Р. КЕНЕДИ ЗА ТОВА, КОЕТО ПРОПУСКАМЕ

Из реч през 1968 г.
Дори да направим нещо,  за да изкореним материалната бедност, имаме една по-голяма задача и тя е да се справим с обзелата всички нас нищетата на удовлетвореността – усещането за предназначение и достойнство. Твърде силно и за твърде дълго време сякаш се отказвахме от лично  самоусъвършенстване и от обществени ценности заради едно просто натрупване на материални неща. Нашият БВП  сега е 800 млрд. долара годишно, но този БВП включва замърсяването на въздуха, рекламата на цигари и линейките, които разчистват труповете по магистралите. Той отчита специалните ключалки на вратите ни и затворите за хората, които ги разбиват.  Отчита разрушаването на горите от секвои и загубата на нашите природни чудеса в хаотичното застрояване. Отчита напалма, ядрените бомби и бронираните коли за полицията, която потушава бунтовете в нашите градове. Отчита телевизионните програми,  които прославят насилието, за да продават играчки на нашите деца. Но БВП не се интересува от здравето на нашите деца, от качеството на тяхното образование или радостта в техните игри. Той не включва красотата на поезията ни или стабилността на семействата, интелигентността в публичния дебат или отдадеността на публичните служители. Той не измерва нито смелостта ни, нито мъдростта ни, нито това, което учим, нито нашето състрадание, нито предаността към нашата държава. Накратко - той измерва всичко, освен онова, заради което си струва да се живее.
Откъсът е от сп. “Тема”

Няма коментари:

Публикуване на коментар