По данни на проведеното от Pew Research Center for the People and the Press изследване, около 4% от американските потребители на интернет, постоянно се обръщали към блоговете, за да получат дадена информация.

Блогерите първи реагирали по време на стихийното бедствие – азиатското цунами. Блогерите помогнали на стотици засегнати от катастрофата хора да намерят своите изчезнали роднини и близки, да получат помощ и т.н.

2005 година. Бизнес списанието Fortune публикувало имената на осем блогери, чието мнение световното бизнес общество не можело да игнорира.

Списанието Advertising Age публикувало резултати от изследване, което било проведено, за да се изясни какво работно време изразходват американците, за да четат и разглеждат блоговете. Оказало се, че числото на активните читатели на блогове е около 35 милиона – това е една четвърт от всички работещи жители на САЩ. Средно всеки от тях губи за разглеждане на блогове около 3,5 часа седмично, което представлява 9% от общата продължителност на работното време. Това означавало, че в продължение на  цялата 2005 година масовият интерес към блоговете се отразил върху американската икономика и заради него били пропаднали почти 5 милиарда работни часа. Ако се пресметне тази загуба въз основа на средната почасова заплата, като се приеме, че тя е $16, то загубите възлизат в размер на 80 милиарда долара. 

Забелязани били първите случаи на уволнени блогери. Компанията  Delta Air Lines уволнила свой сътрудник, след като той поместил снимката си във форма на страница от своя дневник. Корпорация Microsoft уволнила предприемачът, който поместил на своя блог снимка на компютъра Apple G5 (защото не използвал операционната система Windows).

2006 година. По оценка на Technorati, количеството на блоговете се удвоява на всеки пет месеца. Всеки ден в интернет се появяват 75 хиляди нови страници на онлайн дневници, което прави средно по една страница в секунда. Но в същото време не повече от половината се обновяват чрез свои записки през три месеца от момента на тяхното създаване. Около 9% от блоговете се създават автоматично, което в основни линии представлява спам.

Според изследването на Pew Internet Center 12% от американските подрастващи създават блогове. Младежите са значително „по-блогаризирани” от възрастните жители на САЩ. 19% от тинейджърите създават собствени блогове, а 28% постоянно четат подобни страници във световната мрежа. За сравнение: блогове имат само 7% от пълнолетните американци и само 27% от тях постоянно четат чуждите онлайн дневници.

Свои блогове създали много конгресмени и сенатори. Вероятно един от най-популярните интернет дневници станал блогът на лидера на сенатското демократично малцинство Хари Рейд\Harry Reid.

Компанията Hostway провела допитване и изяснила, че една трета от американците са посещавали блоговете преди известно време, а пък още толкова никога не са чували за тях. 52% от попитаните смятат, че блогерите трябва да имат същите права, от каквито се ползват и журналистите, работещи в традиционните средства за масова информация. Нивото на доверие обаче към блоговете е забележимо по-ниско, отколкото към обикновените СМИ (средства за масова информация).

Крупните компании като Sun Microsystems и Microsoft се отнасяли с одобрение към своите сътрудници, които създават блогове.

Китай започнал активно да преследва авторите на блогове, които публикуват материали, противоречащи на генералната линия на Комунистическата партия на Китай. Компаниите, предоставящи услуги по създаването на онлайн дневници, били заставяни да трият „вредните” блогове.

Революция на дневниците. През 1999 година в света на интернет съществували не повече от 50 персонални интернет дневници (блогове). През 2004 година броят им нараства от 2,4 на 4,1 милиона. През 2005 година числото на блоговете задминало цифрата 15 милиона, а в началото на 2006 година компанията Technorati съобщила, че в световната мрежа действат 27,2 милиона блога. Блогализацията вече започнала да оказва сериозно влияние върху интернет, средствата за масова информация, политиката, икономиката и т.н.

Още през 1999 година известният интернет търговец и журналист Джон Гилфойл\John Guilfoil извършил пророчество. Той доказал, че информационните сайтове са длъжни ежедневно да обновяват информацията, за да се конкурират с телевизията, радиото и вестниците. Той също така твърдял, че в интернет новините трябва да са кратки и да носят отпечатъка на личността на техния автор, като по този начин ще се отличат от „зализаните” и „коректни” новини, излъчени от традиционните средства за масова информация. Ако новинарските сайтове с успех изпълнили първия съвет на Гилфойл, но в останалите случаи не изменили на традициите, то блогерите отлично запълнили тези пропуски. След две години блоговете придобили достатъчно голямо влияние в Щатите: първоначално само сред аудиторията на разработчиците, а малко по-късно и сред останалото общество.

Блогът има няколко съществени различия в сравнение с обикновения сайт.

Първо, за блоговете са характерни кратките, даже много кратките публикации, които имат специфичен личностен облик. Те се пишат бързо и понякога се използват образи и символи, понятни единствено на автора. Авторът на дневника откликва на събитията, случващи се не само в света, страната, града, но и в неговия личен живот. Затова тези текстове са актуални за много кратко време. Традиционните сайтове предпочитат да поместват обемни материали, написани в стила на журналистическата статия, заради което и много блогери с удоволствие копират чуждите статии.

Второ, блоговете са интерактивни. Текстовете (и коментарите на читателите) се появяват бързо, авторите встъпват в дискусия с посетителите, а това в много редки случаи си позволяват професионалните журналисти и администраторите на сайтове.

Трето, има разлика във формата на предоставената информация. Блоговете, като правило, поместват най-свежите съобщения отгоре, докато традиционните сайтове използват по-сложни способи за разместване на информацията, например във вид на менюта и заглавия.

Впрочем съществуват и много други определения. По примера на специалисти в областта на информационните технологии (и блогери) Робърт Скабъл\Robert Scoble и Шел Израел\Shel Israel в книгата „Пряко общуване”\Naked Conversations: How Blogs are Changing the Way Businesses Talk with Customers формулирали „шест стълба” (опори) на блоговете - по-точно шест характеристики на блоговете, които ги различават от другите канали на комуникация:

  1. Лекота на публикациите. Всеки е способен да публикува блог. Това отнема малко време и е безплатно (или евтино). Могат да се правят промени в блога от всяка точка на земното кълбо.
  2. Лесно откриване. Търсачните машини позволяват лесно да се намери търсения блог. Колкото повече и по-дълго се поддържа блог, толкова повече читатели разискват по него.
  3. Опора на обществото. Блогосферата в същността си представлява събеседване, в което участват милиони хора. Интересните теми и автори са свързани помежду си с помощта на линкове. Чрез блоговете хората с еднакви интереси създават близки отношения, независимо на коя географска точка се намират.
  4. Заразителност. Информацията, попадаща в блогосферата, се разпространява по-бързо от традиционните средства за масова инфрмация.
  5. Има възможност за пряка връзка. Блоговете позволяват обновяване на материалите, обсъждане и пр.
  6. Взаимосвързаност. Всеки блог може да бъде свързан с други, а всеки блогер – с всички участници в блогосферата. Скабъл и Израел подчертават, че всеки „стълб” може да бъде преоткрит и в другите средства за масова информация, но всички заедно присъстват единствено при блоговете.
Някои блогове станали привлекателно място за инвестиции. Боб Питмън\Bob Pittman, екс шеф на телевизионната компания MTV и интернет сървиса AOL, през 2003 година платил 3,5 милиона долара за блог портала Daily Candy. През 2005 година той пуснал серия регионални издания на Daily Candy. През 2006 година вестникът Wall Street Journal съобщил, че пазарната цена на Daily Candy достигнала 100 милиона долара. През 2005 година крупната медийна компания получила за 25 милиона долара групата блогове Weblogs, посветена на тех-културата. През 2006 година Time Warner планира да пусне блогът Office Pirates, посветен на офис културата, чийто генерален спонсор да стане автомобилната марка Dodge. 

Джеръми Райт\Jeremy Wright, автор на книгата „Маркетинг на блога”\Blog Marketing, направил анализ по какъв начин бизнесът може да се възползва от блоговете за свои интереси. Изследването на Райт показало, че блоговете са безкрайно полезни за популяризацията на компании, поддържащи обратна връзка с потребителите, за разработване на маркетингови стратегии и др. По примера на компанията General Motors, която използвала блоговете, за да определи силните и слабите страни при новите модели автомобили, Boeing анализирала блоговете на специалисти по туризъм, авиация и пр. при разработка на нови модели самолети. Телевизионният канал Disney Channel използвал блоговете, за да подобри ситуацията с информационните потоци, циркулиращи вътре в компанията. Сътрудници на компанията Microsoft анализирали отзивите на блогерите, за да внесат изменения в програмните продукти.

През последните години в Щатите били публикувани много книги за феномена блогализация. Любопитно е, че много от тях имат сходни заглавия, включващи думите „блог” и „промяна”. Авторите на сборника с есета „Как блоговете променят нашата култура”\We've Got Blog: How Weblogs Are Changing Our Culture дошли до извода, че някои блогове се превърнали в уникално място, където се проявяват емоционалните натури. Блоговете станали тренировъчна площадка за милиони писатели и журналисти. Те позволявали на заинтересованите хора мигновено и понякога нелицеприятно да изразяват своето мнение за събития, случващи се в различни сфери на човешка дейност. Блоговете направили това, което не могли да постигнат телевизията и радиото - те заставили милиони хора да направят своя частен живот и личните размисли достояние на целия свят. Фактически блоговете постепенно се превърнали в най-популярната част от интернет.

Дейвид Клайн\David Kline и Дан Бърстейн\Dan Burstein, автори на книгата „Блог! Как новата медия революция променя политиката, бизнеса и културата” "\Blog!: How the Newest Media Revolution is Changing Politics, Business, and Culture” отбелязвали, че „интернет дневниците са станали новата парадигма на съвременното човешко общуване”. Според тях блогосферата се развива по същите закони, по които се е развивал интернетът, ранната телевизия, радиовръзката, телеграфът и пр. представители на масовата комуникация. Първоначално тя се оформя като отделна област, след това феноменът привлича към себе си всеобщото внимание и се опростява дотолкова, че да стане възможно неговото използване и от непрофесионалисти. В края на краищата тази информираност постепенно започва да оказва влияние върху всички сфери на човешката дейност. Процесът на блогализация се намира на прага на своя трети етап от развитието си.

Хю Хюит\Hugh Hewitt, когото в Щатите наричат „първия историк на блогализацията” публикувал книгата „Блог: разбиране на информационната реформация, която променя вашия свят” "\Blog: Understanding the Information Reformation That's Changing Your World, в която направил редица любопитни прогнози. Той, в частност, предрекъл, че блоговете ще унищожат традиционната литература. Някои писатели започнали да подражават на стила на блогерите, които имали по-голяма аудитория и известност от професионалните литератори. Според Хюит блоговете генерално ще променят същината на журналистиката. Традиционната журналистика се опира на фактите. Интересният факт е способен да създаде новина. Блогът поставя акцент не върху факта, а върху мнението за този факт. Фактически това означава, че отзвукът е по-важен, отколкото гласът на човека. Освен това блоговете въплъщават идеята за децентрализацията на масовата информация. 

В началото на 20 век в света се създават медийни империи, които формират световното обществено мнение, но с появяването на блоговете (разнообразни и изповядващи съвършено различни гледни точки) започва да се унищожава тяхното влияние. На този етап медийните империи толкова трудно дебатират с блоговете, както й е трудно на мечката да противостои на милионите пчели.    

______________________________

Статията е написана по материали от чуждия печат специално за bglog.net

Характеристики на медийната екосистема в България през призмата на протестите (2012-2013 г.)

nvelinovaПубликувано на 6 февруари 2015 г. от Newmedia21




Нели Велинова

Докторант

ФЖМК
В текста се посочват основните характеристики на традиционната журналистика у нас през последните две години. Подчертава се дефицитът на обективност и плурализъм в медиите. Паралелно с това се разглеждат характеристиките на блоговете и тяхното нарастващо влияние върху формирането на обществени нагласи по значими въпроси. Разгледано е понятието блогосфера като съвкупно пространство от различни блогове, както и взаимодействието между традиционната журналистика и блоговете в общото интернет пространство, в което съществуват. Акцентът е върху това взаимодействие в контекста на общественото недоволство и протестите в страната през 2012 и 2013 г. Целта на разработката е да проследи доколко традиционната журналистика губи доверието на обществото за истинността на информацията за сметка на блоговете и поради това става по-зависима от тях в своята работа. От една страна са разгледани електронните сайтове на вестници, телевизии, радио станции и информационни агенции, в качеството им на традиционни медии, а от друга страна – блоговете и социалните мрежи. Може да се направи изводът, че взаимното влияние между традиционната журналистика и блоговете все повече расте, като доверието на обществото е в полза на блоговете, особено в екстремни ситуации, каквито са обществените, екологичните и всякакъв друг тип протести в страната през 2012 и 2013 г. Традиционните медии в определена степен изразяват волята на управляващите и на финансовите потоци, от които зависят. В тази връзка те не могат да бъдат обединяващо звено на обществото. Блоговоте и социалните мрежи стоят по-близо до народа. До каква степен обаче и те са безпристрастни е въпрос на сериозно изследване. Предстои да се проучи дали първоначалната представа за липса на цензура при блоговете е обективна и доколко те изразяват гласа на народа.
Ключови думи: блогове, социални медии, традиционна журналистика, недоверие, недоволство, протести
Според теоретичните постулати на журналистиката основната цел на средствата за масова информация е безпристрастно, ясно и точно да информират обществеността за всичко, което се случва. Правило номер 1 на всеки журналист, спазващ професионалните стандарти, е да проверява чрез поне два независими един от друг източника информацията, която възнамерява да публикува,. В противен случай рискува да заблуди своята аудитория. Когато отразява даден наболял въпрос, представителят на традиционната журналистика следва да представи няколко различни мнения, за да даде възможност читателите, зрителите и/или слушателите сами да интерпретират фактите и да направят своите изводи. Най-общо казано, журналистиката трябва да е независима и да изпълнява своята функция на четвърта власт – да бъде будната гражданска съвест, да информира обществото за нередности, ако такива се извършват от останалите три власти, както и да провокира те да бъдат решавани.
Според журналиста от Би Би Си Андрю Мар „новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъде“. Субективният поглед за това кое е важно да бъде представено на хората е въпрос на моралния избор на професионалистите, както и на политиката на съответната медия. В България реалността показва, че новините са това, което собствениците на медиите решат да представят. Или този избор е основан на икономическите им интереси, подчинени на бизнес и/или политически обвързаности.
Американският анализатор и водещ учен в областта на средствата за масово осведомяване Нийл Постман казва: „Ние не възприемаме… действителността… такава, каквато е, а такава, каквито са нашите езици. А нашите езици са нашите средства. Нашите средства са нашите метафори. Нашите метафори формират съдържанието на „нашата култура“ .
В момента „нашата култура“ е до голяма степен неискрена и изкуствено деформирана. Не е тайна за никого, че в последните години в България за безпристрастна и обективна журналистика трудно може да се говори. Информацията, която се публикува и излъчва, най-често е едностранчива, с което се нарушава първото изискване на журналистиката за плурализъм. Тя се носи по повърхността, не се задълбочава отвъд тиражираната по сходен начин в почти всички медии новина. Липсата на сериозни разследвания, публицистични материали и коментари, даващи многообразие от гледни точки, олекотява сегашната журналистика.
Според изследване на фондация „Конрад Аденауер” за медийната свобода у нас само един от седем българи смята, че медиите у нас са независими. 18,2% от анкетираните са на мнение, че медиите са напълно зависими, а 42% смятат, че четвъртата власт е по-скоро зависима от различни политически или икономически формации. За 62% от българите телевизията е предпочитан информационен източник за политика, докато интернет изданията са по-популярни сред младежите и жителите на по-големите градове .
Изследванията на неправителствената организация “Freedom House” от 2014 г. определят българските медии като „частично свободни” . „Репортери без граници” на свой ред алармира за продължаващ срив на България в глобалната класация за свободата на пресата: страната пада през 2014 г. до 100-тното място в класацията . За сравнение, в годината на приемането ни в Европейския съюз тя заема 51-во място. А в предходната – 2006 г . е на 35-то място.
Статистиката е едната страна на реалността. От друга страна е видно, че с повърхностното и ограниченото качество на информация, което традиционните медии тиражират, се отблъсква будната и интелигентна част от аудиторията.
В търсене на по-обективни новини активните хора се обръщат към алтернативни източници, каквито могат да намерят в Интернет мрежата. Тук не става въпрос за интернет сайтове, най-често собственост на притежатели на някои от традиционните медии, които не се различават по степента на обективност от традиционните медии. Алтернативните източници на информация са от автори, които свободно изразяват своето мнение, без някой да им налага цензура. Такива са блогърите и авторите в социалните мрежи като (Facebook, Twitter, Twoo).
Все повече новини не предлагат на обществото отговори на редица въпроси. Информации за хора в неизвестност, безследно изчезнали самолети, икономически сривове, световни катаклизми и политически неразбирателства оставят зрителския интерес незадоволен. След като традиционната журналистика не осигурява сериозни разследвания, представяйки различни гледни точки, „на помощ“ идват блоговете, коментарите под тях, препратките към други информации.
Новината, която активният читател търси, задълбочавайки се в дадена тема, следвайки препратките към други сайтове, е под повърхността на представените вече новини. В интернет потребителят има възможността да бъде активен – да подбира, съпоставя и оценява. За разлика от информациите в традиционните медии, тези в интернет дават възможност за намиране на другите гледни точки и за по-сериозно задълбочаване по различни теми и проблеми.
Реално читателят сам прави своето професионално журналистическо проучване. Той има възможността да проследява линкове и коментари на свои „съмишленици“ по дадена тема. В блоговете лесно и бързо се сформират групи по интереси от хора, вълнуващи се от определен проблем. Там всеки е свободен да изрази мнение, да направи прогноза или заключение по конкретен въпрос, да сподели допълнителна информация, която другите да коментират. Това мини виртуално общество много често стига по-близо до истината, отколкото обикновения консуматор на традиционните средства за масово осведомяване.
Понятията “блог” и “блогосфера”
Какво всъщност означава понятието „блог“? Етимологията на думата „blog“ произлиза от английските думи „web“ (мрежа, интернет) и „log“ (дневник, в смисъл на формален запис на случващи се събития, например корабен дневник). В английския език думата blog се използва и като глагол, когато се прави ново попълнение. В българския също се появи глагол на основата на думата блог — блогвам. Блогът е вид уебсайт, в който се пише като в дневник, а новите попълнения са в обратен хронологичен ред. Блоговете често предлагат коментари или новини за определена тема, други служат като лични дневници. Типичният блог съдържа текстова част, снимки или рисунки, връзки с други блогове и уебсайтове, които по някакъв начин са обвързани с общата тематика на блога. Като цяло този вид уебсайтове наблягат главно върху текста, но има и такива, които наблягат върху фотографията, аудио или видео файлове. Дейвид Скот, представяйки същността, предназначението, функциите и начините на създава на блоговете, уточнява, че „Блогът е сайт, но специален вид сайт, създава се и се утвърждава от човек, който е пристрастен към дадена тема и иска да сподели със света своята страст и опит. Блогът почти винаги се пише от един човек, който иска да сподели мислите си и да комуникира със света. Има и групови (списвани от няколко души) и дори корпоративни блогове, в които пишат хора от един отдел или цялата компания (без индивидуални участия), но те са по-малко популярни”
Терминът “блог“ се ражда през декември 1997 г. Джорн Бъргър, създател и редактор на интернет дневника Robot Wisdom, за първи път използва думата weblog. Тя била образувана от думите: logging the web (може да се преведе като „водя дневник в мрежата”), като глаголът се превърнал в съществително.
Съществуват опити да се направят класификации на блоговете от редица изследователи по темата. Жюстин Томс и Горица Белогушева обособяват три основни типа блогове – лични, корпоративни и тематични и дават кратки определения за всеки един от тях. Дейвид Миърман Скот смята, че има индивидуални, групови и корпоративни блогове, като дава оценка, че „Индивидуалният блог се среща по-често”.
• Личните дневници имат свойствата на обикновените дневници — попълващият ги описва събития от деня, мисли и вълнения. Публикуват се лични снимки. Нерядко са добавени и връзки с други сайтове, на които е попаднал собственикът на блога.
• Тематичните дневници играят роля на „любителски вестници“. Авторът им споделя мнение във връзка със събития, които са свързани с основната тема на блога. Публикува се информация от други сайтове, като се посочва откъде идва тя (най-вече чрез връзки).
• Коментарният блог е блог, който предимно анализира и коментира актуални, най-често политически събития. На основата на коментарните блогове няколко интернет издания формират свои отделни страници.
Предимството на блоговете пред останалите типове сайтове е главно в динамичността, както и в продължителното съхраняване на коментарите (за разлика от форумите). Някои считат поддържането на блог за доста по-удобно, отколкото създаването на личен сайт. Други комбинират личната си страница с блог.
В сравнение с традиционната журналистика блоговете са по-лични. Нерядко се случва авторите да събират информация от различни източници и да попадат на истински новини.
В световен мащаб през 1994 г. студентът Джъстин Хол е сред първите, започнал да води дневник в интернет. Някои хора смятат, че създател на първия блог е известният програмист Дейв Уайнър, но повечето изследователи не са съгласни с това твърдение. Те смятат, че блогът на Уайнър – Scripting News, е първият, който е придобил широка известност сред потребителите на Интернет.
Лон Сафко и Дейвид Брейк представят данни за историята на блоговете в „Библията на социалните медии”, като авторите съобщават, че през септември 1999 г. стартира сайтът, наречен Diaryland, който е фокусиран предимно върху лични дневници и общности. Тери Бъроуз приема, че онлайн дневниците са предвестници на блоговете. Джим Макнамара дава информация за онлайн дневника (online diary) на Клаудио Пинянез, който стартира през 1994 г. в MIT Media Lab Website, като уточнява, че в него е публикувано до 1999 г. Александър Кръстев в статията си „Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици” също упоменава името Клаудио Пинянез (Claudio Pinhanez), определян като първи създател на онлайн дневник.
Само за едно десетилетие блоговете се развиват както технологично, така и като съдържание, предназначение и функции. Те разширяват влиянието си върху бизнеса, политиката, медиите и вече имат доказано място и роля в социалния и културния живот в различни държави. Освен това се ускорява процесът на създаване на блогосфери.
В България се приема, че първият блог е поместен в мрежата от Георги Варзоновцев през февруари 2001 г. Това споделя Алeксандър Кръстев в статията си „Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици”. Блогът на Георги Варзоновцев е на адрес http://mchell.net/index.php. Самият блогър съобщава, че в България има около 3300 блога, позовавайки се на http://topbloglog.com/idx.php , където има представена статистика за броя постове, броя блогъри и посещенията на блогове, използван софтуер и други.
Интересното в света на блоговете е, че те сформират една общност или т. нар. блогосфера. Може да се приеме, че блогосферата е съвкупност от всички блогове в България с връзка между тях, съществуващи в една „заедност“. Авторите могат да публикуват свои мнения и да обновяват блоговете си ежедневно, като взаимно си влияят. Понятието е въведено, за да обобщи представата, че блоговете не съществуват поотделно, а са част от онлайн-общност.
Често Блогосферата се разделя на отделни блогосфери, които се създават по определена тема – например, блогове на български език, блогове за наука, блогове за политика, икономика, култура и изкуство. Блогосферата може да се онагледи чрез страници, които събират последните постове от включените в дадена блогосферата блогове и дава възможност за бърз преглед на много публикации, обединени по някакъв начин. Тя се генерира автоматично, с опресняване на определен период – например 30 минути, час или повече.
Понятията “социални медии” и “социални мрежи”
Тук е мястото да бъдат обяснени понятията „социални медии“ и “социални мрежи”. “Социални медии” е термин, който се отнася до уеб-базирани и мобилни технологии, използвани за да превръщат комуникацията в интерактивен диалог. Хората ги използват, за да споделят мнения, опит, виждания и всякаква друга информация помежду си. Те могат да бъдат в различни форми: текст, изображения, аудио и видео записи. Популярни социални медии са: блогове, форуми, подкасти , уики-приложения, дялове и други форми на социални мрежи. Социалните медии по функция са близки до тази на комуникационен канал като традиоционната медия. Това са уеб-страници, които се зареждат със съдържание от самите потребители.
Андреас Каплан и Mайкъл Хенлайн определят социалните медии като „група от Интернет базирани приложения, които се основават на идеологическите и технологичните основи на Web 2.0 и позволяващи създаването и обмена на генерирано от потребителя съдържание“. Терминът Уеб 2.0 се използва за първи път през 2004 г., като представя Световната мрежа по нов начин.
Софтуерните разработчици и крайните потребители започват да използват мрежата като платформа за споделяне на съдържание, което е вече разработено и публикувано от частни лица. Социалните медии са медии за социално взаимодействие, както надмножество отвъд социална комуникация. Разрешено от повсеместно достъпни комуникационни техники, социалните медии променят съществено начина на комуникация между организации, общности, както и лицата.
Дана М. Бойд определя онлайн социалните мрежи като: „уеб-базирани услуги, които позволяват на хората:
• да изградят свой публичен или публично-частен профил в рамките на ограничена система;
• да създадат списък с други потребители, с които те да споделят връзки;
• да преглеждат списъка от връзки, създаден от други потребители в системата.“
При социалните мрежи целта е опознаване, създаване и поддържане на контакти или работа по определена кауза. Типични социални мрежи са Facebook, LinkedIn, Twitter, MySpace и др.
Общото при социалните медии и социалните мрежи е способността им да достигат до широка публика.
Дейвид Ливайн твърди, че социалните медии позволяват на всеки да излъчва съдържание, което някой друг може да открие, а социалните мрежи позволяват на хората да се свържат и да споделят общи интереси.
Мат Годард нарича социалните мрежи „какво“, а социалните медии „как“.
Разграничения между блога и традиционните медии
По своя характер блоговете, независимо дали са списвани от професионални журналисти (което в България е често срещано) или от любители, рязко се разграничават от традиционната журналистика по своя характер. Блогърът няма редактор или издател, който да определя дали дадена тема е важна или не, както и под какъв ъгъл да бъде представена тя. Той сам решава на базата на своята лична ценностна система за коя тема да пише и как да я опише. Неговите читатели се явяват редактори, като те могат да коригират написаното, оборвайки определени твърдения или да го допълнят, потвърждавайки основната теза. Ценни са всички коментари, защото се поражда жив диалог, има комуникация. В търсене на истината се предлагат различни варианти, публикуват се препратки. Именно новите публикации, линкове и идеи въвличат „съмишлениците“ по определени теми да се гмурнат по-надълбоко в своето разследване, следвайки споделянията на другите.
Освен това, блогърите, за разлика от журналистите, не следят много теми, а само тези, които ги вълнуват. Затова те имат времето да се задълбочат в своето разследване. Журналистите всекидневно отразяват по няколко новини, прескачат от тема на тема и бързо изместват фокуса им от предишни разследвания. Блогърите следят само определени проблеми и имат времето и желанието да се върнат назад в разследването, съпоставяйки с новоизлезли факти.
Реалната комуникация е друг разграничител между блоговете и традиционната журналистика. Появата на диалог между читатели по дадена тема ги доближава до истината, към която се стремят. Създава се своеобразно общество, въвлечено в общо търсене на информация, което разговаря, обсъжда, заклеймява. Възможно е дори диалогът да продължи на друго ниво – вече не във форума, а извън него, като целта отново е в търсенето на истината.
Възможността в интернет за съавторство позволява на всеки читател да допринесе с нещо за обогатяване на новината. Разбира се, съществува и опасност от т.нар. наводняване с непроверени и непрофесионални информации. Това е тема, която подлежи да бъде сериозно изследвана – доколко има свобода в интернет и ако има, до колко тази свобода е здравословна за интернет пространството и неговите потребители.
Връщайки се към блоговете, ставаме свидетели на това, че все повече се получава преливане от журналистиката към блоговете. Насъбраната енергия в словесен заряд на журналисти, която не винаги успява да се излее в традиционните медии, си проправя път, за да избие „на свобода” именно в блоговете и социалните медии. Блоговете се явяват естественото продължение на освободеното от редакторска намеса журналистическо перо. В тях авторите свободно изразят личната си позиция, задават въпросите, които ги вълнуват, засягат темите, които ги интересуват. В блога авторът е сам с мислите си и със своите читатели.
Блоговете се приемат като зона на самоосвобождаване и начин да се запази личното достойнство, да се направи публично разграничаване от позицията на медията-работодател.
Много са известните журналисти, които са по-полезни на обществото чрез своите блогове, отколкото от екрана, радиоефира или от страниците на вестниците, за които пишат. Чрез блоговете и социалните мрежи те успяват да докоснат много повече хората с темите си и да въздействат по-силно върху общественото съзнание.
Пример за такъв журналист и изявен блогър е Александър Симов (журналист и редактор на Вътрешния отдел на вестник „Дума“). Неговият блог е Алхимичната лаборатория на Александър Симов; Тайната квартира на блогърът-амбразурчик! (http://alexsimov.blogspot.com). Симов е ярък пример на професионалист, който в качеството си на журналист обективно отразява събитията около себе си, а в качеството си на блогър страстно и мотивирано защитава своите позиции. Интересен факт е, че той „изгрява“ медийно именно чрез своя блог и социалните мрежи, въпреки дългите години кариера в журналистиката и общественото признание, което има и преди блогърството.
Иван Бедров също поддържа свой блог (http://ivanbedrov.com), в който голяма част от темите са свързани с протестите, недоволството на българите от заобикалящата ги действителност, както и с редица политически въпроси. Неговите статии са своеобразно огледало на мнението на повечето хора за това какво се случва около нас. Статиите на Бедров също провокират много и разнородни коментари. Подобен тип блогъри се превръщат в т.нар. неформални лидери на мнение. Тяхното влияние е не само сред близките и приятелите им, но и сред приятелите на техните приятели, като постепенно кръгът от съмишленици и симпатизанти се разширява.
Блогът на журналиста Иво Инджев (http://ivo.bg) също е сред много четените, макар неговите идеи да са по-крайни и не голяма част от неговите читатели са привърженици на възгледите му.
Могат да се изредят имената на редица още журналисти, известни също и със своите блогове и с гражданската си позиция по различни теми. Имена като Веселина Седларска, Галя Горанова, Галина Вълчева, Иво Беров, Ирен Филева, Любослава Русева, Невена Гюрова, Полина Паунова, Пламен Даракчиев, Петьо Цеков и др. Има и журналисти, които с времето престават да поддържат блоговете си – като Велислава Дърева, Велислава Кръстева, Георги Коритаров, Десислава Ризова, Мерим Тенев, Николай Бареков и др. А други журналисти пък публикуват материали в онлайн издания с характеристики на информационно-аналитично-разследваща медия и блог като e-vestnik, Bivol, Webcafe и т.н.
Тази гражданска активност обуславя и обяснява безспорния факт, че някои от журналистическите блогове са сред най-популярните, четени и посещавани в социалните медии. В класацията на българските блогове Top Blog Log блогът на Иво Инджев се класира на 33-та позиция, а на Иван Бедров – на 84-то място от общо над 4800 блогове.
От своя страна аудиторията в блоговете влиза в ролята на продължител на мислите на блогърите – чрез съществуващата обратна връзка, водеща до задълбочаване изследването върху конкретна тема. Самата аудитория е жадна за възможно най-обективни коментари и новини. Залята с огромно количество смляна и повърхностна информация, еднообразна в своята едностранчивост, аудиторията търси неподправени данни от първоизточника.
Блоговете са естествен отдушник, кратко бягство от рамките, които традиционните медии създават. В блоговете има по-голяма доза търсене на истината, на достоверната информация.
Не случайно в книгата си “Да се забавляваме до смърт” Нийл Постман предупреждава за реално случващ се “кошмар” – този на Олдъс Хъксли (авторът на „Прекрасният нов свят“). Книгата на Олдъс Хъксли внушава, че за да загуби човечеството своята свобода, познание и история, не му трябва никакъв Голям брат (от книгата на Джордж Оруел „1984 г.“), тъй като хората накрая ще обикнат своя диктатор и ще започнат да обожествяват технологиите, които потискат способността им да мислят. Оруел се страхува от онези, които забраняват книги. Хъксли се страхува, че няма да има нужда да се забраняват книги, защото вече никой няма да ги чете. Оруел се страхува, че истината ще бъде скривана от нас. Хъксли се страхува, че истината ще бъде удавена сред море от безсмислици.
Или както в книгата на Рей Бредбъри “451 градуса по Фаренхайт” шефът на пожарните команди, търсещи да изгарят всичко, написано върху хартия, казва: “В главите на хората трябва непрекъснато, до втръсване, да се набиват незначителни факти. Тогава те ще имат чувство за динамика, без въобще да помръдват. И ще бъдат щастливи!”
Дали е дошло времето на предсказанията на великите автори, кой може да каже?! Но е факт, че медиите вече са навсякъде около нас: у дома, в офиса, в колата, дори в джоба ни чрез мобилните телефони. И ни “заливат” непрекъснато с новини и информации, огромната част от които или са несъществени, или са изцяло негативни. Това ни кара да си зададем въпроса дали новите медии ни правят по-информирани? Или в потока от информация, която ни предлагат, се налага сами да отсяваме същественото и истинното. Може би това е и отчасти задачата на блоговете. Такава е ролята на сериозните публицистични предавания и статии, при които анализът се обляга на сериозни обективни факти, а изводите се оформят на базата на няколко различни гледни точки. И въпреки това финалът остава отворен за още разсъдения.
В тази връзка в блоговете най-често се разискват онези теми, които вълнуват хората, но не намират отклик в традиционните медии заради определена редакционна политика – т. нар. „апокрифни теми“, свързани с разследвания на политически или икономически въпроси, неудобни за определен кръг от хора. Подобни теми, най-често свързани с неодобрение към управляващите, в блоговете намират пълна свобода на разискване. Гражданите се бунтуват, търсят съмишленици, стремят се към някакъв изход. Често в ситуации на масови обществени недоволства голяма част от разговорите в блоговете завършват с агитации за протести и с реални протестни действия.
Такава е ситуацията по време на недоволствата в изследвания период – 2012-2013 г. През 2012 г. българите масово стачкуват срещу проучването и добива на шистов газ в страната. Протести на софиянци има и срещу облагането с допълнителен данък „паркинг” на гражданите, живеещи в центъра на града. Подобна е ситуацията с протестите в защита на българските гори, които ескалират в масова блокада на Орлов мост. Социалното недоволство на българите в началото на 2013 г., свързано със завишените сметки за ток, както и по-късно, юнските протести същата година също пламват във форумите и социалните мрежи. В тези случаи блоговете и социалните мрежи се явяват обединяващата сила на обществените настроения и идеи, излизаща от сферата на кибер пространството и директно изливаща насъбраната енергия в реалните свят под формата на протести по улиците.
Прилики между блога и традиционните медии. Взаимни влияния
Дотук бяха разгледани основно разликите между блоговете и социалните мрежи, от една страна и традиционната журналистика, от друга страна. Съществуват обаче редица прилики и взаимни влияния между двете на пръв поглед съвсем различни сфери.
Една от основните прилики е възможната зависимост. При блоговете тя би могла да се получи от наличие на интернет “тролове” . Според различни проучвания интернет троловете може да се разделят на няколко вида: най-обикновени “хейтъри”; такива, които са свързани с икономически интереси, целящи изкривяване на посланието; свързани с политически интереси, целящи да повлияят чрез изкуствени профили в социалните мрежи; чисто рекламни тролове, отново платени.
Що се отнася до традиционните медии, както бе споменато по-горе, при тях има реална цензура, дължаща се на: икономическа зависимост, или т.нар. корпоративна журналистика и политическа обвързаност. Тези факти дават да се разбере, че блоговете не са съвсем откъснати от корпоративния свят на влияния, в който живеем. В този смисъл има вероятност и те да не са изцяло прозрачни и независими. Съществуват предположения, че социалните протести през юни 2013 г. в страната са изкуствено провокирани от платени “тролове”, чиито задачи са били да агитират и подпалват обществените настроения в социалните мрежи.
Освен това, вече реално съществува преливането между блоговете и традиционните медии. Традиционната журналистика все по-често започва да взаимства идеи, лица и факти от блоговете, разбира се, след като предварително ги проверява. И обратно – блогъри поместват на страниците си като допълнение към темата линкове към статии във вестници, репортажи по телевизията или радио предавания (радиоинтервюта). Блоговете все по-често започват да си взаимодействат с традиционните медии. Създава се една обща среда на взаимно влияние, която може да се нарече медийна екосистема, в която всеки допринася с нещо за другия.
Примерът с журналиста и блогър Александър Симов, който по време на протестите бива канен в редица телевизионни предавания като коментатор именно в качеството му на блогър, а не на журналист, показва на практика симбиозата между традиционните медии и блогосферата. Много неизвестни лица от протестите също изгряват по подобен начин от интернет коментарите в блогове и биват канени като телевизионни гости.
Друго доказателство за взаимодействието между традиционна журналистика и блогове е практиката на редица чуждестранни медии да следят блоговете на български журналисти. Така например, медия от ранга на Би Би Си цитира материали от споменатите журналисти, както и от други блогъри.
В съвремието, в ерата на Интернет и социалните мрежи, в която традиционната журналистика се сблъсква с предизвикателството да „навакса“ спрямо скоростно разпространяващата се информация и с факта, че фокусът постепенно се измества от качеството и достоверността на информацията към бързината, с която тя ще бъде представена, съществуват мнения, че изданията на блогосферата ще заменят традиционната журналистика, въвеждайки ни в ера на гражданско-управлявани медии, както и такива, че вълната от аматьори заплашва качеството и целостта на журналистиката.
Всъщност и двете мнения са твърде крайни и, може да се каже, погрешни.
Блогването и поддържането на социални мрежи не е подмяна на журналистиката. Блогването и журналистиката са в симбиоза, в която два паралелно функциониращи в медийната среда отрасъла (журналистиката и блогосферата) си взаимодействат по такъв начин, че се създава един подобрен и по-адаптиран към съвремието медиен продукт. Блог-съдържанието обогатява журналистическото съдържание.
Традиционните средства за масова информация – вестници, списания, телевизия и радио – започват да публикуват прегледи на блогове. Освен това, много от традиционните медии поддържат на сайтовете си възможност за коментари от страна на читателите. Това отново наподобява на типичната за блоговете и социалните мрежи интерактивност. При традиционните медии системен администратор, който контролира коментарите, има правото да ги трие, ако прецени, че по някакъв начин накърняват нечии интереси. Не е ясно и доколко са автентични всички коментари. Предполага се, че коментарите в блоговете и социалните мрежа са по-реални, освен това никой не ги редактира или цензурира.
От друга страна, потребителите все повече разчитат на средства за комуникация в мрежата, за да имат достъп до и да обменят информация, да публикуват съдържание, да си взаимодействат и общуват. От там научават новините, предадени от традиционните медии. Собственият профил във Facebook на всеки един, например, се превръща в своеобразна медия, в която редактори са неговите приятели. Влизайки в профила, човек вижда това, което приятелите му са видели и преценили за важно. Освен това може да прочете техния коментар по темата, както и отговорите на останалите приятели в групата. Така, влизайки в профила си, той попада в дискусия по различни теми, определени от хората в неговото обкръжение.
Както испанският автор Мануер Кастелс пише в том 1 на своята книга „Възходът на мрежовото общество“ „осъществява се една технологична трансформация от исторически мащаб, а именно в интернет пространството за първи път се наблюдава обединяването на различни начини на комуникация в една интерактивна мрежа. Или, с други думи, формирането на хипертекст (връзката от една страница към друга) и метаезик (невидимата информация за страницата, ползвана от браузерите и търсачките), които за първи път в историята интегрират в една система писмените, устните и аудиовизуалните форми на човешката комуникация“ .
Комуникацията е решаващият фактор, определящ културата. Тъй като културата е опосредствана и въплътена чрез комуникацията, сами по себе си културите, т. е. нашите исторически изградени системи от вярвания и норми са подложени на фундаментална трансформация, която ще се задълбочава с времето от новата технологична система. Част от тази система вече съществува в новата медийна среда, в бързо развиващите се телекомуникации, в мрежите на взаимодействие, формирани около Интернет, във въображението на хората, в политиката на правителствата.
Появата на новата електронна система за комуникация, характеризирана от своя глобален обхват, от интегрирането на всички средства за комуникация и от потенциалната си интерактивност, променя и ще промени завинаги нашата култура, заявява още Мануел Кастелс. Не случайно той говори за възникването на „културата на реалната виртуалност“.
От интернет недоволство към реални протести на улиците
Както бе споменато по-горе, и по света, и у нас повечето блогове се явяват “апокрифни територии”, в които се обсъждат теми и проблеми, отхвърлени от цензурата на традиционните медии. У нас в последно време блоговете изразяват стаяваното дълго време недоволство срещу редица управленски решения и съществуващи нередности в държавата. Това недоволство е концентрирано в интернет под формата на коментари и мнения в блогове и социални мрежи (Facebook, Tweeter, Twoo). Енергията в интернет, вплетена в диалози, от своя страна провокира реализирането на реални действия. От виртуална общност хората се превръщат в действителни протестиращи (или както стана модерно да се наричат “протестъри”), готови да променят историята на страната си.
Серия масови недоволства, чийто генезис се корени в дебрите на интернет, ескалират, за да завършват с истински протести. Такъв е случаят с гражданското недоволство относно проучването и добива на шистов газ в България. През почти цялата 2012 г. на приливи и отливи се редуват протести из страната. Информацията за опасността от начина на добив на този природен продукт се разпространява предимно в блогове и в социалната мрежа. Много малко традиционни медии отразяват проблема с необходимата дълбочина и сериозност. Болшинството медии накратко представят протестите, без почти да обясняват реалната вреда за природата и човечеството от добива на шистов газ.
Във Фейсбук се сформират организации против добива на природния продукт, малка част от които са:
• Чиста България без шистов газ – Варна, Разград (https://www.facebook.com/groups/ecovarna/?fref=ts);
• ПРОТЕСТ! Против проучвания и добиване на шистов и въглищен газ в България! (https://www.facebook.com/events/767129420009930/?fref=ts);
• Ние сме против Българския Чернобил – добива на шистов газ (https://www.facebook.com/groups/ecobg/?fref=ts)
Създават се редица лични сайтове, в които авторите засягат същите тези теми. Такива са:
• „Хроники” (http://lubamanolova.info);
• Личната страница на Кирил Йовев (http://eu-bloger.eu/bg/kyovev).

Междувременно, през август 2012 г. започва масовото недоволство на софиянци срещу облагането с допълнителен данък „паркинг” на гражданите, живеещи в центъра на града. Според протестиращите тази мярка е необоснована и е дискриминационна по имуществен признак. Едно от лицата на протестите е Ангел Славчев, тогава координатор на гражданска инициатива „Стожер”. Той и други като него участват също и в протестите срещу добиването на шистов газ. Оформя се група от активисти, борещи се за правата на българските граждани, които участват в повечето протести в страната.
Образува се Фейсбук група „Не на данък паркинг за живущите в зоните с платено паркиране“ (https://www.facebook.com/groups/nenadanakparking/), благодарение на която всички заинтересовани са информирани за всякакви новини и събития около проблема с данъка за паркиране на центъра. Внесени са обединените искания на протестиращите срещу Наредбата за организацията на движението в София. За целта юристите-доброволци на Гражданско сдружение „ДНЕС“ обобщават предложенията и ги трансформират в правни текстове. Тези действия са предшествани от масови протести в центъра на столицата.
Следват нови протести, подробно отразени и организирани в социалните мрежи, блогове и сайтове, някои от които специално създадени по темата.

• Борова горичка (http://borovagorichka.blogspot.com/2012/07/facebook.html);
• Опомни се, рекетират те! http://не-на-данък-паркинг.beautybg.info/;
• НЕ на ДАНЪК ПАРКИНГ за живущите в зоните с платено паркиране! http://www.peticiq.com/ne_na_danak_parking;
• Достойни граждански каузи – http://dgk.bg/?p=20 – този сайт е създаден от Facebook групата “НE на ДАНЪК ПАРКИНГ за живущите в зоните с платено паркиране!”;
• ДНЕС – Движение за национално единство и спасение – http://www.dnes-bg.org/view_news/showme/2180;
• Граждански протест не на данък паркинг http://calendar.dir.bg/inner.php?eid=61438

Междувременно започват протести в защита на българските гори, като се превръщат в масова блокада на Орлов мост. От редица блогове и Фейсбук профили на новосформирани организации звучат призиви против гласувания на 13 юни 2012 г. Закон за горите с поправки, които сериозно могат да ощетят българските гори и живота в тях. Затова граждани се събират на “флаш моб”, като си правят срещи на Орлов мост, на езерото Ариана в София.
Част от блоговете и социалните мрежи, които приканват към протестни действия са:

• Първи български зоопортал – http://www.zoomania.org/
• Блогът на Ангел Славчев, достъпен на http://slavchev.org. Ангел Славчев е едно от лицата, които присъстват на всички тези протести. Той е едно от многото личности, провокирани от общата идея за борба за благото на страната си, с идеята да протестират за всяка една правдива кауза.
• Форум за конспирации, тайни общества, уфология, технологии, мистика – http://forum.xnetbg.com/index.php?topic=20850.0. Във форума е публикуван репортаж от протестите със запомнящи се знакови снимки. Коментарите и диалозите във форума неподправено показват масовите настроения на обществото, както и тук-таме прокрадващите се тролове.
• Блогът на Йоло Денев, достъпен на адрес: http://yolodenev.info/. Йоло Денев е човекът, присъствал може би на най-много протести в България.
• Host-ове във Фейсбук от рода на ДА ОТНЕМЕМ ПОДАРЪКА НА БОЙКО! БЛОКАДА НА ОРЛОВ МОСТ ПО СЛУЧАЙ ГЛАСУВАНИЯ ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ! на https://www.facebook.com/events/328219683919287/permalink/328233177251271/

Искрата на социалните протести срещу високите сметки за ток и парно от февруари 2013 г. и по-късно през юни същата година също пламват отчасти във форумите и социалните мрежи. Ето какво пише в Блога за новини, здраве, антиейджинг, природна медицина… от 20 февруари 2013 г.:
„Духът от бутилката е изпуснат… Няма връщане назад… Хиляди хора демонстрират в цялата страна. Поводът е високите сметки за ток.
Но резултатът е ясен – ще се иска оставката на Бойко Борисов (ostavka Bojko Borisov). Защото четири години бяха пропиляни в общи приказки, оправдания и PR. Единствено финансовата стабилност беше факт – но тя се дължи на борда, а не на Дянков. България през 2013 е най-бедната европейска държава, а народът й – без никаква перспектива…“. Фейсбук формирования във връзка с протестите:

• АЗ СТОЯ ЗАД ПРОТЕСТИТЕ #ostavka – https://www.facebook.com/groups/az.stoya.zad.protestite/
• Национален протест срещу безобразията в България https://www.facebook.com/pages/190311954354955?fref=ts
• Протестна мрежа – https://www.facebook.com/ProtestnaMreja
• ‪#‎ДАНСwithme‬ – https://www.facebook.com/hashtag/%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81withme
• Медиите за протестите – https://www.facebook.com/MediiteZaProtestite?fref=ts
• Блогът на Иво Божков (На жИво) е един от блоговете с най-много видеоматериали, снимки и репортажи от протестите – http://www.yvobojkov.com/2013_02_01_archive.html
• Блогът на Владо Трифонов – http://morningseeker.wordpress.com/
• Блогът на Нервната акула – http://nervousshark.wordpress.com /
Blog.bg – http://hemingway.blog.bg/politika/2014/01/27/1-godina-ot-pyrviiat-istinski-socialen-protest.1232424

Интересното е, че едни и същи хора се появяват и при едните, и при другите протести. Може да се каже, че се активизира критично мислещото гражданско общество, готово да брани интересите на родината си, независимо дали става въпрос за завишени сметки за ток, за съдбата на горите на България, за вредата от сондажите при добива на шистов газ или за солидарност към живеещите в центъра софиянци, които трябва да плащат данък паркинг.
Духът на противопоставянето срещу човешките неправди в 21 век и желанието за справедливост и по-добър живот на обществото е в сърцевината на енергията, която движи лицата на протестите. Самите протести преливат от бунт в бунт, от борба срещу една несправедливост към борба срещу друга, засягаща живота на масите.
Реално през 2012 г. започва трайно събуждане на част от гражданското общество, борещо се за своите и за правата на останалите. Интернет се явява общото пространство, в което това общество се сформира и разширява, набира последователи, акумулира идеи. Фейсбук, форумите и блоговете са в пространството без граници, където гражданското общество придобива усещането за промяна.
Следва 2013 г., цялата белязана от знака на протестите в България – едните, зародили се от многократно завишените сметки за ток и парно, а другите – от скандалния избор на депутата от ДПС Делян Пеевски за ръководител ан ДАНС (14 юни 2013 г.). Тогава сякаш се променя общуването в социалните медии в България. За часове гражданските блогове, Туитър, Фейсбук пламват от недоволство. Хората спонтанно се обединяват около идеята да протестират, без да имат лидер и организатор. Буквално часове преди да изпълнят улиците те се агитират взаимно в социалните мрежи – без да се познават, споделяйки и канейки приятели, познати и непознати да се присъединят. Обществото в социалните мрежи обединява постингите, статусите и туитовете си под общи хаштаговете #ДАНСwithme и #Оставка, за да могат лесно да се следят от всички. Хаштагът #ДАНСwithme става нарицателно и символ за протеста на десетките хиляди граждани, които ежедневно изразяват своята позиция по улиците на София и други градове на България.
Само за първия ден ДАНСwithme е споменат 1872 пъти в социалните мрежи, а за периода 14.06.-31.12.2013 г. ключовият хаштаг е посочен 179422 пъти, посочва Марина Кирова . А има още стотици хиляди материали, туитове постинги, статуси, снимки, които също са посветени на протеста, но не съдържат този хаштаг.
Блогърите ежедневно публикуват стотици материали, снимки и видеа, колажи и карикатури от протестните шествия, мнозина си правят специални банери с призив „оставка”, а други – цели тематични секции за протеста в личните си уеб дневници. Чрез Туитър си обменят новини, снимки и информация за хода на шествията. Създават и други тематични хаштагове, свързани с протестите – #Оставка, #ОрловМост, #Пеевски, #ПротестнаМрежа, #occupySU (за окупацията на Софийския университет от Ранобудните студенти).
През микроблогинг платформата журналисти от чуждестранни медии следят случващото се в България, взимат интервюта. Протестите се стриймват в реално време и всички могат да гледат NaJivo, като за почти 7 месеца каналът е гледан над 480 000 пъти. Неслучайно като лица на протеста са припознати някои от известните блогъри, а блогърът Иво Божков получава от Българския хелзинкски комитет наградата „Човек на годината” за 2013 г.

Заключение
В своята книга “Под повърхността” Николас Кар показва желанието и успешното изпълнение на шепа медийни магнати да манипулират общественото мнение чрез информацията, която целенасочено разпрострастраняват чрез своите медийни канали. Колкото по-безкритична е аудиторията, в толкова по-лесна мишена се превръща тя в ръцете на медийните собственици. Колкото хората по-малко разсъждават и се съмняват в достоверността на информацията, толкова по-лесно една неистинска новина се превръща в общественото съзнание в достоверна.
Управлението на масите е едно от водещите цели на всяка една политическа партия, която е на власт. А това може да се постигне по-лесно чрез използване на традиционните медии с цел манипулация. Традиционните медии в повечето случаи са инструмент в ръцете на управляващите. Това от своя страна означава, че те не са изразител и обединител на общественото мнение, независимо от каузата, която защитава то. По-скоро блоговоте и социалните мрежи се явяват именно тази обединяваща сила, скрепително звено, около което масите се събират и укрепват. Благодарение на реалната свобода на словото, която предоставят, блоговете се превръщат в проводник на обществените настроения и идеали. Освен това, за разлика от традиционните медии, блоговете и социалните мрежи позволяват на гражданите да бъдат активни в изразяваната позиция, като по този начин самите те участват в създаването на историята и на ставащото, а не да се превръщат в пасивна аудитория.
Блогърството по-трудно може да бъде манипулирано и цензурирано. В повечето случаи то изразява личното субективно мнение на автора. Въпреки опасността от тролване, хората вярват повече на написаното в блоговете, отколкото в традиционните медии. Това се вижда дори от разликата в отразяването на протестите от страна на социалните мрежи и форумите спрямо традиционните медии.
Спадналото доверие в традиционните медии е видно не само от цифрите. То ясно си личи и от начина, по който протестиращите се организират най-често в своите действия. Те използват социалните мрежи не само като пространство, в което могат да се информират за най-актуалните новини, но и като място, където могат да задават своите въпроси, да излагат становищата си, да коментират случващото се, да дават предложения за действия и да правят конкретни уговорки с час и място. Това мини общество излиза от виртуалното пространство и се прехвърля в реалността, за да се превърне в новото критично гражданско обещство, недоволно от ситуацията в страната. С помощта на социалните мрежи, форумите и блоговете интернет обществото, обединено от общата идея на протеста, търси най-прекия път за нейното реализиране чрез директно общуване с останалите участници във форумите.
Неслучайно 2013-та е годината на различното общуване, в която социалните медии имат все по-водеща роля като канал за комуникация. Политическата ситуация поражда настроения на крайна поляризация на обществото и нерядко именно социалните медии се превръщат в арена на идейни дуели и идеологически анатемосвания, на групиране по лагери и сформиране на нови общности.
2013 e и годината, в която социалните медии до голяма степен спомагат за пробуждането на гражданското общество. Едно събитие (избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС) провокира безпрецедентен по своята продължителност и мащабност протест. Съществена роля в протеста имат социалните медии, тъй като чрез тях хората се самоорганизират, координират, информират, обединяват и насърчават.
Факт е, че освен гражданите, които ревностно използват социалните мрежи и Фейсбук за общуване, организиране и пропагандиране, българските политици също стават все по-опитни в общуването в социалните медии. В количествено измерение броят на поддържаните сайтове от политици намалява от 2009 г. насам. Но за сметка на това през 2013 г. политиците започват да отделят повече внимание на съдържанието в блоговете си и се отнасят с повече професионално отношение към социалните комуникации като цяло. Виждат се примери за адекватни политически изяви в микроблогинг платформата Туитър, макар че активните политици там са малко.
Въпреки че и политиците правят опити да навлязат в т.нар. апокрифно прострнство, обединяващо масите, блогосферата си остава основно убежище за народа и протестиращия дух. Като цяло блоговете придобиват все по-голямо влияние върху цялото общество и върху способността му то да формира адекватно мнение. Когато много хора намират потвърждение на собствените си мисли, страхове и/или надежди в идеите, които проповядват останалите, включително и т.нар. лидери на мнение, тогава те не се чувстват изолирани в своите съждения. Разрушава се спиралата на мълчанието, формулирана от германската социоложка Елизабет Ноел-Нойман и се възпламенява обратният ефект. Всеобщата енергия на единомислещите се събира в едно и избухва в общи действия. Отприщва се положителна енергия, дължаща се на усещането, че си част от по-голяма общност, обединена от една обща идея за бъдещи промени. Неслучайно така се възпламенява стихията на протестите и всеобщата енергия извежда хората на улиците.
Characteristics of the media ecosystem in Bulgaria, viewed through the prism of the social protests (2012-2013)
Nelly Velinova
Doctoral student
FJMC
Summary: The text highlights the main characteristics of traditional journalism in Bulgaria during the past two years. It emphasizes the shortage of objectivity and pluralism in Mass Media. Moreover it examines the characteristics of blogs and their growing influence over formation of public perceptions related to significant social matter. The concept of blogosphere is discussed as a common space of different blogs. The interaction between traditional journalism and blogs in Internet space is also discussed in the text. The focus is on cooperation in context of public discontent and protests in the country during 2012 and 2013. The aim of the study is to trace down how much traditional journalism loses the public trust related to the information authenticity at the expense of blogs, thus becoming more dependent on them. The paper concludes that the mutual influence between traditional journalism and blogging is increasing, as well as the public trust is in favor  of blogging, especially in extreme situations, such as social, environmental and any other type of protests in Bulgaria during  2012 and 2013. Traditional media to a certain extent reflects the Government will and the financial flows on which they depend. Therefore they may not be the unifying body of the society. Blogs and social networks are closer to the people. To what extent they are impartial is a matter of serious study. It is forthcoming to be examined whether the notion of the lack of censorship in blogging is objective and how fair do blogs express the people opinion.
Key words: blogs, social media, traditional journalism, trust, dissatisfaction, social protests
Литература
1. Андреева, Лиляна (1999). Отвъд видимото. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”
2. Райчева, Лилия (2013). Феноменът телевизия – трансформации и предизвикателства. Издателска къща Тип топ прес
3. Ефтимова, Андреана (2011). Невербалната комуникация: медии и медиатори. Сиела
4. Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010
5. Мавродиева, Иванка. Българската блогосфера. Брой 8/Януари 2011 г., достъпно на http://media-journal.info/?p=item&aid=133, посетен на 24.08.2014 г.
6. Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010
7. Петков, Стойко, Социални медии и/или социални мрежи – http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/publications/Stoyko_Petkov_Prolet_2011.pdf, посетен на 07.06.2014 г.
8. Петков Стойко. Социални медии и/или социални мрежи – http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/publications/Stoyko_Petkov_Prolet_2011.pdf, посетен на 14. 08. 2014
9. Кирова М. Оптимистично за линията на живота или как протестите променят България. http://www.fmd.bg/?p=8362, посетен на 03.07.2014 г.
10. ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Калин Калпакчиев и Иво Божков бяха отличени с двете равностойни втори награди. http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/bezhancite-i-priyateli-na-bezhancite-sa-chovek-na-godinata-2013/, посетен на 03.07.2014 г.
11. Vladov, Andrey. Bulgaria Prosecutes Rapper Misho Shamara over Flag. , http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-19799358, посетен на 18.09.1214 г.
12. Речник на думите в българския език, http://rechnik.info/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82+%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB, посетен на 26.09.2014 г.
13. История на блоговете. Общност образование, достъпно на http://bglog.net/%20Obrazovanie/5221, посетен на 24.08.2014 г.
14. Сайт за „Истините, лъжите и неизказаните гледни точки” – https://bgtruestory.wordpress.com/category/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/page/2/
15. Категории блогове в TopBlogLog http://topbloglog.com/category/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0, посетен на 18.06.2014 г.
16. Електронeн сайт OFFNEWS – http://offnews.bg/news/%D0%9C%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8_73/%D0%95%D0%B4%D0%B2%D0%B0-13-5-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_295725.html
17. Блог за новини, здраве, антиейджинг, природна медицина… http://d-rhealth.blogspot.com. Написаното е достъпно на адрес: http://d-rhealth.blogspot.com/2013/02/blog-post_17.html?q=%D0%94%D1%83%D1%85%D1%8A%D1%82+%D0%BE%D1%82+%D0%B1%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B5+%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82…,
посетен на 12.08.2014 г.
18. Ръководство, достъпно на users.ue-varna.bg/ssulova/files/officepril/kontr1.doc, посетено на 20.08.2014 г.
19. Фондация „Конрад Аденауер”. 14% от българите вярват в независимата журналистика. http://www.kas.de/wf/doc/kas_12228-1442-1-30.pdf?140225145032, посетен на 06.10.2014 г.
20. Ласуел, Харолд. Шрам, Уилбър. Мелвин де Фльор. Робъртс, Доналд. Маккуейл, денис (1992). Комуникацията. Библиотека Социалният процес. София: Факултет по журналистика и масови комуникации.
21. Льобон, Густав (2014). Психология на тълпите.Асеновци трейд ЕООД
22. Ноел-Нойман, Елизабет (2011). Спиралата на мълчанието. Общественото мнение-нашата социална черупка. Софи: ИК Люрен.
23. Кастелс, Мануел (2004). Възходът на мрежовото общество. Том 1. София: Издателска къща ЛИК
24. Драйфъс, Хюбърт Л. (2010). Интернет. София: Издателска къща КХ
25. Кар, Николас (2012). Под повърхността. София: Издателска къща ИнфоДАР ЕООД
26. Оруел, Джордж. (1989) “1984”. София: Издателство ВЕК.
27. Бредбъри, Рей. (1982)л „451 градуса по Фаренхайт”. София: Издателство “Народна култура”
28. Скот, Д. М. (2009) Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите, София, ROI Communication, с. 48.
29. Бауман, Зигмунт (1999). Глобализацията. Издателство ЛИК
30. Kaplan, Andreas M., Haenlein Michael, (2010), Users of the World, Unite! The Challenges and Opportunities of Social Mediaл Business Horizons, Vol. 53, Issue 1
31. Boyd, M. Danah, Ellison, B.Nicole Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship.
32. Levine, David. Famous LinkedIn Profiles – Social Media vs. Social Networking, http://artofbuildingsoftware.blogspot.com/2011/05/famous-linkedin-profiles-social-media.html, посетен на 08.05.2014 г.
33. Matt Goddar, Social Networking vs. Social Media. http://www.r2integrated.com/pdf/Social_Networking_vs_Social_Media.pdf, посетен на 08.05.2014 г.
34. Andrew Marr, Start the Week, ББС Радио 4, 29 декември 2008. http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-19799358, посетен на 08.05.2014 г.
35. Postman, Neil. Amusing Ourselves to Death: Public Discourse in the Age of Show Business. – New York: Penguin, 1985.
36. Хъксли, Олдъс. (1990) Прекрасният нов свят. София. Библиотека “Галактика”. 1990 г.
36. Словарь слов и термина Интернетов. http://animatika.ru/info/gloss/micro-blog.html, посетен на 17.09.2014 г.
37. Reporters without Borders. World Press Freedom Index. http://rsf.org/index2014/data/index2014_en.pdf, посетен на 07.11.2014 г.
38 . Freedom House. Freedom of the Press: Europe. https://www.freedomhouse.org/sites/default/files/FOTP2014%20Detailed%20Data%20and%20Subscores%201980-2014.xls, посетен на 06.10.2014 г.