Филистимляни
"Филистимяне, прочутъ народъ, който населявалъ южно-то приморие на Ханаанска-та земя, която отъ име-то имъ ся нарекла Филистия, или Филистимска земя, Псал. 60;8, 108;9, или Палестина. Те първоначално ся преселили отъ Египетъ въ Кафторъ, който некои разбиратъ да е Критъ, а други - Кападокия, Бит. 10;14, и оттамъ преминали въ Палестина подъ име-то Кафторими, отдето истикали Авейци-те, които живеели в села около Газа, Втор. 2;23. Страна-та, която Филистимци-те населявали, лежала между издигнати-те местности на Иудея и Средиземно море, и била въобще равна и плодовита.
Филистимяне-те беха силенъ народъ въ Палестина, даже на Авраамово време, преди Р.Х. 1900 год., когато те имаха свои царе и значителни градища, Бит. 20;2 , 21;32. Исх. 13;17. Те не са причислени при народи-те, осъдени на истребление съ семе-то Ханааново. Иисусъ Навинъ безъ двоумение, по заповедъ Господня (1) , ги нападна, понеже те владееха некои окръжия обещани (2) на Израиляни-те. Но тези завоевани места, видя ся, да са били зле пазени, защото въ време-то на Съдии-те и на Саула, и въ начало-то на Давидово-то царуване, Филистимяне-те ся управляваха отъ свои царе и господари. Държава-та имъ била разделена на петъ малки княжества (3) , Газа, Аскалон, Азотъ, Гетъ, и Аккаронъ (4), всякое от които е имало на чело свой "войвода"; те притеснявали (5) Израиля презъ управление-то на първосвященника Илия, на Самуила, и Саула, около сто и двадесетъ години. Отъ време на време Самегаръ, Самсонъ, Самуилъ, и Саулъ имъ ся въспротивяваха и удържаваха надъ техъ неколко победи, но не разсипаха сила-та имъ, Съд. 3;14. 1 Цар. гл. 4, 7, 14, 31. Те закрепиха независимост-та си до време-то на Давида, който ги покори, 2 Цар.5;17 гл.8; отъ туй време те останаха подданни на Иудини-те царе, до царуване-то на Иорама, Иосафатовъ-тъ синъ, когато те ся побуниха, 2 Лет. 21;16. Иорамъ воюва срещу техъ, и вероятно ги усмири, понеже те пакъ въстанаха противъ Озия, който ги държа подъ яремъ презъ цело-то си царствие, 2 Лет. 26;7. Презъ злополучно-то Ахазово господарувание, Филистимяне-те страшно опустошиха Иуда; но синъ-тъ и приемникъ-тъ му Езекия ги покори, 2 Лет. 28;18. 4 Цар. 18;8. Обаче те въдвориха свобода-та си, подъ по-напокашни-те Иудини царе; и отъ заплашвания-та отправени срещо техъ отъ пророци-те Исая, Амоса, Софония, Иеремия, и Иезекиля, виждами че са навлекли големи беди на Израиля, за които Богъ (6) имъ ся заканва да ги накаже съ тежки злополучив, Иер. гл. 47. Иез. 25;15. Амос. 1;6-8. Авд. ст. 19. Зах. 9;5. Виж. и Неем. 13;23. Те беха отъ части покорени отъ Ассирииския царъ Есараддона, и по-после отъ Псамметиха, Египетский-тъ царъ; и много е вероятно да са били подчинени отъ Навуходоносора (7), както и други-те народи въ Сирия, Финикия и Палестина, презъ обсадата на Тиръ. Те напоконъ подпаднаха подъ властъ-та на Персийци-те, на Александра Великий, който съсипа Газа, едничкий-тъ Филистимский градъ който дръзна да му ся опре (8). Филистимци-те, види ся, са ся слели съ други народности подъ Маккавеи-те и не ся споменуватъ вече като отделенъ народъ. Въ Св. История те ся представятъ като ратолюбивъ народъ, запознатъ съ разни художества, Съд.15;5. 1Цар. 13;20; поклонници на Ваала и Астарта, подъ имената Ваалъзевувъ и Дагонъ. Те вижда ся да са били потомци Симови, съ язикъ твърде ближенъ до Еврейския, Неем. 13;24. Земя-та имъ, еднъжъ богата и изобилна съ градове и паланки, днесъ е пустота, Соф. 2;4-7."
Речникъ на Свято-то Писание.
Цариградъ
1884
-------------------------------
Бележки на автора на тази електронна публикация:
1. По заповед на Йехова - богът на юдеите.
2. Обещани от Йехова.
3. Административно деление на пет части - Запад, Изток, Север, Юг и Център, характерно и за древните българи.
4. И петте названия са близки до "тракииската" - пеласгииска лексика.
5. Интересно, кой кого е притеснявал, след като филистимляните са живеели в Палестина преди идването на моисеевото племе там.
6. Йехова.
7. Случайно ли в "Именника на българските владетели" се говори, че те всъщност са асирийски владетели, и че след тях е царувал Навуходоносор?
8. Под чия власт е бил град Газа по това време, сиреч с кого е воювал Александър Велики?
Пеласги
Пеласгите са "пределинското" индоевропейско население на Балканския полуостров. Доказано е, че те са населявали и Близкия Изток, Мала Азия и Апенините. Тяхната древна история е скрита под праха на забравата и лъжите на древните гръцки "историци". И в това няма нищо чудно - прагърците са пришълци-агресори на Балканите, и винаги са се стремяли да скрият на кого дължат писмеността си, духовността си, културата си, държавността си...
"Лингвистичните изследвания(1) доказват, че „пелесет" или филистимляните от Библията са всъщност пеласги от Крит, които вероятно по време на похода на „морските народи" през XII в. пр. н. е. се заселили на Палестинска земя, давайки й своето име. Археологическите разкопки на Ж. Берар в Палестина доказват също тезата за пеласгийския критски произход на филистимляните. Керамиката, която е намерена във филистимските градове в Ханаан, е предимно микенска. Освен това, откритите сред руините кани за пиво, снабдени с човки и филтър за задържане на ечемичените люспи в прясната бира(2), доказват, че филистимляните също като микенците и гърците имали голяма слабост към това древно питие.
Разкопките на селища близо до Газа(3) в Палестина откриват микенска керамика от ХII-ХI в. пр. н.е., която напомня керамиката от късноминойския период III С/в. Филистимски теракотови статуетки на стоящо и седящо женско божество наподобяват микенски култови и вотивни предмети. Скалните гробници по крайбрежието на Палестина, датирани от XII в. пр. н.е., приличат на микенските. Фибулите са от същия тип като кипърските и други егейски острови. Корабите, на „пелешет" от релефите на Мединет Хабу са различни по конструкция от египетските. Тези данни свидетелствуват за присъствието на егейски народ в южното крайбрежие на Палестина през ХII-ХI в. пр.н.е. „Всичко това - пише А И. Немировский, - дава основание да се съгласим с хипотезата за присъствие на пеласги по крайбрежието на Палестина и да се използува археологическия материал за „Филистимския оазис" за изучаването на Пеласгийската проблема в цялост".
Филистимляните са притежавали знания и умения да добиват и обработват метали. Сред развалините на Бет-Шан в Палестина са намерени много бронзови кинжали, топори и статуетки, отнасящи се към средата на II хил. пр. н.е. Предполага се, че бронзът е получил широко разпространение в Палестина вече в края на III хил. пр. н.е. Желязото влиза в употреба около ХII-ХI в. пр. н.е. и се смята, че филистимляните са имали монопола върху добиването му, пазейки
ревниво тайната. На това вероятно те дължели превъзходството си над евреите(4). В Библията (Първа книга на царете, 13:19) се казва: „В цялата Израелска земя нямаше ковачи, понеже филистимляните се бояха да не би евреите да правят мечове или копия". Филистимляните,сами добивали желязото, а не го получавали от другаде, защото в Тел-Джем са открити находки от пещи за топене на желязна руда и леене на желязо."
"Пеласгите"
Божидар Динков
"Любомъдрие"
София 1999
-----------------------------------
Бележки на автора на тази електронна публикация:
1. Божидар Динков привежда не само лингвистични свидетелства в подкрепа на тази теза.
2. Бирата е пеласгийско питие. Прагърците заемат бирата от пеласгите (както междупрочем и други битови навици, и голям брой културни и социални придобивки на пеласгите).
3. Името Газа има пеласгииски произход и означава "крепост".
4. Авторът използва общоприетото но необективно клише "евреи", за да обозначи юдеите яхвеисти. Всъщност терминът "евро" е пеласгийски. Известни са пеласгийският топоним Европа и хидронима Евро - река Марица. Днес юдеите яхвеисти наричат азбуката и езика си "иврит", тъй като пазят спомен за това, от кого са заели писмеността си. Всъщност терминът "евреин" се ползва единствено от българоезичното население на Планетата, което е твърде показателен факт за спомена на българите относно преселението на живеещите по долината на Марица техни сънародници в Близкия Изток. Другите народи ползват предимно терминът "jew" , което е етимологически по-близо до "Яхве", "Йехова" - сиреч, изповядващи яхвеизъм/юдаизъм .
Нека заедно се опитаме да отговорим на следните въпроси:
1. Случайна ли е етимологичната връзка между корена на следните имена, етноними и топоними - Балестан, Палестина, Балкан, Баал (богът на филистимляните), Болг (пра-отецът на Болгарите), Болг (народ, преселил се в Ирландия от Тракия), Българи, Пеласги ?
2. Случайно ли старата Българска столица се нарича Плиска (сравни с "пеласги") ?
3. Защо "българският колан" в средновековието е характерен с висящите по него "паласки" - кожени торбички?
4. Случайна ли е близостта на "пеласгииския" език повече до "старобългарския" отколкото до "старогръцкия" ?
5. Защо се премълчава фактът, че едно от прозвищата на пеласгите в античността е "турчи", "турки", което означава просто "троянци" - прозвище, свързано с прословутата Троянска война? Не е ли този факт доказателство, че терминът "траки" (както и неговият производен - "турки") , е неприложим за историографията, защото не е етноним, а прозвище. Не е ли това доказателство, че турците в античността не са монголци, а пеласги, и че не "прабългарите са турки", а "турките са пеласги", сиреч българи. В тая връзка, имат ли обективно право на съществуване клоновете в историческата наука - "Тракология" и "Туркология" ?
6. Случайно ли е, че множество средновековни автори пишат за участието на българите в троянската война , след като населението на Троя е пеласгийско?
7. Случаен ли е фактът, че български професор - проф. Владимир Георгиев, успя да докаже, че пеласгите са индоевропейски народ?
8. Защо ние българите не знаем, че пеласгите са построили Акропола в Атина, циклопските строежи в Микена, Тиринт, Кносос, Малия, Фестос... - почти всички антични архитектурни паметници, с които днес се хвали Гърция ?
9. Защо етнонима "българин"("вулгарес") в древна Гърция (а от там и в древен Рим) означава "простолюдие", "народ". Не е ли това сигурен знак за равенство между завладяните и поробени от прагърците пеласги и българите ?
10. Защо не се прави връзка между "траките" гети и историята на хетите, която изобилства с преселения на този древен народ от Балканите в Мала Азия и обратно? Случайно ли гетите са населявали Мизия - земята на "прабългарите"? Случайно ли в Кратко житие на Св. Климент Охридски се твърди, че българите са мизи, преселени от Мала Азия? Случайно ли едно от филистимските княжества се е наричало Гет? Случайно ли името Гето е силно разпространено сред българите?
11. Защо в науката е забранена теорията, че българите са "трако-илирииски", сиреч пеласгийски народ, която теория единствена се крепи на обективни факти ? Защо са игнорирани трудовете на българския историк д-р Ганчо Ценов, който перфектно доказва тази теория? Защо се крият фактите, доказващи тотално присъствие на българи в Близкия Изток, Мала Азия, Балканите и Апенините още в античността и дори в праисторията - територии изконно пеласгииски?
12. Случайно ли автори на "монголската" теория за произхода на "прабългарите" са предимно австроунгарци с юдейо-яхвеистко вероизповедание?
13. Случайно ли в българските народни песни се пее за Колчу Юнак, който е научил Българите на корабоплавне (днешното юдейо-христианство е трансформирало този исторически образ в Св. Никола), а за пеласгите се знае, че са един от великите "морски народи"?
14. Защо множество кинопродукции с библейска тематика използват българска народна музика?
15. Защо никой не ни е учил в училеще, че старото име на земите по поречието на река Струма /земите от гр. София до Егейско море/ е било Палестина - прародината на пеласгите?
http://ziezi.net/palestina.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар