Клинописно писмо

Клинописът е едно от най-ранните познати форми на писмено изразяване. Създаден от шумерите приблизително около 3000 години преди Христа (с предшественици достигащи до късното 4то хилядолетие на периода на Урук IV-ти), клинописът започва като система от пиктографи. През годините, пикторалните репрезентации станали опростени и по-абстрактни.
Клинописът бил записван върху глинени плочки, върху които символи били рисувани с тръстика, наречена стилус.
Шумерският клинопис бил адаптиран към писането на акадски, еламитски, хититски (или лувийски), уриански (или урартски) езици, и бил вдъхновен от староперсийски и угаритски национални азбуки.

Най-старите писмени документи, открити на разкопки в древния град Урук (днес град Варка, Ирак), се отнасят към 3300 година преди н. е. Появата на писменост съвпада по време с развитието градовете и съпътстващото пълно преустрояване на обществото. В същото време в Месопотамия се появлява колелото и знанието за сплавите на медта.
Между Тигър и Ефрат се е намирало Шумерското царство, а на изток — царството Елам. В градовете на тези доста урбанизирани господарства живели управляващи, търговци, майстори, а извън градовете — селяни и пастири.
Както търговските, така и адиминистративните контакти на всички тези групи било необходимо да бъдат запечататани в някаква форма. Именно от тази необходимост се появила писмеността.
Първите системи на запис създали шумерите. В Елам, където се използвали дотогава най-различни видове пиктограми, адаптирали клинописа за нуждите на своя език.