Loading

СТАРИТЕ ТЪРНОВСКИ ХАНОВЕ


Хановете заемат особено място в както в архитектурния облик на старо Търново, така и в стопанския му живот. В далечното минало освен за нощуване на пътници те се използват като складове за скъпи манифактурни стоки и за работилници на майстори занаятчии. В някои от тях има гостилници и кафенета. 
Към средата на XIX век хановете постепенно започват да доминират над останалите граждански постройки, свидетелствайки за порасналото самочувствие на своите собственици. Те вече не са дървени и неустойчиви сгради без особена архитектурна стойност, а са масивни здания с железни врати, прозорци и капаци и с богато декорирана лицева страна.
Към 1877 година търновските ханове са около шестдесет, а в края на XIX век броят им достига до седемдесет и един. По известните от тях са Стамболовият, Дряновският, Абаджийският, Кожухарският, Чифутският, Арнаутският, Текирзалийският, Хаджи Давидовият, Върбановият, ханът на Йоноолу, на Великоолу, на Бяла Бона, на хаджи Николи, на Пановчето, Батак хан и много други. Интересно е да се знае, че най-често ханът носи името на съответния еснаф, който работи в него, или на своя собственик. В някои от хановете се трудят по няколко еснафа. Така например в пететажния „Бешкатлия хан” препитанието си изкарват абаджии, кожухари и чохаджии, а в „Текирзалийския хан” работят абаджии, кожухари и тенекеджии.
Някои от хановете продължават да съществуват и в първите години на XX в. Сред тях са Върбановият, Троянският, Дряновският, Абаджийският, Минчовият… За това свидетелства информацията, публикувана в издадения през 1907 година „Пътеводител на гр. В. Търново и околността му”.
А на Константин Иречек дължим съхраненото до наши дни подробно описание на стар търновски хан: „Най-добрият хан е този, в който преди четвърт столетие е отседнал Барт. Той е прилепен към склоновете на скалата. Към улицата е обърната механата с няколко дюкяна. Вътре, на тесен двор, отсядат колите… Зад двора се намират простички дървени стаички за пътници, сиромашко легло, но без гадове, крива маса, на която се намира просто селско огледалце, тенекиен свещник, зелено ракиено шише за вода, полуразбит стол, бакърен леген и кука за окачване на дрехи”.
Безспорно един от най-известните и до днес търновски ханове е тоя на хаджи Николи. Той е построен през 1858 година от майстор Колю Фичето по образец на големите цариградски балкапани. В каменните му помещения неговият собственик хаджи Николи складира скъпи манифактурни стоки, както и изящни чохаджийски и кожухарски изделия на търновските занаятчии.
Западането на занаятите и нахлуването на европейската мода на хотелите постепенно измества хановете в гънките на историята. За борбата, понякога и комична, между традицията и налагането на новите обществени заведения остават да свидетелстват писмените източници и спомените, сред които са и тези на Сава Русев:
„Абаджийският хан” се е намирал на улица „Н. Пиколо”, построен върху скалите, над р. Янтра, обърнат към Трапезица. Откъм улицата е на един етаж, а откъм Трапезица - на четири. Основите му започват от скалите и са около 40 - 50 кв. м. Нагоре се разширява и вторият му етаж е вече 60 кв. м. Третият е около 80 кв. м, а четвъртият - около 100 кв. м, който е първи етаж откъм улица „Н. Пиколо”. На този етаж е кръчмата, стаята - салон с маси за хранене, и кухня. Под този етаж има две стаи за спане, по-надолу е етажът, на който са мазата и яхърът, а под него - клозетите без канал, направо с отвор към реката. Съдържател бил тъй нареченият Кольо Абаджийския хан - едър балканджия, малко прегърбен, когато говори, леко гъгне с носа си.
Около Търново има много лозарски села, където правят хубави вина. Кольо бил мераклия за хубави вина и такива доставял за продан в кръчмата си. Пък за мезе приготвял много вкусни кюфтета, с което се прочул и имал доста клиенти, повечето селяни, които често преспивали в хана. Бюфетът на кръчмата и цялото заведение било много замърсено. Оплюто от мухи толкова, че не може да се разбере с каква боя е боядисано. Доста мръсничко, но нали клиентите не били взискателни, пък и санитарите, които следели за чистотата в тези заведения, не обръщали внимание на такива дреболии. Стаите за пътници били застлани с рогозки, към тази мебелировка имало по една стомна за вода без чаша, ползвана при нужда от всички. За осветление служели прозорците към патерника, особено когато имало месечина, пък и пасажерите не са отишли там да вдяват игли, отишли са там да спят. Сложи си торбичката за възглавница, ако няма торба, ще си подложи под главата иминиите, ще се наметне с абичката и готово. През зимата, когато е много студено, ханджията ще сложи мангала с малко жар от кухнята. Да не изстиват много им помагали дървениците. Когато идвали пътници да питат има ли място за спане, Кольо ще им каже, макар и да няма, че има: „Ех, малко тесничко ще ви бъде, но те ще се посместят”. Понякога така се претъпквали стаите, че когато легнели всички, никой не можел да се обърне. Пък да кажем, че е вземал евтино, не е. Нощувката струвала три гроша. По същото време в София в хотел „Булевард”, един от луксозните за него време, вземали по пет гроша за стая с едно легло и безплатно возене с автомобила на хотела от гарата. Но само че си нямали дървеници.
Колко били вкусни кюфтетата и хубавото вино на Кольо Абаджийския хан, се вижда от следния разказ:
„Дошъл бил в града моден мъжки шивач, сърбин, бил уж Драгоевич, и наел дюкян в адвокатската чаршия. Написал реклама с черна боя на скалите по шосето от гарата, че в града се е установил моден мъжки шивач, специализирал във Виена. Дава си адреса и известява, че приема поръчки по всяко време. Но винаги на вратата на дюкяна му висяла табела с текст: „В тоя момент се намирам в „Абаджийския хан”. Когато и да го потърсят, все го няма в дюкяна му. Едва ли му се събира един час на деня да стои там. Дали от вкусните кюфтета или от хубавото вино на Кольо Абаджийския хан, или от това, че търновци не разбират от моден шивач, специализирал във Виена, не можал да процъфти и след два-три месеца изчезнал от града”.
Дора Недева
ИЛЮСТРАЦИИ:
Ханът на хаджи Николи в миналото и в наши дни

Няма коментари:

Публикуване на коментар