Птиците

Птиците


През последните 150 милиона години птиците постепенно зaели своето място сред живата природа на Земята. Тяхното значение в живота на планетата неусетно нараствало и днес те са основен фактор в кръговрата на веществата и енергията на всички екосистеми. След появата на човека те станали един от главните му продоволствени източници на месо, яйца, пера, кожи, пух и други продукти. А кокошките, гъските, патиците, пуйките и токачките днес са най-многобройните домашни животни, от които годишно човечеството получава над 60 млн. тона хранителни продукти. Въпреки това все още човек се ползва от птичите блага предимно чрез лова. Всяка година ловните пушки по петте континента свалят от небето над 220 милиона пернати същества, осигуряващи около 110 млн. тона месо за хората.
В наши дни освен чрез прякото им унищожаване все повече птици страдат и от влошаването или унищожаването на тяхната среда — изсичането на обширни горски площи, разораването на равнинните и полупланинските необработваеми земи, все по-честото нашествие на туристи, строители, алпинисти, природолюбители и фотоловци. Замърсяването на водите, въздуха и почвите всяка година отнема живота на стотици хиляди птици. Въпреки че имат крила, птиците все още са и най-многобройните жертви по пътища и магистрали. Всичко това ни кара да погледнем на тях с други очи. Към началото на 80-те години на миналия век около 440 вида и подвида птици от световната фауна са били с численост тревожна за запазването им. В много случаи само обединените усилия на специалисти, политици и природозащитници биха им помогнали да оцелеят.
От друга страна, през цялата човешка история птиците не са преставали да бъдат източник на вдъхновение и мечти, на радост за очите и удоволствие за слуха. От всички живи същества на планетата птиците са се превърнали в най-желаните и най-обичаните, като естетическото и емоционалното им значение в живота на човека в условията на обеднената градска природа продължават да растат.
Освен с огромното си пъстро разнообразие и звучната си песен, птиците ни поразяват и с грандиозните си прелети, с брачната смяна на оперението си, със своите танци и турнири, с жертвоготовността си за потомството, с трайността и трогателността на брачния си съюз и с още много страни от сложното си поведение.








КАКВО СА ПТИЦИТЕ?

Преди 120 години английският еволюционист Томас Хъксли нарекъл птиците „издигнати в небесата гущери" и не без основание. Наистина не са малко гущеровите черти у птиците. Нали всички влечуги снасят яйца? А люспите по краката на всяка птица, почти пълното отсъствие на кожни жлези и наличието на клоака? Тези белези, както и залавянето на черепа за гръбначния им стълб само с една става са една малка част от гущеровото наследство на птиците. И така — какво са птиците? Странно е, но на този елементарен на пръв поглед въпрос много поколения изследователи са отделили години от живота си. Въпреки че птичето яйце и неговият зародиш са били подробно описани още от Аристотел, на който дължим и първия опит за класификация на птиците, много от старите въпроси остават и до днес. Знаменитите естественици Алберт Велики, Конрад Геснер и Пиер Белон дори през средновековието не са намирали съществена разлика между птиците и прилепите. Може би най-краткото определение за птиците е следното: размножаващи се с яйца и покрити с пера топлокръвни животни, чиито предни крайници са превърнати в крила.






КЪДЕ ЖИВЕЯТ ПТИЦИТЕ?

Благодарение на постоянната телесна температура, голямата подвижност, силно развитите сетива (зрение, слух, ехолокация, инфрачервено виждане) и възможността за почти неограничено придвижване чрез полет, птиците днес са най-разпространените животни на сушата. Овладявайки полета, те са се разселили по цялата планета и днес няма нито едно земно кътче, островче или планина, където да не живеят или да не прелитат птици. Те са се приспособили и към снежните простори с кратко полярно лято, и към безкрайните безводни пясъци на пустините, и към богатия живот на речните, езерните и морските крайбрежия, и към живот с хората. Разширяването на градовете и селищата принуждава все повече видове да се нагаждат към новите градски условия. Всички ние сме свидетели на този процес. Затова не се изненадвайте, че само в София живеят 243 вида птици, 106 от които са намерили вече начин да се размножават и да отглеждат малките си в чертите на столичния град! И все пак, най-многобройни са горските птици. Гората е люлката на птиците. В нея те са се появили и там са се научили да летят. Затова и днес повече от 1/3 от всички птици са типични горски обитатели. Ето защо унищожаването на горските площи на планетата обрича на сигурна гибел все по-голям брой птици.


КОЛКО СА ПТИЦИТЕ?

Голямата екологична пластичност на повечето птици им позволява да заселват най-разнообразни местообитания, а това поражда и невероятното им многообразие. По различни оценки днес на Земята живеят между 8656 и 9021 вида птици, а заедно с обособените подвидове техният брой надхвърля 25 000, 3/5 от които са пойни птици. Според Пирс Бродкорб, който е един от най-изтъкнатите палеорнитолози, при появата на човека на Земята са живели около 4806 вида непойни и 5847 вида пойни птици или общо около 10 600 вида. Оказва се, че през времето на човешката история много от непойните птици доста, бързо са изчезнали безвъзвратно. Интересно е да се знае, че съвременните пойни птици са над 5300 вида. Бродкорб смята, че от появата си до днес класът Птици е включвал не по-малко от 154 000 вида. Съвременната палеорнитология има данни за около 1200 изкопаеми вида птици, а други 1000 вида от съвременните птици са известни и в изкопаемо състояние.
Колко птици има на Земята? Редица приблизителни изчисления дават възможност да бъде определен общият обем на птичето население на планетата. Според Джеймс Фишер в наши дни на Земята живеят около 300 милиарда екземпляра птици. Само в Северна Америка птиците са около 5—6 млрд. екз., но след размножителния сезон броят им всяка година се увеличава до 20 млрд. екз. През годината и към началото на следващия сезон ловците, хищниците, болестите и други причини свеждат броя им отново до около 5—6 млрд. На островите край Перу всяка година мътят не по-малко от 10 млн. екз. корморани и рибояди, а преброяването на едно ято на тънкоклюнния буревестник в Австралия показало, че то включвало около 150 млн. птици. Всички птици в Англия и Уелс са общо около 120 млн. екз. Можем ли да вярваме на тези астрономически цифри? Трябва да се има предвид, че това са данни, получени от специалисти, и в тях участвува общата численост за всеки един вид в района. Днес се приемат за верни данните за огромните ята на изчезналия през 1914 г. странстващ гълъб от Северна Америка. Едно ято с ширина около километър и половина през есента на 1813 г. прелитало над река Охайо в продължение на 3 часа и се предполага, че то наброявало не по-малко от 1 115 136 000 птици, а през 1832 г. в щата Кентъки друго ято било изчислено на 2 230 270 000 екземпляра! Вероятно това са едни от най-многобройните ята, образувани някога от птиците. Колко е тъжно, че човек е успял за по-малко от едно столетие да унищожи напълно този вид! От друга страна, десетки видове птици пред нашите очи изживяват последните си дни. Останалите по 5-6 екземпляра от вид не дават основание за каквато и да било надежда за тяхното запазване.




КАК СЕ ПОДРАЗДЕЛЯТ ПТИЦИТЕ?

Цялото пернато пъстроцветно и гласовито многообразие се свежда от систематиците до 33 разреда, 6 от които включват само изкопаеми видове. Птиците се обединяват в 2 подкласа: Гущероопашати (Древни) птици и Ветрилоопашати (Съвременни) птици. Единствен известен досега представител на Древните птици е археоптериксът. Ветрилоопашатите птици са групирани в 4 надразреда, 2 от които (Зъбати птици и Ихтиорниси) са живели през кредния период. Третият надразред включва Плаващите птици — (пингвините). Към четвъртия надразред (Новонебцовите или Типичните птици) се отнасят всички останали съвременни представители. Освен техните 27 съвременни разреда тук се отнасят и 3 разреда изкопаеми птици, които не са доживели до наше време. Това са гигантските птици от разред Епиорниси от Мадагаскар, птиците от разред Моа от Нова Зеландия и птиците от разреда на Диатримите от Северна Америка и Европа. Всички те били нелетящи бягащи форми със закърнели крила и мощно развити крака.




ЗА КАКВО РАЗКАЗВАТ ПТИЧИТЕ ПАСПОРТИ?

Днес всеки знае, че изучаването на птичия прелет без класическото опръстеняване на птиците е немислимо. Разбира се, вече съществуват и някои модерни методи, каквито са радарното проследяване на полета на мигриращите ята или следенето на птиците чрез монтирани на тях миниатюрни радиопредаватели и др. Но все още те са изключение или са приложими само за малък брой видове.
Едно от първите документирани сведения за опръстеняване на птиците е от времето на древноримския историк Квинций Фабий Пиктор (III в. пр.н.е.), който с помощта на привързано за краката на лястовица шнурче предал ценни военни сведения на обсадените в неговата крепост по време на Втората пуническа война. Два века по-късно между градовете Рим и Волтера на разстояние 200 км с гълъби се предавали резултатите от спортните състезания. Римляните са тези, които въвели и истинското опръстеняване на птиците с метални пръстени. В римска сграда в Англия отпреди 2000 г. са намерени кости от краката на токачки с прикрепени на тях метални пръстени. В средиземноморието от XIII век насам всички знатни соколари опръстенявали ловните си птици с пръстени с гравирани на тях лични знаци. Но тези опръстенявания нямали за цел да изяснят въпросите на миграцията на птиците. Едва в началото на XVIII век с опръстеняването се поставят и научни задачи. За основоположник на съвременното използване на пръстените в изучаването на птичите пътешествия с основание се смята датският учител Ханс Мортенсен (1856-1921).Приема се, че от 1899 г. до днес са опръстенени не по-малко от 70 млн. птици, като през последните години броят им се увеличава с над 4 млн. годишно.
В България опръстеняването на птиците датира от 1928 г, когато с вносни пръстени са белязани 17 птици. До 1941 г. у нас са били опръстенени 2204 птици. До 1986 г. от Българската орнитологическа централа и многобройните й сътрудници са били опръстенени общо над 210 000 екземпляра от 251 вида. За сравнение ще посочим, че към края на 1986 г. българската орнитофауна наброяваше 367 постоянни, прелетни, скитащи или случайно прелитащи видове.
И все пак защо опръстеняваме птиците? Какво научаваме при повторното намиране на пръстена? Казано накратко — получената информация е много ценна и разностранна: установява се дали опръстенените в гнездото птици след отлитането им през есента, напролет пак се завръщат по същите места и дали гнездят в същите гнезда ( т, нар. гнездови консерватизъм — постоянството на гнездовите участъци). Научаваме и за скоростта и направлението на птичия прелет, както и за районите на скитанията през извънразмножителния период. Много важна информация за опазването на нашенските прелетни птици е точното определяне на местата, където те зимуват. Освен това засега само чрез пръстените бихме могли да определим продължителността на живота им в естествени условия. Ценни косвени данни се получават и за размера на смъртността на птиците, за постоянството на брачните двойки и др.





ОТ КАКВО ЗАВИСИ ПРЕЛЕТЪТ?

Сроковете, височината, продължителността, посоката и скоростта на птичия прелет за отделните видове са различни. В повечето случаи те са резултат от взаимното влияние на най-различни фактори на средата, въздействащи и върху птичия организъм. Едни птици, които зимуват надалеч, като лястовиците например, се отправят на юг дълго преди времето трайно да се е влошило, докато други, като немите лебеди и водните кокошки, чакат ледът да скове водоемите, за да се „отместят" малко по на юг. Оказва се, че както прелетът, така и отлитането на птиците до голяма степен - са във връзка с екологичните изисквания на отделните видове. Така например напролет лястовиците и бързолетите се завръщат по родните си места едва когато времето се затопли и започнат да летят дребните насекоми, с които се хранят. Затова селските лястовици в Гибралтар се появяват през февруари, в Германия — през март, в Естония — през април, а в Швеция — през май. Височината на полета зависи от релефа на местността и атмосферните условия, но преди всичко — от въздушните течения. С помощта на радиолокатори е установено, че повечето птици летят във височинните диапазони от 100 до 300 и от 1100 до 1600 м н.в. Освен това нощните прелети поради намалената видимост по правило се извършват на по-голяма височина, отколкото дневните. Но пъдпъдъкът — единствената европейска прелетна кокошова птица, летейки ниско над вълните, само за една нощ прекосява Средиземно море, по чиито южни брегове зимува. Прелитайки над планини, естествено птиците се изкачват още повече. Засега рекордната височина, на която са били наблюдавани прелетни птици — ято гъски, прелитащи край Еверест, — е 8830 м.
Отдавна е известно, че при прелета птиците използват определени въздушни магистрали — брегове на морета, разположени навътре в морето острови и полуострови, долини на реки и пр. Европейските птици достигат Африка по 5 основни прелетни „шосета": през Гибралтар, през Сардиния и Корейка, през Апенинския полуостров и Сицилия, през Пелопонес и Крит и през Мала Азия. Благодарение на особеното й кръстопътно положение през нашата страна преминават два от тези магистрални пътя: Струмският „Виа Аристотелис" по долината на р. Струма, за който още Аристотел писал, че по него се изтегляли на юг пеликаните, и Западночерноморският „Виа Понтика", по който според Аристотел отлитали жеравите. Изследванията на наши орнитолози върху прелета по черноморския път показват, че през есента сроковете са доста разтеглени — 90% от птиците преминават южната ни граница в периода август—октомври.
Съчетаването на всички външни фактори както и физическото състояние на птиците определят и прелетната скорост. Тя е най-често в пределите от 123 км в денонощие (при полярната рибарка), до 800 км в денонощие (при обикновеното каменарче). Съществува обаче обратна зависимост между скоростта и общата продължителност на полета. Докато в едната посока полярната рибарка пътува 114 дни, каменарчето преодолява посоченото разстояние само за 1 ден. Така че полярната рибарка, летейки с около 10 км/ч, изминава 30 000 км!



КЪДЕ ЗИМУВАТ БЪЛГАРСКИТЕ ПТИЦИ?

Отговорът на този въпрос вече е известен за много наши видове. Но не трябва да забравяме, че има и такива, които са постоянни и в България се срещат целогодишно. Други през зимата извършват продължителни скитания, понякога и далеч от областите, в които се размножават.
Основната част от българските прелетни птици зимуват в Африка. От тях най-голям брой са птиците, които посещават северното африканско крайбрежие. Например нашите розови скорци зимуват в Мароко и Тунис, някои гривести чапли — в Либия, голяма част от белите ни щъркели — в делтата на Нил в Египет. Част от пчелоядите и пъдпъдъците зимуват в различни райони на Египет, а египетските лешояди — в Алжир и Мавритания. Във вътрешността и по-южните райони на Африканския континент край реки и езера също зимуват много български птици: червеногърбите сврачки — в Танзания, славеите — в Конго и Кения, някои пъдпъдъци — в Судан, Чад и Сомалия, керкенезите — в Горна Волта и в Гана, обикновената кукувица — в Ангола и Мозамбик, градските лястовици — в Конго, папунякът — в Централна Африка, а авлигата — в Източна Африка и Мадагаскар. В далечна Южна Африка се отправят и много от нашите бели щъркели, селските лястовици и бързолетите, където достигат за около 1,5—2 месеца.
Сравнително по-малко видове зимуват в най-югозападните азиатски страни. Например по бреговете на Арабския полуостров прекарват зимата някои от нашите египетски лешояди и кукувици; някои от белочелите кокошки зимуват в Иран и Ирак, а друга част от белите щъркели — в Ливан, Сирия и Малоазиатска Турция.
Много от средиземноморските острови са зимен пристан за редица наши птици. Онези от сивите, малките бели и нощните чапли, които не са останали да зимуват у нас, се отправят за остров Малта, Сицилия, Цикладските острови, Спорадските острови и Крит. Една българска малка бяла чапла била уловена чак в далечна Сиера Леоне (на 5310 км). Много наши гривести чапли зимуват на югозапад — в Южна Италия, Сицилия и Малта. А някои от сивите ни чапли прекарват зимата в съседна Гърция (в Пелопонес и остров Корфу), както и в Южна Италия.
И накрая — част от нашите прелетни птици зимуват в по-южните топли части на страната около незамръзващи водоеми, минерални извори, хвостохранилища на топлоцентрали и др. Такива са някои големи водни бикове, сиви, големи бели и нощни чапли, големи корморани и др. През зимата във и около големите селища и градовете се концентрират редица видове, където намират достатъчно храна и убежище през студените месеци.
Когато говорим за прелетни, постоянни или скитащи птици, е необходимо да знаем, че не самите видове, а само някои техни отделни популации са съответно прелетни, постоянни или скитащи. Това в голяма степен зависи от условията на живот през неблагоприятния сезон и има голямо значение за привличането и опазването на много наши птици.