Тайните общества в древността

Тайните общества в древността

Обединените в сдружения хора генерират колективна сила, която може да упражни огромно влияние върху околния свят

Неста Х. Уебстър

Изтокът е люлката на първите тайни общества. С каквато и цел да са създавани те, вдъхновението и методиката на повечето от онези загадъчни сдружения, които са играли някаква роля иззад кулисите на сцената на световната история, произхождат от страните, откъдето идат и най-ранните записани свидетелства на великата човешка драма - Египет, Вавилон, Сирия и Персия. От една страна - източният мистицизъм, а от друга - типично ориенталската любов към интригата, обрамчват тази система, която по-късно ще бъде пренесена на запад и ще окаже такова съдбоносно влияние върху хода на историята.
При изучаването на тайните общества разполагаме с две направления, които можем да следваме появата и развитието на сдружения, обвили себе си в тайнственост, за целите на езотеричното познание и други, които използват загадъчност и тайнство за някоя на пръв поглед скрита, но най-често политическа цел.
Езотеризмът обаче, също може да се разглежда в две направления. И тук, както във всеки друг аспект на земния живот, има revers de la medaille - бяло и черно, светлина и мрак, рай и ад - на човешкото съзнание.
Търсенето на
скритото познание
може да приключи с посвещаване в божиите истини или със създаването на тъмни и зловещи култове. Та кой ли знае с какви сили може да се сблъска човек отвъд воала на непознатото Посвещаване, което води към привеждане в действие на духовни (спиритични) сили, независимо добри или зли, е, следователно, способно да издигне човека до големи висини или да го накара да деградира до тъмни дълбини, каквито не би бил в състояние да достигне, ако би останал изцяло в чисто физическия свят. И когато по този начин хората се обединят в сдружения, се генерира колективна сила, която може да упражни огромно влияние върху околния свят. Оттук иде и значимостта на тайните общества.
Нека от самото начало постановим тайните общества не винаги са били създавани с лоши намерения. Тъкмо обратното много от тях са се въздигали, подтикнати от най-възвишената аспирация на човешкия ум - желанието му да добие познания за вечните истини. Появата на злонамерени подобни системи обаче обикновено се дължи на израждане на принципите, които някога са били чисти и святи.
И така, още от древни времена са съществували групи от посветени или мъдреци, твърдящи, че притежават езотерични доктрини, познати като мистерии, които обикновените хора не са в състояние да усвоят и които са свързани с произхода и края на човечеството, живота на душата след смъртта, както и с природата на Бога или боговете. Тъкмо това изключително отношение съставлява основната разлика между посветените от древния свят и великите религиозни учители, с които съвременните окултисти са склонни да бъркат първите. Защото, докато религиозните водачи като Буда и Мохамед са се стремили към божествено познание, което да споделят със света, посветените са вярвали, че свещените мистерии следва да не бъдат разкривани пред обикновените хора, а да останат изцяло за тях самите. Така че, макар желанието за посвещаване да произтичало от най-възвишени вдъхновения, удовлетворението - било то истинско или въображаемо - на това желание често довеждало до духовна арогантност и грозна тирания, завършващи със страховити изпитания, с физически и душевни мъчения, водещи понякога дори до смърт, на които новопосвещаваният бивал подлаган от своите висшестоящи.
Съгласно една теория, популярна в окултните и масонските кръгове,
определени идеи били общи за най-важните мистерии,
формирайки по този начин продължителна традиция, предавана чрез приемниците на отделни групи посветени от различни епохи и държави. Сред тези идеи, както се твърди, било схващането за единството на Бога. Докато за мнозинството се считало препоръчително да се проповядва политеизъм - понеже единствено така биха могли множествените аспекти на божественото да бъдат възприети от масите - то самите посветени вярвали в съществуването на едно Висше Същество, Създателят на Вселената, обхващащ и направляващ всичко останало. Льо Плонжон, чиято цел е да разкрие някакво сходство между свещените мистерии на маите и тези на египтяните, халдейците и гърците, заявява, че Идеята за единствено и всемогъщо божество, което е създало всички неща, очевидно е била още от древни времена универсално вярване сред всички нации, които са достигали относително високо ниво на развитие. Такава е била доктрината и на египетските жреци. Същият автор продължава нататък, казвайки, че доктрината за Върховното Божество, състоящо се от три, съвсем отчетливо обособени една от други части, но формиращи едно цяло, е била широко разпространена сред цивилизованите народи на Америка и Азия, както и сред египтяните, а свещенослужителите (жреците) и учените мъже в Египет, Халдея, Индия или пък Китай ...държали това в дълбока тайна и го споделяли само пред малцина избрани сред онези, които били посветени в свещените мистерии. Тази гледна точка е била изразявана и от много други автори, но все още й липсва историческо доказателство.
Че монотеизмът е съществувал в Египет преди да се появи Мойсей, така или иначе, е сигурно. Адолф Ерман заявява, че дори в най-стари времена образованата класа е вярвала, че всички божества на египетската религия са идентични, обаче били по-склонни охотно да приемат идеята за един Бог, обособен в различни въплъщения чрез поезията и митовете... Жреческото съсловие все пак дълго нямало смелостта да направи последната крачка, за да се отърси от онези отличителни особености, за които твърдяло, че били нематериални, и да почита един Бог, с едно-единствено име. Тази задача била предоставена на Аменхотеп IV, познат по-късно като Егнатон, който провъзгласил доктрината открито пред народа. Професор Брестед е описал химните във възхвала на Бога-Слънце, които Ехнатон сам изписал по стените на параклисите в гробницата на Амарна
Те ни разкриват простотата и красотата на вярата на младия цар в единствения Бог. Той стигнал до схващането, че
един бог е създал не
само низшите същества,
но също и всички човешки раси - както египтяните, така и чужденците. Нещо повече, царят видял в лицето на своя Бог един любящ баща, който управлявал всички сътворени от него същества чрез своята доброта... През цялото развитие на човечеството, което сме проследили в продължение на хиляди години, никой преди него не е бил споходен от подобно видение за Великия Баща на всички.
Не е ли възможно причината Ехнатон да бъде описван по-късно като еретик да се корени в това, че е нарушил закона на жреческата йерархия като разкрил тази доктрина пред простосмъртните Оттам може би се е породила също и необходимостта царят да ограничава и потиска жречеството, което, стремейки се да опази своето изключително положение, държало далеч от съзнанието на хората голямата истина.
Като най-ранно европейско средище на мистериите се очертава Гърция, където Елевзинските мистерии съществували от доста отдавна. Питагор, който се родил на о-в Самос около 582 г. пр. Хр., прекарал няколко години в Египет и там бил посветен в мистериите на Изида. След завръщането му в Гърция, той бил посветен и в Елевзинските мистерии и се опитал да основе тайно общество на Самос. Но когато начинанието му се оказало безуспешно, Питагор заминал за град Кротона в Италия, където събрал около себе си голям брой ученици и най-сетне основал своя секта. Тя се деляла на два класа посветени - първите били допускани само до екзотеричните доктрини на водача, с когото не им било позволено да разговарят, докато не изтечал пробния период от пет години, а вторите били истинските посветени, пред които били разкрити всички езотерични доктрини на Питагор. Курсът на обучение, провеждан съобразно египетската методика - чрез средствата на изображенията и символите - започвал с геометричната наука, с която Питагор бил запознат през време на престоя си в Египет и приключвал накрая с трудни за разбиране разсъждения, касаещи преселението на душата и природата на Бог, който бил представян в качеството на Универсален ум, проникващ във всички неща.
Поради ролята й на предтеча на тайните общества, основани по-късно в Западна Европа, сектата на Питагор намери място в тази книга. Ранните масонски предания отвеждат свободното зидарство отчасти и до Питагор, за когото се твърди, че пътувал до Англия и наистина има достатъчно основания да смятаме, че неговите геометрични идеи са залегнали в системата на гилдиите на зидарите.
Според Фабр д'Оливе, Мойсей, който бил обучен на всичката мъдрост на египтяните, извлякъл от египетските мистерии част от устната традиция, която предал на водачите на израилтяните. Че такава устна традиция (предание), отличаваща се от писанията в Петокнижието, наистина произхожда от Мойсей и че тя по-късно е била въплътена в писанията на Талмуда и Кабалата, е мнение на много еврейски писатели.