Доц. д-р Иванка Мавродиева
Резюме:
Abstract:
This study examines specific features of the blogs as a part of the Bulgarian blogosphere. The subject of the research includes observation of the blogs as relatively new phenomena in Bulgaria but we want to add that the blogs created by Bulgarian bloggers are developing dynamically during the last five years. The main goal of the current paper is to investigate kinds of blogs and blogospheres in Bulgaria. The second research goal includes survey of specific verbal and virtual features of the blogs as a specific manifestation of web-writing.
In the first part of the paper are introduced and interpreted the main terms: blog, blogger, blogosphere. The second part includes results of the research on the Bulgarian blogs and blogospheres.
After the observation of the Bulgarian blogosphere reasonably we can say that it includes a few types: political, green, journalistic, corporate, educational, academic, corporate, bank, art blogospheres. Most of the Bulgarian bloggers have experience in preparation and publishing the posts in their blogs. All blogs have the following structural features: pages, particularly homepage, posts, tags, blog roll, archive, links and permalinks and naturally the title.
Verbal and visual elements of the posts, self-presentations of the bloggers and video clips are included in the final virtual product by Bulgarian bloggers. The blog’s posts present the specific application of the web-writing and thus more Bulgarian bloggers develop and improve their web-writing skills. Reasonably we can summarize that there is a Bulgarian blogosphere, some different sub-blogospheres and strong and stable trends: sharing, interactivity, ratings, good quality of the most blogs etc.
Key words: blog, types of blogs, blogger, blogosphere, Bulgarian blogosphere, mapping, web-writing, Web 2.0.
Summary:
Кратка история на блоговетеЛон Сафко и Дейвид Брейк представят данни за историята на блоговете в „Библията на социалните медии”, като авторите съобщават, че през септември 1999 г. стартира сайтът, наречен Diaryland, който е фокусиран предимно върху лични дневници и общности [1]. Нека се върнем малко назад във времето, за да се представят още данни за създаването на блоговете. Тери Бъроуз приема, че онлайн дневниците са предвестници на блоговете [2]. Джим Макнамара дава информация за онлайн дневника (online diary) на Клаудио Пинянез, който стартира през 1994 г. в MIT Media Lab Website, като уточнява, че в него е публикувано до 1999 г. [3]. Александър Кръстев в статията си „Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици” също упоменава името Клаудио Пинянез (Claudio Pinhanez), определян като първи създател на онлайн дневник [4]. През 1999 г. Мег Хуриън (Meg Hourihan) и Ивън Уилямс (Evan Williams) от Pyra Labs създават и пускат системата за публикуване Blogger.com, като през февруари 2003 г. тази система е продадена на Google [5]. Порталът Blogger, който е общодостъпен, безплатен и лесен за използване, създава много добри възможности за блогърите. В момента активно се използват освен Blogger.com, Blogspot.com, Wordpress.com и други.
Постепенно онлайн дневниците еволюират и през 1997 г. вече има блогове, близки до съвременното им предназначение, поддържане и публикуване. Само за едно десетилетие блоговете се развиват както технологично, така и като съдържание, предназначение и функции. Блоговете разширяват влиянието си върху бизнеса, политиката, медиите; те вече имат доказано място и роля в социалния и културния живот в различни държави. Освен това се ускорява процесът на създаване и на блогосфери.
Теоретичен обзор относно блоговете
В началото е резонно да бъдат представени теоретични постановки относно това какви блогове съществуват, да се дефинира понятието блогосфера.
Възникването на блоговете като практики и като създаване на терминология се свързва с имената на Джорн Баргър (Jorn Barger) и Питър Мелхолз (Peter Merholdz) [6].
Джорн Бъргър, който е създател и редактор на интернет дневника Robot Wisdom, за първи път използвал думата weblog на 17 декември 1997 година http://bglog.net/ Obrazovanie/5221 [7]. Две години по-късно, през 1999 г., Питър Мерхолз (фамилното име се среща на български и като Мерхолц) разделя термина weblog на две части – we blog, което се превежда като „ние водим дневник” http://bglog.net/Obrazovanie/5221 [8]. Постепенно се създава и утвърждава терминът blog, като той се използва и като глагол – to blog, означаващ „действия, свързани с водене на интернет дневник”, и като съществително, означаващо вида уебсайт. Според Тери Бъроуз блоговете могат да варират от лични до политически и те се фокусират върху специфичен субект или върху различни теми [9]. Лон Сафко и Дейвид Брейк смятат, че блогът е възникнал като особен вид дневник, в който в хронологичен ред се публикуват материали: текстове, снимки, клипове и други; споделят се мнения и позиции, представя се полезна информация и т.н. [10]. Дейвид Скот, представяйки същността, предназначението, функциите и начините на създава на блоговете, уточнява, че „Блогът е сайт, но специален вид сайт, създава се и се утвърждава от човек, който е пристрастен към дадена тема и иска да сподели със света своята страст и опит. Блогът почти винаги се пише от един човек, който иска да сподели мислите си и да комуникира със света. Има и групови (списвани от няколко души) и дори корпоративни блогове, в които пишат хора от един отдел или цялата компания (без индивидуални участия), но те са по-малко популярни” [11] .
След прегледа на представените по-горе дефиниции става ясно, че:
- блогът е вид сайт;
- в блоговете се пише по една или няколко теми, по избор и в зависимост от интересите на блогъра/блогърите;
- публикациите могат да бъдат както само текстови, аудио, видео или визуални, както и да бъдат резултат от съчетаването им в неделима цялост, на принципите на равнопоставеността помежду им като съдържателни и структурни елементи;
- публикуването става в хронологичен ред, като най-последната публикация се появяват първа на страницата на блога при отварянето му;
- налице са възможности за задаване на въпроси и изказване на мнения, за участие в диалози и форуми към самите блогове, като в повечето случаи форумите се реализират след регистрации на желаещите да участват в тях;
- в блога се публикуват линкове и хиперлинкове към други блогове, сайтове, портали, форуми, библиотеки, институции и др.
Видове блогове
Съществуват опити да се направят класификации на блоговете. Жюстин Томс и Горица Белогошува смятат, че могат да се обособят три основни типа блогове – лични, корпоративни и тематични и дават кратки определения за всеки един от тях [12]. Дейвид Миърман Скот смята, че има индивидуални, групови и корпоративни блогове, като дава оценка, че „Индивидуалният блог се среща по-често” [13]. Блогът, създаден като проект, резултат от който са публикациите в Blogstab.com, се позовава на Уикипедия и представя три вида дневници: лични, тематични и коментарни и обявява, че ще съчетава и трите вида при създаването и поддържането на този блогhttp://www.blogstab.com/blogstabproject [14].
По-надолу ще бъдат представени видове блогове по различни критерии. Прегледът и опитите за обособяването им в отделни групи не претендира за изчерпателност и за създаване на класификации. Това описание, представянето на дефиниции и групирането са с оглед постигане на терминологична яснота и с цел създаване на теоретична рамка и основа за анализите на блоговете в България.
Ще започнем с количествения критерий по отношение на това кой създава блогове. Тогава когато блогът се поддържа от един блогър, който публикува в него постове, блогът може да бъде определен като персонален. Когато се определя типа блог в зависимост от броя създатели, бяха открити два термина – групов и колаборативен, които до известна степен се възприемат като синонимни. В речниците груповият блог (group blog) е дефиниран като блог, в който много блогъри се занимават публикуване в него. Колаборативният блог (collaborative blog) обикновено е фокусиран върху отделна тема и потребителите получават разрешение да публикуват в него.
По критерий сфера, за която се пише и област, чиито интереси обслужват, блоговете могат да се разделят на различни видове. Бизнес блогът или Бизблог (biz blog) се определя като редовно обновяван уебсайт, който се поддържа от даден бизнес или от компания с цел увеличаване на продажбите, популяризиране на продукт или услуга. Едни от целите на тези блогове са да се поддържа постоянно комуникация със сегашни или бъдещи клиенти. Като вариант или подвид на този блог може да бъде отнесен корпоративният блог. За корпоративните блогове е писал Михаил Стефанов, който смята, че те имат важна роля в комуникациите на корпорациите [15]. Политическите блогове имат своите проявления и за тях е писал Александър Кръстев, който смята, че има „блогове на политици, блогове на политически журналисти и блогове на граждани, които проявяват интерес към политиката”. Същият автор уточнява, че „Двете разделения са привидно противоположни, но имат ясно обособяващи се пресечни точки по отделните признаци” [16].
Следващият критерий, който ще бъде използван, е изведен въз основа на вида материали, които се публикуват в блога. Аудио блог (audio blog) е такъв блог, който представя преди всичко аудиофайлове като музика или подкасти. Понякога аудиоблогът е наричан още: МР3 блог или музикален блог. Влог (vlog) терминът, който е създаден чрез комбиниране и съкращение от видео и блог – video и blog. Това е блог, който е съставен основно от видеоклипове. Фотоблог (photoblogging ) е блог, който се използва предимно за публикуване на снимки и изображения, които се създават от фотоблогъри (photobloggers).
В зависимост от това в каква професионална област работят блогърите, по какви теми пишат и за кого адресират своите постове, те биват различни. Прегледът по-долу показва, че блогъри с професии, възприемани като солидни и с висок социален статус, се ориентират към използването на възможностите да публикуват в блогове, вероятно успоредно и с участието им в печатни научни издания и с използването на сайтове, портали, електронни библиотеки и др. Журналистически блог (j-blog) е термин, получен чрез съкращение от journalist и blog. Това са блогове, които се създават и поддържат от журналисти. Блоадвъртайзинт (blogvertising) се използва като синоним за назоваване на дейности във връзка с рекламата. Той има и синоним в съкратения вариант блогвърт (blogvert). Едублог (edu-blog) е блог, в който темите са ориентирани към образованието. Според нас е възможно да се говори за академичен блог. Милблог (milblog) e блог, който е поддържан от военни или ветерани и е предназначен за писане по военни теми. Това е термин, създаден чрез комбиниране и съкращение на термините military и blog. Техблог (tech blog) е блог, който е фокусиран върху технически теми.
Диференциацията на блоговете може да продължи, като тук следва да се отбележи, че в стремежа да се създаде, систематизира терминологията за блоговете, от една страна, а от друга – да се създадат указания, наръчници, полезни статии за създаването и поддържането им, се създават т.нар. метаблоговете от metablog. Метаблогът е блог за блоговете, т.е. за начините на изготвянето, поддържането, блогването и писането в тях и в него се публикуват на статии за блогването.
От казаното по-горе става ясно, че процесът на създаване на блогове протича динамично и се появяват нови видове блогове, които могат да бъдат класифицирани по различни критерии: автори, теми, видове материали, нагласи, начини на публикуване, предназначение и други.
Видове блогове и блогосфери в България
Изследването предполага изясняване на въпроса за началото на блогирането в България и съответно огласяването на първия блогър. Алeксандър Кръстев в статията „Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици” се позовава на Орлин Спасов, като пише: „Приема се, че първият блог в България е поместен в мрежата от Георги Варзоновцев, през февруари 2001 г. [17]. Насочвайки усилията си в посока изясняване началото на блогирането в България, установихме, че блогът на Георги Варзоновцев, http://mchell.net/index.php , стартира през 1999 г., според представената от блогъра в същия блог информация, а именно „Da Groovie Place се появи в началото на септември 1999 година. От тогава мина доста време, случиха се доста неща. Аз определено не съм същият и сайтът не е същият. По-добър или по-лош – трудно мога да кажа.” [18].
В публикация „Колко блога има по света?” от 17 юли 2010 г. в http://dzver.com/ [19] блогърът съобщава, че в България има около 3300 блога, позовавайки се на http://topbloglog.com/idx.php , където има представена статистика за броя постове, броя блогъри и посещенията на блогове, използван софтуер и други.
Ралица Станева в статия „Блогърът, моят приятел” съобщава, че „Българската класация на блогове TopBlogLog класира над 2100 блога по различни критерии като входящи връзки (FeedBurner, authority), посещаемост (посещения, коментари и гласове)” и допълва още: „Според проучването „БГ блогъри за PR практиките”:
• 87% от блогърите искат да получават информация от PR специалисти, но само ако темите ги интересуват и предварително са дали съгласие;
• 94% от блогърите биха публикували своето мнение за продукт или услуга, стига да се чувстват свободни да напишат каквото мислят;
• 80% биха тествали продукт или услуга и биха споделили впечатленията си;
• Блогърите предпочитат да получават проучвания, кратки представяния на продукти и услуги и интересни факти. По отношение на формата, предпочитат текст, снимки и линкове” [20].
След прегледа на блоговете, селекцията и анализите може да се твърди основателно, че в България вече може да се говори за българска блогосфера, като под това понятие се разбира блогосфера, която включва всички блогове в България. Терминът съдържа и смисъла, че блоговете изискват „заедност” и връзка между тях, както и принадлежност към общност. Освен това авторите могат да публикуват свои мнения и да обновяват блоговете ежедневно. Възможни са блогосфери в различни области. В България за създаване на блогове се използват безплатните платформи wordpress, blogspot, Възможности за стартиране на блогове дава и blog.bg/ и немалко блогъри са регистрирани там. Българският интернет портал dir.bg също предлага възможности за създаване на блогове чрез регистрация и http://blogs.diri.bg/ . В сайта могат да се открият т.нар. „глогове или глогинки”, което е и игра на думи, и термин, поне за българите, които ползват тези възможности. Има и блогове, които след името и домейна са разширенията .bg, .com, .net, .org, .eu и други.
Например в България са известни няколко такива, които се идентифицират като блогосфери и са заявили този си статус във виртуалното пространство:
- „Blogosfera.Dnevnik.bg е секция на Дневник, „която събира любопитни и активни български блогове, подбрани от редакторите на сайта. Целта на Блогосферата е да промотира блогa като нов вид медиа” – http://blogosfera.dnevnik.bg/ ;
- Метафон – към в. Капитал http://megafon.capital.bg/ ;
- Блогосферата към електронното списание за модерната жена http://blogosfera.az-jenata.com/ също се развива успешно.
- Моята Зелена Блогосфера http://blogosphere.nature-blog.info/ също вече се утвърждава и самоидентифицира. В България може да се говори и за развиваща се политическа блогосфера, както и за поява и на корпоративна блогосфера.
У нас вече има опити от PR и бизнес гледна точка да се говори и за осмисляне на ролята на блогърите и важността от това те да бъдат обединени. Някои от тях са съзрели и имат чувство на идентичност. Те осъзнават необходимостта не само от легитимация, но и от създаване във виртуалното пространство на място, където българските блогъри имат възможност да публикуват. Така Българското блог общество BlogStab вече има такава възможност чрез http://www.blogstab.com/. В сайта е публикувано, че „Blogstab.com е създаден от един обикновен уебмастър и Интернет потребител, но целта е да участват много български блогъри и Интернет потребители, които днес съставят Българското блог общество.”, както и че в него ще се съчетават три вида блогове: лични, тематични и коментарни.
Други факти, които са показателни за това, че блоговете са динамично развиващата се и утвърждаваща се социална медия с все по-засилващо се присъствие във виртуалното пространство, са класациите за блогове, една от които вече бе упомената по-горе иhttp://www.topbloglog.com/ . Други класации се правят от NovaVizia – http://www.novavizia.com/ .
Блогът http://www.alabala.org/about също представя резултати от класации. Вече има активност сред блогърите в България, които предприемат дейности, свързани с класации, осъзнавайки трудността на начинанието, необходимостта от критерии, гласуванията и избора. Вече има и огласени резултати от такива класации, например блогът на Христо Белчев като персонален блог и блогър.
През 2010 г. блогърът Милена Фучеджиева, която за място в блога си е отбелязала: „лос анжелис, софия и навсякъде където е интересно”, представи своя книга, озаглавена „Аз, бLогинята”. Това е интересен факт, който може да бъде отнесен към едно относително ново явление, а именно създаване на книга след и въз основа на публикации/постове в блог, т. нар. Blook.
Другите аргументи в подкрепа на твърдението, че има блогове и натрупан опит, са публикациите за блогове, така наречените метаблогове, т.е. блогове за блогове и блогъри, макар и не в чист вид. Има и отделни публикации със съвети как да се пишат статии за блогове, т.е. налице е споделяне на опит и готовност за усъвършенстване не само на индивидуалните умения на всеки блогъри, но и на равнището на блогосферата в България. Ето и няколко примера за такива блогове. Вhttp://www.alabala.org/about , „Блог за блогове, поддържан от един блог ентусиаст (с някои чисто лични моменти)” има категории Блог архивите са живи, Блог маркетинг, Блог музика, Блог новини; Блог статистика, Как се пише за блог; статии като: Съвпада ли името на блога ви с домейна? ,Теми за WordPress и Blogger, плъгини, чекове и трафик експерименти, 10+1 блог-пожелания за 2008г., 101 блог момента на един блог ентусиаст, 1000 посетители от MyBlogLog (всъщност вече са 1032, ура!), Blogvam.com: Форумът за блогъри и други.
В блога на Димитър Николов са поместени материали, които представляват своеобразен кратък виртуален наръчник за това какво е блог и как да се пише в него интересно: Трудната част на блогването, 10 блогоспасяващи идеи за статии при проблеми с писането, 6 съвета за краткото писане, Съвети за страхотно съдържание от три топ блогъра, Какъв е истинският блогър?, Десетте типа блогъри, Процесът на писане на Дарън Роуз, “Достатъчно добрата статия” никога не е достатъчна!, Забравяте ли за основното? http://www.kreativen.com/ .
Димитър Николов е публикувал, както сам пише, „Безплатно ръководство как се пише блог статия?”, е-книга, до която всеки има достъп.
Статии със съвети и изясняване на новата терминология и метаезика за блоговете има публикувани и в медии, сайтове „Сита Мениджмънт Консулт” и NovaVizia.com реализират инициативата на „Най-добрите корпоративни блогове в България 2009″, като кампанията е много добре огласена в медиите и във виртуалното пространство, има линкове освен в и вhttp://www.sitamanagement.com/664.html , и клипове в социалните мрежи: „Най-добрите корпоративни блогове 2009” – http://www.youtube.com/watch?v=L2V-uETdSvs&feature=related .
Блогърът в http://www.alabala.org/ представя Карта на българските блогове, инициирана и разработвана от Иван Станков, Уеб дизайнер и SEO специалист,http://www.ivostankov.net/2009/08/16/my-blog-on-bg-blogs-map/ . Блогърът прави уточнението, че „Картата на Българските Блогове не е класация. Тя няма за цел да определя кой блог е по-по-най, а просто ще дава информация за активните български блогове като географска локация.”http://www.alabala.org/2121.html .
Както стана ясно от обзора на публикации по-горе, блоговете вече са обект и на научни проучвания и изследвания. Орлин Спасов в публикацията „Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове” в списание Социологически преглед отделя внимание на тази проблематика [21].
Корпоративните блогове като обект на изследване и принцип блоговете попадат в изследователския интерес на Михаил Стефанов в две публикации: „Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент”, „Виртуална реторика, блогове и Web 2.0” [22].
Политическите блогове са изследвани от повече автори, Любима Йорданова проучва социалните аспекти на политическите блогове и представя оценките си в „Блоговете в България – социални аспекти” [23]. Александър Кръстев като активен блогър и автор акцентира на медийните аспекти на политическите блогове [24]. Илия Вълков в статията „Блогвай за политика” анализира блоговете на политиците по време на кампаниите за Европейски парламент и за национален парламент през 2009 година [25]. Марина Кирова също представя резултати от проучвания в статията „Блоговете на политиците – PR инструмент и популизъм. Политиците ни още избягват да отговарят на директни въпроси. Мониторинг на блоговете на български политици” в сайта на Фондация Медийна коалиция,http://www.fmd.bg/?p=148 [26].
Ренета Божанкова насочва изследователските си интереси към проучване на писането в интернет, в това число и в блоговете, при отчитане на пола. В статията си „Anna in your head или за „женското писане” в Интернет” тя се спира на блоговете на Нели Огнянова (http://nellyo.wordpress.com/), на Anna ( http://annainyourbox.blogspot.com/ ), както и на Az-jenata.com, tialoto.bg, rozali.com. Тя стига до извода, че „Женското писане в Мрежата е определимо като жанрови характеристики, но дали е приемливо отнасянето му към литературата изобщо или по-скоро има само личен характер и комуникативна” [27].
Елена Русева-Метева фокусира изследователския си интерес към изучаване на спецификата на цитирането и общуването във френските и българските журналистически блогове, прилагайки съпоставителен подход [28].
След краткия преглед на научни публикации за блоговете, смятаме, че има достатъчно основания да се каже, че е положената основата на изследователска тридиция от български учени по отношение на изучаване на блогове от българската блогосфера от различни науки: лингвистика, текстолингвистика, комуникация, семиотика и други.
Освен това резултатите от направеният от нас анализ на блогове, показват, че тръгвайки от индивидуални решения, постепенно блоговете в България се увеличават, повишава се не само качеството на постовете в тях, на съдържанието, но и на дизайна, оформлението, има основания да се говори за обособяване на блогосфери, за създаване на общества на блоговете и на осмисляне на важността от обединени усилия, както и от класации, позициониране чрез своеобразни реални и виртуални PR събития. Наблюдава се тенденция към споделяне на опит при създаване на блогове, за поддържането им и за писането в тях, макар и на принципите на самообучението и самоусъвършенстването. Индивидуалните, експертните и институционалните оценки и мнения спрямо функциите на блоговете като социална медия също се увеличават и се преодоляват първоначалните резервирани, скептични и иронични оценки в посока повече обективност на базата на търсене на критерии и измерители, които биха довели до повече обективност. Макар и все още относително ограничени, изследванията за блоговете в България показват интерес и от страна на изследователи и академични общности към тази проблематика.
Видове блогове в България
Хипотезата е, че част от вече утвърдените видове блогове имат своите проявления и в България. Тъй като целта на това проучване не е изчерпателно представяне на всички блогове и блогосфери, след събиране, селекция и опити за класифициране, можем да кажем, че хипотезата до голяма степен се потвърди. Ще започнем с това какви видове блогове бяха открити според оповестяването им. Най-много са личните (персонални/индивидуални) блогове, като те обикновено се поддържат от един блогър, изключително рядко от двама или повече. Такива блогове имат както известни публични личности, политици, учени и преподаватели, журналисти, спортисти, фотографи, експерти, специалисти, така и обикновени български граждани.
Ще започнем с политическите блогове. Орлин Спасов пише, че „Политическите блогове стартираха у нас около кампанията за президентски избори, проведени през октомври 2006 г. … Днес около 70 активисти, принадлежащи към големи и по-малки политически формации, реализират присъствие в мрежата” (Спасов по http://valkov.wordpress.com/ ) [29]. Изказвайки съгласие с направените констатации и изводи, след преглед на политическата блогосфера в България установихме, че сред политиците особено активни и продуктивни са Николай Младенов, Александър Йорданов, Ивайло Калфин, Кристалина Георгиева, Симеон Дянков, Георги Кадиев, Николай Камов, Теодор Дечев, Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски, Мартин Йорданов, Мартин Заимов и други. Блогове имат и Иван Костов, Гергана Грънчарова/Паси, Борислав Шопов, Венцислав Върбанов. Съществуват и неистински, пародийни, неподдържани от политици блогове, такива има за Бойко Борисов като столичен кмет и премиер, например.
Сред журналистите се откроява Иво Инджев, като тук може да се каже с основание, че това е гражданска и социална медия от нов тип. Известен е и блогът на Николай Бареков. На високо ниво са блоговете на Иван Бедров, Невяна Гюрова и други. Глогове имат и Веселина Седларска, Георги Коритаров, като в групата Блогинар фигурират имената на не малко известни журналисти. Дори да се приеме като модно явление, опити в блогирането имат и Петко Бочаров, Иван Гарелов и други.
Сред блогърите има специалисти от различни сфери: лекари, икономисти, финансисти, специалисти в области като уебдизайна, маркетинг, програмисти и информатици, инженери, творци, писатели, поети, фотографи, художници и др. Те публикуват в блоговете си, често изхождайки от професията, социалния си статус и компетенциите. Някои от тях обаче имат готовността да пишат освен за неща, по които се смятат за компетентни, и по теми, които са актуални, злободневни или се отнасят към ценности, идеи. Тези блогъри са активни по отношение на каузи и кампании и към теми, наболели в обществото и към събития, които ги вълнуват като граждани и българи.
Също така се срещат и блогове на фирми и компании, т.нар. корпоративни блогове. Към тях се ориентират фирми, които се занимават с уебдизайн, продажби, стоки за бита и други, например: Техникон Груп, Унитех БГ щори, Кийтек Еоод, Фирма за Уеб дизайн, Ен Би Ай Систем и други.
Блоговете на банки не са често явление, например след кризата през 2008 г. Първа инвестиционна банка създаде и поддържа такъв блог, преосмисляйки значението за репутацията и за използването по ефективен начин новите комуникационни канали. Ето защо може да се говори и за банкова блогосфера.
Галерии и други културни институции също се ориентират към създаване и поддържане на блогове, например на Галерия Париж.
В областта на търговията и маркетинга също се наблюдава поява на блогове, например такъмв е „Блог за борса на учебницици БГ учебник”, който съдържа и новите елементи, а именно RSS за публикации и за коментари, наред с вече утвърдените елементи като блогрол и други.
Академичните блогове също започват да се утвърждава, като учени и преподаватели, които имат позиции по значими обществени въпроси, заявяват готовност да бъдат активни блогъри. Те осмислят предимствата на блоговете като средство за представяне на мнения и информация, като канал, по който информацията достига по-бързо до интересуващите се.
Към образователните блогове могат да се отнесат такива, в които постват студенти от различни специалности, например по връзки с обществеността от Софийския университет и други. Студентите създават и блогове, които да са в помощ на учебни дисциплини, които изучават, например по старогръцка литература http://literaturasu.blogspot.com/2008/04/blog-post_17.html. Принципът на споделянето се проявява, обаче не може да се твърди, че те имат устойчиво присъствие и в повечето случаи не се стига до създаване на мрежи. Все още няма активно присъствие на блогове на библиотеки, но постепенно се създават и поддържат такива.
Тук вниманието ще бъде фокусирано върху видеоблога на Ангел Грънчаров, който съдържа и информация и линкове към другите блогове, например: Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български видеоблог); Humanus, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог); Свободна виртуална академия (учебен блог за студенти и ученици); Център за развитие на личността Humanus (консултации, психотренинг, психоанализа, курсове) и други. Т.е. може да се говори основателно за блогосфера около един блогър. Татяна Дронзина, която поддържа блогове, които са като част от обучението на студентите, предпочита варианта по отделни дисциплини да има отделен блог и тук отново може да се говори за такъв тип блогосфера.
Блогове се създават и от учители, например начални учители от училище „Любен Каравелов” в Ямбол имат такива блогове, на професионалната общност „Начално образование”. Следователно вече има първи стъпки към създаване на образователната блогосфера в България.
Някои общини, например Столична, имат официални блогове. Наблюденията показват, че институциите в България все още не използват блоговете като комуникационен канал и като социална медия.
Спортните блогове имат своето място в българската блогосфера, макар да не са много, напримерhttp://www.sportenblog.com/?p=1546 или блогът на Димитър Бербатов.
Каузи и кампании също са представени в и чрез блогове, например Изоставените деца на България – Могилино http://mogilino.wordpress.com/ и България е наша http://bulgariaenasha.blogspot.com/> .
Ангажираност към социални, образователни, актуални теми има и в блога на Гери Николоваhttp://geryniko.blogspot.com/ .
Интересни и нестандартни блогове възникват и се поддържат от медии и блогъри, например Бебета Блогъри към вестник Стандарт http://baby-blog.standartnews.com/about-the-blog/ . Или блогът, който е подарък от Пламен Петров на сина му, назован http://blogosiped.com/ като пародия, перифраза, самоирония на известната фраза от филма „Куче в чекмедже” „Татко ще ми купи колело, ама друг път”, а вероятно и като проява на модерно родителско отношение.
Като обобщение може да се каже, че блогърите българи като цяло създават и поддържат интересни блогове, като особено активни са журналистическите, политическите и личните блогове, интересно развитие има в академичните блогове, в тези на представители на изкуството, все още няма голяма активност от страна на фирми, банки, застрахователни компании, държавни институции, неправителствени организации, фондации и сдружения, рекламни, маркетингови и PR агенции и др. Има обаче основания да се говори за блогосфери. Натрупаният опит на блогърите e в посока интересни материали, постове, видеоклипове, по-добър дизайн и активност при даване на отговори на читатели на блоговете, както и използване на новите възможности за RSS, изпращане на материали, повече блогролове, по-атрактивни визуални ефекти и други.
Доказателства за това, че блоговете и блогосферите се развиват, са две класации на блогове, организирани и осъществявани в България. Едната класация е за персонални блогове, другата класация е за най-добрите корпоративни блогове в България 2009. Тези класации имат представяния в социалните мрежи, например в http://www.youtube.com/watch?v=DjtNJhKTEq0 и вhttp://www.novavizia.com/7249.html .
Тодор Христов от Сита Мениджмънт Консулт ООД, прави Анонс на "Най-добрите корпоративни блогове 2009" чрез обръщение, представено във видеоклип –
http://www.youtube.com/watch?v=L2V-uETdSvs&feature=related .
Вторият пример за утвърждаването на блоговете е и активното присъствие на „Българско блог общество”, информация за което може да бъде намерено и на http://www.blogstab.com/ http://www.blogstab.com/blogstabproject. Съществуват и каталози за блогове, както и класации от типа http://topbloglog.com/posts/ .
В заключение може да се каже, че българската блогосфера се утвърждава и развива, като авторитетни се приемат освен блогосферите към в. Капитал и в. Дневник, и Зелената блогосфера, неназованите като такива официално политическа, журналистическа, академична, образователна, спортна, корпоративна и други. Блог обществата във виртуална среда също постепенно получават популярност и започват да оказват влияние. Имената на отделни блогъри се приемат като синоним на личности, които задават параметрите на нови модели на общуване във виртуална среда. Наличието на почти 100 поста за блогове в блогове може да се оцени и като опит за повишаване качеството на постове, и като готовност да се ползват добри практики и метаезика на този нов начин на писане.
Уебписане в блоговетеНякои блогъри са предпочели семплия дизайн, като са акцентирали на съдържанието. Такива са блоговете на Николай Камов, Александър Йорданов, Филип Харманджиев. Камов и Йорданов създават постове, които доминиращо са текстови, основна е информативната функция, налице е еднотипност и синхрон Проучвайки статиите, публикациите, постовете в блоговете от предварително създадения корпус, бе установено, че постепенно блогърите се ориентират към създаване на краен единен виртуален продукт, в който най-често се съчетават текст и снимка, като в зависимост от проблематиката и дължината на поста, фотографиите, схемите, диаграмите, таблиците могат да бъдат и повече от една. Т.е. наблюдава се тенденция към включване и инкорпориране на визуални кодове не просто като илюстративен материал, а като равностойни структурни и съдържателни елементи. Фотографиите и другите визуални изображения се разполагат според решенията на блогърите в центъра, вляво или вдясно, те са с различен обем, като се търси естетически по-добрата визия, както и като краен резултат да има баланс между информативната функция и доброто визуално възприемане при гледане на монитора на компютъра. В някои случаи визуалните елементи не са статични изображения, а видеоклипове, най-често взети с посочени линкове от YouTube. Във видеоблога на Ангел Грънчаров се представя поредица от видеоклипове с определена тематична насоченост, Съединението на Княжество България с Източна Румелия, като вербалните елементи почти отсъстват.
Друга група блогъри предпочитат съчетаване на вербални и визуални кодове: име, фамилия, профессия, статус, степени, звания, професия със снимка, която хармонизира на този статус, т.е. те са портретни и репрезентативни снимки. Такива са блоговете на Кръстьо Петков, Атанас Щерев, Бербатов, Борислав Цеков, Георги Кадиев, Гергана Паси, Теодор Дечев, Димитър Бербатов, Симеон Дянков, Мариан Карагьозов, и други. Има и блогове, създадени към blog.bg, кето предполага идентификация чрез снимка. Такива са блоговете на Иван Бедров, Юлиан Попов, Иво Беров и други. Снимковият материал присъства и в блога на Иво Инджев, който се отличава с добра визия, функционалност и високо качество на постовете в него като съдържание и проблематика.
Логата също се използват като дизайнерски решения на блогърите и такива има в „Моята зелена блогосфера”, блога на Белчо Христов. Вграждане на логото на Първа инвестиционна банка в лого на блога също е интересен похват от гледна точка на визуалните метафори и е вид синкретизъм между букви и визуално изображения, между графични символи и лого. По подобен начин са създадени блоговете към Блогинар, където логото на в. Новинар присъства като игра на думи и като игра на визуални кодове, освен това е създадена нова дума композит от „новинар” и „блог”, т.е. отново има особена мултимодалност, съчетаване на думи, на графични и визуални изображения, което поражда особен реторичен ефект на разпознаваемост е в контекста на elocutio, но във виртуална среда.
С интересна визия е блогът на Румен Георгиев, който е блог по икономика, съдържащ съответстващи графики за представяне на растеж и спад на икономиката. Релевантни са визуалните знаци в блога на Столична община, където резонно, поради това, че е обявен за официален, присъства емблемата / гербът на тази община.
В заключение, обобщавайки, смятаме, че се очертават три тенденции. Първата се заключава в създаване на изцяло текстови постове, в които обаче има подзаглавия и/или вътрешни заглавия в различни цветове, както и линкове, хиперлинкове и постоянни връзки. Втората, която се развива особено динамично, се изразява създаване на завършен пост при съчетаване и баланс между визуални и вербални елементи в единна крайна структура и при синхронизиране на значенията между тези елементи. Третата тенденция е все още в начален етап, като тя представя насоченост към използване доминиращо на визуални кодове с линкове и постоянни връзки към текстове под формата на уебббазирана информация. Заглавията са кратки или не особенно дълги, интересни и провокиращи, насочващи към съдържанието на постовете.
Постепенно онлайн дневниците еволюират и през 1997 г. вече има блогове, близки до съвременното им предназначение, поддържане и публикуване. Само за едно десетилетие блоговете се развиват както технологично, така и като съдържание, предназначение и функции. Блоговете разширяват влиянието си върху бизнеса, политиката, медиите; те вече имат доказано място и роля в социалния и културния живот в различни държави. Освен това се ускорява процесът на създаване и на блогосфери.
Теоретичен обзор относно блоговете
В началото е резонно да бъдат представени теоретични постановки относно това какви блогове съществуват, да се дефинира понятието блогосфера.
Възникването на блоговете като практики и като създаване на терминология се свързва с имената на Джорн Баргър (Jorn Barger) и Питър Мелхолз (Peter Merholdz) [6].
Джорн Бъргър, който е създател и редактор на интернет дневника Robot Wisdom, за първи път използвал думата weblog на 17 декември 1997 година http://bglog.net/ Obrazovanie/5221 [7]. Две години по-късно, през 1999 г., Питър Мерхолз (фамилното име се среща на български и като Мерхолц) разделя термина weblog на две части – we blog, което се превежда като „ние водим дневник” http://bglog.net/Obrazovanie/5221 [8]. Постепенно се създава и утвърждава терминът blog, като той се използва и като глагол – to blog, означаващ „действия, свързани с водене на интернет дневник”, и като съществително, означаващо вида уебсайт. Според Тери Бъроуз блоговете могат да варират от лични до политически и те се фокусират върху специфичен субект или върху различни теми [9]. Лон Сафко и Дейвид Брейк смятат, че блогът е възникнал като особен вид дневник, в който в хронологичен ред се публикуват материали: текстове, снимки, клипове и други; споделят се мнения и позиции, представя се полезна информация и т.н. [10]. Дейвид Скот, представяйки същността, предназначението, функциите и начините на създава на блоговете, уточнява, че „Блогът е сайт, но специален вид сайт, създава се и се утвърждава от човек, който е пристрастен към дадена тема и иска да сподели със света своята страст и опит. Блогът почти винаги се пише от един човек, който иска да сподели мислите си и да комуникира със света. Има и групови (списвани от няколко души) и дори корпоративни блогове, в които пишат хора от един отдел или цялата компания (без индивидуални участия), но те са по-малко популярни” [11] .
След прегледа на представените по-горе дефиниции става ясно, че:
- блогът е вид сайт;
- в блоговете се пише по една или няколко теми, по избор и в зависимост от интересите на блогъра/блогърите;
- публикациите могат да бъдат както само текстови, аудио, видео или визуални, както и да бъдат резултат от съчетаването им в неделима цялост, на принципите на равнопоставеността помежду им като съдържателни и структурни елементи;
- публикуването става в хронологичен ред, като най-последната публикация се появяват първа на страницата на блога при отварянето му;
- налице са възможности за задаване на въпроси и изказване на мнения, за участие в диалози и форуми към самите блогове, като в повечето случаи форумите се реализират след регистрации на желаещите да участват в тях;
- в блога се публикуват линкове и хиперлинкове към други блогове, сайтове, портали, форуми, библиотеки, институции и др.
Видове блогове
Съществуват опити да се направят класификации на блоговете. Жюстин Томс и Горица Белогошува смятат, че могат да се обособят три основни типа блогове – лични, корпоративни и тематични и дават кратки определения за всеки един от тях [12]. Дейвид Миърман Скот смята, че има индивидуални, групови и корпоративни блогове, като дава оценка, че „Индивидуалният блог се среща по-често” [13]. Блогът, създаден като проект, резултат от който са публикациите в Blogstab.com, се позовава на Уикипедия и представя три вида дневници: лични, тематични и коментарни и обявява, че ще съчетава и трите вида при създаването и поддържането на този блогhttp://www.blogstab.com/blogstabproject [14].
По-надолу ще бъдат представени видове блогове по различни критерии. Прегледът и опитите за обособяването им в отделни групи не претендира за изчерпателност и за създаване на класификации. Това описание, представянето на дефиниции и групирането са с оглед постигане на терминологична яснота и с цел създаване на теоретична рамка и основа за анализите на блоговете в България.
Ще започнем с количествения критерий по отношение на това кой създава блогове. Тогава когато блогът се поддържа от един блогър, който публикува в него постове, блогът може да бъде определен като персонален. Когато се определя типа блог в зависимост от броя създатели, бяха открити два термина – групов и колаборативен, които до известна степен се възприемат като синонимни. В речниците груповият блог (group blog) е дефиниран като блог, в който много блогъри се занимават публикуване в него. Колаборативният блог (collaborative blog) обикновено е фокусиран върху отделна тема и потребителите получават разрешение да публикуват в него.
По критерий сфера, за която се пише и област, чиито интереси обслужват, блоговете могат да се разделят на различни видове. Бизнес блогът или Бизблог (biz blog) се определя като редовно обновяван уебсайт, който се поддържа от даден бизнес или от компания с цел увеличаване на продажбите, популяризиране на продукт или услуга. Едни от целите на тези блогове са да се поддържа постоянно комуникация със сегашни или бъдещи клиенти. Като вариант или подвид на този блог може да бъде отнесен корпоративният блог. За корпоративните блогове е писал Михаил Стефанов, който смята, че те имат важна роля в комуникациите на корпорациите [15]. Политическите блогове имат своите проявления и за тях е писал Александър Кръстев, който смята, че има „блогове на политици, блогове на политически журналисти и блогове на граждани, които проявяват интерес към политиката”. Същият автор уточнява, че „Двете разделения са привидно противоположни, но имат ясно обособяващи се пресечни точки по отделните признаци” [16].
Следващият критерий, който ще бъде използван, е изведен въз основа на вида материали, които се публикуват в блога. Аудио блог (audio blog) е такъв блог, който представя преди всичко аудиофайлове като музика или подкасти. Понякога аудиоблогът е наричан още: МР3 блог или музикален блог. Влог (vlog) терминът, който е създаден чрез комбиниране и съкращение от видео и блог – video и blog. Това е блог, който е съставен основно от видеоклипове. Фотоблог (photoblogging ) е блог, който се използва предимно за публикуване на снимки и изображения, които се създават от фотоблогъри (photobloggers).
В зависимост от това в каква професионална област работят блогърите, по какви теми пишат и за кого адресират своите постове, те биват различни. Прегледът по-долу показва, че блогъри с професии, възприемани като солидни и с висок социален статус, се ориентират към използването на възможностите да публикуват в блогове, вероятно успоредно и с участието им в печатни научни издания и с използването на сайтове, портали, електронни библиотеки и др. Журналистически блог (j-blog) е термин, получен чрез съкращение от journalist и blog. Това са блогове, които се създават и поддържат от журналисти. Блоадвъртайзинт (blogvertising) се използва като синоним за назоваване на дейности във връзка с рекламата. Той има и синоним в съкратения вариант блогвърт (blogvert). Едублог (edu-blog) е блог, в който темите са ориентирани към образованието. Според нас е възможно да се говори за академичен блог. Милблог (milblog) e блог, който е поддържан от военни или ветерани и е предназначен за писане по военни теми. Това е термин, създаден чрез комбиниране и съкращение на термините military и blog. Техблог (tech blog) е блог, който е фокусиран върху технически теми.
Диференциацията на блоговете може да продължи, като тук следва да се отбележи, че в стремежа да се създаде, систематизира терминологията за блоговете, от една страна, а от друга – да се създадат указания, наръчници, полезни статии за създаването и поддържането им, се създават т.нар. метаблоговете от metablog. Метаблогът е блог за блоговете, т.е. за начините на изготвянето, поддържането, блогването и писането в тях и в него се публикуват на статии за блогването.
От казаното по-горе става ясно, че процесът на създаване на блогове протича динамично и се появяват нови видове блогове, които могат да бъдат класифицирани по различни критерии: автори, теми, видове материали, нагласи, начини на публикуване, предназначение и други.
Видове блогове и блогосфери в България
Изследването предполага изясняване на въпроса за началото на блогирането в България и съответно огласяването на първия блогър. Алeксандър Кръстев в статията „Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици” се позовава на Орлин Спасов, като пише: „Приема се, че първият блог в България е поместен в мрежата от Георги Варзоновцев, през февруари 2001 г. [17]. Насочвайки усилията си в посока изясняване началото на блогирането в България, установихме, че блогът на Георги Варзоновцев, http://mchell.net/index.php , стартира през 1999 г., според представената от блогъра в същия блог информация, а именно „Da Groovie Place се появи в началото на септември 1999 година. От тогава мина доста време, случиха се доста неща. Аз определено не съм същият и сайтът не е същият. По-добър или по-лош – трудно мога да кажа.” [18].
В публикация „Колко блога има по света?” от 17 юли 2010 г. в http://dzver.com/ [19] блогърът съобщава, че в България има около 3300 блога, позовавайки се на http://topbloglog.com/idx.php , където има представена статистика за броя постове, броя блогъри и посещенията на блогове, използван софтуер и други.
Ралица Станева в статия „Блогърът, моят приятел” съобщава, че „Българската класация на блогове TopBlogLog класира над 2100 блога по различни критерии като входящи връзки (FeedBurner, authority), посещаемост (посещения, коментари и гласове)” и допълва още: „Според проучването „БГ блогъри за PR практиките”:
• 87% от блогърите искат да получават информация от PR специалисти, но само ако темите ги интересуват и предварително са дали съгласие;
• 94% от блогърите биха публикували своето мнение за продукт или услуга, стига да се чувстват свободни да напишат каквото мислят;
• 80% биха тествали продукт или услуга и биха споделили впечатленията си;
• Блогърите предпочитат да получават проучвания, кратки представяния на продукти и услуги и интересни факти. По отношение на формата, предпочитат текст, снимки и линкове” [20].
След прегледа на блоговете, селекцията и анализите може да се твърди основателно, че в България вече може да се говори за българска блогосфера, като под това понятие се разбира блогосфера, която включва всички блогове в България. Терминът съдържа и смисъла, че блоговете изискват „заедност” и връзка между тях, както и принадлежност към общност. Освен това авторите могат да публикуват свои мнения и да обновяват блоговете ежедневно. Възможни са блогосфери в различни области. В България за създаване на блогове се използват безплатните платформи wordpress, blogspot, Възможности за стартиране на блогове дава и blog.bg/ и немалко блогъри са регистрирани там. Българският интернет портал dir.bg също предлага възможности за създаване на блогове чрез регистрация и http://blogs.diri.bg/ . В сайта могат да се открият т.нар. „глогове или глогинки”, което е и игра на думи, и термин, поне за българите, които ползват тези възможности. Има и блогове, които след името и домейна са разширенията .bg, .com, .net, .org, .eu и други.
Например в България са известни няколко такива, които се идентифицират като блогосфери и са заявили този си статус във виртуалното пространство:
- „Blogosfera.Dnevnik.bg е секция на Дневник, „която събира любопитни и активни български блогове, подбрани от редакторите на сайта. Целта на Блогосферата е да промотира блогa като нов вид медиа” – http://blogosfera.dnevnik.bg/ ;
- Метафон – към в. Капитал http://megafon.capital.bg/ ;
- Блогосферата към електронното списание за модерната жена http://blogosfera.az-jenata.com/ също се развива успешно.
- Моята Зелена Блогосфера http://blogosphere.nature-blog.info/ също вече се утвърждава и самоидентифицира. В България може да се говори и за развиваща се политическа блогосфера, както и за поява и на корпоративна блогосфера.
У нас вече има опити от PR и бизнес гледна точка да се говори и за осмисляне на ролята на блогърите и важността от това те да бъдат обединени. Някои от тях са съзрели и имат чувство на идентичност. Те осъзнават необходимостта не само от легитимация, но и от създаване във виртуалното пространство на място, където българските блогъри имат възможност да публикуват. Така Българското блог общество BlogStab вече има такава възможност чрез http://www.blogstab.com/. В сайта е публикувано, че „Blogstab.com е създаден от един обикновен уебмастър и Интернет потребител, но целта е да участват много български блогъри и Интернет потребители, които днес съставят Българското блог общество.”, както и че в него ще се съчетават три вида блогове: лични, тематични и коментарни.
Други факти, които са показателни за това, че блоговете са динамично развиващата се и утвърждаваща се социална медия с все по-засилващо се присъствие във виртуалното пространство, са класациите за блогове, една от които вече бе упомената по-горе
Блогът http://www.alabala.org/about също представя резултати от класации. Вече има активност сред блогърите в България, които предприемат дейности, свързани с класации, осъзнавайки трудността на начинанието, необходимостта от критерии, гласуванията и избора. Вече има и огласени резултати от такива класации, например блогът на Христо Белчев като персонален блог и блогър.
През 2010 г. блогърът Милена Фучеджиева, която за място в блога си е отбелязала: „лос анжелис, софия и навсякъде където е интересно”, представи своя книга, озаглавена „Аз, бLогинята”. Това е интересен факт, който може да бъде отнесен към едно относително ново явление, а именно създаване на книга след и въз основа на публикации/постове в блог, т. нар. Blook.
Другите аргументи в подкрепа на твърдението, че има блогове и натрупан опит, са публикациите за блогове, така наречените метаблогове, т.е. блогове за блогове и блогъри, макар и не в чист вид. Има и отделни публикации със съвети как да се пишат статии за блогове, т.е. налице е споделяне на опит и готовност за усъвършенстване не само на индивидуалните умения на всеки блогъри, но и на равнището на блогосферата в България. Ето и няколко примера за такива блогове. Вhttp://www.alabala.org/about , „Блог за блогове, поддържан от един блог ентусиаст (с някои чисто лични моменти)” има категории Блог архивите са живи, Блог маркетинг, Блог музика, Блог новини; Блог статистика, Как се пише за блог; статии като: Съвпада ли името на блога ви с домейна? ,Теми за WordPress и Blogger, плъгини, чекове и трафик експерименти, 10+1 блог-пожелания за 2008г., 101 блог момента на един блог ентусиаст, 1000 посетители от MyBlogLog (всъщност вече са 1032, ура!), Blogvam.com: Форумът за блогъри и други.
В блога на Димитър Николов са поместени материали, които представляват своеобразен кратък виртуален наръчник за това какво е блог и как да се пише в него интересно: Трудната част на блогването, 10 блогоспасяващи идеи за статии при проблеми с писането, 6 съвета за краткото писане, Съвети за страхотно съдържание от три топ блогъра, Какъв е истинският блогър?, Десетте типа блогъри, Процесът на писане на Дарън Роуз, “Достатъчно добрата статия” никога не е достатъчна!, Забравяте ли за основното? http://www.kreativen.com/ .
Димитър Николов е публикувал, както сам пише, „Безплатно ръководство как се пише блог статия?”, е-книга, до която всеки има достъп.
Статии със съвети и изясняване на новата терминология и метаезика за блоговете има публикувани и в медии, сайтове „Сита Мениджмънт Консулт” и NovaVizia.com реализират инициативата на „Най-добрите корпоративни блогове в България 2009″, като кампанията е много добре огласена в медиите и във виртуалното пространство, има линкове освен в
Блогърът в http://www.alabala.org/ представя Карта на българските блогове, инициирана и разработвана от Иван Станков, Уеб дизайнер и SEO специалист,http://www.ivostankov.net/2009/08/16/my-blog-on-bg-blogs-map/ . Блогърът прави уточнението, че „Картата на Българските Блогове не е класация. Тя няма за цел да определя кой блог е по-по-най, а просто ще дава информация за активните български блогове като географска локация.”http://www.alabala.org/2121.html .
Както стана ясно от обзора на публикации по-горе, блоговете вече са обект и на научни проучвания и изследвания. Орлин Спасов в публикацията „Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове” в списание Социологически преглед отделя внимание на тази проблематика [21].
Корпоративните блогове като обект на изследване и принцип блоговете попадат в изследователския интерес на Михаил Стефанов в две публикации: „Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент”, „Виртуална реторика, блогове и Web 2.0” [22].
Политическите блогове са изследвани от повече автори, Любима Йорданова проучва социалните аспекти на политическите блогове и представя оценките си в „Блоговете в България – социални аспекти” [23]. Александър Кръстев като активен блогър и автор акцентира на медийните аспекти на политическите блогове [24]. Илия Вълков в статията „Блогвай за политика” анализира блоговете на политиците по време на кампаниите за Европейски парламент и за национален парламент през 2009 година [25]. Марина Кирова също представя резултати от проучвания в статията „Блоговете на политиците – PR инструмент и популизъм. Политиците ни още избягват да отговарят на директни въпроси. Мониторинг на блоговете на български политици” в сайта на Фондация Медийна коалиция,http://www.fmd.bg/?p=148 [26].
Ренета Божанкова насочва изследователските си интереси към проучване на писането в интернет, в това число и в блоговете, при отчитане на пола. В статията си „Anna in your head или за „женското писане” в Интернет” тя се спира на блоговете на Нели Огнянова (http://nellyo.wordpress.com/), на Anna ( http://annainyourbox.blogspot.com/ ), както и на Az-jenata.com, tialoto.bg, rozali.com. Тя стига до извода, че „Женското писане в Мрежата е определимо като жанрови характеристики, но дали е приемливо отнасянето му към литературата изобщо или по-скоро има само личен характер и комуникативна” [27].
Елена Русева-Метева фокусира изследователския си интерес към изучаване на спецификата на цитирането и общуването във френските и българските журналистически блогове, прилагайки съпоставителен подход [28].
След краткия преглед на научни публикации за блоговете, смятаме, че има достатъчно основания да се каже, че е положената основата на изследователска тридиция от български учени по отношение на изучаване на блогове от българската блогосфера от различни науки: лингвистика, текстолингвистика, комуникация, семиотика и други.
Освен това резултатите от направеният от нас анализ на блогове, показват, че тръгвайки от индивидуални решения, постепенно блоговете в България се увеличават, повишава се не само качеството на постовете в тях, на съдържанието, но и на дизайна, оформлението, има основания да се говори за обособяване на блогосфери, за създаване на общества на блоговете и на осмисляне на важността от обединени усилия, както и от класации, позициониране чрез своеобразни реални и виртуални PR събития. Наблюдава се тенденция към споделяне на опит при създаване на блогове, за поддържането им и за писането в тях, макар и на принципите на самообучението и самоусъвършенстването. Индивидуалните, експертните и институционалните оценки и мнения спрямо функциите на блоговете като социална медия също се увеличават и се преодоляват първоначалните резервирани, скептични и иронични оценки в посока повече обективност на базата на търсене на критерии и измерители, които биха довели до повече обективност. Макар и все още относително ограничени, изследванията за блоговете в България показват интерес и от страна на изследователи и академични общности към тази проблематика.
Видове блогове в България
Хипотезата е, че част от вече утвърдените видове блогове имат своите проявления и в България. Тъй като целта на това проучване не е изчерпателно представяне на всички блогове и блогосфери, след събиране, селекция и опити за класифициране, можем да кажем, че хипотезата до голяма степен се потвърди. Ще започнем с това какви видове блогове бяха открити според оповестяването им. Най-много са личните (персонални/индивидуални) блогове, като те обикновено се поддържат от един блогър, изключително рядко от двама или повече. Такива блогове имат както известни публични личности, политици, учени и преподаватели, журналисти, спортисти, фотографи, експерти, специалисти, така и обикновени български граждани.
Ще започнем с политическите блогове. Орлин Спасов пише, че „Политическите блогове стартираха у нас около кампанията за президентски избори, проведени през октомври 2006 г. … Днес около 70 активисти, принадлежащи към големи и по-малки политически формации, реализират присъствие в мрежата” (Спасов по http://valkov.wordpress.com/ ) [29]. Изказвайки съгласие с направените констатации и изводи, след преглед на политическата блогосфера в България установихме, че сред политиците особено активни и продуктивни са Николай Младенов, Александър Йорданов, Ивайло Калфин, Кристалина Георгиева, Симеон Дянков, Георги Кадиев, Николай Камов, Теодор Дечев, Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски, Мартин Йорданов, Мартин Заимов и други. Блогове имат и Иван Костов, Гергана Грънчарова/Паси, Борислав Шопов, Венцислав Върбанов. Съществуват и неистински, пародийни, неподдържани от политици блогове, такива има за Бойко Борисов като столичен кмет и премиер, например.
Сред журналистите се откроява Иво Инджев, като тук може да се каже с основание, че това е гражданска и социална медия от нов тип. Известен е и блогът на Николай Бареков. На високо ниво са блоговете на Иван Бедров, Невяна Гюрова и други. Глогове имат и Веселина Седларска, Георги Коритаров, като в групата Блогинар фигурират имената на не малко известни журналисти. Дори да се приеме като модно явление, опити в блогирането имат и Петко Бочаров, Иван Гарелов и други.
Сред блогърите има специалисти от различни сфери: лекари, икономисти, финансисти, специалисти в области като уебдизайна, маркетинг, програмисти и информатици, инженери, творци, писатели, поети, фотографи, художници и др. Те публикуват в блоговете си, често изхождайки от професията, социалния си статус и компетенциите. Някои от тях обаче имат готовността да пишат освен за неща, по които се смятат за компетентни, и по теми, които са актуални, злободневни или се отнасят към ценности, идеи. Тези блогъри са активни по отношение на каузи и кампании и към теми, наболели в обществото и към събития, които ги вълнуват като граждани и българи.
Също така се срещат и блогове на фирми и компании, т.нар. корпоративни блогове. Към тях се ориентират фирми, които се занимават с уебдизайн, продажби, стоки за бита и други, например: Техникон Груп, Унитех БГ щори, Кийтек Еоод, Фирма за Уеб дизайн, Ен Би Ай Систем и други.
Блоговете на банки не са често явление, например след кризата през 2008 г. Първа инвестиционна банка създаде и поддържа такъв блог, преосмисляйки значението за репутацията и за използването по ефективен начин новите комуникационни канали. Ето защо може да се говори и за банкова блогосфера.
Галерии и други културни институции също се ориентират към създаване и поддържане на блогове, например на Галерия Париж.
В областта на търговията и маркетинга също се наблюдава поява на блогове, например такъмв е „Блог за борса на учебницици БГ учебник”, който съдържа и новите елементи, а именно RSS за публикации и за коментари, наред с вече утвърдените елементи като блогрол и други.
Академичните блогове също започват да се утвърждава, като учени и преподаватели, които имат позиции по значими обществени въпроси, заявяват готовност да бъдат активни блогъри. Те осмислят предимствата на блоговете като средство за представяне на мнения и информация, като канал, по който информацията достига по-бързо до интересуващите се.
Към образователните блогове могат да се отнесат такива, в които постват студенти от различни специалности, например по връзки с обществеността от Софийския университет и други. Студентите създават и блогове, които да са в помощ на учебни дисциплини, които изучават, например по старогръцка литература http://literaturasu.blogspot.com/2008/04/blog-post_17.html. Принципът на споделянето се проявява, обаче не може да се твърди, че те имат устойчиво присъствие и в повечето случаи не се стига до създаване на мрежи. Все още няма активно присъствие на блогове на библиотеки, но постепенно се създават и поддържат такива.
Тук вниманието ще бъде фокусирано върху видеоблога на Ангел Грънчаров, който съдържа и информация и линкове към другите блогове, например: Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български видеоблог); Humanus, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог); Свободна виртуална академия (учебен блог за студенти и ученици); Център за развитие на личността Humanus (консултации, психотренинг, психоанализа, курсове) и други. Т.е. може да се говори основателно за блогосфера около един блогър. Татяна Дронзина, която поддържа блогове, които са като част от обучението на студентите, предпочита варианта по отделни дисциплини да има отделен блог и тук отново може да се говори за такъв тип блогосфера.
Блогове се създават и от учители, например начални учители от училище „Любен Каравелов” в Ямбол имат такива блогове, на професионалната общност „Начално образование”. Следователно вече има първи стъпки към създаване на образователната блогосфера в България.
Някои общини, например Столична, имат официални блогове. Наблюденията показват, че институциите в България все още не използват блоговете като комуникационен канал и като социална медия.
Спортните блогове имат своето място в българската блогосфера, макар да не са много, напримерhttp://www.sportenblog.com/?p=1546 или блогът на Димитър Бербатов.
Каузи и кампании също са представени в и чрез блогове, например Изоставените деца на България – Могилино http://mogilino.wordpress.com/ и България е наша http://bulgariaenasha.blogspot.com/> .
Ангажираност към социални, образователни, актуални теми има и в блога на Гери Николоваhttp://geryniko.blogspot.com/ .
Интересни и нестандартни блогове възникват и се поддържат от медии и блогъри, например Бебета Блогъри към вестник Стандарт http://baby-blog.standartnews.com/about-the-blog/ . Или блогът, който е подарък от Пламен Петров на сина му, назован http://blogosiped.com/ като пародия, перифраза, самоирония на известната фраза от филма „Куче в чекмедже” „Татко ще ми купи колело, ама друг път”, а вероятно и като проява на модерно родителско отношение.
Като обобщение може да се каже, че блогърите българи като цяло създават и поддържат интересни блогове, като особено активни са журналистическите, политическите и личните блогове, интересно развитие има в академичните блогове, в тези на представители на изкуството, все още няма голяма активност от страна на фирми, банки, застрахователни компании, държавни институции, неправителствени организации, фондации и сдружения, рекламни, маркетингови и PR агенции и др. Има обаче основания да се говори за блогосфери. Натрупаният опит на блогърите e в посока интересни материали, постове, видеоклипове, по-добър дизайн и активност при даване на отговори на читатели на блоговете, както и използване на новите възможности за RSS, изпращане на материали, повече блогролове, по-атрактивни визуални ефекти и други.
Доказателства за това, че блоговете и блогосферите се развиват, са две класации на блогове, организирани и осъществявани в България. Едната класация е за персонални блогове, другата класация е за най-добрите корпоративни блогове в България 2009. Тези класации имат представяния в социалните мрежи, например в http://www.youtube.com/watch?v=DjtNJhKTEq0 и вhttp://www.novavizia.com/7249.html .
Тодор Христов от Сита Мениджмънт Консулт ООД, прави Анонс на "Най-добрите корпоративни блогове 2009" чрез обръщение, представено във видеоклип –
http://www.youtube.com/watch?v=L2V-uETdSvs&feature=related .
Вторият пример за утвърждаването на блоговете е и активното присъствие на „Българско блог общество”, информация за което може да бъде намерено и на http://www.blogstab.com/ http://www.blogstab.com/blogstabproject. Съществуват и каталози за блогове, както и класации от типа http://topbloglog.com/posts/ .
В заключение може да се каже, че българската блогосфера се утвърждава и развива, като авторитетни се приемат освен блогосферите към в. Капитал и в. Дневник, и Зелената блогосфера, неназованите като такива официално политическа, журналистическа, академична, образователна, спортна, корпоративна и други. Блог обществата във виртуална среда също постепенно получават популярност и започват да оказват влияние. Имената на отделни блогъри се приемат като синоним на личности, които задават параметрите на нови модели на общуване във виртуална среда. Наличието на почти 100 поста за блогове в блогове може да се оцени и като опит за повишаване качеството на постове, и като готовност да се ползват добри практики и метаезика на този нов начин на писане.
Уебписане в блоговетеНякои блогъри са предпочели семплия дизайн, като са акцентирали на съдържанието. Такива са блоговете на Николай Камов, Александър Йорданов, Филип Харманджиев. Камов и Йорданов създават постове, които доминиращо са текстови, основна е информативната функция, налице е еднотипност и синхрон Проучвайки статиите, публикациите, постовете в блоговете от предварително създадения корпус, бе установено, че постепенно блогърите се ориентират към създаване на краен единен виртуален продукт, в който най-често се съчетават текст и снимка, като в зависимост от проблематиката и дължината на поста, фотографиите, схемите, диаграмите, таблиците могат да бъдат и повече от една. Т.е. наблюдава се тенденция към включване и инкорпориране на визуални кодове не просто като илюстративен материал, а като равностойни структурни и съдържателни елементи. Фотографиите и другите визуални изображения се разполагат според решенията на блогърите в центъра, вляво или вдясно, те са с различен обем, като се търси естетически по-добрата визия, както и като краен резултат да има баланс между информативната функция и доброто визуално възприемане при гледане на монитора на компютъра. В някои случаи визуалните елементи не са статични изображения, а видеоклипове, най-често взети с посочени линкове от YouTube. Във видеоблога на Ангел Грънчаров се представя поредица от видеоклипове с определена тематична насоченост, Съединението на Княжество България с Източна Румелия, като вербалните елементи почти отсъстват.
Друга група блогъри предпочитат съчетаване на вербални и визуални кодове: име, фамилия, профессия, статус, степени, звания, професия със снимка, която хармонизира на този статус, т.е. те са портретни и репрезентативни снимки. Такива са блоговете на Кръстьо Петков, Атанас Щерев, Бербатов, Борислав Цеков, Георги Кадиев, Гергана Паси, Теодор Дечев, Димитър Бербатов, Симеон Дянков, Мариан Карагьозов, и други. Има и блогове, създадени към blog.bg, кето предполага идентификация чрез снимка. Такива са блоговете на Иван Бедров, Юлиан Попов, Иво Беров и други. Снимковият материал присъства и в блога на Иво Инджев, който се отличава с добра визия, функционалност и високо качество на постовете в него като съдържание и проблематика.
Логата също се използват като дизайнерски решения на блогърите и такива има в „Моята зелена блогосфера”, блога на Белчо Христов. Вграждане на логото на Първа инвестиционна банка в лого на блога също е интересен похват от гледна точка на визуалните метафори и е вид синкретизъм между букви и визуално изображения, между графични символи и лого. По подобен начин са създадени блоговете към Блогинар, където логото на в. Новинар присъства като игра на думи и като игра на визуални кодове, освен това е създадена нова дума композит от „новинар” и „блог”, т.е. отново има особена мултимодалност, съчетаване на думи, на графични и визуални изображения, което поражда особен реторичен ефект на разпознаваемост е в контекста на elocutio, но във виртуална среда.
С интересна визия е блогът на Румен Георгиев, който е блог по икономика, съдържащ съответстващи графики за представяне на растеж и спад на икономиката. Релевантни са визуалните знаци в блога на Столична община, където резонно, поради това, че е обявен за официален, присъства емблемата / гербът на тази община.
В заключение, обобщавайки, смятаме, че се очертават три тенденции. Първата се заключава в създаване на изцяло текстови постове, в които обаче има подзаглавия и/или вътрешни заглавия в различни цветове, както и линкове, хиперлинкове и постоянни връзки. Втората, която се развива особено динамично, се изразява създаване на завършен пост при съчетаване и баланс между визуални и вербални елементи в единна крайна структура и при синхронизиране на значенията между тези елементи. Третата тенденция е все още в начален етап, като тя представя насоченост към използване доминиращо на визуални кодове с линкове и постоянни връзки към текстове под формата на уебббазирана информация. Заглавията са кратки или не особенно дълги, интересни и провокиращи, насочващи към съдържанието на постовете.
Преди заключението вниманието е фокусирано върху това да се изяснят няколко понятия, които постепенно биха могли да се утвърдят като термини и да бъдат използвани в бъдещи изследвания. След прегледа на блоговете и блогосферите в България има основания да се каже, че тези термини се използват до известна степен с условност, тъй като във виртуалното пространство блоговете могат да се посещават от различни места, а и да се публикуват постове в тях и извън територията на държавата. Използвайки термина „българска блогосфера” ще разбираме блоговете, които се създават и поддържат от блогъри, които са българи, в тях се пише на български език по теми, избрани от самите блогъри. Някои от тези блогъри не живеят, поне не постоянно в България, но те също са част от българската блогосфера, тъй като постването не изисква пространствени ограничения (например Боян Юруков, Юриан Попов, Милена Фучеджиева). Някои от блоговете продължават да бъдат активни, в други се поства относително рядко, а в трета група е преустановено публикуването, те са били или създавани по време на кампании, или като първи блогърски опити. Остава отворен въпросът дали те могат да бъдат включени в българската блогосфера.
Второто понятие, което започва да се използва все по-активно от изследователи на блоговете е „мапинг” (mapping). Например Теодора Попеску при проучване на блогове на политици в Румъния, участници в предизборни кампании, използва термина mapping при анализиране на политическата блогосфера [30]. Този термин е използван и от други автори (Stephen D. Reesel, Lou Rutigliano, Kideuk Hyun, Jeakwan Jeong), които насочват вниманието си към изучаване на професионалните и ориентираните към гражданите блогове в една глобална новинарска арена) [31]. Изказвайки съгласие с тези автори и в опитите да се опише и представи това понятие, стигаме до заключението, че едно от възможните работни определения за мапинг е следното: за мапинг (mapping) може да се говори, когато чрез наблюдение на физическите връзки в мрежите се създават възможности за откриване на лица. Освен това мапингът позволява да се идентифицират главните свързващи лица в мрежата, с които се комуникира най-често в блога. По тази начин става възможно да бъдат въвлечени в онлайн общности и мрежи хора, които са част от съществуващите в реалния живот мрежи.
Второто понятие, което започва да се използва все по-активно от изследователи на блоговете е „мапинг” (mapping). Например Теодора Попеску при проучване на блогове на политици в Румъния, участници в предизборни кампании, използва термина mapping при анализиране на политическата блогосфера [30]. Този термин е използван и от други автори (Stephen D. Reesel, Lou Rutigliano, Kideuk Hyun, Jeakwan Jeong), които насочват вниманието си към изучаване на професионалните и ориентираните към гражданите блогове в една глобална новинарска арена) [31]. Изказвайки съгласие с тези автори и в опитите да се опише и представи това понятие, стигаме до заключението, че едно от възможните работни определения за мапинг е следното: за мапинг (mapping) може да се говори, когато чрез наблюдение на физическите връзки в мрежите се създават възможности за откриване на лица. Освен това мапингът позволява да се идентифицират главните свързващи лица в мрежата, с които се комуникира най-често в блога. По тази начин става възможно да бъдат въвлечени в онлайн общности и мрежи хора, които са част от съществуващите в реалния живот мрежи.
В заключение може да се каже, че в България е налице динамично развиваща се практика, която се изразява в това, че българите, които са блогъри, постепенно натрупват опит. Освен това е налице диференциация по различни критерии относно различните блогове, което създава условия да се говори и за блогосфери в различни области (журналистика, екология, образование, бизнес, политика и други). Тези блогосфери влизат в българската блогосфера, която се утвърждава и развива, но все още не е проучвана цялостно и не е изследвана при използване на интердисциплинарен подход. В полето на бъдещи изследвания е възможно да бъде включено и анализиране на мапинга на българската блогосфера.
Бележки под линия
[1] Safko, L., D. K. Brake, (2009) The Social Media Bible. Tactics, Tools & Strategies for Business Success, New Jersey, Eley, John Wiley & Sons, Inc., p. 165.
[2] Burrows, T. Your Life Online. (2007). Making the most of Web 2.0 the next generation of the internet, London, Carlton Books Limited, p. 20.
[3] Macnamara, J. (2010).The 21st century media (r)evolution: emergent communication practices, New York, Peter Lang Publishing.
[4] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[5] Safko, L., D. K. Brake, (2009) The Social Media Bible. Tactics, Tools & Strategies for Business Success, New Jersey, Eley, John Wiley & Sons, Inc., p. 165.
[6] Ibid., p. 162.
[7] История на блоговете, Блог Образование,.
[8] История на блоговете, Блог Образование,.
[9] Burrows, T. (2007). Your Life Online. Making the most of Web 2.0 the next generation of the internet, London, Carlton Books Limited, p. 212.
[10] Safko, L., D. K. Brake, (2009) The Social Media Bible. Tactics, Tools & Strategies for Business Success, New Jersey, Eley, John Wiley & Sons, Inc., p. 165.
[11] Скот, Д. М. (2009) Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите, София, ROI Communication, с. 48.
[12] Томс, Ж., Г. Белогушева. (2009) Уеб сайтът. Мисията задължителна, София, Сиела, с. 138-139.
[13] Скот, Д. М. Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите, ROI Communication, С., 2009. Ibid., p. 12.
[14] БлогСтаб, http://www.blogstab.com/blogstabproject .
[15] Стефанов, М. Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С., 2010, 156-165; Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент, сп. Бизнес секретар, 2008, кн.1, 10-13.
[16] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[17] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[18] Георги Варзоновцев, блог,.
[19] „Колко блога има по света?”, пост от 17 юли 2010 г. в http://dzver.com/
[20] Станева, Р. Блогърът, мой приятел, сп. Sign Cafe, с. 100-101, 102, публикувана вhttp://prnew.info/tag/socialni-mreji/page/2/ .
[21] Спасов, О. Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2007, 389-408.
[22] Стефанов, М. Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент, сп. Бизнес секретар, 2008, кн.1, 10-13; Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С., 2010, 156-165.
[23] Йорданова, Л. Блоговете в България – социални аспекти – 22 март 2009 г.,http://www.obshtestvo.net/content/view/1169/4/ . последно посещение 15.08.2010.
[24] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[25] Вълков, И. Блогвай за политика, сб. Комуникации във виртуална среда, съставител И. Мавродиева, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010, 87-97.
[26] Мониторинг на блоговете на български политици” в сайта на Фондация Медийна коалиция,http://www.fmd.bg/?p=148 .
[27] Божанкова, Р. Anna in your head или за „женското писане” в Интернет, в. Литературен вестник, брой 4, 06.02.2008
[28] Русева-Метева, Е. Специфика на цитирането и общуването във френските и българските журналистически блогове, сп. Литература.
[29] Спасов, О. - цитат по И. Вълков за Орлин Спасов, виж http://valkov.wordpress.com/ .
[30] Popescu, T. Interdialogic mapping of the Romanian political blogosphere, XII International Conference on Dialogue Analysisр, 15−18 September 2009, Barcelona, Spain.
[31] Reesel, S. D., L., Rutigliano, K. Hyun , Jeong, J. ‘Mapping the blogosphere’ Mapping the blogosphere. Professional and citizen-based media in the global news arena,http://jou.sagepub.com/content/8/3/235.abstract .
[2] Burrows, T. Your Life Online. (2007). Making the most of Web 2.0 the next generation of the internet, London, Carlton Books Limited, p. 20.
[3] Macnamara, J. (2010).The 21st century media (r)evolution: emergent communication practices, New York, Peter Lang Publishing.
[4] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[5] Safko, L., D. K. Brake, (2009) The Social Media Bible. Tactics, Tools & Strategies for Business Success, New Jersey, Eley, John Wiley & Sons, Inc., p. 165.
[6] Ibid., p. 162.
[7] История на блоговете, Блог Образование,
[8] История на блоговете, Блог Образование,
[9] Burrows, T. (2007). Your Life Online. Making the most of Web 2.0 the next generation of the internet, London, Carlton Books Limited, p. 212.
[10] Safko, L., D. K. Brake, (2009) The Social Media Bible. Tactics, Tools & Strategies for Business Success, New Jersey, Eley, John Wiley & Sons, Inc., p. 165.
[11] Скот, Д. М. (2009) Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите, София, ROI Communication, с. 48.
[12] Томс, Ж., Г. Белогушева. (2009) Уеб сайтът. Мисията задължителна, София, Сиела, с. 138-139.
[13] Скот, Д. М. Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите, ROI Communication, С., 2009. Ibid., p. 12.
[14] БлогСтаб, http://www.blogstab.com/blogstabproject .
[15] Стефанов, М. Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С., 2010, 156-165; Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент, сп. Бизнес секретар, 2008, кн.1, 10-13.
[16] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[17] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[18] Георги Варзоновцев, блог,
[19] „Колко блога има по света?”, пост от 17 юли 2010 г. в http://dzver.com/
[20] Станева, Р. Блогърът, мой приятел, сп. Sign Cafe, с. 100-101, 102, публикувана вhttp://prnew.info/tag/socialni-mreji/page/2/ .
[21] Спасов, О. Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2007, 389-408.
[22] Стефанов, М. Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент, сп. Бизнес секретар, 2008, кн.1, 10-13; Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С., 2010, 156-165.
[23] Йорданова, Л. Блоговете в България – социални аспекти – 22 март 2009 г.,http://www.obshtestvo.net/content/view/1169/4/ . последно посещение 15.08.2010.
[24] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
[25] Вълков, И. Блогвай за политика, сб. Комуникации във виртуална среда, съставител И. Мавродиева, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010, 87-97.
[26] Мониторинг на блоговете на български политици” в сайта на Фондация Медийна коалиция,http://www.fmd.bg/?p=148 .
[27] Божанкова, Р. Anna in your head или за „женското писане” в Интернет, в. Литературен вестник, брой 4, 06.02.2008
[28] Русева-Метева, Е. Специфика на цитирането и общуването във френските и българските журналистически блогове, сп. Литература.
[29] Спасов, О. - цитат по И. Вълков за Орлин Спасов, виж http://valkov.wordpress.com/ .
[30] Popescu, T. Interdialogic mapping of the Romanian political blogosphere, XII International Conference on Dialogue Analysisр, 15−18 September 2009, Barcelona, Spain.
[31] Reesel, S. D., L., Rutigliano, K. Hyun , Jeong, J. ‘Mapping the blogosphere’ Mapping the blogosphere. Professional and citizen-based media in the global news arena,http://jou.sagepub.com/content/8/3/235.abstract .
Библиография
1. Божанкова, Р. Anna in your head или за „женското писане” в Интернет, в. Литературен вестник, брой 4, 06.02.2008, http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1579 , последно посещене на 21.01.2011.
2. Вълков, И. Политическите блогове в кампанията за европейски и национален парламент 2009 г., последно посещение на 04.09.2010.
3. Вълков, И. Блогвай за политика, сб. Комуникации във виртуална среда, съставител И. Мавродиева, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010, 87-97.
4. История на блоговете, публикувано на 12.03.2006 в 18:33 от queen_blunder на, последно посещение на 04.07.2010.
5. Йорданова, Л. Блоговете в България – социални аспекти – 22 март 2009 г.,http://www.obshtestvo.net/content/view/1169/4/ . последно посещение 15.08.2010. Кирова, М. Блоговете на политиците – PR инструмент и популизъм. Политиците ни още избягват да отговарят на директни въпроси. Мониторинг на блоговете на български политици, декември 2008. Фондация Медийна коалиция. http://www.fmd.bg/?p=148 , последно посещение на 02.08.2010.
6. Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
7. Лозанов, Г. Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет.http://capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/933618_georgi_lozanov_predsedatel_na_suveta_za_elektronni/, последно посещение на 07.08.2010.
8. Мавродиева, И. Съвременни проявления на реториката или от Агората до Web 2.0., сб. Съвременни реторически практики, изд. Сема РШ, С., 2010, 8-31.
9. Мавродиева, И. Уебкомуникацията, или комуникация във и чрез мрежата: формална, неформална, верифицираща, сп. Бизнес Секретар, бр. 1, 2010, 2-7.
10. Мавродиева, И. Академичната комуникация във и чрез академични блогове, сп. Бизнес Секретар, бр. 3, 2010, 14-18.
11. Николов, Д. Блогърската криза: липса на вдъхновение или на желание?http://www.kreativen.com/blogvane/writers-block/ , последно посещение на 20.07.2010.
12. Павлов, П. Online журналистика, Изд. Ваньо Недков, С., 2010.
13. Попова, М. Политически доктрини и политически субекти в интернет: виртуалната класа, Електронно списание LiterNet, 24.10.2004, № 10 (59), http://liternet.bg .
14. Русева-Метева, Е. Специфика на цитирането и общуването във френските и българските журналистически блогове, сп. Литература.
15. Скот, Д. М. Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите, ROI Communication, С., 2009.
16. Спасов, О. Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2007, 389-408.
17. Спасов, О. Социални медии, социални мрежи: активност и активизъм, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2008, 47-64.
18. Спасов, О. Политическата блогосфера в България: няколко кадъра, по блога, последно посещение на 14.09.2010.
19. Стефанов, М. Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С., 2010, 156-165.
20. Стефанов, М. Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент, сп. Бизнес секретар, 2008, кн.1, 10-13.
21. Томс, Ж., Г. Белогушева. Уеб сайтът. Мисията задължителна, Сиела, С., 2009.
22. Станева, Р. Блогърът, мой приятел, сп. Sign Cafe, с. 100-101, 102, публикувана в, последно посещение на 20.08.2010.
23. Blanchard, A. Blogs as Virtual Communities: Identifying a Sense of Community.http://library2.usask.ca/theses/available/etd-01082009-170629/unrestricted/Bennetchthesis.pdf , последно посещение на 27.07.2010..
24. Burrows, T. Your Life Online. Making the most of Web 2.0 the next generation of the internet, Carlton Books Limited, London, 2007.
25. Macnamara, J. The 21st century media (r)evolution: emergent communication practices, Peter Lang Publishing, New York, 2010.
26. Popescu, T. Interdialogic mapping of the Romanian political blogosphere, XII International Conference on Dialogue Analysisр, 15−18 September 2009, Barcelona, Spain.
27. Reesel, S. D., Rutigliano, L., Kideuk H., Jeong, J. Mapping the blogosphere. Professional and citizen-based media in the global news arena, http://jou.sagepub.com/content/8/3/235.abstract , последно посещение 19.01.2010.
28. Safko, L., D. K. Brake, The social media bible. Tactics, tools & strategies for business success, eley, John Wiley & Sons, Inc., New Jersey, 2009.
2. Вълков, И. Политическите блогове в кампанията за европейски и национален парламент 2009 г.
3. Вълков, И. Блогвай за политика, сб. Комуникации във виртуална среда, съставител И. Мавродиева, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010, 87-97.
4. История на блоговете, публикувано на 12.03.2006 в 18:33 от queen_blunder на
5. Йорданова, Л. Блоговете в България – социални аспекти – 22 март 2009 г.,http://www.obshtestvo.net/content/view/1169/4/ . последно посещение 15.08.2010. Кирова, М. Блоговете на политиците – PR инструмент и популизъм. Политиците ни още избягват да отговарят на директни въпроси. Мониторинг на блоговете на български политици, декември 2008. Фондация Медийна коалиция. http://www.fmd.bg/?p=148 , последно посещение на 02.08.2010.
6. Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
7. Лозанов, Г. Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет.http://capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/933618_georgi_lozanov_predsedatel_na_suveta_za_elektronni/, последно посещение на 07.08.2010.
8. Мавродиева, И. Съвременни проявления на реториката или от Агората до Web 2.0., сб. Съвременни реторически практики, изд. Сема РШ, С., 2010, 8-31.
9. Мавродиева, И. Уебкомуникацията, или комуникация във и чрез мрежата: формална, неформална, верифицираща, сп. Бизнес Секретар, бр. 1, 2010, 2-7.
10. Мавродиева, И. Академичната комуникация във и чрез академични блогове, сп. Бизнес Секретар, бр. 3, 2010, 14-18.
11. Николов, Д. Блогърската криза: липса на вдъхновение или на желание?http://www.kreativen.com/blogvane/writers-block/ , последно посещение на 20.07.2010.
12. Павлов, П. Online журналистика, Изд. Ваньо Недков, С., 2010.
13. Попова, М. Политически доктрини и политически субекти в интернет: виртуалната класа, Електронно списание LiterNet, 24.10.2004, № 10 (59), http://liternet.bg .
14. Русева-Метева, Е. Специфика на цитирането и общуването във френските и българските журналистически блогове, сп. Литература.
15. Скот, Д. М. Новите правила в маркетинга и в ПР. Как да ползваме нюзрелийзите, блоговете, подкастите, ROI Communication, С., 2009.
16. Спасов, О. Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2007, 389-408.
17. Спасов, О. Социални медии, социални мрежи: активност и активизъм, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2008, 47-64.
18. Спасов, О. Политическата блогосфера в България: няколко кадъра, по блога
19. Стефанов, М. Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С., 2010, 156-165.
20. Стефанов, М. Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент, сп. Бизнес секретар, 2008, кн.1, 10-13.
21. Томс, Ж., Г. Белогушева. Уеб сайтът. Мисията задължителна, Сиела, С., 2009.
22. Станева, Р. Блогърът, мой приятел, сп. Sign Cafe, с. 100-101, 102, публикувана в
23. Blanchard, A. Blogs as Virtual Communities: Identifying a Sense of Community.http://library2.usask.ca/theses/available/etd-01082009-170629/unrestricted/Bennetchthesis.pdf , последно посещение на 27.07.2010..
24. Burrows, T. Your Life Online. Making the most of Web 2.0 the next generation of the internet, Carlton Books Limited, London, 2007.
25. Macnamara, J. The 21st century media (r)evolution: emergent communication practices, Peter Lang Publishing, New York, 2010.
26. Popescu, T. Interdialogic mapping of the Romanian political blogosphere, XII International Conference on Dialogue Analysisр, 15−18 September 2009, Barcelona, Spain.
27. Reesel, S. D., Rutigliano, L., Kideuk H., Jeong, J. Mapping the blogosphere. Professional and citizen-based media in the global news arena, http://jou.sagepub.com/content/8/3/235.abstract , последно посещение 19.01.2010.
28. Safko, L., D. K. Brake, The social media bible. Tactics, tools & strategies for business success, eley, John Wiley & Sons, Inc., New Jersey, 2009.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Мавродиева, Иванка. Българската блогосфера // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 8. Available from: [www.media-journal.info]
Мавродиева, Иванка. Българската блогосфера // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 8. Available from: [www.media-journal.info]
