Магнаурска школа

Магнаурската школа била най-висшето и престижно училище във Византийската империя. В нея получавали образованието си императорските деца и членовете на висшата византийска аристокрация, а в отделни случаи - и влиятелни чужденци, които се подготвяли за бъдеща държавна и църковна кариера в своите радни страни.
Името ѝ произхожда от латинското "великата зала" (magna aula) която се предполага, че заедно с катедралата Света София е била част от комплекса на императорския дворец и е имала пряко отношение към високото образование.
Школата е основана през 425 г. от император Теодосий II с 31 катедри по право, философия, медицина, аритметика, геометрия, астрономия, музика, риторика и други предмети, преподавани в 15 от тях на латински и в 16 на гръцки. Просъществува до 15 век, като периодично се трансформира в часта или подчинена на църквата образователна институция. Никога не придобива официален статут на университет от типа на появилите се през 11-12 в. в Западна Европа висши учебни заведения.
При обучението са се изучавали разнообразни дисциплини в две степени: тривиум и квадривиум. Преподавани са граматика, аритметика, геометрия, астрономия, музика, поезия, риторика, църковно и светско право, диалектика и двата раздела на тогавашната философия - в първоначалната степен т.н. външна философия обхващаща античната елинска и латинска философия и поезия и в горната степен т.н. вътрешната философия изучаваща висшето богословие и по-специално на догматиката. Неотменно е било знанието на високо ниво на гръцки, латински, еврейски и сирийски езици.
Образованието като цяло е било подчинено на утвърждаване на християнските ценности и усвояване на догматичните тънкостите в религията. Познанието на същността на християнското учение, но и на езическите антични философи, юдаизма, исляма, римското право, историята и въобще на достъпните тогава достижения на човешката наука и култура е било особено необходимо за правилното управление на държавата и църквата и се е считало за особено полезно в църковно-политическите борби, в дипломатическата и мисионерска дейност.
По-важни преподаватели

Лъв Математик - философия
Патриарх Фотий - гръцка философия
Константин-Кирил Философ - философия
Теодор - геометрия
По-важни възпитаници

цар Симеон Велики
Константин-Кирил Философ
Анастасий Библиотекар
Членовете на императорските семейства