В лето 6739 (от сътворението на Света, а от Христа 1230), 3-ти индикт. Аз Иван Асен в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах от основа и с живопис украсих докрай пречестната тая църква в името на Светите 40 мъченици, с помощта на които в дванайсетата си година от царуването си, в която година се изписваше (с живопис) тоя храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодора Комнина взех в плен с всичките му боляри. И цялата земя от Одрин до Драч превзех, гръцка и още арбанашка (албанска) и сръбска; а пък градовете (крепостите), които се намират около Цариград, и самия този град владееха фризи (франки), но и те се покоряваха под ръката (под скиптъра) на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене, и благодарение на мене те прекарваха дните си (т.е. съществуваха), тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин.
Надписът е изписан върху каменна колона, средната от трите наляво от входа на църквата "Свети Четирдесет Мъченици" във Велико Търново. Вече 30 години тази църква - Светиня за нас Българите - се "реставрира", в резултат на което е напълно унищожена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар