Документни измами

Документни измами

В качеството си на свободно практикуващ криминален експерт, чието ударно направление вече 25 години е изследването на почерци, подписи и разобличаване на всевъзможните фалшификации на документа бих си позволил макар и повърхностно да коментирам тази тема, тъй като, къде от незнание, къде от злонамереност в годините на повсеместен хаос в обществото, в което живеем никой от нас не е имунизиран срещу болестта "жертва на документна измама".
Преди да коментирам кои документи най-често са обект на фалшифициране, къде и как да полагаме подписа си, за да не попаднем в плен на собствената си непросветеност или пък наивна доверчивост, то първо трябва да осмислим що е това подпис, както и що е това документ и какви видове документи биха могли да съществуват.
В годините на тоталитарното общество наред със закърняването на много от нашите инстинкти, като че ли беше притъпена и бдителността ни да се вглеждаме за това къде и за какво се подписваме. Ние и сега много много не се задълбочаваме, а може би и сме излишно доверчиви, когато даваме подписа си, без да осъзнаваме какво съдбовно значение има той за самите нас и нашите родственици. Така, без да искаме ставаме съучастници или най-малкото създаваме благоприятна среда за документните измамници. Именно и за това в настоящия момент имаме бум на тази престъпност и се създава впечатлението, че буквално всеки документ може да бъде обект на фалшификация. Чрез медиите ежедневно се информираме за фалшиви нотариални актове; фалшиви пълномощни; фалшиви саморъчни завещания; фалшиви счетоводни документи, фалшифицирани договори и какво ли още не. Никой обаче не коментира как самите ние до известна степен бихме могли да се самопредпазим.
Основното, което в тази насока трябва да се знае и никога да не се забравя е фактът, че графичното изображение, което ние сме си го определили /нарекли/ за наш собственоръчен подпис, веднъж поставим ли го върху къс хартия, се превръща в неоспоримото доказателство, че написаното над него е наше изявление, т.е. че няма мърдане от него. Това правило се отнася и за случаите дори, когато написаното над нашия подпис не е лично от нас, а от някое друго лице, било то и на неразбираем за нас език. По закон не се изисква лицето, чийто е подписът да е прочело преди това текста, под който се подписва, за да се възприеме, че написаното представлява негово волеизявление, както не се изисква подписът да се поставя веднага след написването на текста. Възможно е и не се счита за престъпление, когато поради едни или други обстоятелства текстът бъде написан върху вече подписан бял лист /бланкет/. Трябва много да се внимава на кого и за какво се дава бланкет. Документните измамници чудесно знаят как да се възползват от нашето невнимание и да напишат или добавят над собствения ни подпис неблагоприятен за нас текст.
Изключително трудно става , когато се приема, че подписът под даден текст е положен от нас, а ние искаме да докажем, че написаното над него не представлява наше изявление. Това се постига или като се докаже, че подписът е неистински, или че текстът, под който той е поставен е подправен. Графическата /почеркова/ експертиза или добила гражданственост в съдебния процес като графологическа , е техническото средство , с което се извършва това доказване.
В дългогодишната си практика на участник в съдебния процес по граждански и наказателни дела в качеството на експерт /вещо лице графолог/ , чието ударно направление е изследването на почерци и подписи и свързаните с тях фалшификации на документа съм стигнал до извода, че обект на фалшифициране могат да бъдат не само частните , но и т.нар. официални документи.
За да стане ясно кои от документите уреждащи различни взаимоотношения между нас са частни и кои официални, то трябва да се знае, че при официалните документи според закона някои длъжностни лица в качеството си на държавни органи са овластени в различни случаи да приемат изявленията на гражданите, като съставят за тях надлежния официален документ.Тук влизат нотариалните актове за различни сделки или волеизлеяния; актовете за гражданско състояние; следствените и съдебни протоколи с показанията на обвиняемия, свидетелите, вещите лица и др., призовките с изявленията направени от призованото лице и пр.Поради обстоятелството , че при официалните документи изявленията са направени пред съответния овластен от закона орган , то и престъпленията свързани с тях са далеч по-малобройни. За разлика от тях, при частните документи обаче цари пълен хаос.
За да се докаже истинността на даден частен документ, то трябва да се премине през т. нар. графическа, възприета в съдебния процес като графологическа експертиза на подписа или на ръкописния текст над него. От тук произтичат и едни от най-големите беди. Поради многобройните и противоречиви експертизи ставаме свидетели как делата се точат с години, а много от тях са от съдбовно значение за страните по делото.
Съществува един парадокс. Преди десетина години събитие бе да се направи тройна графологическа експертиза. А сега още на първа инстанция се правят по няколко. Преди се знаеха кои са специалистите в тази област, а сега без дори да съществува школа за подобни кадри безконтролно много субекти се вживяват в ролята на "експерти" , самоназовават се графолози, без дори да осъзнават какво означава това понятие. Всъщност така се поражда и една от причините за съществуващия хаос в правораздаването. А може би това да е и изгодно някому.
Ето защо, от друга страна нашата бдителност и грамотност като участници при оформянето на един или друг документ трябва да бъдат завишени.Както бе посочено доказателствената сила на един частен документ се крепи на подписа под направеното изявление . За подпис се счита и безбуквеното изписване на името. Прието е да бъдат изписани най-малко двете имена. Само с малкото име не е достатъчно. Бих посъветвал при особено важни случаи- като завещания напр. и др. подобни, както и при упростена транскрипция /състав/ на подписа освен подпис под него или до него да се изписват и трите имена. Това ще бъде допълнителна преграда пред фалшификаторите.
Още веднъж се огледайте в подписа си! Ако той е много прост /прилича на лястовичка, охлюв, отметка / и прочие елементарно изображение не само, лесно би бил фалшифициран, респ. по-трудно би била доказана неговата автентичност, но и възможно е при един съдебен спор да бъде отхвърлен и изобщо като подпис, а това означава спекулативно да се възползува другата страна, оспорвайки нашето изявление. Ето защо още веднъж, за по-сигурно изписвайте и словесно най-малко двете си имена.
Често се налага при оформянето на един документ да се извършват корекции било чрез заличаване или прибавяне на думи или някой друг способ т.е. тъй наречената подправка на документа. Подправката обаче може да бъде извършена и с користна цел. Ако преди или след подписа, но също срещу подпис не е указано кой е извършил подправката, става несигурно дали тя е извършена със съгласието на лицата, които са подписали документа / преди подписването му или след това/ или пък е извършена произволно.В този случай е възможно да се постави под съмнение истинността на документа и трябва да се знае, че ако се стигне до съд, то съдът не е длъжен да приеме, че съдържанието на документа било в подправения му вид, било в първоначалния е изявление на лицата, чиито подписи стоят под него.
От богатия асортимент на фалшифицирани документи през последните няколко години се открояват случаите свързани с т.нар. ЗАПИС НА ЗАПОВЕД, явяващ се средство за уреждане на платежните взаимоотношения между две лица.Нуждата от оформяне на Запис на заповед се появява тогава, когато едно лице се задължава да изплати определена сума на друго лице.По дефиниция Записът на заповед е едностранно безусловно поето задължение облечено в законоустановена писмена форма, по силата на което издателят се ангажира да заплати на падежа на другото лице или на негова заповед определена парична сума. Издателят на заповедта е длъжникът по сделката.
Каква изобретателност прилагат документните измамници, за да правят пари за сметка на това средство за уреждане на финансови взаимоотношения между две лицa:
ЗАПИСЪТ НА ЗАПОВЕД навлезе по-масово в обръщение през последните няколко години и бързо взе да се изражда неговото предназначение. Много бързо и със завидна изобретателност българските измамници го превърнаха в едно от средствата за правенe на немъчени пари и то по една законно установена схема. Цялата магия се състои в измайсторяването на подписа на издателя на заповедта т.е. на лицето, което уж дължи посочената в нея сума. За този, който не се е парил схемата е следната:
1.Фалшив Запис на заповед;
2.Завеждане на изпълнително дело в съда ;
3.Изваждане на изпълнителен лист от съда;
4.Налагане възбрана върху притежавано от "длъжника" /издателя на заповедта/ движимо или недвижимо имущество възлизащо от десетки до стотици хиляди лева;
5.Нататък - последствията са ясни.
Разбира се след прилагането на тази схема от страна на измамника жертвата няма друга разумна алтернатива освен да потърси правото си по съдебен ред. И понеже всичко се върти около доказване истинността на подписа в Записа на заповед, то на ход излиза назначената от съда графическа експертиза наложила се като графологическа. Тук именно, в резултата от експертизата се крият и големите надежди на измамниците, които искрено се молят "тя да не сгреши", сиреч да узакони измамата .
Ако експертизата е прецизна и наистина не сгреши, то Съдът няма друга алтернатива освен да сложи край на играта обявявайки Записа на заповед за недействителен.
Според мен, един лесно поправим недостатък , който съществува при оформянето на документа улеснява реализацията на престъпната схема , възбуждайки апетита на измамниците и стоящите зад тях "експерти". Този недостатък се изразява в това, че подписът за издател е единствения атрибут, който задължително трябва да бъде изпълнен ръкописно, а останалите реквизити могат да бъдат изпълнени, както ръкописно, така и с помощта на алтернативни пишещи прибори. Ако обаче нормативно се уреди съдържанието на Записа да се попълва собственоръчно от неговия издател, то доста по-трудоемки и почти невъзможни ще бъдат опитите на фалшификаторите - любителите на лесни печалби. Ако пък към автоматично поставения /без да се замисляме/, от нас подпис ръкописно добавим най-малко две от нашите 3 имена , то самозащитата е гарантирана. Онези които добросъвестно желаят да се ползват от възможностите на тази форма при уреждане на финансовите си взаимоотношения освен горните съвети нека да запомнят и още един извлечен от съдебната практика, а именно, че в Записа на заповед срещу съответните реквизити трябва да се изписват и трите имена на издадателя /длъжника/. И накрая, ако нещо не Ви затруднява, то направете нотариална заверка на подписа за издател на заповедта ! Спокойствието Ви е гарантирано!
САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ
Наред със Записа на заповед като хит през последните десетина години в съдебните спорове се наложи и Саморъчното или още обявявано като Тайно завещание.Този частен документ нечуван в годините на тоталитаризма в днешно време е в основата на неописуеми драми между мирно съжителствувалите до неговата поява /изваждане на бял свят или още легализация /, родственици от различни поколения.Извън всякаква логика някои от родителите навлезли в напреднала възраст, макар и в по-голямата част от старините си да са били добре обгрижвани от едно от децата им, то подлъгвани от парадно засвидетелстваните към тях грижи в последните им седмици, дни и часове от живота , както и под влияние на най-различни други фактори чрез написването на едно саморъчно тайно завещание прехвърляха цялото си имане неочаквано на някое от другите им деца. В някои случаи нормалният разум не е в състояние да проумее този феномен, а именно да лишаваш по този начин човекът, който искрено винаги е стоял най-близко до теб, поради, което се развъртяха люти и самоизтощителни съдебни спорове.В сърцето на подобни спорове винаги е стоял основния въпрос, дали е автентично завещанието, т.е. дали целият текст отгоре до долу е написан единствено от завещателя, без дори да е подпомаган в писането и дали подписът за завещател е положен от него.В много от случаите се оказва, че нервите на по-младите , синове, дъщери и внуци не издържат и ако не сами, то понякога те грабват ръката на дядото или бабата и започват заедно да пишат завещанието. Основен порок, заради който много от завещанията биват обявявани за нищожни.
Съдебната практика показва, че трудно се стига до истината. Това е така, защото в центъра на решаването на казуса отново стои съдебнографическата, наричана графологическа експертиза. И като се има впредвид, че у нас школа за подобни специалисти не съществува , а утвърдените в миналото и активно използвани от институциите експерти почти са асимилирани от новоизлюпените през последните десетина години псевдо такива, то отговорът защо по едно дело се правят по 5-6 и повече и то тройни експертизи е ясен. Много често процесът приключва, не защото истината е победила, а просто хората финансово са се изтощили и нямат средства да продължават съдебните си дела на по-горната инстанция / т.е. битката/.
От изкарването на пазара на правораздаването на този документ резонно се възползваха и документните измамници. Набързо набелязваха своите жертви най-вече измежду самотни старци и болни хора, предлагайки услугите си за "помощ" разузнаваха къде и с какво разполагат те и си спретваха по едно саморъчно завещанийце от тяхно име. И така снижили се ниско изчакваха своя звезден миг, молейки се дано мине номера пред действителните наследници на измамените и най-вече пред Темида.
За маниера на действие на един изобретателен измамник научаваме от жалбата на измамената отправена до различни институции, в т.ч. и Главна прокуратура:
…………..Наследници сме на М.И.К. същата след смърта ни остави следния недвижим имот: къща………….Миналата година квартирантите, които сме пуснали ни уведомиха, че лицето Г.П.К. , с което нямаме нищо общо и не познаваме се е представил за собственик на имота и е водил купувачи. Това лице се е снабдило с ред фалшиви документи и удостоверения - удостоверение за смърт и на наследниците на М.И.К, за да се сдобие с фалшив нотариален акт №……. В хода на воденото гражданско дело се установява, че лицето си е написало саморъчно завещание въз основа, на което се е сдобило с нотариалния акт. По този начин лицето Г.П.К. се легитимира като собственик, който е решил да продаде "своя" имот.
По-нататък в жалбата си старата жена пише: ....... Въпреки воденото срещу Г.П.К. сл. дело за измами той отново води купувачи и единствената възможност, която виждаме е да се окупираме в имота и да го браним като Шипченската крепост, тъй като от всякъде срещаме отказване , невъзможност, заплахи и т.н..........
Мъчителна бе битката, но и в този случай вярно изготвената графическа експертиза изигра своята хуманна роля.
Будят любопитство и случаи като следния например, свързан с млада дама грижеща се за самотен, но заможен стар ерген. Същия почива ненадейно и след смъртта му тя се оказва с фалшиво саморъчно завещание в ръце по силата, на което моли съда да й узакони цялото движимо и недвижимо имущество. "Скачат" роднините и се завързва люта битка. Нещо повече, оказва се, че дамата се е сдобила и с фалшиво пълномощно с помощта на което е "шетала" из банковите му сметки. Направената графическа експертиза, както и Съдът се оказаха на ниво и всеки в процеса получи своя заслужен дял.
Друг интересен случай ни отвежда в китно подбалканско градче, където майка с малка дъщеричка, чийто съпруг и баща е в затвора се присламчва към стар мъж, уж да помага в грижите за болната му от рак съпруга. Много скоро стария човек остава вдовец, а младата жена с дъщеричката не си тръгват и въпреки, че човекът макар и в друго селище си има дъщеря и внуци майката и дъщерята остават неканени в неговия апартамент с "хуманното " намерение грижите си да прехвърлят върху него. Така в последствие се "развърта" и следната игра:
След смъртта на човека материалният интерес сблъсква в съдебната зала майката и вече пълнолетната й дъщеря и наследниците на покойника в спор за апартамента на собствените им родители. Много интересно и от никого неочаквано сред материалите по делото като доказателство се появява не само кръщелно, според което се оказва, че до скоро малолетното момиченце е било "дъщеричка" на човека, но и едно тайно "Саморъчно завещание", с което приживе той и е бил завещал апартамента и някои други нещица. Наследниците в тази ситуация нямат друг ход освен чрез назначаването на графическа експертиза да търсят истината около внесените в съда от неканените "гости" документи. Експертизата е точна и напрежението между спорещите страни е свалено. "Кръщелното свидетелство", както и "Саморъчното завещание" се оказват неистински и съответно обявени от Съда за нищожни.
ПЪЛНОМОЩНО
Сдобиването с фалшиво пълномощно е един от често срещаните способи за лесно припечелване на някой лев, било от чужда банкова сметка, или на някоя друга материална ценност, към който често прибягват документните измамници.
В едно фалшиво завещание най-вече обект на фалшифициране е подписът на упълномощителя, но има и такива, при които подписа е истински, а са допечатани пълномощия, за които упълномощителя не знае и не е по неговата воля.
Едно фалшиво пълномощно пуснато в обръщение влече след себе си серия от престъпни действия на различни нива и институции, което ще се усети от приведените по-нататък примери от моята практика на експерт по графически изследвания, доказвал истинността на десетки пълномощни, които са били предмет на съдебен спор.
В първия пример, ищцата по делото отправя следното послание към Съда: С договор за покупко-продажба ........изразен в нотариален акт №....... на ответника са продадени от лицето Г.П.К. от гр. София представящ се за мой пълномощник следните недвижми имоти: втори жилищен етаж,........
При изповядването на сделката е представено пълномощно рег.№.. на Софийски нотариус........, което не е подписано от мен..... подписът за продавач в издадения нотариален акт е положен от фиктивния пълномощник, без да е посочено, че се подписва като пълномощник..... Представената декларация за гражданство, жителство, имотно състояние при издаването на нотариалния акт не е подписана от мен, както и няма нотариална заверка на подписа, а последната е задължителна, когато сделката се изповядва чрез пълномощник........
И така в заключение ищцата моли съда да призове ответната страна и след установяване на твърдяните от нея обстоятелства да бъде обявен за нищожен издадения въз основа на фалшивото пълномощно, нотариален акт.
Естествено средството да бъде установено дали пълномощното е фалшиво или не е графическата, наложила се като графологическа експертиза. Последната потвърди твърденията на ищцата, Съдът благодарение на нея постанови своето справедливо решение обявявайки издадения нотариален акт за нищожен.
Вторият пример е със следния казус:
"Смелият" човек сдобил се с фалшиво пълномощно "дадено" му от управителя на едно ООД и фалшив документ за самоличност се явява в банката, която иначе добре се охранява с жива и техническа охрана и изтегля няколко стотин хиляди долара.
Събитието става в момент, когато управителя на фирмата, единствено имащ право да се разпорежда със сметките на фирмата е отсъствал от страната.
Решаването на проблема отново опира до назначаването и респ. извършването на графическа експертиза. В случая заключението на последната е, че подписът на управителя е бил много сполучливо имитиран. Остава обаче открит въпросът, кой е изкусният имитатор - фалшификатор. Резонен е и въпросът защо тегленето на валута в касовата кабина не е било съпроводено с видеозаснемане и второ, как е възможно една такава крупна измама без съдействието на счетоводител, контрольор, касиер.
Благодарение на фалшиви пълномощни непрекъснато стават жертва много наши съграждани, но най-апетитният обект за измамниците отново са беззащитните, останали заради различни обстоятелства самотни - стари хора, инвалиди, психично болни. Те обикновено биват "зарибявани" с обещания за изгоден и примамлив заем, след което принуждавани да подпишат договор.
Естествено между купчината от документи е пъхнато и пълномощното за продажба на жилището, което без да усети жертвата подписва.
Така на територията на цялата страна се осъществиха и продължават крупни имотни измами.
Съществуват случаи, когато измамниците са се представяли за служители на Енергото и така карайки ги да подписват разни квитанции са успявали да заблуждават своите жертви при подписването на съдбовните за тях книжа.
Жертва на фалшивите пълномощни могат да бъдат и млади и дееспособни млади хора. Например измамник фалшифицирайки подписа на едно моряче изтегли от банката неговите валутни спестявания и то, докато младият човек е на дълъг рейс сред океана.
Съществуват още множество, най-разнообразни и пикантни случаи на измама с фалшиви пълномощни, на които бихме се натъкнали ако надникнем по-надълбоко в съдебната практика.

Автор: инж.Ангел Биков