"Елевзинските мистерии - хронология на празника" от Марта Ивайлова

ХРОНОЛОГИЯ НА ПРАЗНИКА

Мистериалните празници по своята същност са стари празници, свързани със земеделските обичаи, с природния годишен цикъл, изобщо с природата. Чрез земеделската мистерия символично се осигурява плодородие. Наследени от една предполисна култура, мистериалните празници остават в известен смисъл извън полиса. Те са във висока степен празнични, откъсващи напълно човека от всекидневния живот, за разлика от немистериалните празници, които все пак запазват нещо от ежедневието. Те имат тайна митология (Bðüññçôïí или Dññçôïí). Смята се, че става дума за езотерични митове, достъпни за ограничен кръг лица – този на посветените. Тайните на мистериите са запазени, тъй като имало страшни наказания за тези, които са си позволявали да разкрият дори и малка част от съдържанието им. Божествата, с които са свързани, в повечето случаи са божества на промяната, на прехода, често са стари земеделски божества, с много черти извън гръцката култура. Такива божества са Деметра и Дионис, Хермес и Хефест. Мистериалните ритуали обикновено представляват тълкуване на мита за страдание или непризнаване на божество.
За мистериалните празници е характерно преминаването през степени на посвещаване до достигане на пълното приобщаване към култа, към най-висшата степен на посветеност, до това посветените да могат да присъстват на “най-тайното”. Обикновено се редуват дни на веселие, на скръб, на разпуснатост. Имало е и театрални представления, на които са разигравани страстите на бога (ô@ ðÜèç ôï‡ èåï‡).
Сложната система, която представляват тези празници като съвкупност, прави много трудно тяхното проучване. Изследователите на старогръцката култура са опитвали да ги класифицират според два различни подхода. В трудовете на по-старите учени се прави опит да се подредят празниците според култа, на който са посветени. Такъв подход съответства на изследванията, които имат за цел да анализират празниците като част от историята на религията. В по-ново време публикациите върху старогръцката празнична култура проследяват празничния календар в неговата хронология и го интерпретират като важна част от всекидневния живот на елините. В настоящата работа също е потърсена културологичната гледна точка, която позволява да бъде намерено мястото на един от тези празници – Елевзинските мистерии, в празничната система на старогръцкия полис.

Елевзинските мистерии, свързани с култа към Деметра, били включени в официалния празничен календар на Атина. С течение на времето те придобили общогръцки характер, а по-късно излезли и извън границите на елинския свят. В Елевзинските мистерии посвещаването било лично, т. е. посвещавал се всеки отделен човек. По този начин се проявявал надобщественият характер на празника, който позволявал да се излезе напълно от всекидневното, от реалността на всекидневието и да се влезе в общността на посветените.
Мистериите наблягали на почтеността на посветените, като в замяна на посвещаването се обещавали някои религиозни облаги на тези, които са взели участие. Те обаче не трябвало впоследствие да споменават съдържанието на ритуалите на посвещаването дори сред останалите участници в обреда. Било възможно да бъдеш даден под съд за такъв вид оскверняване, както се твърди, че е бил даден под съд Есхил (Arist. NE. 3, 1111a, 10).
Сред малкото извори, които дават сведения за Елевзинските мистерии, най-важно място заема т. нар. Омиров химн към Деметра, създаден по времето, когато Елевзина все още не била обединена с Атина. Мнозина изследователи (У. фон Виламовиц, П. Фокар, О. Керн и др.) приемат, че тази творба, в която се разказва за отвличането на Персефона, е възникнала в Елевзина от анонимен автор в тясна връзка с мистериите. Свидетелство за силната връзка на елевзинците с техните старинни обичаи, отразено в Химна, е предричането за въздействието на уредената от Деметра Ђсгйб. Защото блаженството, което елевзинският поет предрича на участниците в мистериите след смъртта им, предричат също и Пиндар, и Софокъл. Не се споменават адът и адските наказания, но се съобщава, че в подземния свят непосветените ще имат жребий, различен от онзи на посветените:
Ђλβιος ƒς τάδÿ Ђπωπεν Tπιχθονίων Bνθρώπων•
ƒò äÿ Bôåë[ò såñ™í, Ѓò ôÿ Dììïñïò, ïŠ ðïèÿ }ìïßùí
áxóáí V÷åé öèßìåíüò ðåñ ‰ð{ æüö¥ åˆñþåíôé.
Други важни извори са надписи, които, макар и не добре запазени, дават ценни сведения за празника. У антични автори и в схолии от по-късно време има отделни споменавания на мистериите, повечето от които съдържат косвени данни, допълващи сведенията от останалите извори. Такива споменавания има у Плутарх (животоописанието на Фокион, Камил, Алкивиад и др.), в схолии към Аристофан, у Павзаний, Аристотел, Хезихий, Атеней и др. Археологическите разкопки в самата Елевзина са позволили да се възстановят местата на сакралните сгради там, по-голямата част от които са от Римската епоха.
От изворите знаем, че още през Класическата епоха са съществували Малки и Големи мистерии. Големите мистерии през месец боедромион (септември-октомври) не са били първия етап на посвещаване. То започвало с Малките мистерии – ô@ ÌõóôÞńéá ÌéêñÜ (Tí #Áãńáé), които се чествали в началото на пролетта, седем месеца по-рано, през месец антестерион (февруари-март). Този първи етап бил условие за участие в Големите мистерии, които ставали през есента. Имало и последователни етапи до пълното посвещаване в мистериите. Тези, които са взели участие в обредите през някой боедромион, можели да се върнат следващата година или по-късно и тогава да стигнат до последния етап на посвещаване. Така мистериите са развили една крайно сложна система от ритуали.
В началото култът вероятно бил местен за Елевзина и съвсем прост. Деметра била богинята на житните посеви и зърнената реколта. Легендата разказва как тя се скитала по земята, когато дъщеря ù Персефона била отвлечена от бога на подземния свят Хадес, и я търсела. Преоблечена като старица, дошла в Елевзина. Била приета от царя и неговото семейство и останала в двореца да се грижи за малкия царски син. Когато по-късно нейната божественост била разкрита, тя надзиравала строежа на храм в нейна чест и основала мистериите като изкупителна церемония.
В VІІ в. пр. Хр. Елевзина все още била независима от Атина общност, със свое малко пристанище в залива на Саламин и плодородна равнина, с която се свързва митът, разказващ, че жито било посято за пръв път там. В края на VІІ в. пр. Хр. Елевзина паднала под властта на Атина и била присъединена към Атика. Култовете от Елевзина и Атина се слели и Атина приела празника и формата му на празнуване от Класическата епоха. Истинските наименования на жреците не били оповестявани. За организацията се грижел архонтът-василевс (Dń÷ùí âáóéëåýò), който отговарял за старите религиозни култове в Атина. Главният жрец в мистериите се наричал хиерофант (såńïöÜíôçò) и се излъчвал от рода на Евмолпидите (ЕˆмплрЯдбй), които твърдели, че са наследници на елевзинските царе. След хиерофанта, втори по ранг, бил дадухът (äJäï‡чпт), главният факлоносец. От V в. пр. Хр. нататък дадухът се излъчвал от рода на Кериките (КЮсхкет), при които се редували родовите имена Калий и Хипоник. Името на хиерофанта било табу и не бивало да се споменава или пише, докато той е жив. Жреците били задължени да спазват религиозните обреди и табута, които включвали въздържание от полов живот по време на празника, а за хиерофанта това било принципно положение. Облеклото на елевзинските жреци било твърде сложно, за разлика от това на останалите жреци. Дори и във всекидневния живот те запазвали някои отличителни белези на жреческия си сан. Например дадухът носел брада и дълга коса, която прибирал със специална панделка. Тя имала за цел да го отличава навън и да му придава известна достолепност.
В началния етап от развитието на Елевзинските мистерии е ставало въпрос за местен култ към Деметра Tí #Áãńáé при река Илисос в Атика: Bð{ ÷þńáò ðñ{ò ô© şëéóó©, ® êë\óéò #Áãńáé, ï‹ ô@ ìéêñ@ ô\ò ДЮмзфспт _ãåôï, öçóß, ìõóôÞńéá, G TëÝãåôï ô@ Tí #Áãńáò (Eust. 1. p.568, l. 17). Това място имало свои собствени мистерии, включващи култа към Персефона, които били провеждани през пролетта през месец антестерион. Когато Елевзина била присъединена към Атика, двата култа се слели в един – мистериите Tí #Áãńáé станали Малките мистерии, които се превърнали в условие за участие в Големите мистерии на Елевзина. Невъзможно е обаче да се установи колко стриктно се е спазвало това правило, но, ако всички задължително са минавали през Малките мистерии, за да стигнат до Големите, това означава, че броят на посвещаваните през месец антестерион и после през месец боедромион трябва да е бил еднакъв. Поради малкия брой на сведетелствата за мистериите Tí #Áãńáé в античната литература е трудно да се каже дали те действително се провеждали ежегодно. Има свидетелства от Елинистическо време за мистериите Tí #Áãńáé, според които те били празнувани два пъти в годината. Това вероятно било улеснение за чужденците и за тези, които са изпуснали празника през месец антестерион. Сред посвещаваните в мистериите се различавали мисти (ìýóôáé) и епопти (Tðüðôáé). Мистите били посвещавани през месец антестерион при реката Илисос (<Éлйууьт) и така можели да участват в ðïìðÞ към Елевзина на 19-ти боедромион на Големите мистерии, когато била последната степен на посвещаване. Тогава те можели да станат епопти – тези, които са видели “най-тайното”. След обединението на Атина и Елевзина един свещен участък (ôÝìåíïò) над Агората и непосредствено под Акропола бил предназначен за богинята от Елевзина. Той носел нейното име и там била построена сграда, която да играе ролята на нейно светилище (τ{ Έλευσίνιον), защото ежегодно по време на мистериите “свещените предмети” (ôÜ såñÜ) били пренасяни от Елевзина в Атина, за да престоят известно време там и после да бъдат върнати обратно с великолепна процесия на тяхното обичайно място. Възможно е това пренасяне на “свещените предмети” от Елевзина в Атина да е било опит на атиняните да пренесат култа и изобщо празника в Атина, но Елевзина била много важно място и не загубила своето значение в празника. Връзката на богинята с Елевзина била твърде силна, за да бъде прекъсната по този начин. Така атиняните трябвало да се задоволят единствено с донасянето на “свещените предмети” в Атина като признание за важността ú на господстващ град. Съдържанието на мистериите Tí #Áãńáé не е описано никъде. Въпреки че те не са били в същата степен почитани като мистериите в Елевзина, ритуалите били също толкова стриктно пазени в тайна. Предположението, че посвещаването Tí #Áãńáé не е толкова старо, колкото това в Елевзина, е погрешно. Всеки от тях бил местен култ към богинята на плодородието и впоследствие се обединяват в единен култ. При Малките мистерии като подготовка за участие в Големите се наблягало на очистването, за което била използвана реката Илисос. Ролята на свещенослужител играел дадухът. Споменава се, че Малките мистерии са включвали драматически представления, представящи мита за Двете Богини, но и това не е сигурно. Първият ден от Големите мистерии се падал на 15-то число от месец боедромион. Пълнолунието през този лунен месец било благоприятно за започването на празника. Като предварителна подготовка два дена по-рано, на 13-то число, младежите на възраст между осемнадесет и двадесет години, т. нар. ефеби (οs Vöçâïé), отивали в Елевзина, откъдето на 14-то число ескортирали “свещените предмети” (ô@ såñÜ), носени от жриците на Деметра, до Елевзиниона в Атина. Ô@ såñÜ е трябвало да бъдат скрити от очите на непосветените и затова били пренасяни в специални кошници, т. нар. êßóôáé, вързани с пурпурни панделки. Най-важните ”свещени предмети” били носени от главната жрица. Те трябва да са били съвсем малки, така че кошниците, в които били поставяни, да могат да бъдат носени от жриците. Г. Е. Милонас предполага, че това били принадлежности от микенска царска гробница, оцелели през Тъмните векове в Елевзина . Жриците заедно с кошниците със “свещените предмети” били превозвани на каруца. На половината път до Атина трябвало да пресекат двата потока, познати като ïs >Ñåéôïß, които принадлежали на Деметра и Кора (Paus. 1.38.1: ëÝãïíôáé äS ïs >Ñåéôïp Êüñçò såñïp êáp ÄÞìçôñïò åxíáé). В 421 г. пр. Хр. атиняните построили мост над тях, като използвали камъните, останали от разрушените от персите елевзински храмове. Поради нездравината на моста жриците трябвало да слязат от каруцата, докато тя преминела през брода, след което пак се качвали и продължавали към Атина. След пристигането при Елевзиниона второстепенен служител, известен като “чистач” (öáéäñõíôÞò) на Двете Богини, отивал на Акропола и съобщавал на жрицата на богиня Атина, че “свещените предмети” и съпровождащите ги лица вече са пристигнали.
Превозването на “ô@ såñÜ” до Атина било важно събитие, но в него все още не участвали онези, които се готвели да бъдат посветени. Посвещаването започвало на 15-то число – Bãõñìüò или “събиране”. Този ден се наричал така, защото тогава онези, които искали да бъдат посветени, трябвало да се съберат на Агората при шарената стоа (óôï@ ðïéêßëç), където в присъствието на хиерофанта, дадуха и архонта-василевс официално се обявявали свещенодействията: Bãõñìüò∙ êáp ô™н мхуфзίщн ^ìÝńá ðñþôç (Hsch. A 864.1). По-вероятно е обаче да са се събирали при царската стоа (óôï@ вбуЯлеéïò), тъй като тя била седалището на архонта-василевс (} Dń÷ùí âáóéëåıò), чиито функции са предимно сакрални. В по-късни времена от рода на Кериките се излъчвал един såñïê\ñõî (буквално “свещеновестител”), който призовавал бъдещите посветени да се съберат на Агората и обявявал започването на празника. След това се провеждала т. нар. äïêéìáóßá или проверяване, изпитване – дали кандидатите не са варвари, дали не са опетнени с кръв, дали не са се занимавали с магии, дали върху тях не тегне божие проклятие.
За да бъдеш посветен в мистериите, нямали значение нито възрастта, нито полът, нито пък това дали си свободен гражданин, роб или чужденец. Единствено варварите не били допускани да участват в мистериите, но в по-късно време и македонци, и римляни взимали участие. Самият император Адриан бил поканен да участва в мистериите, както и много други видни римляни. Същевременно се обръщало се внимание по-скоро на езика, отколкото на гражданството. Мотивите били не толкова да се изключат чужденците (не-гърците, варварите), колкото това дали посвещаваните биха могли да разбират какво се говори и, ако е необходимо, да отговарят.
Кандидатите за посвещаване в мистериите идвали от целия гръцки свят. В V в. пр. Хр. вестителите вече били пращани предварително във всички градове, които признавали празника, и ги призовавали да сключат примирие за 55 дни, за да осигурят безопасност на поклонниците, идващи и отиващи си от Елевзина. Таксата за участие в мистериите била много висока. Известно е, че в края на ІV в. пр. Хр. посвещаваните трябвало да платят 15 драхми на различните длъжностни лица, като тази сума била равна приблизително на заплатата за десет дни. Често се налагало новопосветените да си наемат ìõóôáãùãïß (“водачи на посветените”), тъй като ритуалите били много сложни, а всяка грешка би била сериозно нарушение, за което била налагна голяма глоба.
След äïêéìáóßá следвало очистване (êÜèáñóéò) на желещите да бъдат посветени. Самият акт на очистването трябвало да бъде осъществен преди внушителното изпитание на посвещаването. На очистването бил посветен вторият ден на мистериите, 16-ти боедромион, известен като Eëáäå ìýóôáé или “посвещавани, към морето!” (Polyaen. 3.11.2: ×áâńßáò ðåñp ÍÜîïí íáõìá÷™í, Tíßêçóå Âïçäñïìé™нпт Wêôf Tðp äÝêá ôáýôçí ô[í ^ìÝñáí TðéôÞäåéïí ôi íáõìá÷ßJ êñßíáò, Ѓфй dí ìßá ô™н ìõóôçñßùí. п‹фщ ãÝ ôïé êáp Èåìéóôïêë\ò ôïqò ÐÝñóáéò TíáõìÜ÷çóå ðåñp Óáëáìqíá. Bëë@ ïs ìSí ðåñp ÈåìéóôïêëÝá óýììá÷ïí Vó÷ïí ô{í #Éáê÷ïí, [ïs äS ðåñp ×áâńßáí] ô{ $Áëáäå ìýóôáé.). Думите Eëáäå ìýóôáé били команда и може би лозунг, скандиран от участниците. Очистването се извършвало по два начина – чрез ритуално изкъпване в морето и очищение чрез напръскване със свинска кръв. Морската сол била традиционно средство за очистване. За изкупление често били използвани и жертвени свине. Известно е, че, верятно като символ на плодородие, на Деметра се принасяли в жертва свине. Всяко животно било специално определено за този случай.
Посвещаваните тръгвали с коли и каруци, за да изминат близо тринадесетте километра до пристанището Пирея или до брега на Фалерон. Когато достигнели брега, трябвало да влязат във водата, носейки прасенце. Властите осигурявали животното от платените такси на посвещаваните, като те трябвало да пренесат жертвата до морето и да я очистят също както и себе си – чрез потапяне в солената вода. След връщането си в Атина всеки от посвещаваните принасял в жертва своето прасе и бивал опръскан с кръвта му. Не се знае дали жертвоприношението се правело чрез цялостно изгаряне на жертвеното животно (}ëïêáýôùìá). Ако не, вероятно е да са прекарвали вечерта на Eëáäå ìýóôáé в угощение с месото на жертвените прасенца. Цялата процедура, дори ако е осъществявана със сериозна цел, звучи сякаш е трябвало да има по-несериозна и комична страна. Милонас предполага, че пътуването с каруците към морския бряг било по-скоро като празнична разходка в днешна Атина, отколкото тържествен религиозен ритуал. Също така никой не би могъл да опише влизането на човек в морето, държащ в ръцете си борещо се прасенце, като човек, който има чувство за лично достойнство. Всъщност този ритуал криел и някои рискове. Така в 339 г. пр. Хр. един от посвещаваните прибързано прерязал гърлото на своето прасенце, докато бил във водата в едно от заливчетата на Пирея. Кръвта привлякла една хищна риба, която се нахвърлила върху посвещаваните и последиците били фатални. Тогава това било сметнато за предзнаменование за загубата на Атина от македонците в 338 г. пр. Хр.
За третия ден на празника, 17-ти боедромион, се знае значително по-малко. Той вероятно е бил наричан såńåqá äå‡сп (буквално: ”жертвените животни тук”) и, ако наистина е така, това означава, че това бил денят на главното тържествено жертвоприношение на Двете Богини в Атина. За част от тайната, свързана с празника, се смятали и имената на Деметра и Персефона, и, за да не се изричат, ги замествали с това общо име. Възможно е частните лица, които можели да си позволят да проявят по този начин своята набожност, да са правели свои собствени жертвоприношения. Въпреки че този ден се смятал за празничен, не може със сигурност да се каже какво точно е ставало на него. Някои учени го свързват с отбелязването на празника в чест на Асклепий, известен като τ@ <Åπιδαύρια. Според Л. Дойбнер именно този ден е бил денят на såńåqá äå‡сп от Елевзинските мистерии. Неговите аргументи се опират на едно сведение у Филострат: τ@ äS <Åπιδαύρια ìåô@ ðñüññçóßí ôå êáp såńåqá äå‡сп ìõåqí ¢èçíáßïéò ðÜôñéïí Tðp èõóßJ äåõôÝñJ, (Phlostr. Vita Apoll. 4.18). Дойбнер разчита Tðp èõóßJ äåõôÝñJ като Tóôé èõóßJ äåõôÝñJ. Затова той предполага, че τ@ <Åπιδαύρια е ставала след т. нар. ðñüññçóéò (който се идентифицира с Bãõñìüò на 15-то число от месец боедромион) и след ден на жертвоприношение, следователно Tðp èõóßJ äåõôÝñJ. Тайният жертвен календар от І или ІІ в. сл. Хр. означава 17-ти боедромион като деня на жертвоприношението в чест на Деметра и Кора. Затова Дойбнер приема, че 17-ти е първият ден на жертвоприношение, а 18-ти – вторият ден за жертви. Така естествено той датира såńåqá äå‡сп на 17-то число, а τ@ <Åπιδαύρια на 18-то число. Това датиране дава възможност да се заключи, че през всеки един ден е ставало по едно събитие . Изследователят Й. Д. Микалсон оспорва изводите на Дойбнер, защото не би трябвало да се приема, че Tðp èõóßJ äåõôÝñJ означава непременно два жертвени дни. От друга страна, не може да бъде сигурно, че календарът от І или ІІ в. сл. Хр. отразява официалното жертвоприношение. Посоченото свидетелство би могло да даде възможност τ@ <Åπιδαύρια да бъде датирана на 17-число, ако såńåqá äå‡сп бъде отнесена към 16-то число заедно с Eëáäå ìýóôáé. Ô@ <Åπιδαύρια всъщност е датирана на 17-ти боедромион от П. Фокар и неговото датиране е прието от П. Грейндор и подкрепено от С. Дау . В този научен спор, който едва ли би могъл да бъде еднозначно решен, могат да се привлекат и други аргументи в полза на едната или другата позиция. Ако τ@ <Åπιδαύρια се датира на 17-ти, то 18-ти би бил редовен ден за заседание на Народното събрание и ден за подготовка на шествието на 19-число: [¸ðp Ðïëåý]êôïõ Dñ÷ïíôïò Tðp ô\ò Ðáíäé[ïíß]äïò ôñßôçò ðñõôáíåßáò eé [×áéñåö™н ¢ń÷]åóñÜôïõ Êåöáë\èåí Tãń[áěěÜ]ôåõåí, Âïçäñïìé™íďò |ãäüå- [é Tðp äÝêá, |ãäüåé êáp] äåêÜôçé ô\ò ðñ[õôáíåß]áò•Têêëçóßá êõñßá (Hesp 1938, p. 121-123, no. 24, редове 2-4 ). Ако обаче датираме τ@ <Åπιδαύρια на 18-то число, тогава трябва да допуснем, че този ден е бил непразничен, преди тя да бъде въведена в Атина в 420 г. пр. Хр. с внасянето на култа към Асклепий. Затова изглежда по традиция на 18-то число от месец боедромион са ставали заседанията на Народното събрание, а след въвеждането ú те са продължили да се свикват, макар τ@ <Åπιδαύρια да го е превръщала в празничен ден. От друга страна, предвиждало се е на този ден посвещаваните да се върнат в подходящата тържествена атмосфера, в която е трябвало да започнат своето посвещаване. От тях се очаквало да прекарат деня на закрито, нещо необичайно за елините, тъй като те били ‰рбίθριοι, т.е. прекарвали живота си под открито небе, навън. Свидетелството у Аристотел, че посвещаваните оставали у дома по време на процесията на τ@ <Åπιδαύρια (Arist. Ath. 56.4: ðïìð™н ä< Tðéìåëåqôáé ô\ò ôå ô© ¢óêëçðé© ãéãíïìÝíçò, Ѓταν ïrêïõñ™уй ìýóôáé) подкрепя хипотезата, че тя е ставала на този ден. Накратко, денят на såńåqá äå‡сп и денят на τ@ <Åπιδαύρια не могат да бъдат установени въз основа на доказателствата, с които разполагаме днес. Ô@ <Åπιδαύρια може да се датира или на 17-то, или на 18-то число. Струва ми се по-вероятна датата 18-ти, тъй като иначе би се получил един “празен ден”, т. е. без празнично събитие точно по средата на мистериите. Този “празен” ден, през който посвещаваните не излизали навън, следва да е бил запълнен от празника в чест на Асклепий, въведен през 420/19 г. пр. Хр. Култът към бога на лекарското изкуство Асклепий бил внесен в Атина от Епидавър, където било главното светилище на бога. Изглежда дотогава за лекарското изкуство в Атина са имали грижата главно местните олтари на хероси, т. нар. есхари (Tó÷Üñáé). Аполон бил познат като бог, пращащ чума и внезапна смърт, и следователно е можел да ги отклонява, но той не е бил достатъчно добър помощник при случайна болест. Въвеждането на култа към Асклепий в Атина запълнило нуждата от такова божество. През годината 420/19 г. пр. Хр. поради Никиевия мир по времето на Пелопонеската война Епидавър бил в приятелски отношения с Атина. Когато се внасял нов култ, той трябвало да бъде настанен временно някъде до построяването на собствено светилище. След пренасянето си култът към Асклепий бил настанен при светилището на Елевзинската Деметра в Атина. От това може да се съди, че е бил въведен с одобрението и активното съдействие на жреците от Елевзинските мистерии. Очевидно Елевзинската Деметра е приела култа на Асклепий и той бил приобщен към нейния. Историята на пренасянето на новия култ било отразено в мита, който разказва, че в земния си живот Асклепий дошъл в Атина, за да бъде посветен в мистериите. Той закъснял за предварителните церемонии, така че всички те трябвало да бъдат повторени набързо заради него на четвъртия ден. Неговата привилегия, разказана в този мит, дала повод за оправдание и на други, които закъснявали за церемониите. Явно въвеждането на култа към Асклепий в 420 г. пр. Хр. е станало на 18-ти боедромион и този ден започнал да се отбелязва всяка година като празник в негова чест. Шествие, уредено от архонта, разигравало отново сцената на пристигането. Там присъствало обичайното носене на дарове от жени и даване на угощение за бога, като се поставяло ложе, на което той да полегне. Така празникът τ@ <Åπιδαύρια трайно се установил и продължил да се празнува по средата на по-стария празник на Елевзинските мистерии. На петия ден, 19-ти боедромион, мистериите достигали своята кулминация. Ô@ såñÜ, съхранявани в Елевзиниона, под северния склон на Акропола, били ескортирани обратно до Елевзина с тържествено шествие. В тази процесия те били придружавани и от друг свещен предмет – изображението на Дионис Якх. Той бил изобразен като младеж с фенер в ръка. По произход Дионис Якх изглежда е бил просто олицетворение на ликуващия възглас #Éáê÷<, Ј, #Éáê÷å, който надавали участниците в процесията, така както Хименей се явявял олицитворение на сватбената песен. Постепенно тази представа се развила в млад мъж, прислужващ на Двете Богини, и все повече и повече се уподобявал на Дионис. Този процес вероятно бил подпомаган от близостта на звученето на Якх (#Éáê÷ïò) и Бакх (ÂÜê÷ïò). Шествието се отправяло към Елевзина. То вероятно е символизирало пътя на Дионис Якх към Елевзина или пътя на Деметра, търсеща Персефона. Смята се, че е тръгвало от Дипилонската врата, тъй като светилището на Дионис Якх било някъде близо до нея. Всички длъжностни лица от елевзинския култ имали свое място в шествието, придружавано от ефебите. Якх бил ескортиран и от специален свой жрец, наречен <Éáê÷áãùãüò или “водач на Якх”. Тези, които щели да бъдат посветени, и техните ìõóôáãùãïß оформяли ядрото на шествието. Начело возели статуите на Зевс, Деметра и Дионис Якх. Жреците носели торби с играчки, топки, кукли и огледала. Следвали ги четири бели коня, впрегнати в каруца с кош, пълен с житни класове, които трябвало да бъдат хиляда на брой. После вървели жрици, на чиито глави били поставени делви, пълни с първото пожънато жито, изпратено от всеки полис (Bðáń÷áß). Следвал хор, а след него носели статуите на Дионис, Деметра и Персефона. После идвали жертвените животни и накрая посвещаваните. Участниците носели лаврови венци и предмети, свързани с обреда, известни като âÜê÷ïé – миртови клонки, вързани с вълнени конци, често показвани в представленията по време на мистериите. Освен жреците, групата на посвещаваните и техните ìõóôáãùãïß в шествието се включвали и множество отдавна посветени атиняни. Разстоянието от Атина до Елевзина било близо 23 километра и повечето от поклонниците изминавали разстоянието пеша с помощта на магарета или мулета, които да носят багажа им или ги яздели отвреме-навреме. Шествието несъмнено било придружавано от флейтисти и арфисти, хорове и смесени групи, които се присъединявали към хоровете на химните или възгласите “#Éáê÷<, Ј, #Éáê÷å”. Свещеният път бил традиционен и минавал покрай редица религиозни места, на които предполагаме, че са спирали за почивка и за извършване на ритуални действия. Така например, скоро след напускането на Атина през Дипилонската врата шествието минавало покрай гимназиона на Академ. След това, изкачвайки планината Айгалеос (ÁrãÜëåùò), то достигало до светилището на Аполон Питийски и след това слизало към брега на Елевзинския залив, където е светилището на Афродита. После то преминавало по моста над потоците ïs >Ñåéôïß. Достигнало това място, шествието навлизало в територията на Елевзина и стигало до местност, свързана с легендарния цар на страната Крокопс. Тези, които претендирали, че водят своя произход от него, имали любопитна привилегия – връзвали дясната ръка и левия крак на всеки от посвещаваните в шествието с жълти вълнени конци. Истинското значение на този обичай е скрито в мита, тъй като името на прародителя Крокос просто произлиза от жълтия вълнен конец êñüêç. Това подсказва, че тези превръзки имали някакво магическо предназначение – вероятно да предпазват участниците в мистериите. По-нататък в Елевзинската равнина посвещаваните преминавали и по друг мост, този път над местната река Êçöéóüò. Това била сцена на обичая ăåöõñéóìüò, който бил религиозен по произход, но очевидно влязъл в сферата на човешкото забавление. Мъже с покрити глави, целящи да скрият своята самоличност (ãåöõñéóìïß), чакали на моста и подхвърляли цинични обиди на видни лица от шествието. Това е т. нар. áró÷ñïëïãßá, нещо, характерно за мистериалните празници, също както разпуснатостта, напиванията, танците, изобщо всякакво излизане извън нормите.
Най-после, след като мръкне, шествието стигало в Елевзина. Последният етап бил изпълнен със светлина от факли. По-възрастните поклонници разполагали бивак или се настанявали, където можели, и почивали. Някои от по-ентусиазираните младежи използвали случая да празнуват цяла нощ. Милонас предполага, че точно в този момент от празника е било правено специално жертвоприношение на Деметра. В него били използвани êÝñíïé, кръгли глинени съдове, към които били прикрепени малки купички за смесени жертвоприношения. Тези съдове явно били предназначени за ритуални действия. Те давали възможност за правене на няколко жертвоприношения едновременно чрез слагане на различни дарове във всяка от купичките. Този съд бил използван в Елевзина за благодарствени жертви към богинята. В различни списъци, запазени днес, са изброени принасяните дарове, които били поставяни в съдовете – разни видове жито, грах и боб: ...êÝńíïò Bããåqïí êåñáìåï‡н, V÷ïí Tí áˆô© ðïëëï†т êïôõëéóìï†т êåêïëëçìİíïõò, Tí ďyò åróé ìÞêùíåò, êñéèáß, ðéóïß, ëÜèõñïé, Ł÷ńïé, öáêïß, êıáìïé (Ath. Epit. 2. 2 p. 57, l. 24).
Петият ден от празника заедно с шествието от Атина до Елевзина било едно от най-важните религиозни събития в годината. Макар шествието да било изключително важна част от мистериите, в края на Пелопонеската война, когато спартанците се разположили в Атика, атиняните се отказали от него поради риска за ôÜ såñÜ при пренасянето им от Елевзина към Атина и обратно. Това трябва да e изменило изцяло характера на събитието и да е намалило популярността му. Едно от най-забележителните изпълнения на Алкивиад било, когато в 407 г. пр. Хр. той организирал процесията като военна операция. Осем години по-рано той бил изпратен в изгнание поради обвинение в свещено престъпление. Това се случило в навечерието на Сицилийската експедиция в 413 г. пр. Хр. Той и група негови приятели, след като били подпийнали, пародирали мистериите. Един от тях, Теодор, играел ролята на хиерокерюкса, техният домакин Политион – тази на дадуха, а самият Алкивиад – на хиерофанта, докато останалите гости като посвещавани представяли и пародирали посвещаването. Само шест години по-късно именно Алкивиад бил този, който възстановил традиционната процесия, след като тя била преустановена. Той осведомил Евмолпидите и Кериките за своите планове, поставил караули по най-високите части на планината и на разсъмване изпратил напред разузнавачи. После се присъединил към жреците, посвещаваните и техните ìõóôáãùãïß, заобиколил ги с военен ескорт и ги повел с достойнство и без тревога към Елевзина и обратно. Тази негова постъпка му спечелила огромно, но временно одобрение от страна на променливите атиняни .
Шествието от Атина към Елевзина се датира по принцип на 19-ти боедромион:
êáô@ ô@ áˆф@
[äS ô\é] TíÜôçé Tðp äÝêá ôï‡ Âïçäñïìé™íďò ðñïó-
[ôÜîá]é ô™й êïóìçô\é ô™н TöÞâùí Dãåéí ôï†т TöÞ[âïõò]
[ðÜëéí ¸]ëåõóqíÜäå
(IG ІІ 1078, ред 18-21).
Още в Античността обаче се явява различно датиране. Според някои автори то се провеждало на 20-ти: årêÜäé ãÜń ^ öñïõñ@ Âïçäñïìé™íďò åróÞ÷èç ìõóôçñßùí Ђнфщн, o ô{í #Éáê÷ïí Tî Dóôåïò ¸ëåõóqíÜäå ðÝìðïõóéí... (Plu. Phoc. 28); ô[í årêÜäá ôï‡ Âïçäñïìé™íďò o ô{í ìõóôéê{í #Éáê÷ïí TîÜãïõóéí. (Plu. Cam. 19.10). Фактът, че шествието се датира в два различни дни, се дължи на това, че то тръгвало от Атина сутринта на 19-ти, но пристигало в Елевзина след залез слънце. За елините следващият ден започвал предишната вечер след залез и, тъй като шествието пристигало на 19-ти боедромион вечерта по тъмно, се приемало, че вече става дума за 20-ти . Възможно е и шествието да е тръгвало от Атина привечер на 19-ти, което означава, че е пътувало цяла нощ и е пристигало на другия ден в Елевзина – на 20-то число. Там то било посрещано от елевзински девойки, танцуващи около извора Калихорос (Êáëëß÷ïñïò), където Деметра, в търсенето на Персефона, седнала да си почине.
Единственият случай, когато мистериите били напълно прекъснати, било през 334 г. пр. Хр., когато Александър Велики ужасил гръцкия свят със своето внезапно нападение над непокорните жители на Тива и унищожил града им. Атиняните празнували, когато се появили тиванци, идващи направо от бойното поле. От техните новини атиняните били толкова разтревожени, че изоставили церемонните и всички се събрали зад градските стени. Но тази паника била излишна, защото Александър нямал намерение да напада Атика .
Шестият ден, 20-ти боедромион, трябва да е бил празничен ден, тъй като това е първият ден, който посвещаваните прекарвали изцяло в Елевзина. Колкото повече се приближаваме към тайната част на ритуалите, толкова по-неясно става за нас това, което се е случвало. Жертвоприношенията били правени на Двете Богини общо и на други божества. На Деметра като на богиня на зърното била принасяна и жертва, направена от брашно. Тя била известна като ðÝëáíïò и един надпис твърди, че за този случай били използвани “21 медимна без 3 хойникса” жито . Смята се, че хойниксът бил утвърден като дневната дажба жито на един човек, следователно тази извънредна гощавка стигала да храни над хиляда души дневно. Вероятно, както Милонас предполага, този ден е бил духовна подготовка за ритуала на посвещаването и ден на физическа дисциплина и постене. С този обичай участниците може би са напомняли за скръбта на Деметра, която оплаквала загубата на дъщеря си Персефона. Известно е също, че посвещаваните са пиели специално смесено питие, наречено êõêåþí. То представлявало смес от ечемичен булгур, вода и мента. Това вероятно бил техният начин да прекъснат постенето в края на деня, и, ако е така, те несъмнено са наподобявали на Деметра в това. Омировият химн към Деметра описва как Метанейра, царицата на Елевзина, предлага на скърбящата Деметра вино, което богинята отказва. Тя наредила да ù смесят вода с ечемичено брашно и мента:
ôi äS äÝðáò ÌåôÜíåéñá äßäïõ ìåëéçäÝïò ïtíïõ
ðëÞóáó<, ^ ä< BíÝíåõó<• ïˆ ã@ñ èåìéôüí ïs Vöáóêå ðßíåéí ïxíïí Tñõèñüí, Díùãå ä< Dñ< Dëöé êáp ‹дщс äï‡нбй ìßîáóáí ðéÝìåí ãëÞ÷ùíé ôåñåßíf (H. Hom. h. Cer. 206-209). Оттук може да се заключи защо в Деметриния култ виното е забранено. Явно този жест на благосклонност от страна на богинята създал и направил питието êõêåþí традиционно за посвещаваните, които чрез него прекъсвали своя пост преди самата церемония. Посвещаването започвало вечерта. Целият участък на Двете Богини, т. нар. ôÝìåíïò, бил свещен, но за самите мистерии имало специална сграда, наречена ôåëåóôÞñéïí. На вид не изглеждала като характерния гръцки храм. За разлика от него телестерионът бил предназначен за общи тайни култови действия. В V в. той бил разположен приблизително на 50 м2 площ. Телестерионът достигнал до тези размери в по-ранен момент, когато трябвало да бъде разширен, за да побере по-големия брой присъстващи. Този процес на разширяване предполага и увеличаване на популярността на мистериите. Когато сградата достигнала най-големите си размери, тя можела да побере 10 000 души. В центъра на телестериона бил разположен анакторонът (ô{ BíÜêôïñïí) – Светая Светих, където можел да влиза само хиерофантът (Ael. Fr. 10.31-33: Víèá äÞðïõ ô© ìSí såñïöÜíôf ìüí¥ ðáñåëèåqí èåìéô{í dí êáô@ ô{í ô\ò ôåëåô\ò íüìïí, Têåßí¥ äS ïˆê Tî\í.). Същността на посвещаването се пазела в мистериозна тайна. Частите на заключителната церемония традиционно се разделяли на ô@ ëåãüìåíá (“казаните неща”), ô@ äñþìåíá (“извършваните неща”) и ô@ äåéêíýìåíá (“показваните неща”). Ô@ ëåãüìåíá – вероятно са били разказвани култови митове за страстите на Деметра и Дионис. Това може би са били езотерични митове, имащи за цел да приобщят към култа посветените, тези, които са били допуснати до него. По принцип мистериалните празници често имат някаква ритуална формула, изричана от жреците и повтаряна от присъстващите, и може да се предположи, че и на Елевзинските мистерии е ставало нещо подобно. Ô@ äñþìåíá може би е включвала не просто ритуални действия, изпълнявани от жреците, но също така и пресъздавне и разиграване на страстите на Деметра и Дионис. Кулминационният момент настъпвал в третата част – ô@ äåéêíýìåíá. Това трябва да са били τ@ såñÜ, които преди това, скрити от очите на всички, са били пренасяни до Елевзиниона в Атина и обратно. По друг начин τ@ såñÜ били държани в анакторона, където единствено хиерофантът, който ги показвал, можел да влиза. Плутарх споменава, че след като посвещаваните известно време прекарвали в тъмнина в телестериона, вратите на анакторона се отваряли, нахлувала ярка светлина и хиерофантът показвал τ@ såñÜ. Основното значение на мистериите в този смисъл не било интелектуално представление, нито дори общото участие в някакво ритуално действие, колкото съпреживяване на видяното, което след всичко преживяно от посвещаваните имало голямо емоционално съдържание. Това се потвърждава от факта, че названието на онези, които са получили най-високата степен на посвещаване, било Tðüðôáé, което означавало “виделите, наблюдавалите” най-тайното. На епоптите или било разрешавано да видят онова, което посвещаваните, т. е. мистите, още не били виждали, или били допускани да видят отблизо τ@ såñÜ. Това съответства на приписваното на Аристотел мнение, че: ôï†т ôåëïõìÝíïõò ïˆ ìáèåqí ôé äåqí Bëë@ ðáèåqí êáp äéáôåè\íáé, äçëïíüôé ãåíïìÝíïõò Tðéôçäåßïõò (Arist. fr. 15). Вероятно е посвещаваните да е трябвало да минат през различни помещения на храма, където може би са виждали и са се сблъсквали с различни страшни неща. Много е възможно да им е била разкривана някаква задгробна митология, някакви особени ритуали. Някои вероятно не са можели да издържат на тези изпитания, но не се знае какво е ставало с тях тогава. След ритуала на посвещаването в нощта след седмия ден на празника, осмият ден трябвало да бъде лишен от напрежение. Това бил 22-ят ден от месец боедромион и последният ден от Елевзинските мистерии. Той бил наречен ðëçìï÷üáé : ôi ‰уфесбЯJ ô™í ìõóôçñßùí êïôõëßóêïõò ðëçñï‡óéí, ï‹т êáëï‡óé ðëçìï÷üáò (Hsch. π 2570.2). Атеней разказва, че на този ден специални съдове на Деметра Племохоя били пълнени с вода и като ги вдигали високо – единия – на запад, другия – на изток, произнасяли някаква мистична формула: óêå‡пт êåñáìï‡н âåìâéê™äåò Uäñáqïí ^óõ÷i, ° T÷ñ™нфп Tí ¸ëåõóqíé ôi ôåëåõôáßJ ô™í ìõóôçñßùí ^ìÝñJ, cí êáp Bð< áˆôï‡ Ğëçìï÷üáò êáëï‡уй• Tí o äýï ðëçìï÷üáò ðëÞóáíôåò ô[í ìSí ðñ{ò BíáôïëÞí, ô[í äS ðñ{ò äýóéí BíéóôÜìåíïé BíáôñÝðïõóéí TðéëÝãïíôåò …\óéí ìõóôéêÞí. (Ath. Epit. 2.2 p. 65, l. 32). Думите на тази формула не са записани, но е много вероятно да е била произнасяна молитва за дъжд. Първите дъждове през есента били от огромно значение като приготовление за сеитбата. В науката е изказвано мнение, че този ритуал би могъл да е възливане на вода за подземните. Други допускат, че това може да бъде възлияние за Посейдон . На този ден посветените са посвещавали дрехите си на Двете Богини. Явно идеята, която се крие зад тази практика, е, че чрез ритуала, в който са участвали, и дрехите на онези, които ги носят, стават свещени. В схолии към Аристофан се споменава и друга практика, произтичаща от същата вяра в свещеността на дрехите: óêþðôùí årò ô@ sìÜôéá ôï‡ôü öçóéí, Ѓôé …õðáñÜ Tóôé. ëÝãåé äS ìõóôÞñéá. Vèïò äS åx÷ïí Tí ïyò ôéò ìõçèåßç sìáôßïéò, ôá‡ôá årò èåï‡ ôéíïò BíáôéèÝíáé. (Sch. Ar. Plu. 845). Тези, които имали бебета, правели от дрехите пелени, като смятали, че свещените дрехи ще предпазват детето от злите сили: Víéïé äS ô@ò ôïéáýôáò óôïë@ò årò ôÝêíùí óðÜñãáíá öõëÜôôïõóé• êáèáñáp äS ðÜíõ ‰рЬсчпхуй êáp íÝáé (Sch. Ar. Plu. 845). Не е ясно защо 23-ти боедромион бил смятан за девети ден от Елевзинските мистерии, след като е известно, че предният ден или денят, наречен ðëçìï÷üáé, бил последният ден от празника. На този девети ден, обаче, се събирало ^ såñ@ âïõëÞ, т. е. провеждало се сакрално заседание на съвета на петстотинте в Елевзина: <Åðp Ôßôïõ Êùðùíßïõ, såñïêÞñõêïò õsï‡, Ìáîßìïõ >Áãíïõóßïõ Dñ÷ïíôïò, Âïçäñ[ïìé™нпт]
}ãäüf ìåô< årêÜäá, Tðp ô\ò ¢íôéï÷ßäïò ôñßôçò ðñõôáíåßáò, ðåíôåêáéäåêÜôf ô\ò ðñõôáíåßáò o Íåéêßáò Äùñßùíïò Öëõå†т TãńáììÜôåõåí• âïõë[ såń@ Tí ¸ëåõóåqíé (IG ІІ 1072, ред 1-4) Възможно е такова заседание да се провежда в празничен ден. Така че свикването на съвета на петстотинте в Елевзина не може да определи този ден нито като празничен, нито редовен непразничен ден. Вероятно в този ден всички се връщали обратно в Атина. Известно е, че на 24-ти боедромион се провеждало заседание на съвета на петстотинте в Елевзиниона в Атина: ^ ã@ñ âïõë[ Têåq êáèåäåqóèáé Vìåëëå êáô@ ô{í Óüëùíïò íüìïí, Ѓт êåëåýåé ôi ‰уфåñáßJ ô™í ìõóôçñßùí Wäñáí ðïéåqí Tí ô© ¸ëåõóéíߥ (Andok. de myster. 111). * * * Както се вижда, за това какво точно са представлявали Елевзинските мистерии и за самите ритуали, знаем твърде малко. Това, което e известно, почива върху откъслечни свидетелства. Тайната на мистериите, стриктно пазена, е тайна и до днес. Можем единствено да правим предположения и догадки за това, какво се е случвало и какъв е бил смисълът на ритуалите. Не знаем с точност дори и последователността на събитията по дни. Различни учени се опитват да ги подредят, но не може да се заеме категорично становище по изказаните хипотези. Малкият брой на изворите, които освен това са и доста неясни, също не позволява да се каже какво точно се е правело по време на празника. Първото светилище в Елевзина е построено през ХV в. пр. Хр. и се смята, че тогава са основани и мистериите . Те били празнувани почти две хиляди години и затова е възможно ритуалите да са се променили с времето. От античните автори се знае малко повече за отделни ритуали, извършвани по време на мистериите, но само може да се предполага за съдържанието и предназначението им. Все пак смятам, че събитията са протичали по дни – всеки ден по едно събитие, като така празникът не прекъсвал и на всяко събитие било отделяно достатъчно време. По този начин празнуващите постепенно излизали от всекидневието и навлизали в атмосферата на празника, докато достигнели до връхната точка на посвещаването и се докоснели до божественото. Празнуването осигурявало една “заедност”, едно оцелостяване на света, превръщане на общостта от хора в един човек. В ежедневието всички са пръснати, по време на празник те като че ли се свързват в едно тяло и започват да се чувстват като един, а и да чувстват като един. При мистериалния празник усещането за единство било още по-силно. При него нямало съобразяване със съществуващите социални групи, диференциацията между различните общности била забравяна. Макар да се посвещавал всеки отделен човек, посветените все пак образували общност, която обаче реално се отделяла от тази на непосветените чак след смъртта. Там душите на посветените ги очаквала съдба, различна от тази на непосветените, те не се превръщали в тъжни сенки. Това е не-гръцки елемент в мистериалния празник – очакването на благополучие и блажество в едно бъдещо съществуване след смъртта. Празникът бил опит настоящето да се свърже с някакво минало, което е определило живота тук и сега. Миналото се съхранявало в празника; чрез неговото напомняне се осигурявала връзката с предците. Нещата, станали в миналото между богове и хора, се повтарят циклично в празничния обреден календар на елините. Вероятно така били представяни и преповтаряни страданията на богиня Деметра в Елевзинските мистерии. Театралните представления били характерен елемент на мистериалните празници, докато на обществените празници се устройвали спортни и други състезания. Мистериалният празник създава един различен модел на света, където съществува едно принципно безсмъртие на душата и блажен живот след смъртта. Така той осигурявал не само връзката с миналото и предците, но и връзката на този свят с отвъдния.