Старобългарският глагол притежава следните морфологични катерории при личните глаголни форми: лице, число, време, вид, залог, наклонение. Неличните глаголни форми запазват някои особености на основната форма на глагола, като залог, време и вид.
Различават се първо, второ и трето лице на глагола.
Личните глаголни форми имат три числа: единствено, двойствено, множествено. В това отношение старобългарски отразява архаичното състояние на тази категория. В съвременните славянски езици, с изключение на словенски и лужишките езици, двойственото число е отпаднало като жива категория.
В старобългарската глаголна система се включват две основни категории лични форми за изразяване на глаголни времена — прости и сложни. Към простите спадат сегашно време, имперфект (минало несвършено време) и аорист (минало свършено време). От тях само формите на сегашно време и отчасти на аориста представят преки наследства от индоевропейската глаголна система. Формите на имперфекта са нови, чисто славянски образувания. Към сложните глаголни форми спадат перфект, минало предварително (отдавна минало) и бъдеще предварително време. Всички сложни глаголни форми се употребяват сравнително рядко. Те са обаче славянски новообразувания и нямат пряка генетична връзка със съответните глаголни форми в индоевропейския праезик.
Старобългарският език не притежава специална форма за бъдеще време, което се изразява чрез сегашната форма на глаголите от свършен вид. Старата индоевропейска форма за изразяване на бъдеще време е загубена. От несвършените глаголи бъдеще време се образува обикновено по описателен начин.
Старобългарският глагол познава и категорията вид, която е славянско новообразувание. Глаголите могат да бъдат от свършен или от несвършен вид. Известен брой глаголи са двувидови
В старобългарски са загубени формите на индоевропейския страдателен залог. Залоговите отношения се изразяват било чрез възвратно местоимение, било чрез страдателни причастия и помощен глагол.
Освен за изявително наклонение, в старобългарски има специални форми само за повелително (Imperativ) и условно наклонение (Conditional). Типичното за другите индоевропейски езици подчинително наклонение (Konjunktiv) е загубено напълно. Формите на старобългарското повелително наклонение нямат пряка връзка със съответните индоевропейски форми, а с формите на старото желателно наклонение (Optativ). Условното наклонение се образува по напълно нов начин, типичен само за славянските езици.
В старобългарски се различават два вида нелични глаголни форми — изменяеми и неизменяеми. Известна част от тях представят нови форми. Към изменяемите нелични глаголни форми се отнасят причастията, които поради близостта си с имената често се наричат именни глаголни форми. Те са пет, а именно:
сегашно деятелно причастие: несѫштъ, двигнѫштъ, хвалѧштъ.
сегашно страдателно причастие: несомъ, двигномъ.
минало деятелно причастие I: знавъ (м.p., ср.р.), знавъши (ж.р.); несъ (м.p., ср.р.), несъши (ж.р.); моль (м.p., ср.р.), мольши (ж.р.).
минало деятелно причастие II: реклъ, неслъ.
минало страдателно причастие: знанъ, несенъ, зачѧтъ, распѧтъ.
Неизменяемите нелични форми са две:
инфинитив: бьрати, минѫти, знати.
супин: вестъ, пѧтъ, плютъ, зъватъ.
Първата от тях е нова форма и не прилича на съответните форми в останалите индоевропейски езици.
В старобългарския глагол различаваме, от една страна, корен, който е носител на значението, и, от друга, окончание, което изтъква глаголното лице, числото и времето. При огромното число глаголи окончанието не се прибавя към корена направо, а с помощта на така наречените основни гласни или основни срички. Така напр. в глаголната форма за второ лице ед. ч. сег. вр. ведеши имаме корен вед-, окончание - ши и основна гласна -е-; във формата двигнеши имаме корен двиг-, окончание -ши и основна сричка - не-. Съчетанието на корена и основната гласна или сричка образува глаголната основа.
Формите на старобългарските глаголи се образуват от две основи — сегашна и инфинитивна. Сегашната основа на старобългарските глаголи се открива, като се премахне личното окончание от формата за второ лице ед. или мн. ч. сег. вр., напр. пише-ши, пише-те (сегашна основа пише-). Инфинитивната основа се открива, като се премахне окончанието -ти от инфинитивната форма, напр. писа-ти (инфинитивна основа писа-). У някои глаголи инфинитивната основа е равна на корена на глагола, напр. - /зна-ти/ (сегашна основа знаѥ-), - /пи-ти/ (сегашна основа пиѥ-), - /нес-ти/ (сегашна основа несе-). У малък брой глаголи сегашната и инфинитивната основа съвпадат напълно, напр. - /моли-ши/, - /моли-ти/.
Много малко глаголи не познават основна гласна и образуват формите си чрез пряко присъединяване на глаголните окончания към глаголните корени. Поради това тези глаголи се наричат атематични, т. е. безосновни.
Най-добра подялба на старобългарските глаголи на спрежения става с оглед на тяхната сегашна основа. Сред получените по тоя начин спрежения се изтъкват за по-голяма пълнота някои техни подгрупи според начина, по който се образува инфинитивната форма на глаголите.
I спрежение
Тук спадат глаголи, чиято сегашна основа окончава на - /-е/: /берѫ/ — /береши/, /несѫ/ — /несеши/. Повечето са от несвършен вид и се употребяват сравнително често. Инфинитивната форма на глаголите от това спрежение се образува по двояк начин:
Чрез непосредствено прибавяне на инфинитивното окончание - /-ти/ към корена на глагола, напр. /нести/.
Глаголи с корен на задноезични съгласни k и g имат инфинитивна форма на -šti, от старобългарския рефлекс на съчетанието *kti/*gti. В сегашно време пред основната гласна -е- съгласните k и g преминават в č и ž по първа палатализация: /рекѫ/ — /речеши/ — /решти/, /сѣкѫ/ — /сѣчеши/ — /сѣшти/. При някои глаголи се наблюдава различна отгласна степен на корена в сегашната и в инфинитивната основа: /тлъкѫ/ — /тлъчеши/ — /тлѣшти/ "чукам", /врьгѫ/ — /врьжеши/ — /врѣшти/ "хвърлям".
Глаголи с корен на предноезични съгласни d и t имат инфинитивна форма на -sti, получена чрез дисимилация от *dti и *tti: /бодѫ/ — /бодеши/ — /бости/, /плетѫ/ — /плетеши/ — /плести/. С различна отгласна степен на корена в инфинитивната основа са /цвьтѫ/ — /цвьтеши/ — /цвисти/, /чрьтѫ/ — /чрьтеши/ — /чрѣсти/ "режа", /чьтѫ/ — /чьтеши/ — /чисти/ "чета, прочитам".
Глаголи с корен на устнени съгласни b и p. Пред инфинитивното окончание -ти съгласните изпадат: /гребѫ/ — /гребеши/ — /грети/, /тепѫ/ — /тепеши/ — /тети/. С различна степен на коренната гласна в сегашната и в инфинитивната основа: /чрьпѫ/ — /чрьпеши/ — /чрѣти/ "черпя".
Глаголи с корен на съгласна r. Коренната гласна винаги се намира в различна степен в сегашната и в инфинитивната основа: /простьрѫ/ — /простьреши/ — /прострѣти/, /мьрѫ/ — /мьреши/ — /мрѣти/, /жьрѫ/ — /жьреши/ — /жрѣти/ "принасям жертва", /пьрѫ/ — /пьреши/ — /прѣти/ "подпирам".
Глаголи с корен на носови съгласни n и m. Коренната гласна се променя в инфинитивната основа по закона за отворената сричка: /кльнѫ/ — /кльнеши/ — /клѧти/, /имѫ/ — /имеши/ — /ѧти/ "вземам", /пьнѫ/ — /пьнеши/ — /пѧти/ "опъвам", /жьмѫ/ — /жьмеши/ — /жѧти/ "стискам", ъ /дъмѫ/ — ъ /дъмеши/ — /дѫти/ "духам".
Глаголи с корен на стар дифтонг *еu/*оu, който в сегашната основа пред основната гласна минава в -ov-, а в инфинитивната основа пред окончанието -ti минава в -u: /пловѫ/ — /пловеши/ — /плути/ "плувам", /словѫ/ — /словеши/ — /слути/ "наричам", /тровѫ/ - /тровеши/ — /трути/ "погубвам".
С помощта на основна гласна - /-а/, напр. -- /бьр-а-ти/.
II спрежение
В това спрежение се включват глаголи, чиято сегашна основа окончава на - /-не/, напр. /двигнѫ/ — -- /двиг-не-ши/. Всички са от свършен вид. Изключение правят само съхнѫти, выкнѫти, тыкнѫти, които могат да изразяват и несвършени действия. Някои от глаголите от второто спрежение са производни от съответни глаголи от несвършен вид, напр. тлъкнѫ —тлъкнеши от тлъкѫ, усѣкнѫ — усѣкнеши от сѣкѫ. Много от тези глаголи се употребяват само с представки. Инфинитивната форма на глаголите се образува с помощта на основна сричка -- /-нѫ-/, напр. -- /двиг-нѫ-ти/.
III спрежение
Всички глаголи от III спрежение са от несвършен вид. Тук спадат първични глаголи, чиято сегашна основа окончава на - /-ѥ/, напр. /знаѭ/ — -- /зна-ѥ-ши/, /орѭ/ — -- /ор-ѥ-ши/. Инфинитивната форма на тези глаголи се образува по двояк начин:
чрез пряко присъединяване на инфинитивното окончание - /-ти/ към корена на глаголите, напр. - /знати/.
при първични глаголи с корен на гласна или съгласна — с помощта на основни гласни - /-а/ или - /-ıа/, напр. -- /ор-а-ти/, /та-ıа-ти/.
Това спрежение включва и голям брой производни глаголи.
Глаголите на -ѣѭ, -ѣти са образувани от съществителни и прилагателни имена, означават придобиване на определено качество или преминаване към дадено състояние и са непреходни: /богатъ/: /богатѣѭ/ — /богатѣѥши/ — /богатѣти/; /разумъ/: /разoумѣѭ/ — /разoумѣѥши/ — /разoумѣти/.
Глаголите на -аѭ, -ати са образувани от съществителни имена или глаголи: /работа/: работаѭ // — /работаѥши/ — /работати/; /събьрати/: /събраѭ/ — /събираѥши/ — /събирати/; /oубити/: /oубиваѭ/ — /oубиваѥши/ — /oубивати/.
Глаголи със сегашна форма на - (след шипящи съгласни и след и се пише -), - и инфинитивна форма на -. Глаголите са винаги с корен на съгласна, която в сегашната основа се подлага на омекчаване, напр. /клевета/: /клевештѫ/ — /клевештеши/ — /клеветати/; /глаголъ/: /глаголѭ/ — /глаголеши/ — /глаголати/.
Глаголи със сегашна основа на -, -, инфинитивна форма -овати, след меки съгласни -евати: - /коупоуѭ/ — - /коупоуѥши/ — - /кoупов-а-ти/.
IV спрежение
Тук спадат глаголи, чиято сегашна основа окончава на - /-и/, напр. /хвалѭ/ — - /хвал-и-ши/, /зьрѭ/ — -- /зьр-и-ши/. Инфинитивната форма на тези глаголи се образува с помощта на основни гласни -- /-и-/ и -- /-ѣ-/, напр. -- /хвал-и-ти/, -- /зьр-ѣ-ти/.
Атематични глаголи
Особено спрежение образуват атематичните глаголи. Формата за 1 л. ед. ч. на тези глаголи окончава на -мь. Тук се отнасят следните глаголи: /ѥсмь/ — инф. /быти/, /дамь/ — инф. /дати/, /ıамь/ — инф. /ıасти/, /вѣмь/ — инф. /вѣдѣти/. По своето спрежение за сегашно време тук спада и глаголът /имамь/ — инф. /имѣти/.
Тази информация е предоставена от Уикипедия
Няма коментари:
Публикуване на коментар