КОНСПЕКТ за изпит по Старобългарски език

К О Н С П Е К Т
за изпит по Старобългарски език
за специалност “Български език и руски език”


1. Старобългарският език – говорим и книжовен – в историята на българския език
2. Наименования и народностна основа на най-стария писмен славянски език
3. Старобългарски азбуки – спорни въпроси: теории и съвременно състояние
4. Старобългарски книжовни паметници: създаване на старобългарските книги; класификации на книжовните паметници; съдба, съдържание, културно-историческа значимост и езикови особености на класическите старобългарски книжовни паметници
5. Старобългарски епиграфски паметници: основни характеристики, класификации и културно-историческа значимост на този тип писмени паметници; археологически центрове и техните епиграфски паметници
6. Изграждане на старобългарския книжовен език: преводачески принципи, установяване на книжовната норма, книжовни школи. Международна функция на старобългарския книжовен език
7. Значението на старобългарския език за българистиката и славистиката
8. Старобългарска фонетика
8.1. Обща характеристика на старобългарската фонемна система – произход на старобългарските вокали и консонанти
8.2. Фонетични закони в старобългарския език
8.2.1. Закон за възходящата звучност и отворената сричка – основно изискване; фонетични промени, свързани с действието на закона
8.2.2. Закон за синхармонизма - основно изискване; фонетични промени, свързани с действието на закона
9. Старобългарска морфология
9.1. Старобългарска глаголна система – обща характеристика, глаголни граматически категории, глаголни основи, класификация на старобългарските глаголи
9.1.1. Темпорална система на старобългарските глаголи
9.1.1.1. Прости глаголни времена
9.1.1.1.1. Сегашно време – образуване, фонетични особености
9.1.1.1.2. Аорист – видове, образуване, фонетични особености
9.1.1.1.3. Имперфект - образуване, фонетични особености
9.1.1.2. Сложни глаголни времена – класификация, образуване
9.1.2. Нелични глаголни форми
9.1.2.1. Инфинитив и супин – образуване, значение, употреба, развой
9.1.2.2. Причастна система – обща характеристика, граматически категории; класификация, образуване и развой на старобългарските причастия
9.1.3. Наклонение на глагола в старобългарския език. Повелително и условно наклонение – образуване, фонетични особености, развой
9.1.4. Залог на глагола в старобългарския език – обща характеристика, изразяване на видовете залог
9.2. Старобългарска именна система – именни граматически категории, именни основи, класификация на старобългарските имена
9.2.1. Съществително име – обща характеристика, класификация по склонитбени типове
9.2.1.1. Съществителни имена от о-/jо-основа
9.2.1.2. Съществителни имена от а-/jа-основа
9.2.1.3. Съществителни имена от -, - и -основа
9.2.1.4. Съществителни имена от консонантните основи
9.2.2. Прилагателно име – обща характеристика, просто и сложно склонение, степени за сравнение
9.2.3. Местоименна система – обща характеристика, видове местоимения
9.2.4. Числително име – произход и образуване, видове
10. Старобългарски синтаксис. Значение и употреба на падежите
11. Развой на фонемната и морфологичната система на старобългарския език в ІХ-ХІ в. Поява на балканизми – конкуренция между родителен и дателен падеж, първи прояви на членуване при имената, изпадане на неличните неизменяеми глаголни форми, развой на т. нар. сложно бъдеще време


Основна литература
1. Граматика на старобългарския език. БАН, С., 1991 / 1993.
2. Иван Гълъбов. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. С., 1980.
3. Кирил Мирчев. Старобългарски език. С. 1985.
4. Величка Константинова. Помагало по старобългарски език. Шумен, 1991.
5. Учебници по старобългарски език за Х, ХI и ХII клас на НГДЕК.
6. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. С., 1976.
7. Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985; Т. II, 1995; Т. III, 2003.
8. Изследвания по Кирило-Методиевистика. С., 1985.

ИЗСЛЕДВАНИЯ И СТАТИИ ПО ОБЩОТЕОРЕТИЧНИТЕ ТЕМИ

1. Старобългарският език - говорим и книжовен - в историята на българския език
К. Мирчев. За периодизацията на историята на българския език. - В: Христоматия по история на българския език. С., 1983, с. 7.
К. Мирчев. Историческа граматика на българския език. С., 1978, с. 9-11.
И. Гълъбов. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. С., 1980, с. 19-22.
Дора Иванова-Мирчева. Проблеми на книжовния български език до Възраждането. - Български език, 1972, кн. 6, с. 506-516.
Дора Иванова-Мирчева. Периодизация и периоди в развоя на книжовния български език до Възраждането. - В: Дора Иванова-Мирчева, Иван Харалампиев. История на българския език. Faber, с. 205-230.
Иван Харалампиев. Периодизация и периоди в развитието на говоримия български език. - В: Дора Иванова-Мирчева, Иван Харалампиев. История на българския език. Faber, с. 41-51.

2. Наименования и народностна основа на най-стария писмен славянски език
Ото Кронщайнер. По въпроса за названията СТАРОБЪЛГАРСКИ и СТАРОЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ. - Език и литература, 1987, кн. 3, с. 53 / Български език, 1989, кн. 1, с. 3.
Дора Иванова-Мирчева. Методологически проблеми на изследването на българския книжовен език до възраждането. - В: Дора Иванова-Мирчева. Въпроси на българския книжовен език до Възраждането. С., 1987, с. 26-31.
Дора Иванова-Мирчева. За така наречената “среднобългарсска редакция на старославянски”. - В: Дора Иванова-Мирчева. Въпроси на българския книжовен език до Възраждането. С., 1987, с. 53-66.
Дора Иванова-Мирчева. Старобългарски, старославянски и среднобългарска редакция на старославянски. - В: Дора Иванова-Мирчева. Въпроси на българския книжовен език до Възраждането. С., 1987, с. 66-84.
Л. П. Жуковская. Еще раз о старославянском языке. - В: Известия АН СССР. Серия литературы и языка. Т. 46, № 1, 1987.
Р. М. Цейтлин. О содержании термина “старославянский язык”. – Вопросы языкознания, 1987, кн. 4.
Светомир Иванчев. Названия на старобългарския език. - В: Граматика на старобългарския език. С., 1991, с. 21-22.
Таня Лалева. Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. - В: Изследвания по кирило-методиевистика. С., 1985, с. 15-17.
Иван Гълъбов. Езикови аспекти на Кирило-Методиевото дело. - В: Иван Гълъбов. Избрани трудове по езикознание. С., 1986, с. 78-88.
Востоков, Александър Христофорович. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 458-460.
Копитар, Бартоломей (Йерней). - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. II, 1995, с. 442-444.
Миклошич, Франц (Франьо, Франтишек). - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. II, 1995, с. 661-664.
Облак, Ватрослав. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. II, 1995, с. 837-841.
Панонска хипотеза. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. III, 2003, с. 69-81.

3. Старобългарски азбуки - спорни въпроси: теории и съвременно състояние
Таня Лалева. Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. - В: Изследвания по кирило-методиевистика. С., 1985, с. 6-15.
Цветан Тодоров. Кой е автор, кога и как е създадена първата славянска азбука. - Български език и литература, 1959, кн. 4, с. 32.
Азбуки, старобългарски. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 34-49.
Глаголица. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 491-508.
Кирилица. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. II, 1995, с. 301-315.
Залцбургски меморандум. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 719-720.
Палимпсест. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. III, 2003, с. 48-49.

4. Старобългарски книжовни паметници
Кую Куев. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С., 1979.
Ангелина Минчева. Старобългарски кирилски откъслеци. С., БАН, 1978.
Старобългарски писмени паметници. - В: Граматика на старобългарския език. С., 1991, с. 52-57.
Апостол. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 93-100.
Енински апостол. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 652-665.
Евангелие. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 631-643.
Асеманиево евангелие. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 124-132.
Зографско евангелие. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 734-739.
Мариинско евангелие. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. II, 1995, с. 617-623.
Савина книга. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. III, 2003, с. 506-513.
Реймско евангелие. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. III, 2003, с. 456-458.
Псалтир. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. III, 2003, с. 409-414.
Синайски псалтир. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. III, 2003, с. 616-621.
Евхологий. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 646-647.
Синайски евхологий. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. III, 2003, с. 604-612.
Клоцов сборник. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. II, 1995, с. 347-350.
Супрасълски сборник. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. III, 2003, с. 776-781.
Киевски листове. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. II, 1995, с. 248-258.
Рилски листове. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. III, 2003, с. 468-472.
Македонски кирилски лист. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. II, 1995, с. 595-598.

5. Старобългарски епиграфски паметници
Кръстьо Миятев. Кръглага църква в Преслав. С., 1932.
Иван Гошев. Старобългарски глаголически и кирилски надписи от IХ и Х век. С., 1961.
Йордан Иванов. Български старини из Македония. Фототипно издание. БАН, 1970, с. 23-28, 53.
Албина Медынцева, Казимир Попконстантинов. Надписи из Круглой церкви в Преславе. С., 1984.
Казимир Попконстантинов. Разпространение на старобългарската писменост през ІХ – ХІ в. (по епиграфски данни). – Старобългарска литература, 1985, 17, с. 39-70.
Ст. Смядовски. Българска кирилска епиграфика ІХ – ХV век. С., 1993.
Венцеслав Начев. Български надписи. С., 1994.
Ото Кронщайнер, Казимир Попконстантинов. Старобългарски надписи / Altbulgarische Inschriften. - В: Die slawischen Sprachen, Band 36, 1994.
Иван Гълъбов. Приносът на епиграфския материал за решаване на лингвистични проблеми. - В: Иван Гълъбов. Избрани трудове по езикознание. С., 1986, с. 684-690.
Иван Гълъбов. Кирило-методиевски проблеми на българската археология и епиграфика. - В: Иван Гълъбов. Избрани трудове по езикознание. С., 1986, с. 684-690.
Иван Гълъбов. Ротондата на Симеон в историята на старобългарския книжовен език. - В: Иван Гълъбов. Избрани трудове по езикознание. С., 1986, с. 704-723.
Казимир Константинов. Два старобългарски надписа от скалния манастир при с. Крепча, Търговищки окръг. - Археология, 19, 1977, 3, с. 19-28.
Величка Йорданова, Елена Иванова. Двуезичните надписи в България от ІХ – ХІV век (по епиграфски данни). – В: Отговорността пред езика. Шумен, 2001, с. 38-49.
Тодор Балабанов, Мария Тихова. Надписът от 18 септември 6463 г. (954 г. / 955 г.) от с. Черноглавци, Шуменско, България. – В: Преславска книжовна школа. Т. 6. С., 2002, с. 58-66.
Величка Йорданова, Елена Иванова. Двуезичните надписи в България от ІХ – ХІV век (лингвистични бележки). – В: Преславска книжовна школа. Т. 6. С., 2002, с. 76-89.
Епиграфика, старобългарска. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 662-676.
Графити. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 536-538.
Кръглата църква. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. II, 1995, с. 470-472.
Равненски манастир. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. III, 2003, с. 423-427.
Битолски надпис. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 196-198.
Добруджански надпис. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. I, 1985, с. 601-604.
Надпис на Мостич. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. II, 1995, с. 783-785.
Керамични надписи. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. II, 1995, с. 244-245.
Самуилов надпис. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Т. III, 2003, с. 529-531.


Форми на самостоятелна работа
1. реферат по тема от учебната програма
2. езиков анализ на старобългарски текст

Условия за допускане до изпитна процедура (вид, честотност, форми на контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина)
1. успешно разработена тема на реферат, зададен от лектора – един за семестъра
2. редовно участие в семинарните часове
3. умение да се чете старобългарски текст
4. успешно осъществен езиков анализ на старобългарски текст, зададен от преподавателя на семинарните часове – един за семестъра

Студентите се явяват на изпит по старобългарски в рамките на три сесии, утвърдени от ректорското и деканското ръководство – редовна, поправителна и ликвидационна.
В края на ІІІ семестър студентите се уведомяват кои са допуснати до изпит на редовната сесия, след като е рецензирана работата им по горепосочените точки.
Студенти, които са разработили успешно реферата и не са осъществили езиковия анализ, но могат да четат старобългарски текст, не се допускат до редовна сесия, а се явяват на изпит по дисциплината на поправителната сесия.
Студенти, които успешно осъществят езиковия анализ и не са разработили реферата, но могат да четат старобългарски текст, не се допускат до редовна и поправителна сесия, а се явяват на изпит по дисциплината на поправителната сесия.
Студенти, които могат да четат старобългарски текст, но не са разработили реферет и не са осъществили езиковия анализ на старобългарски текст, не се допускат до редовна и поправителна сесия, а се явяват на изпит по дисциплината на ликвидационната сесия.

Схема/елементи, процедура на изпита, критерии за оценяване знанията и уменията на студентите, присъждане на кредити.
Изпитът съдържа две части – писмена и устна. Оценката е комплексна.
Изпитът се провежда след завършването на ІІІ семестър (зимна сесия) само с допуснатите до изпит студенти за редовната сесия.
Изпитът започва в 8.00 часа и продължава до изпитването на последния желаещ студент да се яви на изпит по старобългарски език, вкл. студенти с индивидуални протоколи. Последният студент се изпитва в присъствието на още един негов колега.
Всеки един студент изтегля плик, съдържащ: 1) записани въпроси от конспекта по дисциплината, 2) старобългарски текст за анализ и изразяване на новобългарски. Въпросите от конспекта са два: един от общотеоретичните и един от старобългарската граматика – тези въпроси се представят устно от студента. Анализът на старобългарския текст е писмен и цели да установи практическите умения на студента в овладяването му на старобългарския език като пръв етап от развоя на книжовния български език. При анализа на старобългарския текст се ползва старобългарски речник, което позволява да се проследи умението на студента да ползва лексикографски справочник.
Критериите на оценяването на студента включват:
- установяване на уменията на студентите да се ориентират в общотеоретичната проблематика по дисциплината, което е свързано с диференцирането на тезите и спорните въпроси, а също така и с аргументираното излагане на научните достижения в старобългаристиката
- установяване на познанията на студентите за писмените паметници старобългарски паметници, чрез чието изследване се установяват културно-историческите параметри на старобългарската епоха и езиковите особености на старобългарския език като пръв етап от развоя на българския книжовен език
- установяване на знанията на студентите за старобългарския език като един от етапите от развоя на българския език, а също така и като класически език за средновековното славянство
- установяване на умението на студентите да четат старобългарски текст
- установяване на уменията на студентите да правят езиков анализ на старобългарски текст
- установяване на умението на студентите да боравят с лексикографски справочник, което би им помогнало да изразяват старобългарския текст на съвременен български език

Въз основа на успешно положен изпит и текущ контрол на студента се присъждат 4 кредита.

Комплектът е изготвен от:
гл. ас. д-р Николай К. Николов