Характерна отличителна черта на пиринската песен е двугласът. Често една певица изпълнява първия глас, а две, три или четири певици изпълняват втория равен глас, наречен “исо”. Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас слиза под втория. Мелодичната линия е плавна, срещат се характерните превиквания. Някои мелодии се изпълняват с “ацане” (хълцане) и “тресене” (къдрене, разтрисане на гласа). Голяма чат от песните са безмензурни (без размер).
Събират се на седянка група жени, споглеждат се и започват изведнъж да пеят. Звучи двугласно чудесна мелодия, чисто, ясно, красиво, сякаш цял живот са репетирали и дялали мелодията, за да стане тя така съвършена, оригинална, богата на багри, неповторима по звук.Народна песен в Пиринския край е твърде разнообразна, защото тук са ставали големи преселвания, най-вече от Драма, Сяр, Демирхисар и др. Тук намираме почти от всички видове жанрове характерни за българския народ. Най-обичани от трудовите песни са жетварските, които се пеят сутрин, на обед, на почивка, на връщане от полето и по време на жътва. Други любими песни тук са седенкарските, които ги наричат още “на седешки”. Те са разнообразни по тематика и мелодика и са един от най-запазените жанрове. Макар, че на много места хорото не се играе на песен, хороводните песни се пеят заради игривите им мелодии и интересно съдържание. Те са предимно в размер 2/4, 7/16 (мъжка и женска ръченица) и 9/16. Остроумие и хумор лъха от тези чудни пирински песни, в миналото звучали по мегдани и народни празници. Особено характерния размер 7/16 от ІІ-ри вид, мъжка ръченица с първи дълъг дял е най-типичния местен белег. Много известни на целия народ пирински песни са в този размер: “Македонско девойче”, “Лиляно моме, Лиляно”, “Зашумете мури от Пирина” и много други. В същи типичен размер 7/16 ІІ вид е и песента “Се запали, пиле Трено”, която ще чуете в изпълнение на мъжка вокална група (също много характерен начин на пеене в този край).Танците на Пиринска област са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Женските танци се играят най-често на песен и то в умерено темпо. Тези хора се развиват в кръг, полукръг, права редица и поединично. Мъжките танци се развиват в по-бързо темпо благодарение на инструменталния съпровод. Движенията им са високи, с подскоци, притичване и пружиниране. Бавните танци са с характерни леки стъпки, остри сечения, придружени с паузи, които броят няколко такта, въртения, коленичене и навеждане на тялото. Тези движения са наситени с много чувство, мъжественост и пластика. Типично тук е “Македонското хоро” в размер 8/8.
Няма коментари:
Публикуване на коментар