Анекдоти из живота на Пушкин

| Даниил Хармс
| Анекдоти из живота на Пушкин


# 1.

Пушкин бил поет и все нещо пишел. Веднъж Жуковски го сварил да пише и гръмогласно възкликнал: „Че какъв писач си ти!“
Оттогава Пушкин обикнал Жуковски и започнал да му вика просто Жуков.

# 2.

Както е известно, на Пушкин никога не му е расла брада. Това много го измъчвало и той все завиждал на Захарин, чиято брада си растяла съвсем прилично. „На него му расте, а на мен — не ми расте“ — честичко отбелязвал Пушкин, като сочел с нокът Захарин. И винаги бил прав.

# 3.

Веднъж Петрушевски си счупил часовника и пратил да повикат Пушкин. Пушкин дошъл, огледал часовника на Петрушевски и пак го оставил на масата. „Какво ще кажеш, брате Пушкин?“ — попитал го Петрушевски. „Стоп машина“ — отвърнал Пушкин.

# 4.

Когато Пушкин си счупил краката, започнал да се придвижва с количка. Приятелите му обичали да го дразнят и го хващали за колелата. Пушкин се ядосвал и им пишел обидни стихотворения. Тези стихотворения наричал епиграми.

# 5.

Пушкин прекарал лятото на 1829 година на село. Там ставал рано, изпивал кана прясно, току-що издоено мляко и тичал да се топне в реката. Като се изкъпел, Пушкин лягал на тревата и спял до пладне. Следобед пък си подремвал в хамака. Като срещал вмирисаните селяци, Пушкин им кимал с глава и затискал носа си с пръсти. А вмирисаните селяци мачкали шапките си в ръце и мърморели: „Всичко е наред.“

# 6.

Пушкин обичал да замеря с камъни. Като видел камък, и веднага почвал да замеря. Понякога така се разгорещявал, че ставал червен като рак, махал с ръце, замерял с камъните, направо ужас!

# 7.

Пушкин имал четирима синове, и всичките идиоти. Единия не го бивало дори да седи на стол и непрекъснато падал. То и самият Пушкин не можел много-много да седи на стол. Случвало се — пълен ужас! — седят си на масата: на единия край Пушкин непрекъснато пада от стола, а на другия — синът му. Просто да ти стане лошо.


КРАЙ
I>
© 1939 Даниил Хармс
© 2001 Ася Григорова, превод от руски

Даниил Хармс
Анекдоты из жизни Пушкина, 1939

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010
C>
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.