Loading

Поръчковите убийства на Русия в България


След Освобождението държавните ни мъже са мишена на братушките
Със серия от поръчкови убийства Русия се опитва да дирижира политиката на независима България. След Освобождението империята организира покушения срещу държавните ни мъже. Целта на атентатите е да обърнат страната в задунайская губерния.
Строителите на младото княжество демонстрират характер. През 1885 г. без разрешение от Русия извършват съединението с Източна Румелия. В отговор Петербург организира детронирането на княз Александър Батенберг, къса дипломатическите отношения и вдига русофилски бунтове.
Новият княз Фердинанд е още по-неудобен. Руската мечка го обявява за “немски агент” и решава да го затрие.

33 наполеона струва
ликвидирането
на Фердинанд
Брои ги Славянското благотворително общество на Светослав Миларов.
“Навремето Светослав Миларов бе видна личност - пише хронистът на оная епоха Добри Ганчев. – Говореше се много за него. И той обичаше да разправя за себе си. Човек експанзивен и при туй не всякога със свежа глава. Често я товари с разни възбудителни пития. Поет, публицист, та че и малко дипломат. Служил бе някъде по туй ведомство. На Др. Цанкова от близките хора.”

Драган Цанков
Драган Цанков свързва Миларов с Александър Кривцов, който от името на обществото финансира покушението.

Заедно с неколцина съмишленици през 1889 г. Миларов се прехвърля от Одеса в България. Теглят жребий кой да застреля Фердинанд. Късметът се пада на него.
Светослав Миларов
дебне
княза на
пловдивската гара

Светослав Миларов
Фердинанд трябва да пристигне от Калофер и да се прехвърли на трен за София. За кураж Миларов пие коняк в бюфета. По едно време отива да се облекчи в клозета, откъдето се чува изстрел.

“Разтичаха се пристави, стражари - разказва бай Добри. - Излязох и аз да видя що е. Водят Миларова. Води го кметът Дюкмеджиев с един стражар. Питам кой гръмнал. Миларов разправя, че кога бил в нужника и си закопчавал гащите, револверът му, който държал в задния джоб на панталоните си, закачил се в нещо и изгърмял.”
След провала на клозетния атентат е задействан план Б. Пак чрез Драган Цанков
руските тайни служби
наливат
50 000 франка
в заговор за убийство на Фердинанд и на министър-председателя Стефан Стамболов.
Главен изпълнител е майор Коста Паница. През януари 1890 г. Паница плете съзаклятническа мрежа от ближни нему офицери. Сред вербуваните е комендантът на Софийския гарнизон Стефан Кисов. Той отказва, съветва го да се наспи, за да изтрезнее.

Коста Паница

Коста Паница крои да извърши покушението на 20 януари, когато в двореца има бал. Цяла нощ пали с руска водка антибългарския си патриотизъм. На сутринта е арестуван. Осъден е на смърт и разстрелян на 16 юни 1890 г.
Братушките въвеждат
традицията
“всяка година
атентат”
На 15 март 1891 г. към 8 часа вечерта Стефан Стамболов и финансовият министър Христо Белчев излизат от кафене “Панах”. Охранява ги стражарят Спас Антонов.
На улица “Войнишка” (сега “Дякон Игнатий”) при една от портите на Градската градина злодеи връхлитат министрите.
Чуват се два изстрела, после още един. Стамболов хуква и се шмугва в някакъв касапски дюкян. Белчев пада и издъхва на място.
Автори на покушението са рублофилите Димитър Ризов и Кристо Ножаров. Те минават западната граница и се покриват в Сърбия. После се прехвърлят в Румъния, където са задържани.
Потребни са 4000
франка,
за да бъдат пуснати,
донася агент Путята
на Азиатския департамент в Петербург. “Ако Ризов и Ножаров не бъдат освободени по един или друг начин, то те могат да бъдат принудени да говорят с помощта на мъченията, които се практикуват сега в София”, предупреждава той.
Със силата на банкнотите убийците са отървани. “Преди четири дни Ризов и Ножаров пристигнаха в Одеса”, телеграфира Путята на 28 май 1891 г. Тук двамата са осигурени с държавни пенсии.
Пешкира опира пишман атентаторът Светослав Миларов. Арестуват го през юни, като фатален се оказва дневникът му. В него описва кроежите по убийството на княза: “По-преди излизал пеш и едва ли не сам из чаршията, да зяпа. Ех случай!”, въодушевява се той.
Светослав Миларов е обесен на 15 юли 1892 г. в двора на затвора Черната джамия.
Същата година
е заклан
наш дипломат
в Цариград

Д-р Григор Вълкович
Д-р Георги Вълкович е депутат, министър, председател на Държавния съвет и директор на Александровската болница. През март 1887 г. е назначен за дипломатически агент в османската столица.

“Вълкович бе задължен да докладва редовно за движението на емигрантите в Цариград и Европейска Турция, като посочва имената им и адресите на техните укриватели”, пише историкът Георги Марков.
На 12 февруари 1892 г. по случай Заговезни има карнавал. Към 7 часа вечерта Георги Вълкович излиза от агентството и тръгва по улица “Мердавенли”. Двама маскирани го следват по петите. В ръката на единия, облечен като Пиеро, лъсва нож. Той настига Вълкович и театрално се провиква: “Ето отмъщението за честта на жена ми!”. После забива острието в корема на дипломата.
Двамата душегубци
са Орловски
и Дражев
След кървавия карнавал те пренощуват на руския параход “Цар”. На заранта обаче капитанът ги прогонва. Орловски и Дражев се шмугват в руското посолство и хвърлят в паника посланика Михаил Нелидов.
“Необходимо беше незабавно да се вземе някакво решение, тъй като всеки изгубен час можеше да бъде фатален”, докладва той в Петербург.
Сетне описва какво е сторил: “Веднага взех решение да изпратя чрез нашето генерално консулство телеграма до капитана на парахода “Цар”: “Пуснете Орловски и Дражев”, датирана от предния ден, като че ли те са се качили преди извършването на убийството."
По волята на император Александър III двамата са скрити във Владивосток.
Русофил насъсква
убиеца
на Димитър Петков
Александър Петров е уволнен банков чиновник от Видин. През февруари 1907 г. пристига в София да си дири правата. На власт са стамболовистите, Димитър Петков е премиер, а Никола Генадиев е министър на търговията и земеделието.
Александър Петров отива при Иван Икономов, директор на вестник “Балканска трибуна”. Газетата се финансира от Петербург.
“Г-н Икономов, признавате ли, че настоящото положение в България е лошо”, пита уволненият. “О, как не! Нещо повече! Ние сме го изразявали и във вестника си, но напразно”, отвръща журналистът.
Двамата почват дискусия кой трябва да се ликвидира в името на отечеството. Петров предлага княза, но Икономов е категорично против. “За нас е важно - подчертава той - да се убие Петков, защото той е злото на всичкото. Но ако може да се убие и Генадиев, тогава ще бъде още по-добре.”
Александър Петров
купува револвер
“Булдуин”
Пробва го в Борисовата градина, но от няколко крачки пищовът не може да пробие проста дъска. Връща се в магазина и го заменя с “Лебел”. Три лева не му стигат да доплати, търговецът ги записва в тефтера с вересиите.
На 26 февруари 1907 г. Петров влиза в Народното събрание. Димитър Петков и Никола Генадиев са там, но разстоянието е голямо и не рискува.
В 5 часа подир пладне ги пресреща на бул. “Цар Освободител”. Петков и Генадиев се разхождат с военния министър Михаил Савов и финансовия Лазар Паяков.
При Сърмаджиевата къща (сега резиденция на турския посланик) атентаторът вежливо поздравява, подминава ги и прави кръгом. Вади револвера и започва да стреля. Димитър Петков рухва с думите: “Сбогом, убиха ме…” Генадиев е ранен, Савов и Паяков не са засегнати.
Александър Петров е осъден на смърт и обесен. На мястото на драмата е вдигната пирамида от черен мрамор.
762 400 франка за подривна дейност в България, пресмята Русия
    “Рубладжиите” са купувани с твърда валута
През 1886 г. Русия къса дипломатическите отношения с България. Чиновниците си стягат куфарите, но правят фатална грешка - оставят секретния архив в Генералното консулство в Русе. С неговото съхранение е натоварен Михаил Якобсон. Инструкцията е чуждо око да не попада в документите.
Якобсон обаче бил нещо сърдит на началниците. Опосква по-ценните книжа и през Румъния отива в Лондон. Редакцията на официоза “Свобода” се свързва с беглеца и му предлага да изтъргува откраднатото. “Подир малко време г. Якобсон скришно, с чужд паспорт, дойде в България и ни донесе документите, като има добрината и да ги нареди според времето и датата”, пише Димитър Петков.
Подмолни инструкции, тайни донесения, поверителни писма, шифровани телеграми свидетелстват за
огромна
агентурна мрежа,
в която са оплетени именити люде от опозицията. Димитър Петков събира компроматите в томче под заглавие “Документи из секретните архиви на руското правителство”. На 8 януари 1893 г. “Свобода” хвърля бомбата от първа страница:
“Явяваме на всички, че книгата с документите, които доказват хайдушките действия на Русия спрямо България, както и това, че всички комплоти, бунтове, бъркотии, убийства и пр. са дело на руската дипломация - е вече отпечатана и тия дни ще се разпрати на всички ония господа, които са заплатили абонамента си за в. “Свобода”.
Става ясно, че Драган Цанков е чуждо оръдие още от 1884 г., когато седи на премиерското кресло. Тогава външното министерство на Русия му предлага да работи за отричането на княз Александър Батенберг от престола. “Цанков изяви своята пълна готовност да изпълни искането на императорското правителство”, сочи шифрована телеграма от 10 юни.
Драган Цанков
е податлив
на чужди влияния
Преди Освобождението той тайно минава в лоното на католицизма и става емисар на Ватикана. След Освобождението пък се маскира като агент на православна Русия.
На 2 април 1886 г. директорът на Азиатския департамент в Петербург информира консула в Русе, че ще бъдат отпуснати средства за агитация против княза и правителството. “Потребните суми ще се дават в безотчетно разпореждане на представителите на Народната либерална партия в София г. г. Драган Цанков, Тодор Бурмов и Марко Балабанов”, нарежда директорът.
Тримата купени са ярки политически фигури в следосвобожденска България. Покрай тях в мрежата попадат няколко десетки по-дребни риби. Документите свидетелстват, че на Георги Геров са броени 8000 франка, Величко Пенчевич прибира 6400, Пенчо Черковски слага в джоба 4000, а родолюбието на Христо Иванов е стоплено с 6000 сребърника.
Чуждите агенти са наричани “рубладжии”, но винаги са купувани с твърда валута.
През пролетта на 1886 г. адвокатът Тома Кърджиев отива в русенското консулство и откровено предлага да устройва конспиративни комитети. Азиатският департамент намира старанието му за похвално.
За услугата Тома иска само 20 000 франка. Издайнически документ сочи обаче, че в крайна сметка прибира 45 000.
През есента на същата година, когато Батенберг вече е детрониран, офицери от Шуменския гарнизон декларират пред консула, че са готови да се отрекат от правителството. Жертвата си оценяват на 50 000 франка. Дипломатът използва повода и от по-високо място иска 100 000 франка за попълване на Окупационния фонд.
Пак по това време консулът е известен от барон Николай Каулбарс, че
руското правителство
гласи
граф Игнатиев за
опразнения престол
Чрез лицето Димитър Мантов трябва да бъде сондиран регентът Стефан Стамболов. “Ако изпълнението на настоящата поръчка е съпроводено с парични разходи, то аз ви разрешавам да ги направите от сумите на Окупационния фонд в размер по ваше усмотрение”, пише баронът в шифрована депеша.
На следната 1887 г. офицерите Петър Груев, Атанас Бендерев и Радко Димитриев възглавяват революционен комитет в Румъния. Целта им е преврат отсам Дунава. Конспиративната организация гълта 120 000 франка, като Груев и Бендерев отделно се разпореждат с 60 000 франка.
На 2 юли 1887 г. Руската мисия тегли калема, за да си види сметките. Изготвен е отчет с гриф “Тайно”, според който за “организирането на народни движения в България" са потрошени 762 400 франка.
В шпионската
мътилка
добри пари правят
не само родолюбиви българи. Руският търговец Николай Новиков предлага покрай сделките си в България да вербува шпиони. На 18 ноември 1887 г. Азиатският департамент нарежда на посланика в Букурещ да брои на Новиков 64 000 франка. От сумата, определена за подкупи, 4000 са лично за емисаря.
Търговецът идва в София и започва да действа. Къде обаче потъват сребърниците само един Господ знае. През юни 1888 г. вербовчикът иска още 50 000 франка. И техните следи се губят. В крайна сметка се разбира, че Новиков е чиста проба мошеник, който дои хазната. На 14 август 1888 г. Азиатският департамент нарежда на посланика в Букурещ да прекъсне всякакви сношения по българските работи с далавераджията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар