Старобългарската литература и нейните митологии. Текст и идеология в средновековието

Старобългарската литература и нейните митологии. Текст и идеология в

средновековието



Всяка култура изгражда свои митологии. Митологията на една култура

представлява въплътените в разказ представи на човека за устройството и

пораждането на света, за доброто и злото, за Бога и отвъдното, за живота и

смъртта. Тези въпроси са занимавали винаги човечеството. Наред с това,

митологиите са разкази за моделите на човешко поведение, а оттук и за най-

представителните личности на дадена човешка общност. Най-важното за една

митология е не дали тя дава истинна картина или не, а че тя дава картината,

която формира представите на хората, дава им онзи образ, с който те живеят.

Съвременният свят също се задъхва от митове - извънземните, които търсят

контакт с нас, опасностите, идващи от Изток или от Запад, краят на света

(един много стар мит). Древните, пък и съвременните общества не винаги са

можели да дадат философски или рационален отговор на различни въпроси,

тогава на помощ идва разказът, той е едновременно достъпен и разгърнат,

изяснителен и картинен. Тези разкази оформят светогледа на човека. Както си

спомняме от наученото за античната литература, митологиите са съвкупност от

митове (от гр. разказ, план, басня), а основните ядра на мита се наричат

митологеми.
Можем да говорим за християнска митология - тя е свързана както със

старозаветния текст, така и новозаветния разказ за идването на Христос с

неговото Рождество, Разпъване и Възкресение.
Ето какво посочва посочва Дж. Евъри за християнската митология Това

показва уникалния характер на християнската митология, в която

преживяването на вечността е преживяване на историята, но на историята,

която е митологизирана чрез честването (празнуването). Евъри, Дж.

Християнска митология, Хонконг
Новопокръстените народи възприемат християнската митология, като често

преосмислят някои от разказите, доближавайки ги до своето ежедневие. Както

всеки религиозен разказ, и този на християнските свещени текстове е обвързан

с някаква контретна география боговете на древните гърци живеят на Олимп,

делата на Христос са свързани с палестинските земи, с Йерусалим.
За новопокръстените народи, отскоро населили Европа имената от

новозаветния разказ звучат далечно и екзотично, те се оказват истинско

изпитание за средновековните християнски книжовници, които ги предават с

много грешки. Веднъж покръстени, тези народи се опитват да обвържат

собствената си история с християнската. Така например не случайно едно

оригинално произведение - прабългарският летопис Именник на българските

ханове, е било преписано от старобългарския книжовник след старозаветната

Четвърта книга на Царете. Всички те искат да се убедят, че техният собствен

път в християнството не е случаен, че са извикани, призовани от Бога. Така се

раждат собствени митологии на християнските народи. Тези митологии не

противоречат на основните християнски представи, а се базират върху тях,

като внасят нови, специфични сюжети.
Появата на тези митологии не е случайна - тя е резултат от различни

особености при процеса на християнизация на всяка отделна страна. Тези

митологии са представени в текстовете - религиозни, философски и

художествени и т.н. Подобни специфични картини на света могат да бъдат

открити и в развитието на старата българска литература. Пораждането на тези

митологии е в зависимост от множество политически, културни, исторически

фактори.
Изучаването на митологиите е особено важно, защото те ни показват

основните идеи, владели тези отдалечени епохи, помагат ни да вникнем в

мисленето, да изградим една по-прецизна историческа картина, да открием

политическите механизми и обществените идеи зад загадъчните обвивки на

мита. Има и нещо, което специално се отнася до литературата - митологиите в

такива епохи съставят най-често основния корпус от теми и сюжети, които

литературата интерпретира. Литературата на българското средновековие е

християнска, но специфично българското в нея е изразено чрез собствените

митологически ядра.
I. Когато новопокръстените народи са започнали да извършват богослужение

по установения християнски календар, те трябвало да честват различни

светци, живели в далечни места, несвързани със съдбата на тези народи. Ето

защо за всички тях е било особено важно да имат свой светец, вписан в

църковния календар. Така те щели да имат собствен защитник пред Бог и чрез

този свой закрилник да станат част от християнската история. За много

европейски народи първият собствен светец, вписан в християнския календар,

и владетелят покръстител. Това се отнася за сръбската, полската, за

унгарската църква, а и за много други. Понякога това бил мъченически убитият

за правата вяра владетел (или владетелски син) - както в средновековна

Чехия и Русия. Изобщо първите светци на отделните европейски народи са

най-често членове на царска фамилия - така идеята за всемогъщия Бог

спасител се скрепява с образа на владетеля, наместник на Бога. Политически

се обвързва идеята за покорство пред небесния цар (Бога) с подчинението

пред земния - владетеля.
В България обаче ситуацията е по-различна. Първите светци, които

българската култура вписва в християнския календар като свои, са Кирил и

Методий.
Както вече казахме, почитането на светците е било религиозно-политически

проблем. Почитането на даден светец изразява интересите на дадено

общество. В първоначалния етап от развитието на старобългарската култура

основният въпрос, който стои пред българското общество, е свързан с

налагането на славянската писменост и култура в противодействие с

налагането на литургията на гръцки език и незбежното следствие от това -

цялостната грецизация на старобългарската култура. Ето защо тя изгражда

следните митологически (сакрално-семантически) ядра 1. създаването на

славянската азбука и книгите на славянски език са израз на милостта на Бога

към славянството; 2. светостта и богоизбраността на Кирил и Методий; 3.

азбуката е Премъдрост, въплътено Слово; 4. писането е свещен акт.
Когато Кирил и Методий отиват в Моравия, те трябва да се борят с нападките

на немското духовенство срещу литургията на славянски език. Това

духовенство не е притеснено толкова от възможни отклонения от

християнската догма (вярата в свещеността на трите езика - гръцки, еврейски

и латински), колкото от това, че наличието на проповед на славянски ще

откъсне моравските земи от тяхната власт и ще остави немските духовници

без паство. Ето защо още с появата на Пространното житие на Кирил се

оформят митологическите ядра, свързани със сакрализацията на азбуката.

Похвално слово за Кирил, За буквите от Черноризец Храбър, Проглас към

евангелието и Азбучна молитва - всички те са посветени на една и съща тема,

всички те преставят пътя на славянството към Бога чрез буквите, чрез тяхната

живоносна сила. Те говорят с езика на окрупнените християнски митологически

ядра - Бог, добро, светлина, благодат, като ги преосмислят чрез идеята за

буквите и книжовността.
II. В епохата на Византийското робство се изгражда една нова митология. До

известна степен тя продължава съществуването на митологическите ядра,

познати от Първото българско царство и свързани с идеята за благодатта,

която Бог праща на българите, но този път видени в един съвсем нов план. В

текстовете от този период присъства идеята за богоизбраността на българския

народ като психологическа компенсация за гнета на робството и сложната

историческа обстановка. Според текстовете от този период българите ще

пренесат на Бога православната вяра.
III. По време на Втората българска държава тенденцията за изтъкването на

българското като етническа принадлежност продължава, но също така в

съзвучие с духовните търсения на епохата се проявява и сложният комплекс

от представи, свързани с мистическото, исихатско познаване на Бога.
IV. В епохата та османското робство се възраждат някои от компонентите на

раннохристиянските митологически ядра, свързани с идеята да мъченичество.

Идеята за мъченичество на свой ред моделира българския космос през тази

епоха.

Текст и идеология в средновековието

Повече от която и да е друга епоха в средновековието появата на конкретен

текст е израз не на авторова свобода, а на идеологически проект, на конкретен

идеен замисъл, който преследва строго определени цели. Всеки

средновековен текст е писан по определен повод и негово послание е винаги

недвусмислено. Идеологическите механизми са тези, които не само

предизвикват появата на текста, но и го моделират, предопределят жанра му,

начина на говорене, художествените средства. Това най-ясно личи в епохата

на исихазма, когато стилът на писане трябва да олицетвори изобщо съзнанието

за Бог и способността той да бъде познаван.



Напоследък чета народните приказки и търся преводи на иранските народни

приказки из интернет, заслужава си да се отбележи, че са доста близки и имат

доста сходни мотиви.

Балкани
Българският народ има собствена вяра - днес наричана фолклор най-често

(да, фолклорът не е само хора).
Християнското влияние, интегрирало се в народните вярвания и културата като

цяло , е изразено в няколко имена и може би нови персонажа (като Св. Георги

например), които обаче са митологизирани по уникално български начин. Също

така и ходенето на църква.
Традициите, обредите, вярванията на българите, обаче нямат кажи-речи нищо

общо с тези на други Православни народи.