Четвърти Константинополски събор

Четвърти Константинополски събор - название на два Вселенски събора на християнската църква през 9 век. Първият се състои през 869-870 година и е признат от Католическата църква, а вторият - през 879-880 година и е признат от Православната църква, но не се включва в списъка на "Вселеските събори", а се смята за поместен. Четвъртият Константинополски събор при католиците се счита за VIII Вселенски събор. Това дава основание на някои автори да поставят началото на разделението между Западната и Източната Църква именно през 9 век, въпреки че формално то настъпва едва два века по-късно.
Четвъртият Константинополски събор е свикан през 869 година по инициатива на император Василий I Македонец и римския папа Адриан II. Съборът осъдил и свалил от поста на патриарх Фотий и обявил за еретично учението за "трихотомии": че човек се състои не от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа.
Но много от епископите от източните части на Византия (Анатолия), не признават това решение на събора и свикват през 879 година алтернативно събрание в Константинопол, което възстановява Фотий и осъжда католическата доктрина за Филиокве и същевременно забранява някои допълнения в Никео-Цариграския символ на Вярата.
Освен това през 870 година този събор постановил българската църква да премине под върховенството на Цариградската патриаршия, но да бъде обособена като самостоятелна архиепископия.