ОБРАТНОСТИ

В мига, когато стигнем края,
нещата ще ни се разкрият
от опаката им страна
като ръкав, при бяг изсхулен
откъм разпрания хастар.
Тогава истината ще прозрем.
Чакълът с челюсти и с нокти
прегризал въжената стълба -
да не излазим до върха,
от сляпа злоба ни е сторил
най-лъчезарното добро.
На враговете да благодарим!
Разделниците - път и време -
разторгнали с копривен вятър
прегръдката на нежността,
от грубостта са я спасили,
от ерозиращия зъб.
Разлъки, нека ви благодарим!
И спуканите несполуки,
с мъгла ни заслонили взора
като лютив, накълцан лук,
били са нашите победи
над жалкия, креслив успех.
На неуспеха себе си дължим.
В мига, когато губим всичко,
ще станем изведнъж свободни,
въздушни, необременени,
владетели на безпредела,
и мракът ще е светлина.
Дано да имаме очи!

Блага Димитрова