Теория

Думата теория има няколко различни значения в различните сфери на познанието. Това значение зависи от приложените методи и от контекста.
Теория в науката е математическо и/или логическо обяснение на набор от събития или природни явления, или техен модел. Една теория е в състояние да предсказва бъдещи събития или наблюдения от същия род и да бъде подложена на тестове посредством експерименти или пък фалшифицирана чрез емпирично наблюдение. Оттук следва, че за хората, занимаващи се с наука, понятията "теория" и "факт" не са непременно противопоставени. Теорията в науката се основава на факти.
Наличието на необяснени явления показва, че определена научна теория не дава задоволителен модел, с който да се обясни или предвиди точно тези последствия. Така например, вълновата теория за същността на светлината не обяснява фотоелектричния ефект, въпреки, че успешно предвижда резултатите от експеримента с двете цепнатини (показващ дифракцията на светлината). По-късни теории, основаващи се на квантовата механика, дават подходящи моделни обяснения и на двете явления.
Логическа грешка е да се твърди, че след като дадено явление е непредвидимо по настоящата научна теория, то по-добра теория не може да бъде формулирана, която да обясни въпросното явление. Ако се предложи като обяснение свръхестественото действие на Бог, то в този случай става въпрос за аргумент от типа Бог на белите полета (в познанието).
От друга страна, логически неправилно е да се приема, че след като една теория обяснява всички познати явления, тя задължително е вярна. Фактът, че не са известни факти, които да са в противовес на дадена теория, не е само по себе си доказателство за верността на теорията. Съществува винаги възможността да съществува някакво все още необяснено явление, което да не се вписва в теорията. Така например, няма нито едно известно явление, което да противоречи на теорията на Големия взрив. Това по никакъв начин не е окончателно доказателство, че произходът на Вселената е резултат на Големия взрив.
Често научната общност е подложена на критика. Учените на практика често така се изразяват и постъпват, сякаш една теория (в случая - на Големия взрив) е окончателно вярна. В подкрепа на учените обаче идва чистата практичност - въпреки, че от чиста логическа гледна точка, допускането за вярност е грешно, то е абсолютно непрактично (ако не и невъзможно) да се планират експерименти или да се прави оценка на данни, при отсъствие на каквито и да е било допускания. Науката се нуждае от някакъв набор от фундаментални допускания, на които да стъпи, за да се развива.
В ежедневието думата теория се използва като синоним на мнение, догадка, предположение или хипотеза. В този смисъл, теорията не се основава на факти, или с други думи, не изисква съответствие с достоверно описание на реалността. Ето защо твърдението "Това не е факт, това е само теория" е некоректно. Достоверните описания на реалността следва да се разбират като твърдения, които остават верни независимо от мнението на хората.
Думата навлиза в английския през 1613 г. от латински, а преди това от гръцки θεωρία (съзерцание, наблюдение, изучаване), θεωρός (зрител, буквално означава "който гледа шоу").
По-известни теории

Теория на струните
Теория на Големият взрив
Теория на числата
Теория на хаоса
Теория на относителността