Тракийска фолклорна област

Равна и необятна е тракийската низина. Тя се огражда от Стара планина, Пирин, Родопите и стига чак до бреговете на Черно море. Към тази област, от Пазарджик на изток, влизат и много селища от източните склонове на Родопите. Може да се каже, че Тракия е основната фолклорна област в България. По тези земи се е зародила и най-древната култура на Балканския полуостров сътворена от първите й заселници – траките, и тя е един от първите и най-чисти извори, от които се захранват традициите на елинизма. Доказателство за този факт откриваме в много от разкритите етнографски паметници по нашите земи като Казанлъшката гробница, тракийското златно находище и много други известни на световната културна общественост.

Красива и изразителна е народната музика на Тракия, богат и разнообразен е музикалният й фолклор, спокойствие и красота звучат в нейните народни песни, в мелодиите на медните й кавали. В тази област се включва и една интересна в много отношения подобласт – Странджанския край.Тракийска фолклорна област

Равна и необятна е тракийската низина. Тя се огражда от Стара планина, Пирин, Родопите и стига чак до бреговете на Черно море. Към тази област, от Пазарджик на изток, влизат и много селища от източните склонове на Родопите. Може да се каже, че Тракия е основната фолклорна област в България. По тези земи се е зародила и най-древната култура на Балканския полуостров сътворена от първите й заселници – траките, и тя е един от първите и най-чисти извори, от които се захранват традициите на елинизма. Доказателство за този факт откриваме в много от разкритите етнографски паметници по нашите земи като Казанлъшката гробница, тракийското златно находище и много други известни на световната културна общественост.

Красива и изразителна е народната музика на Тракия, богат и разнообразен е музикалният й фолклор, спокойствие и красота звучат в нейните народни песни, в мелодиите на медните й кавали. В тази област се включва и една интересна в много отношения подобласт – Странджанския край.Пеят предимно жените с доста богат репертоар от обредни до епични песни. Типичен на пеене е антифонното пеене (с отпяване), което се среща във всички жанрове. Този начин на пеене сега се среща предимно в коледарските, жетварските и хороводните песни. Строежа на мелодията е близък до този на останалите фолклорни области – с постепенно движение (с изключение на коледарските). Тоновият обем е тесен – кварта, квинта с преобладаващ минорен или фригийски тетрахорд, типичен за обредните, хороводните и жетварските народни песни. В по-широк тонов обем са трапезните и седенкарските песни, които в своето мелодическо развитие и разнообразие достигат до октава и нона (8, 9), а и до по-широк обем. З бавните тракийски песни е характерен двуладовият мелодиен строеж, при който първата мелодийна редица е в един лад, а втората – в друг.В Тракия коледарския обичай е най-широко застъпен и песните, свързани с него са изключително поетични, разнообразни по тематика, строеж и мелодия. Тук коледарската песен е енергична, бодра, жизнерадостна с отривиста мелодика, винаги в темпо “giusto”, с чести низходящи и възходящи скокове на кварти или квинти.

Тракийската фолклорна област е изключително разнообразна в жанрово отношение – тук се срещат и много характерни песни, свързани с пролетните обичаи. Особено се отделя лиричния цикъл песни на “филек”, между които се срещат редкия размер 8/8. Едни от най-разпространените пролетни народни песни са лазарските, които в някои райони се наричат “на пеперуда”.

Кавалът е незаменим другар на тракийския селянин и този факт е доказва от ярките следи, които той е оставил в характера на тракийските народни песни. Много от орнаментите в бавните песни са буквално пренесени от кавалджийските мелодии. Тук казват: “пее, сякаш кавал свири”, като дори някои специфични интонационни белези на кавала “сеченето” (вид повторение на един с леко чукване върху отвора) е намерило отражение в пеенето на певиците. Много често се среща и явлението, при което кавалът сякаш “допява” вокалната мелодия на песента. Затова голям дял от кавалджийските мелодии са всъщност от мелодии на известни народни песни, като при хороводните песни те водят до впечатлението за разширяване на мелодичната форма с добавянето на нови “колена” (израз свързан с инструменталните мелодии, с широко развит мелодико-импровизационен характер).Танците на тракийците са весели и жизнерадостни. В отделни райони на тази обширна област се срещат типични за друг регион танци, като резултат на влияния от съседните на нея фолклорни области. Например в западнотракийските хора влияние оказват шопските и пириските танци, от типа на “кривите “ хора в размер 11/16. По-известни са “Главанишката” копаница и “Ветренската” копаница. Под влиянието на пиринските танци тук се срещат “Изтърси калци”, “Куцата” и др.

Източно-тракийските хора са с характерно движения “трополи”, което се изпълнява само от мъже. Те са специфични със своята плавност и тържественост и са обикновено в размер 2/4, 5/8, 7/8 и 9/8.

Популярни хора в този район са “Трите пъти” – 2/4 и “Касъмска ръченица” в 2/4 наречена още “Джидовската”.

Към този регион спада и Странджанският край, който има свое типично звукоизвличане в пеенето и особено в танцовия фолклор. Районът на Странджа планина започва южно от Бургаския залив, простира се между Черно море и Дервентските възвишения и достига до турското село Странджа. Станджанските хора заемат особено място сред източно-тракийските танци, както по своята специфика, така и по стил. Много от тези хора имат обреден характер – нестинарските игри представляват мистичен танц върху огън; такива са и великденската ръченица, карнавалните игри – кукерите и др. За цяла Странджа е характерна и оригиналната, емоционална младежка пролетна забава “Филек”. За нея са характерни ситните стъпки в дясно, подтичването и други черти, които откриваме и в моминските пролетни игри, изпълнявани в цяла Тракия и Добруджа.

Странджанските хора са общи. Солово се изпълняват само при надиграването в ръченица. Срещат се хора в полукръг и в права редица. Те се съпровождат с песен, а в последно време и с народни инструменти- гайда, кавал, тъпан и др.

Странджанските хора се играят леко, като в тях взема участие цялото тяло. Най-разпространени танци и игри тук са: “Чапраз” – в 2/4, “Ярешката”, “Буенец” – 2/4, “Леката” и “Пеперуда” в 9/16 и др. В Средна Странджа – село Българи и до днес се срещат нестинарски игри – игра върху огън, както и кукерски игри.