Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!
Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.
Ти не си изпитвал още жаждата
от която почват вси беди
не грешиш ти никога не раждаш,
пък и сам си нероден.
Ти си свят. Не затова ли некога
в огнените стари векове
от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове
Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях
вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.
1927 г.
Атанас Далчев - КАМЪК
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар