Има живот след смъртта?! Да дадем думата на очевидци!

И за това има хиляди свидетели. До сега фундаменталната наука е отричала подобни разкази.

Наталия Бехтерева, знаменит учен, който цял живот изучава дейността на мозъка казва, че нашето съзнание е такава материя, към която ни се струва, че вече са намерени ключовете за тайната врата. Но после намираме още десет ключа… Какво представляват тези ключове на живота? Небитие? Друг живот? Това се опитват да изяснят журналисти и експерти от „АИФ“.

„тя вижда всичко чрез…“

Галина Лагода се връщала с мъжа си с тяхната „жигула“ от пътуване. Опитвайки се да се разминат по тясното шосе в насрещен камион, съпругът й рязко завил надясно…И колата се смляла в крайпътно дърво.

Привидение

Закарват Галина в Калининградската областна болница с тежка травма на мозъка, разкъсани бъбреци, бели дробове, далак и черен дроб, с много счупвания. Сърцето й спряло, кръвното й е било на нула.
- Прелитайки черния космос, аз се оказах в сияещо от светлина пространство – разказва Галина след двадесет години. – Пред мене стоеше огромен мъж в ослепително бяла дреха. Не можах да видя лицето му поради силната светлина. „Защо си дошла тук?“ – сурово я попитал той. „Аз съм много уморена, позволете ми да си почина“. – „Почини си и се връщай – имаш още много неща да вършиш“.

Когато дошла в съзнание след две седмици, през които е била в кома и на границата между живота и смъртта, Галина разказала на Завеждащия отделението на болницата как са минали нейните операции, кой лекар къде е стоял и какво е правил, какво оборудване са докарали, от кои шкафове какво са изваждали.

Галина Лагода. Умряла, оживяла и прогледнала…

След поредната операция на счупената й ръка, по време на сутрешния преглед тя попитала ортопеда си: „Е, как е Вашия стомах?“. От изненада той не могъл да отговори – наистина чувствал силни болки в стомаха.

И така Галина започнала да лекува болни. Особено успешно, буквално за два сеанса, зараствали счупвания и язви. Сега Галина Живее в мир със себе си, вярва в Бога и въобще не се страхува от смъртта.

„Летях като облак“

Юрий Бурков, майор от запаса, не обича да си спомня миналото. Неговата история разказва съпругата му Людмила:
- Юра падна от високо, счупи си гръбначния стълб, получи черепно-мозъчна травма, изгуби съзнание. След спирането на сърцето, той дълго време беше в кома. Аз бях в ужасен стрес. Един ден, отивайки в болницата си загубих ключовете. Когато мъжът ми дойде в съзнание, ме попита“Намери ли ключовете?“. Бях страшно изненадана, когато ми каза: „Те са под стълбите.“ Много години след това Юра ми сподели, че, докато е бил в кома е виждал всяка моя крачка и чувал всяка моя дума, независимо къде съм се намирала в момента. Той летял като облаче и там, където са живели неговите починали родители и брат. Неговата майка го карала да се върне, а брат му твърдял, че те всички са живи, но тямат тела.

След години, когато синът ни се разболя тежко, той ми казваше: „Люда, не плачи. Аз със сигурност знам, че синът ни ще живее още една година“. И наистина, след година, когато синът ни почина, Юра ме успокояваше: „Той не е умрял, само по-рано от нас се пресели в друг свят. Повярвай ми, аз вече бях там.“

Спомени на 19 годишната Ана Р., която изпада в клинична смърт по време на раждане: „Докато лекарите се опитваха да ме спасят, аз наблюдавах интересни неща: ярка бяла светлина (такава на Земята няма) и дълъг коридор и аз чакам да вляза в него. Но в този момент лекарите ме върнаха в съзнание. За това кратко време аз почувствах, че там е много хубаво и никак не ми се искаше да се връщам.“

Такива истории изобилстват в интернет форумите, където се обсъжда темата „живот след смъртта“.

Светлината в тунела

Светлина в тунела, чувство на любов и покой, срещи с починали роднини и някакво светещо същество – за това разказват тези, които са се върнали от „оня свят“. Наистина, не всички преживяват това, а само 10-15% от тях. Останалите не са видели и не помнят нищо. На умиращия мозък не му достига кислород и ето защо той халюцинира – твърдят скептиците.

Многото разногласия сред учените довеждат до решението да се направи нов експеримент. В продължение на три години американски и британски лекари ще изучават разказите на пациенти, които са изпаднали в клиническа смърт. Те са решили да сложат скрити картини в стаите за реанимация. Картините могат да се видят само, ако бъдат разопаковани. Ако пациентите, които са изпаднали в клиническа смърт преразкажат съдържанието на тези картини, това значи – съзнанието наистина е способно да напусне тялото.

Академик Владимир Неговский обяснява „светлината в края на тунела“ така: „Дяловете на мозъка умират постепенно, полето на зрението се свива до тънка ивица, което създава впечатление за тунел“.

По аналогичен начин медиците обясняват виденията на картини от живота на пациента. Структурата на мозъка угасва, но с реанимацията започва неравномерно да се възстановява. Ето защо човек успява да си спомни най-ярките събития от своя живот.

Излизане от тялото – това е защитна реакция

Любопитно е това, че много учени не смятат „излизането от тялото“ за мистично. Важното е какъв извод се прави. Известничт научен сътрудник от Института за човешкия мозък Дмитрий Спивак уверява, че клиническата смърт е само един от вариантите на изменение състоянието на съзнанието. „Вариантите са много: това е и съня, дългото приемане на наркотици, стресова ситуация от болестта – казва той. – По статистика до 30% от хората поне веднъж в живота си са усещали това излизане от тялото и са се наблюдавали отстрани“. Ученият е изследвал психическото състояние на раждащите жени и открил, че около 9% от тях по време на раждане изживяват това „излизане от тялото“. Една пациентка разказва: „По време на раждането на детето ми загубих много кръв.Неочаквано започнах да виждам себе си отгоре, от тавана. Изчезна всякаква болка. И може би след минута отново се върнах в тялото си и започнах да усещам силната болка“. Излиза, че това „излизане от тялото“ е нормално при раждане. Като някакъв заложен в психиката ни механизъм, който започва да действа при екстремални ситуации. Безспорно раждането е екстремална ситуация. Но какво може да бъде по-екстремално от самата смърт?! Не е изключено и „полета в тунела“ да е също защитна програма, която се включва в преломен за човека момент. А какво ще стане с неговото съзнание (душа) по-нататък?

„Помолих една умираща жена, ако ТАМ действително има нещо, да ми даде знак“- спомня си д.м.н. Андрей Гнездилов. „На 40-тия ден от смъртта на тази моя пациентка, аз я видях в съня си. Тя ми каза: „Това не е смърт“. Дългите години работа ме убедиха, че смъртта не е края, не е разрушение на всичко. Душата продължава да живее.“

Дмитрий Писаренко: Чаша и рокля на точки

Тази история разказва отново Андрей Гнездилов: „По време на операция спря да бие сърцето на моя пациентка, но ние, докторите я върнахме към живот. Когато заведохме жената в реанимацията, тя ме попита защо я е оперирал не този хирург, който обещал. А тя не беше видяла хирухга, който я оперира, защото беше в безсъзнание. Жената разказа, че по време на операцията някаква сила я изкарала от тялото й. Тя спокойно разгледала хирурзите около нея, но изведнъж се ужасила: „Ами ако умра без да успея да се сбогувам с майка си и дъщеря си?“ И нейното съзнание веднаха я пренесло у дома. Тя видяла майка си да плете, а дъщеря й да играе с кукла. В този момент дошла съседката и донесла за момиченцето подарък – рокля на точки. детето се спуснало да вземе рокличката, но бутнало една чаша и тя паднала и се счупила. Съседката казала, че счупеното е на добро и сигурно скоро ще изпишат майка й. След което пациентката отново се върнала на операционната маса, дошла в съзнание и чула хирурга да казва, че е спасена. Съзнанието й се върнало в тялото й.“ Скоро след това Андрей Гнездилов посетил роднините на тази жена, които потвърдили, че в деня на операцията наистина момиченцето счупило чаша и получило подарък рокля на точки.

Какво става с мозъка?

Задната част на мозъла отговаря за зрението. Когато кората й е пострадала от недостиг на кослород и започва да умира, централната зона още живее. С това се обяснява видението „светлина в края на тунела“.
Основните признаци на клиничната смърт са:

•няма дишане
•няма сърцебиене
•пребледнялост
•няма реакция на ретината на окото към светлина
При раздразване на мозъчната кора около слепоочията се появява усещане за излизане от тялото. Точката на възприемане на своето тяло се издига няколко метра нагоре.

Възстановяването на мозъка след излизане от кома започва от най-старите участъци към най-младите. Така и спомените за събитията от живота изплуват, започвайки с най-ранните и завършвайки с най-късните.
По време на агонията в ствола на мозъка става промяна в рефлекса за светлина. Това прави зрителното възприятие по-ярко и „неземно“.

Продължителността на клиническата смърт зависи от това, колко кората и покорието на мозъка остават без кислород. Учените посочват два периода:

1) 5-6 минути. След този срок от време е възможно „изключване“ на мозъчната кора.
2) Десетки минути. Наблюдава се при особени случаи – при удар от електрически ток, при удавяне, при приемане на някои лекарства, при преливане на донорска ктъв и др. Тогава умирането на висшите мозъчки отдели се забавя.

Мнението на скептика

Проф.,д-р на м.н. Виктор Мороз казва:

- Проблемът с виденията и преживяванията на пациентите по време на клиническа смърт са измислени. Всичките, 99,9% от тези измислени разкази нямат отношение към медицинската наука.

Мнението на църквата

Свещеникът Владимир Вигилянский, ръководител на прес-службата към Московската патриархия:

- Православните хора вярват в задгробния живот и в безсмъртието. В Свещенното Писание на Стария и Новия завет съществуват множество твърдения и свидетелства за това. Самото понятие смърт ние разглеждаме само във връзка с възкръстването и тази тайна ще престане да бъде тайна, ако живеем с Христос и заради Него. „Всеки, който живее и вярва в мене, не умира“ – казва Господ (Ин. 11, 26)

Според преданието, душата на умрелия в първите дни ходи по тези места, където е правил добро, на третия ден се възнася в небето към престола Божия, където до деветия ден й показват светите обители и красотата на рая. На деветия ден душата на умрелия се връща при Бог, след което я отвеждат в ада, където пребивават нечистивите грешници и там душата преминава 30-дневни изпитания. На 40-тия ден душата отново се връща при Бог, на когото се представя с надежда пред съда на собственната си съвест: преминала ли е тежките изпитания или не? Даже и в тези случаи, когато някои от изпитанията разобличават душата в грях, тя се надява на милосърдието на Бог, чийто жертвена любов и състрадание са останали вечни.

Добруджа Инфо, по „Аргументи и факти“ (собствен превод)