„В общността на глупаците има една част, наречена лицемери, които непрестанно се учат да лъжат себе си и другите, но повече другите, а в действителност лъжат повече себе си, отколкото останалите.“ — Леонардо да Винчи
По своето речниково значение то е: поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и доброжелателност.
СИНОНИМИ НА "ЛИЦЕМЕР" : ПРИКРИТ,ДВУЛИЧНИК, ЛАСКАТЕЛ,ПОДЛЕЦ
През цялото си съществуване човек търси начини да се справя в живота.Представи си, че ти не си човек, а компютър! В началото си мислиш: „Я, каква програма – „Лицемер”!!! Ще я използвам рядко, но все пак ще я инсталирам.”. Едва в последствие разбираш ...това е просто само един троянски кон, безпомощно гледаш как антивирусната ти програма „Съвест” бива унищожена. След това „Лицемер” заразява целия ти хард-диск. Файлове като „чест”, „достойнство”, „ценности”, „скруполи” и други са безвъзвратно изтрити. Постепенно свикваш с новия си софтуер и започваш да откриваш и неговите положителни страни. Ежедневието ти се променя, озарено е от една нова звезда на твоя вътрешен небосклон – лицемерието. Но ти вече не се притесняваш, дори си доволен, защото „Лицемер” те „дърпа” към успеха.И каква я поуката от всичко това? Ще я наречем „Рецепта за успех”! Взимаме няколко подходящи обстоятелства за основа, прибавяме невинни хора на вкус, добавяме много лицемерие и бъркаме, докато "кашата" се сгъсти достатъчно. Запича се на умерена фурна с две – три щипки лъжи, според случая и вкуса. И резултатът – нищо по-малко от перфектното съвършенство. Но приготвяйки този сладкиш, човек остава сам, самотен, без близки хора и приятели, с които да сподели своите победи. Тогава кому е нужен успеха?
Лицемерието е порок, който всеки презира и всеки притежава. Порок, който се ражда с осъзнаването на човешките слабости и зависимост към околния свят. Той съпътства и най-добродетелните в техния житейски път.
Ние хората навлизаме в бурната река на живота с чисто сърце, с вяра в доброто и справедливостта, изпълнени с надежда за щастие и любов, но както казва френският поет и политик Алфонз дьо Ламарик, книгата на живота затова е толкова велика, защото никой не може да я отвори и затвори, когато си поиска. Така че АЗ-Човека, осъзнах своята сладка и чиста наивност, научих горчивите уроци на човешкото съществуване, горях в огъня на покварата и вкусих от сълзите на мъката.
Научих вече истината, Аз – Човекът отказвам да бъда тъжна поука.
Така че, Аз – Човекът се отказам от големите истини, от чистите помисли, от откровените приказки и се скривам зад маска от бездушие и лицемерие. Започвам да лъжа, да примамвам живота в засада и в подходящия момент да го сграбча и да взема от него това, което винаги обещава, но никога не дава. Научих, че хората не обичат да им казват истини, но това няма да ме накара да спра да го правя. Научих са да бъда честна сама пред себе си. Научих се да прикривам нещастието с усмивка, а щастието с безлична гримаса, защото Той- Живота го изисква.Чистите души не оцеляват. Чистите замисли не се осъществяват, на Чисти истини никой не вярва, а Чисти хора - такива изобщо няма.Е, Аз – Човекът не заклеймявам лицемерието, защото да живееш означава не само да се промениш, но и да си останеш същия. Лицемерието помага на някои да запазят съкровените си тайни недокоснати, а същността на човека се съдържа в неговите тайни. Лицемерието всъщност е самият Живот, а Аз – Човекът обичам живота.
Интересно, какво ли щеше да стане, ако всеки казваше това което наистина мисли без омекотители. Ако всеки знаеше какво се върти в главата на всеки друг...
Май би било доста шокиращо /меко казано/...
OT TYK
Няма коментари:
Публикуване на коментар