Наклонението е граматичен признак на глагола, чрез който говорещият изразява в какво отношение според него се намира глаголното действие спрямо реалността.
Наклоненията в българския език са:
изявително наклонение (индикатив) — действието се представя като реално,говорещият е свидетел.
Пример: 'Ядеш хляба с чубрица.'
повелително наклонение (императив) — говорещият иска действието да се извърши.
Пример: 'Яж хляба с чубрица!'
условно наклонение (кондиционал) — говорещият предполага ,че ако е налице дадено условие действието ще се извърши.
Пример: 'Ако имаше хляб, би ли го ял с чубрица?'
Често условното наклонение се използва при учтиви молби:
Пример: 'Би ли ми подал хляба?'
Връзката на тези учтиви молби с условността е явна при изречения от типа: Би ли ми подал хляба, ако обичаш?. Тук се подчертава, че условието за изпълнението на действието е волята на слушателя.
Забележка:
В по-старата литература и в някои съвременни учебници по български език се среща и преизказно наклонение,говорещият не е свидетел и не гарантира че е истина. Напоследък се утвърждава все повече схващането, че преизказните форми не бива да се отнасят към наклоненията, а към евиденциалите. Аргументът е, че преизказните форми не представят отношението на дествието към действителността, на на говорещия към информацията (а именно: че не я е добил като свидетел на действието, а от друго лице).
Няма коментари:
Публикуване на коментар